Голям празник е! Нощес небето се отвори - вече всичко започва да се преобразява
Днес е празникът Преображение Господне. Той е открит още в първите епохи на християнството и ни напомня едно от значимите евангелски събития от земния път на Спасителя, а точно явяването Му в небесната популярност пред Неговите възпитаници Петър, Йоан и Яков.
Юдейският народ не познал в Христос упования Месия, въпреки и усърдно да изучавали пророчествата, те се надявали, че предстоящият Месия ще ги освободи от робството на чужденците, ще възвеличи със земна популярност и ще седне на Давидовия трон. Те не разбрали, че в пророчествата се приказва за небесно, а не за земно царство, за безконечни богатства, а не за земна популярност. Иисус Христос постоянно беседвал с учениците си за Своите премеждия. Той казвал, че Нему следва да бъде отритнат от първосвещениците и книжниците, да бъде погубен и на третия ден да възкръсне.
Сърцата на учениците се изпълвали със тъга от тия думи. За да утвърди вярата им, Христос се посочил на трима от апостолите в небесна популярност. Като взел със Себе си Петър, Яков и Йоан, Той се изкачил с тях на Таворската планина покрай Галилея. Тук Той се отдалечил малко от тях и почнал да се моли. Учениците в същото време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус видоизменен, лицето Му се изменило и светело като слънце, а облеклата Му станали бели като сняг. С Него имало двама мъже, сияещи в популярност, това били Мойсей и Илия, които беседвали с Него за идните Му премеждия и доброволна гибел.
Петър, изумен от това, което видял, споделил на Иисус, че е добре да останат на това място, като създадат три сенника за Него, Мойсей и за Илия. Изведнъж ярък облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: " Този е Моят любим Син, в Когото е Моето снизхождение, Него слушайте! " (Матей 17:5) Учениците от боязън паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им споделил: " Станете, не бойте се! " (Матей 17:7) И като станали, те видели единствено Иисус Христос в елементарния Негов тип. Те слезли от планината, а Той им забранил да приказват за това, което видели, до момента в който Син Човечески не възкръсне от мъртвите.
Учениците чули гласа на Самия Бог, двамата пророци Мойсей и Илия, засвидетелствали със своето явяване, че Иисус е фактически Оня, за Когото предсказвали пророците. Това събитие имало за цел да защищити апостолите от отчаяние и подозрение при типа на Христовите премеждия и да ги укрепи във вярата.
Традиции и повелия
В традицията на българите 6 август е известен като Преображение Господне. Те трансформирали този огромен църковен празник в алегория за положителното и злото, за щастието и нещастието, за разрешеното и непозволеното в живота, който постоянно е бил зависим на неговата особената езическа суеверност и невероятен почит към християнската рилигия.
Старо национално вярване е, че в нощта против Преображение небето се отваряло и пред небесната врата заставал Госод. Този, който успеел единствено да го зърне, бил благополучен и това, което си е поискал – се сбъдвало. Но с цел да видиш Бог, трябвало да си чист като утринна роса – в помислите и в делата си.
Молитва към божията берекет отправяли всички майки, които държали децата си будни, карали ги да гледат към небето в нощта на Преображение, с цел да се помолят на Господ за огромно благополучие, шанс и благосъстояние.
На 6 август се откъсвал първия салкъм грозде. Старите хора описват, че когато Господ създавал гроздето, Даволът направил капината и я нарекъл демонски плод. Всеки, който желал да избави от изкушенията на Дявола, първо хапвал от божия плод и по този начин си осигурявал покой за душата и положително телесно здраве.
Традиционно християните носели гроздето в църквата, където отецът го опявал, прекадявал и благославял. От първия салкъм грозде давали на всички близки, с цел да са здрави, щастливи и благополучни. Празникът българите отбелязвали с церемониален обяд, за който нормално приготвяли ядене от риба.
В някои селища Преображение се осмислял и като ден, граничен сред лятото и есента и обвързван с “преобразяването” на слънцето и живата природа. В Родопите имат вяра, че Господ “прибрязнувал” - пускал слънчева вадичка в небето и по този начин давал знак, че е пристигнало времето за есенна сеитба. На този ден “времето стартира да се преобразява” - слънцето понижава силата си, денят също понижава, нощите стават студени, водите на реките и изворите охладняват и към този момент са непригодни за къпане. Прелетните птици се събират на ята и поемат пътя към топлите страни, а гущери и змии се прибират в леговищата си подземен.
В Западна България било публикувано вярване, че в среднощ против Преображение ”се явявала и отваряла Божията врата”, “небето се отваряло и Господ се явявал в сияйна светлина”. “Дърветата се кланяли до земята” и който е правоверен, може да види небесната врата и това, което си пожелае, ще се сбъдне. В другите региони на страната тази визия е отнесена към коледната, богоявленската или великденската нощ.
В нащта против Преображение се изпълнявали лечебно-обредни практики, съществена роля в които се разпорежда на слънцето и слънчогледа, а в Берковица вършат магия за обич.
В южните български земи на Преображение пчеларите започвали подготовката за патронния си празник - Голяма Богородица.
Свето преображение Господне
Преображенице ГосподнеТоя празник е открит в първите епохи на християнството и ни припомня едно от най-важните евангелски събития – явяването на Господа в небесната популярност пред трима от учениците Си. Юдеите не разбрали в Христа упования Месия. Те усърдно изучавали пророчествата, само че превратно тълкували техния смисъл и мислели, че предстоящият Месия ще ги освободи от робството на чужденците, ще възвеличи със земна популярност и ще седне на Давидовия трон. Юдеите не разбрали, че в пророчествата се приказва за небесно, а не за земно царство, за безконечни богатства, а не за всемирски изгоди. Дори самите апостоли не били напълно непознати на сходни земни намерения, въпреки и да повярвали, че Иисус е упования Месия. Те също се надявали, че Иисус Христос ще възвърне израилското царство, спорели между тях кой от тях ще бъде тогава максимален. За тях било неприемливо, че Иисус Христос, Син Божи и Спасител на света, ще понася премеждия и унижения от людете. Това им се посочило несъвместимо с Неговото великолепие и популярност.
Господ обаче постоянно беседвал с учениците си за Своите премеждия. Той казвал, че Нему следва да бъде отритнат от първосвещениците и книжниците, да бъде погубен и на третия ден да възкръсне. Сърцата на учениците се изпълвали със тъга от тия думи и Петър, който малко преди този момент изповядал Божеството на Спасителя, Му споделил: " Пази Боже! Това, Господи, няма да стане с Тебе! " Но Спасителят строго укорил Петър и му споделил, че той мисли не за това, що е Божествено, а за това, що е човешко.
Планината ТаворСкоро след тая сказка с учениците Си, с цел да укрепи вярата им и да ги отвлече от земни намерения, Господ се посочил на трима от апостолите в небесна популярност. Като взел със Себе си Петър, Яков и Йоан, Той се изкачил с тях на Таворската планина в Галилея. Тук Той се отдалечил малко от тях и почнал да се моли. Учениците в същото време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус видоизменен: лицето Му се изменило и светело като слънце; облеклата Му станали бели като сняг. С Него имало двама мъже, сияещи от популярност, Мойсей и Илия, които беседвали с Него за идните Му премеждия и за края Му в Йерусалим. Петър, изумен от това, което виждал, споделил на Иисус: " Господи, добре е да останем тук. Да създадем три сенника: за Тебе един, един за Мойсей и един за Илия! " Като говорел, внезапно ярък облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: " Този е Моят Син любим, в Когото е Моето снизхождение! Слушайте Него! " Учениците от боязън паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им споделил: " Станете, не бойте се! " И като станали, те видели единствено Иисус Христос в елементарния Негов тип. Те слезли от планината. А Той им забранил да приказват за това, което видели, до момента в който Син Човечески не възкръсне от мъртвите.
Това събитие било предопределено да защищити апостолите от отчаяние и подозрение при типа на Христовите премеждия и да укрепи вярата им. Учениците чули гласа на Самия Бог; двама най-велики представители на Стария Завет – Мойсей и Илия, засвидетелсвали със своето явяване, че Иисус е фактически Оня, за Когото предсказвали пророците. Окръжени от небесна популярност, тия св. мъже беседвали с Иисус Христос за Неговите избавителни премеждия и доброволна гибел. Най-после, това чудно събитие трябвало да отвлече апостолите от земните намерения за великолепие, като ги направи очевидци на небесната популярност на Христа.
Източник: pravoslavieto.com
Юдейският народ не познал в Христос упования Месия, въпреки и усърдно да изучавали пророчествата, те се надявали, че предстоящият Месия ще ги освободи от робството на чужденците, ще възвеличи със земна популярност и ще седне на Давидовия трон. Те не разбрали, че в пророчествата се приказва за небесно, а не за земно царство, за безконечни богатства, а не за земна популярност. Иисус Христос постоянно беседвал с учениците си за Своите премеждия. Той казвал, че Нему следва да бъде отритнат от първосвещениците и книжниците, да бъде погубен и на третия ден да възкръсне.
Сърцата на учениците се изпълвали със тъга от тия думи. За да утвърди вярата им, Христос се посочил на трима от апостолите в небесна популярност. Като взел със Себе си Петър, Яков и Йоан, Той се изкачил с тях на Таворската планина покрай Галилея. Тук Той се отдалечил малко от тях и почнал да се моли. Учениците в същото време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус видоизменен, лицето Му се изменило и светело като слънце, а облеклата Му станали бели като сняг. С Него имало двама мъже, сияещи в популярност, това били Мойсей и Илия, които беседвали с Него за идните Му премеждия и доброволна гибел.
Петър, изумен от това, което видял, споделил на Иисус, че е добре да останат на това място, като създадат три сенника за Него, Мойсей и за Илия. Изведнъж ярък облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: " Този е Моят любим Син, в Когото е Моето снизхождение, Него слушайте! " (Матей 17:5) Учениците от боязън паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им споделил: " Станете, не бойте се! " (Матей 17:7) И като станали, те видели единствено Иисус Христос в елементарния Негов тип. Те слезли от планината, а Той им забранил да приказват за това, което видели, до момента в който Син Човечески не възкръсне от мъртвите.
Учениците чули гласа на Самия Бог, двамата пророци Мойсей и Илия, засвидетелствали със своето явяване, че Иисус е фактически Оня, за Когото предсказвали пророците. Това събитие имало за цел да защищити апостолите от отчаяние и подозрение при типа на Христовите премеждия и да ги укрепи във вярата.
Традиции и повелия
В традицията на българите 6 август е известен като Преображение Господне. Те трансформирали този огромен църковен празник в алегория за положителното и злото, за щастието и нещастието, за разрешеното и непозволеното в живота, който постоянно е бил зависим на неговата особената езическа суеверност и невероятен почит към християнската рилигия.
Старо национално вярване е, че в нощта против Преображение небето се отваряло и пред небесната врата заставал Госод. Този, който успеел единствено да го зърне, бил благополучен и това, което си е поискал – се сбъдвало. Но с цел да видиш Бог, трябвало да си чист като утринна роса – в помислите и в делата си.
Молитва към божията берекет отправяли всички майки, които държали децата си будни, карали ги да гледат към небето в нощта на Преображение, с цел да се помолят на Господ за огромно благополучие, шанс и благосъстояние.
На 6 август се откъсвал първия салкъм грозде. Старите хора описват, че когато Господ създавал гроздето, Даволът направил капината и я нарекъл демонски плод. Всеки, който желал да избави от изкушенията на Дявола, първо хапвал от божия плод и по този начин си осигурявал покой за душата и положително телесно здраве.
Традиционно християните носели гроздето в църквата, където отецът го опявал, прекадявал и благославял. От първия салкъм грозде давали на всички близки, с цел да са здрави, щастливи и благополучни. Празникът българите отбелязвали с церемониален обяд, за който нормално приготвяли ядене от риба.
В някои селища Преображение се осмислял и като ден, граничен сред лятото и есента и обвързван с “преобразяването” на слънцето и живата природа. В Родопите имат вяра, че Господ “прибрязнувал” - пускал слънчева вадичка в небето и по този начин давал знак, че е пристигнало времето за есенна сеитба. На този ден “времето стартира да се преобразява” - слънцето понижава силата си, денят също понижава, нощите стават студени, водите на реките и изворите охладняват и към този момент са непригодни за къпане. Прелетните птици се събират на ята и поемат пътя към топлите страни, а гущери и змии се прибират в леговищата си подземен.
В Западна България било публикувано вярване, че в среднощ против Преображение ”се явявала и отваряла Божията врата”, “небето се отваряло и Господ се явявал в сияйна светлина”. “Дърветата се кланяли до земята” и който е правоверен, може да види небесната врата и това, което си пожелае, ще се сбъдне. В другите региони на страната тази визия е отнесена към коледната, богоявленската или великденската нощ.
В нащта против Преображение се изпълнявали лечебно-обредни практики, съществена роля в които се разпорежда на слънцето и слънчогледа, а в Берковица вършат магия за обич.
В южните български земи на Преображение пчеларите започвали подготовката за патронния си празник - Голяма Богородица.
Свето преображение Господне
Преображенице ГосподнеТоя празник е открит в първите епохи на християнството и ни припомня едно от най-важните евангелски събития – явяването на Господа в небесната популярност пред трима от учениците Си. Юдеите не разбрали в Христа упования Месия. Те усърдно изучавали пророчествата, само че превратно тълкували техния смисъл и мислели, че предстоящият Месия ще ги освободи от робството на чужденците, ще възвеличи със земна популярност и ще седне на Давидовия трон. Юдеите не разбрали, че в пророчествата се приказва за небесно, а не за земно царство, за безконечни богатства, а не за всемирски изгоди. Дори самите апостоли не били напълно непознати на сходни земни намерения, въпреки и да повярвали, че Иисус е упования Месия. Те също се надявали, че Иисус Христос ще възвърне израилското царство, спорели между тях кой от тях ще бъде тогава максимален. За тях било неприемливо, че Иисус Христос, Син Божи и Спасител на света, ще понася премеждия и унижения от людете. Това им се посочило несъвместимо с Неговото великолепие и популярност.
Господ обаче постоянно беседвал с учениците си за Своите премеждия. Той казвал, че Нему следва да бъде отритнат от първосвещениците и книжниците, да бъде погубен и на третия ден да възкръсне. Сърцата на учениците се изпълвали със тъга от тия думи и Петър, който малко преди този момент изповядал Божеството на Спасителя, Му споделил: " Пази Боже! Това, Господи, няма да стане с Тебе! " Но Спасителят строго укорил Петър и му споделил, че той мисли не за това, що е Божествено, а за това, що е човешко.
Планината ТаворСкоро след тая сказка с учениците Си, с цел да укрепи вярата им и да ги отвлече от земни намерения, Господ се посочил на трима от апостолите в небесна популярност. Като взел със Себе си Петър, Яков и Йоан, Той се изкачил с тях на Таворската планина в Галилея. Тук Той се отдалечил малко от тях и почнал да се моли. Учениците в същото време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус видоизменен: лицето Му се изменило и светело като слънце; облеклата Му станали бели като сняг. С Него имало двама мъже, сияещи от популярност, Мойсей и Илия, които беседвали с Него за идните Му премеждия и за края Му в Йерусалим. Петър, изумен от това, което виждал, споделил на Иисус: " Господи, добре е да останем тук. Да създадем три сенника: за Тебе един, един за Мойсей и един за Илия! " Като говорел, внезапно ярък облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: " Този е Моят Син любим, в Когото е Моето снизхождение! Слушайте Него! " Учениците от боязън паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им споделил: " Станете, не бойте се! " И като станали, те видели единствено Иисус Христос в елементарния Негов тип. Те слезли от планината. А Той им забранил да приказват за това, което видели, до момента в който Син Човечески не възкръсне от мъртвите.
Това събитие било предопределено да защищити апостолите от отчаяние и подозрение при типа на Христовите премеждия и да укрепи вярата им. Учениците чули гласа на Самия Бог; двама най-велики представители на Стария Завет – Мойсей и Илия, засвидетелсвали със своето явяване, че Иисус е фактически Оня, за Когото предсказвали пророците. Окръжени от небесна популярност, тия св. мъже беседвали с Иисус Христос за Неговите избавителни премеждия и доброволна гибел. Най-после, това чудно събитие трябвало да отвлече апостолите от земните намерения за великолепие, като ги направи очевидци на небесната популярност на Христа.
Източник: pravoslavieto.com
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ