Щастието е мимолетно, но болката може да трае вечно - АН БРОНТЕ
В сянката на литературните колоси – сестрите Шарлот и Емили , Ан Бронте постоянно е подценявана. Но нейният гений е не по-малък, а историята ѝ – не по-малко завладяваща.
Родена през 1817 година в Haworth, Англия, Ан е най-малката от шестте деца в фамилията на свещеник. Детството ѝ е белязано от беднотия, заболявания и ранна гибел на членове на фамилията. Тези нещастия оказват въздействие върху нейната персона и творчество, пропивайки ги с потиснатост и сензитивност.
Въпреки компликациите, Ан Бронте демонстрира жадност за познания и творчество. Заедно със сестрите си тя написа истории и стихотворения, създавайки личен утопичен свят, наименуван „ Гондал “.
През 1847 година, под псевдонима Актън Бел , Ан Бронте разгласява своя разказ – „ Агнес Грей “. Историята споделя за живота на гувернантка, чийто прочувствен свят е изпълнен с копнежи за обич и благополучие. Романът е посрещнат с хвалебствени рецензии, само че не реализира огромен комерсиален триумф.
През 1849 година, единствено месеци след гибелта на сестрите си, Ан Бронте умира от туберкулоза, едвам на 29 години. Нейният ранен край е драматичен, само че не и незнаен. „ Агнес Грей “ е преоткрит през 20-ти век и е приет за класика на британската литература.
Вторият разказ на Ан Бронте „ Тайнствената непозната “, публикуван през 1848 година, е едно от най-смелите творби от средата на 19 век, отдадено на тематиката на брака.
„ Тайнствената непозната “ е определян като извънредно амбициозно произведение, като част от мненията на днешните критици сочи, че това е може би най-силният разказ подписан с името Бронте .
Това което отличава най-малката сестра от двете по-големи, е че нейните произведения спадат към жанра на реализма, до момента в който творчеството на Шарлот и Емили се класифицира към романтизма.
Ан Бронте е освен надарена писателка, само че и жена с невероятна мощ на духа. Въпреки неналичието на обучение и лимитираните благоприятни условия, тя съумява да сътвори произведение, което допира сърцата на читателите и до през днешния ден.
Жената е способна на велики каузи, стига да й се даде късмет.
Когато дама проси опрощение, да ѝ се сърдиш е просто невероятно.
Прекомерната суетност, сходно на пиянството, ожесточава сърцето, замъглява мозъка и притъпява възприятията.
В човешкото сърце светлината на вярата е безконечна.
Щастието е мимолетно, само че болката може да трае постоянно.
В самотност е елементарно да се поддадеш на горест.
Господ ни съди по нашите мисли и каузи, а не по това, какво споделят другите за нас.
Много мъчително е да се съмняваме в искреността на тези, които обичаме.
За тъгата няма по-добро средство от работата.
Онзи, който не се осмелява да допре бодила, не би трябвало да копнее за розата.
Мразя да приказвам, където няма замяна на хрумвания или усеща, и никакво положително не е обещано или получено.
Красотата е това качество, което, след парите, е по принцип най-привлекателно за най- неприятния тип мъже; и затова, е евентуално да навлече огромни неприятности на притежателя.
Обичам тихия час на нощта, поради блажени сънища, които тогава може да зародят, разкривайки пред омаяния ми взор това, което не може да благослови моите будни очи.
Не се опасявай да бъдеш себе си. Светът се нуждае от твоето неповторимо създание.
Най-важното е да намериш смисъл в живота си.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Любов по-страшна от страха, по-жива от живота – ЕМИЛИ БРОНТЕ
