Харалан да пита баба си метафора ли е турското робство
Днес крушовчанката Ефросина Николова (1885-1969) е съвсем изцяло забравена, а нейният живот и дневниците й са толкоз живописни и разтърсващи, че както написа неотдавна поетът и книжовен критик Петко Тодоров, " те един ден ще се учат в учебно заведение, въпреки че няма да е скоро ". Не различен, а геният на българската литература Димитър Талев твърди, че тя е прототипът на неговата безсмъртна Султана. " Дребна " детайлност - двете баби на Ефросина се назовават Султана и Ния. Талев й е идвал на посетители и не помръдвал с часове, до момента в който я слушал в унес да му споделя за родното й Крушево; за бита и живота в него; за илинденската епопея, тя самата взе участие в нея с риск за живота си; за Никола Карев, който " като македонски бунтовник се бореше срещу турците с пушка в едната ръка и с другата манифеста на Карл Маркс ". Спомените на баба Фроса за изстъпленията над нашите дядовци и баби по време на, както го назовава тя, " турското ропство ", частичка от които ви предлагаме през днешния ден, са напряко потресаващи и човек с лабилна душeвност е по-добре да не ги чете.
Но ето, че едно от обичаните й " фнучета ", Хараланчо Александров (Ефросина е негова прабаба), е на радикално противоположно мнение и се изправя с целия си антропологически растеж против нея в изявление за " Дойче веле " преди дни. " Турското иго е метафора ", а който не мисли по този начин, е " пета колона на Путин ". Димитър Талев явно и той е от " путиновата колона ". Е, през днешния ден сходни исблъсъци - деца против предшественици, са напряко зараза. Макар че Харалан много се е изтърчал, та и Путин даже намесва. Що не вземе той още веднъж да поразлисти книжката на баба си. Може пък да се сепне душата му, в случай че към момента нещо е оживяло от нея...
Не желая да сипвам масло със лично мнение в разногласието сред баба Фроса и " фнучето ", само че препрочитайки още веднъж страниците от книгата й, се увещавам, че случилото се през Илинден 1903 година в Крушево приказва освен за иго, само че и за нещо по-страшно от него - начало на безсърдечен геноцид, който не стига до дъно единствено заради бързата интервенция на консулите в Битоля, за нея написа и великата българка Ефросина Николова.
Из второто допълнено издание на дневниците " Аз съм двойна майка " на Ефросина Николова, прабаба на Харалан Александров, ИК " Синева " 2019 година
...Момчетата през зимните празници на снега вън от града се пързаляха, а момите интензивно работеха, бродираха, везеха си ризите, блузи, клашенци и за главата кърпи бродирани бели. Сичко се приготваше за Великден, и Гьорговден. Тогава момите излизаха на хорото, цела зима затворени у дома, турско иго, и по тази причина с такава наслада се чакаше Великдена...
В момента, когато се пее " Христос воскресе ", чуха се гърмежи откъм гората, в българската махала. Народа се раздвижи, едни влизат в църква, а другите почнаха да бегат и си шушукат " Турци арнаути идват да ни колят. " Мъжете се събират на купчинки, се разтичаха, тате и мама ни заведоха при баба Ния. И дедо си пристигна и сподели " Стойте тука, ще забележим що ще стане, пристигнали са голаците, турци, дебрани, арнаути, пари недъгав, (20) лири, жълтици. От двете черкви, сбрали и по-богатите дали, и моя баща (1) жълтица даде, " Пари ке се дадат, оти кървясъл Великден ке биде. " Така се приказваше трите дни Великдена, когато се събираха по къщите, близки и родственици, а и момите тъжеха доста, че хорото ова година нема да биде, како различен път що е било, оти ужасно е да не сграбчен некоя мома турците. " Бог да ги убие, Ристос, да ги пресече " - кълнеха и се събираха, кадето имаше необятни чардаци. Там песни македонски се пееха и хоро играеха, при затворени дворните врата, по този начин мина Великдена...
Ако можеше да приказва камъка и да каже на секи, който мине около него, какъв брой сълзи, какъв брой тъга при цепя раздела е оставена тук! Камъка знае и за доста млади сърца по какъв начин се разделяха, туку-що са ги оженили есента, и пролет отпътува момчето на тугина на облага. И до през днешния ден песни се пеят за младите невести, що чакат co мъжко дете на ръце, а момчето две години, три писма написа " Пари немам, дома да си дойдам, продай си, либе, гердано, изпрати ми пари, дома да си дойдам, тебе да прегърна и рожба наша да си типа. " Само великия публицист може да опише тая тъга във века на робията (турска). Ето 60 години са се минали от този момент, аз не съм не запомнила по какъв начин се сбогуваха и по какъв начин аз се разделих с моя татко, плачейки, и го молех да ни земе сички в София, да бъдем при него, че " с тебе, тате, по-добре се живее. "
...Същия ден се случи нещо ужасно. Баща и наследник ги заклаха турците зад корията, овчари големо стадо с овце имаха, Бидиновци се споделяха, власи грамослии, турците са разбрали, че оказват помощ на кумитите. Целия град се изплаши и доста хора отидоха, на местото да ги видат, на втория ден чак ги дигнаха, също и ние се изплашихме, служащите. И се идваше с нас на равнищата Ванчо, наследник на Никола, той бе препасан с червен необятен пояс и постоянно, в пояса прикрит револвера. Висок, широкоплещест мъж, вечер ни изпращаше до чаршията, заран рано ни чакаше на бахчата... Турското село беше близо, единствено реката делеше село Алданци и село Тръстеник с манастира " Св. Спас ", единствено там в този момент има малко люде во манастира, селото е пусто, кой ще ти помогне, в случай че дойдат турци да ни сграбчен? [Е] Обади се баба Султана, щото и нейната Паца, щерка й, беше към този момент 23-годишна и повече, и почна да споделя по какъв начин са пристигнали турци една вечер во нашта махала в Крушово и по какъв начин я сграбчиха хубавата Ружа, една на майка, немаше си баща, нито братец да я избави. " Сички чухме по какъв начин викаха и двете дами, само че нито един мъж не излезе да помогне. Зеха я на кон чак в село турско Алданци, е на път, за Битола, покрай село Кривогащани. Майката тръгнала след тех - чувало се по какъв начин се моли и плаче " Дайте ми чедото, единствено една Ружа си имам. " Като се съмнало, стигнала, по чорапи вървела до селото, нейния рев чули турци и кадъни и показали в коя врата да влезне. Тропала, викала, стояла до затворените врата целия ден, отново нощта настъпила студена, измежду зима, към Коледа било. До сутринта майка вика " Чедо, Руже, излез да те типа, преди да те потурчат и було да сложиш на глава, вместо венци в църква и кръста да носиш! " И по този начин сутринта я намерили замръзнала и покрита със снег. Преди да я дигнат, разрешили на Ружа да излезне, да си види майчица, паднала Ружа на колене да цалува замръзналия мъртвец и не не запомнила Ружа да вземе от пазвата на майка й кръстчето и [да] си го постави на нейната шия, скритом го цалувала и се моли Ружа, цел живот. "
...Към обед дойде и Питу Гули с четата и знамето, ко[e]то 2-3 часа се изредиха да цалуват и се поклониха Крушовчани. Оттам Питу Гули потегли с четата, мина откъм площада, ето минава по нашта улица - деца викат. Войводата Питу иде на бел кон, седнал прекрасен юнак се изправил, косата къдрава, пада му над раменете, на главата бела шапка, навезана co черни ширити, кръст, под него написа " Свобода или Смърт ". И неговите облекла беха се от сърма ушити, върви постепенно, на кон, след него четата с байрака. Минаха около наште врата и завиха около бахчата на Ванчо Петрушовски и се изкачиха на високото, Рид се споделяше, към Струнга, и там се спре с целата чета. Аз набърже разкъртих оплитам от нашта градина и отидох там, кадето беха застанали доста хора. Неколко бабички се кръстеха, шепотейки " Господи, како ке не куртулисаш от турците. " Застанах до тех, а войводата Питу приказва " Свобода, бракя, навсекаде има въстание, Битолско, Костурско и сички ще се борим до гибел. " Каза и още доста думи и даде знак на четата.
Турската армия, разграничена на неколко крупни отреди, се насочиха към Крушово, обграждайки го от сички страни. Бахтар паша заповедал нахлуване и тогава артилерията откри огън...
Стария слезе доле и на дамите даваше кураж, а ние стоим на тавана, чуваме гърмежи, към този момент е към среднощ, чуваме стъпки, почука се на пътните врата. Стерю зе пушката и безшумно слезе в двора, отново се потропа и безшумно се сподели " Моля, отворете ни, ваши хора сме, отворете, молим. " Стерю пита " Кои сте " - " Ние сме децата на баба Султана. " Отвори се вратата и влезнаха двамата братя и сестрата и бавно безшумно изкачихме се горе на тавана, с цел да не разсънват майките с децата. Те изплашени почнаха да ни описват по какъв начин доле чаршията гори. " Черквата " Св. Николай " гори, къщите на Мичотовци най-големите и най-здрави, кадето се беха скрили доста фамилии, там пламъци са страшни, бегат хората, с рев и боязън едвам избегахме и ние. Дойдохме дотук, по нашта махала, не срещнахме турчин, вие сте добре, елате на прозореца да погледнете. " Отворихме и гледаме небето гори, пламъци, глас на писъци и блеене на крави, кози горат, аз се изплаших, слезнах доле да типа мама. Стоим, чакаме със боязън, само че за благополучие, не пристигнаха турци.
Отпосле разбрахме, че българската махала оставили за другия ден да претърсват, като споделили, че комитите са скрити по къщите... Сички с бели кърпи в ръка, вървим на Струнга, на високото, целата махала, на купчинки, идват, а като погледнахме към чаршията, дим, сичко изгорело, нема църква, по-нагоре къщата на Таховци гори в пламъци, що-туку са я запалили триетажна хубава къща, на богато семейство. Там беха отишли от вечерта да се крият целото семейство, богатите Малковци, единствени манифактурджии, с голема търговия. Идват още с бохчички. Оттам, кадето гори къщата, се шепоти нещо, само че бързо се разнесе вестта, че там в този момент гори Теохар Нешковски. Турци от село Норово, башибозуци, влизат и го хващат за яката, дърпайки, споделят му - " Ор. Теохар, ела бре, ще ти плата басмата, що ми даде вересия ", и го смъкнаха на земята да го тъпчат. Майка му там се моли, целото семейство ги измъчили, като земали на невестите накитите - златни пръстени, гривни и доста жълтици, с цел да ги пуснат живи. Само най-големия брат не го пуснали, както е бил хвърлен на земята, напръскали с гас къщата и я възпламениха. Там изгоре Теохар жив. Пред очите на майка му. В същото време гледаме от височината по какъв начин горат и къщите на Ничотовци. Там изгоре момичето, 8-годишно, на Унчо Георчески. Шекерджите, както бегат от пламъците, майката и бащата трансферират децата си, четири момчета, а единствено едно момиче, както спело го не запомнили, до момента в който се върне бащата да го земе, то гори в пламъци и вика " Татко, земи ме ", а бащата търси место да се качи и си земе детето. В момента се срутва стена, тавани и се изгубва детето, бащата се умопобърква, само че помнеше местото, каде бе затрупано. По-късно откриха единствено копчетата от рокличката. Там по същото време сутринта, когато излизат сички и се предават, ето и дякончето от черквата " Св. Никола ", която гори. Той с детенце на ръце върви, и майка му, и невестата. Срещат го алданчани, зимат му детето от ръце, дават го на остарялата и него го подкарат, на високото зад баира го прострелват. Майка му и жена му чуват и седат на земята, като си спомни майка му за неговия сън, който преди два дни, дето е разказал на майка си, че сънувал, отишъл в църква, на вратата срещнал св. Никола, облечен в одежди и с патерица, споделил на дякона " Сбогум синко, аз си отивам ". А той му споделил " Мен каде ме оставаш ", а св. Никола споделил " И ти ще дойдеш при мене. " Сънят го споделил единствено на майка си и след това се разказваше като легенда по целия град.
...Туку-що зех да се стоплям и поуспокоя, беше среднощ, изведнаж гърмежи като градушка. Целия град се тресе, от сички страни, кадето имаше армия, се пука, сички скокнахме на крайник, децата - рев, мъжете се разтичаха, едни горе, едни доле на двора. Що ще биде ова в този момент, почнаха гласове да се чуват, викат от прозорците " Да ни е жив царо Султано, парадайса, парадайса сме ние. Милост! " [се чуваше] от българската махала от доста прозорци...
Настъпи апетит, нема пазар, нема брашно откаде да се купи, всеки ден събираме зеленище от градината, коприва, лобода, варим чорби. Месец август мина, тогава чак се позволи да идат да търсат труповете на убитите хора. При Везенковата кория, в папрата, както се беха скрили, там 20-30 натрупа ги откриха раздрани. Майките и околните не могат да си ги познаят, единствено по облеклата си ги познаваха, раскъсани от вълци. Събраха си сички дружно - погребаха ги в неколко гробове, рев, и тъга, смесена със боязън.
Но ето, че едно от обичаните й " фнучета ", Хараланчо Александров (Ефросина е негова прабаба), е на радикално противоположно мнение и се изправя с целия си антропологически растеж против нея в изявление за " Дойче веле " преди дни. " Турското иго е метафора ", а който не мисли по този начин, е " пета колона на Путин ". Димитър Талев явно и той е от " путиновата колона ". Е, през днешния ден сходни исблъсъци - деца против предшественици, са напряко зараза. Макар че Харалан много се е изтърчал, та и Путин даже намесва. Що не вземе той още веднъж да поразлисти книжката на баба си. Може пък да се сепне душата му, в случай че към момента нещо е оживяло от нея...
Не желая да сипвам масло със лично мнение в разногласието сред баба Фроса и " фнучето ", само че препрочитайки още веднъж страниците от книгата й, се увещавам, че случилото се през Илинден 1903 година в Крушево приказва освен за иго, само че и за нещо по-страшно от него - начало на безсърдечен геноцид, който не стига до дъно единствено заради бързата интервенция на консулите в Битоля, за нея написа и великата българка Ефросина Николова.
Из второто допълнено издание на дневниците " Аз съм двойна майка " на Ефросина Николова, прабаба на Харалан Александров, ИК " Синева " 2019 година
...Момчетата през зимните празници на снега вън от града се пързаляха, а момите интензивно работеха, бродираха, везеха си ризите, блузи, клашенци и за главата кърпи бродирани бели. Сичко се приготваше за Великден, и Гьорговден. Тогава момите излизаха на хорото, цела зима затворени у дома, турско иго, и по тази причина с такава наслада се чакаше Великдена...
В момента, когато се пее " Христос воскресе ", чуха се гърмежи откъм гората, в българската махала. Народа се раздвижи, едни влизат в църква, а другите почнаха да бегат и си шушукат " Турци арнаути идват да ни колят. " Мъжете се събират на купчинки, се разтичаха, тате и мама ни заведоха при баба Ния. И дедо си пристигна и сподели " Стойте тука, ще забележим що ще стане, пристигнали са голаците, турци, дебрани, арнаути, пари недъгав, (20) лири, жълтици. От двете черкви, сбрали и по-богатите дали, и моя баща (1) жълтица даде, " Пари ке се дадат, оти кървясъл Великден ке биде. " Така се приказваше трите дни Великдена, когато се събираха по къщите, близки и родственици, а и момите тъжеха доста, че хорото ова година нема да биде, како различен път що е било, оти ужасно е да не сграбчен некоя мома турците. " Бог да ги убие, Ристос, да ги пресече " - кълнеха и се събираха, кадето имаше необятни чардаци. Там песни македонски се пееха и хоро играеха, при затворени дворните врата, по този начин мина Великдена...
Ако можеше да приказва камъка и да каже на секи, който мине около него, какъв брой сълзи, какъв брой тъга при цепя раздела е оставена тук! Камъка знае и за доста млади сърца по какъв начин се разделяха, туку-що са ги оженили есента, и пролет отпътува момчето на тугина на облага. И до през днешния ден песни се пеят за младите невести, що чакат co мъжко дете на ръце, а момчето две години, три писма написа " Пари немам, дома да си дойдам, продай си, либе, гердано, изпрати ми пари, дома да си дойдам, тебе да прегърна и рожба наша да си типа. " Само великия публицист може да опише тая тъга във века на робията (турска). Ето 60 години са се минали от този момент, аз не съм не запомнила по какъв начин се сбогуваха и по какъв начин аз се разделих с моя татко, плачейки, и го молех да ни земе сички в София, да бъдем при него, че " с тебе, тате, по-добре се живее. "
...Същия ден се случи нещо ужасно. Баща и наследник ги заклаха турците зад корията, овчари големо стадо с овце имаха, Бидиновци се споделяха, власи грамослии, турците са разбрали, че оказват помощ на кумитите. Целия град се изплаши и доста хора отидоха, на местото да ги видат, на втория ден чак ги дигнаха, също и ние се изплашихме, служащите. И се идваше с нас на равнищата Ванчо, наследник на Никола, той бе препасан с червен необятен пояс и постоянно, в пояса прикрит револвера. Висок, широкоплещест мъж, вечер ни изпращаше до чаршията, заран рано ни чакаше на бахчата... Турското село беше близо, единствено реката делеше село Алданци и село Тръстеник с манастира " Св. Спас ", единствено там в този момент има малко люде во манастира, селото е пусто, кой ще ти помогне, в случай че дойдат турци да ни сграбчен? [Е] Обади се баба Султана, щото и нейната Паца, щерка й, беше към този момент 23-годишна и повече, и почна да споделя по какъв начин са пристигнали турци една вечер во нашта махала в Крушово и по какъв начин я сграбчиха хубавата Ружа, една на майка, немаше си баща, нито братец да я избави. " Сички чухме по какъв начин викаха и двете дами, само че нито един мъж не излезе да помогне. Зеха я на кон чак в село турско Алданци, е на път, за Битола, покрай село Кривогащани. Майката тръгнала след тех - чувало се по какъв начин се моли и плаче " Дайте ми чедото, единствено една Ружа си имам. " Като се съмнало, стигнала, по чорапи вървела до селото, нейния рев чули турци и кадъни и показали в коя врата да влезне. Тропала, викала, стояла до затворените врата целия ден, отново нощта настъпила студена, измежду зима, към Коледа било. До сутринта майка вика " Чедо, Руже, излез да те типа, преди да те потурчат и було да сложиш на глава, вместо венци в църква и кръста да носиш! " И по този начин сутринта я намерили замръзнала и покрита със снег. Преди да я дигнат, разрешили на Ружа да излезне, да си види майчица, паднала Ружа на колене да цалува замръзналия мъртвец и не не запомнила Ружа да вземе от пазвата на майка й кръстчето и [да] си го постави на нейната шия, скритом го цалувала и се моли Ружа, цел живот. "
...Към обед дойде и Питу Гули с четата и знамето, ко[e]то 2-3 часа се изредиха да цалуват и се поклониха Крушовчани. Оттам Питу Гули потегли с четата, мина откъм площада, ето минава по нашта улица - деца викат. Войводата Питу иде на бел кон, седнал прекрасен юнак се изправил, косата къдрава, пада му над раменете, на главата бела шапка, навезана co черни ширити, кръст, под него написа " Свобода или Смърт ". И неговите облекла беха се от сърма ушити, върви постепенно, на кон, след него четата с байрака. Минаха около наште врата и завиха около бахчата на Ванчо Петрушовски и се изкачиха на високото, Рид се споделяше, към Струнга, и там се спре с целата чета. Аз набърже разкъртих оплитам от нашта градина и отидох там, кадето беха застанали доста хора. Неколко бабички се кръстеха, шепотейки " Господи, како ке не куртулисаш от турците. " Застанах до тех, а войводата Питу приказва " Свобода, бракя, навсекаде има въстание, Битолско, Костурско и сички ще се борим до гибел. " Каза и още доста думи и даде знак на четата.
Турската армия, разграничена на неколко крупни отреди, се насочиха към Крушово, обграждайки го от сички страни. Бахтар паша заповедал нахлуване и тогава артилерията откри огън...
Стария слезе доле и на дамите даваше кураж, а ние стоим на тавана, чуваме гърмежи, към този момент е към среднощ, чуваме стъпки, почука се на пътните врата. Стерю зе пушката и безшумно слезе в двора, отново се потропа и безшумно се сподели " Моля, отворете ни, ваши хора сме, отворете, молим. " Стерю пита " Кои сте " - " Ние сме децата на баба Султана. " Отвори се вратата и влезнаха двамата братя и сестрата и бавно безшумно изкачихме се горе на тавана, с цел да не разсънват майките с децата. Те изплашени почнаха да ни описват по какъв начин доле чаршията гори. " Черквата " Св. Николай " гори, къщите на Мичотовци най-големите и най-здрави, кадето се беха скрили доста фамилии, там пламъци са страшни, бегат хората, с рев и боязън едвам избегахме и ние. Дойдохме дотук, по нашта махала, не срещнахме турчин, вие сте добре, елате на прозореца да погледнете. " Отворихме и гледаме небето гори, пламъци, глас на писъци и блеене на крави, кози горат, аз се изплаших, слезнах доле да типа мама. Стоим, чакаме със боязън, само че за благополучие, не пристигнаха турци.
Отпосле разбрахме, че българската махала оставили за другия ден да претърсват, като споделили, че комитите са скрити по къщите... Сички с бели кърпи в ръка, вървим на Струнга, на високото, целата махала, на купчинки, идват, а като погледнахме към чаршията, дим, сичко изгорело, нема църква, по-нагоре къщата на Таховци гори в пламъци, що-туку са я запалили триетажна хубава къща, на богато семейство. Там беха отишли от вечерта да се крият целото семейство, богатите Малковци, единствени манифактурджии, с голема търговия. Идват още с бохчички. Оттам, кадето гори къщата, се шепоти нещо, само че бързо се разнесе вестта, че там в този момент гори Теохар Нешковски. Турци от село Норово, башибозуци, влизат и го хващат за яката, дърпайки, споделят му - " Ор. Теохар, ела бре, ще ти плата басмата, що ми даде вересия ", и го смъкнаха на земята да го тъпчат. Майка му там се моли, целото семейство ги измъчили, като земали на невестите накитите - златни пръстени, гривни и доста жълтици, с цел да ги пуснат живи. Само най-големия брат не го пуснали, както е бил хвърлен на земята, напръскали с гас къщата и я възпламениха. Там изгоре Теохар жив. Пред очите на майка му. В същото време гледаме от височината по какъв начин горат и къщите на Ничотовци. Там изгоре момичето, 8-годишно, на Унчо Георчески. Шекерджите, както бегат от пламъците, майката и бащата трансферират децата си, четири момчета, а единствено едно момиче, както спело го не запомнили, до момента в който се върне бащата да го земе, то гори в пламъци и вика " Татко, земи ме ", а бащата търси место да се качи и си земе детето. В момента се срутва стена, тавани и се изгубва детето, бащата се умопобърква, само че помнеше местото, каде бе затрупано. По-късно откриха единствено копчетата от рокличката. Там по същото време сутринта, когато излизат сички и се предават, ето и дякончето от черквата " Св. Никола ", която гори. Той с детенце на ръце върви, и майка му, и невестата. Срещат го алданчани, зимат му детето от ръце, дават го на остарялата и него го подкарат, на високото зад баира го прострелват. Майка му и жена му чуват и седат на земята, като си спомни майка му за неговия сън, който преди два дни, дето е разказал на майка си, че сънувал, отишъл в църква, на вратата срещнал св. Никола, облечен в одежди и с патерица, споделил на дякона " Сбогум синко, аз си отивам ". А той му споделил " Мен каде ме оставаш ", а св. Никола споделил " И ти ще дойдеш при мене. " Сънят го споделил единствено на майка си и след това се разказваше като легенда по целия град.
...Туку-що зех да се стоплям и поуспокоя, беше среднощ, изведнаж гърмежи като градушка. Целия град се тресе, от сички страни, кадето имаше армия, се пука, сички скокнахме на крайник, децата - рев, мъжете се разтичаха, едни горе, едни доле на двора. Що ще биде ова в този момент, почнаха гласове да се чуват, викат от прозорците " Да ни е жив царо Султано, парадайса, парадайса сме ние. Милост! " [се чуваше] от българската махала от доста прозорци...
Настъпи апетит, нема пазар, нема брашно откаде да се купи, всеки ден събираме зеленище от градината, коприва, лобода, варим чорби. Месец август мина, тогава чак се позволи да идат да търсат труповете на убитите хора. При Везенковата кория, в папрата, както се беха скрили, там 20-30 натрупа ги откриха раздрани. Майките и околните не могат да си ги познаят, единствено по облеклата си ги познаваха, раскъсани от вълци. Събраха си сички дружно - погребаха ги в неколко гробове, рев, и тъга, смесена със боязън.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ