Тереза Мей си отива. Идва ли Борис Джонсън?
Днес английският министър-председател Тереза Мей ще премине в оставка. Оттук-нататък Мей ще бъде единствено краткотрайно изпълняващ длъжността глава на държавното управление. И в понеделник ще стартира формалната предизборна акция за нов жител на Даунинг Стрийт 10. Парадоксът е, че ориста на най-важния пост ще бъде решена от 124 хиляди души, т.е. към 0,2% от популацията на страната. И може би даже от няколко десетки депутати, написа Владимир Корнилов от РИА Новости.
Така е проведена изборната система на най-старата народна власт в света, родината на актуалния парламентаризъм. И в случай че по-рано този, меко казано не най-демократичен, развой на избор не предизвикаше никакви съответни митинги и възражения, в този момент доста представители на открития ред внезапно откриха, че всичко това наподобява като насмешка с демокрацията и може даже да докара до превръщането на Англия в „ олигархия “.
Причината за такава бурна реакция е, че при сегашната изборна система началник на Консервативната партия (който автоматизирано става министър-председател) е доста евентуално да стане " непостоянен " състезател, какъвто е Борис Джонсън - един от най-пагубните за страната си външни министри.
Либералните медии не се тормозят от обстоятелството, че изборите (или по-скоро назначаването) на Тереза Май през 2016 година беше още по-малко демократично. Тогава всичко бе решено от 199 парламентаристи на торите. Въпреки че, съгласно вътрешнопартийната процедура, въведена преди две десетилетия, всички публично регистрирани членове на партията би трябвало да изберат водач. Но тъкмо през 2016 година (след оставката на Дейвид Камерън) всичко беше направено по подобен метод, че да се избегне гласоподаване.
Според разпоредбите на претендентите за поста началник на партията аплайват депутати от парламентарната секта. Следват серия от гласувания за елиминирането на съвсем всички вероятни претенденти, като най-после остават двама, класирали се преди всичко. Чрез отдалечено гласоподаване елементарните членове на партията дефинират водача (в момента тези членове са 124 хиляди души). Но в случай че претендентът е безалтернативен общопартийното гласоподаване се анулира.
Това се случи с Мей преди три години. Когато тя и Андреа Лийдс (която оглави Камарата на общините) стигнаха до финала, Лийдс просто се отдръпна от изборите. По подобен метод торите заобиколиха общопартийното гласоподаване, а Мей поведе страната без да има необятна поддръжка нито в обществото, нито даже в личната си партия. Резултатът е добре прочут: в този момент медиите на Острова спорят дали Мей е най-лошият министър председател в английската история.
Но в този момент нещата са разнообразни. Списание „ Икономист “ показа още на корицата си концепцията, че в английската конституция (каквато страната няма!) е скрита бомба. Ако се случи нова политическа рецесия, нещата мощно ще се влошат, тъй като в Лондон на " изцяло неподготвени ". " Британската политика се трансформира в селектокрация " (вместо електокрация – бел.ред.), предизвестяват публицисти. Това е методът, който най-често се ползва в системата за асортимент на водачите на Китай - посредством деликатен асортимент на равнище партийно управление и общо публично утвърждение на съвещание на представителния орган.
Известният английски публицист Саймън Дженкинс стигна до такава степен, че предложи (очевидно на смешка!) да се разиска концепцията за народен референдум за това кой би трябвало да бъде идващият министър председател. И в Консервативната партия незабавно започнаха да трансформират разпоредбите за отсяването на претендентите на авансово равнище. А това се прави, напълно ясно е, с цел да усложни пътя на Борис Джонсън към успеха.
Че някогашният външен министър, който има „ най-забавната прическа измежду английските политици “, ще завоюва изборите в партията не предстои на подозрение. Анкета на уеб страницата Conservative Home, който служи като базова платформа за елементарните членове на Консервативната партия (т.е. за същите гласоподаватели, които би трябвало да имат последната дума), разкри, че Джонсън е доста напред в надпреварата - два пъти по-напред от тези, които го следват най-близо.
Затова и в групата на торите в Народното събрание в този момент интензивно работят за повторение на сюжета от 2016 година, т.е. за попречване на общопартийно гласоподаване. Или в най-лошия случай за отстраняването на " несистемния " претендент от изборите измежду деятелите. Ако това се случи Джонсън няма да стане министър-председател, само че пък слагането на преграда пред него ще нанесе пагубен удар върху единството на партията. Тя към този момент видя най-ниския резултат в историята си на националното гласоподаване в последните избори за Европейски парламент. Ако най-популярният и различим реакционер бъде отхвърлен посредством интриги на най-високо равнище, зад тила на деятелите, това може да унищожи организацията като такава.
Но наподобява, че това не смущава диригентите на акцията против Джонсън, в това число и задгранични такива. Техните старания се ускориха изключително откакто американският президент Доналд Тръмп обществено поддържа някогашния началник на английската дипломация.
Очевидно е, че гласоподавателите от Консервативната партия минимум се интересуват от мнението на либералите и демократите на Запад. За тях е напълно маловажно какъв брой демократична бе процедурата за избор на Тереза Май - тя просто отговаряше на понятието „ политическа целенасоченост “.
Именно тези хрумвания диктуват метода на представителите на естаблишмънта. Оттук и двойните стандарти. Всички европейски, като че ли в един глас, подлагаха на критика остро " недемократичните " избори, проведени от унгарския министър председател Виктор Орбан, който не се вписва в системата, макар че има безспорна поддръжка в страната си. Но никой в действителност не възразява какъв брой надалеч от демокрацията е системата за назначение на немския канцлер.
Ангела Меркел резервира поста си, даже откакто престана да бъде водач на партията, спечелила последните избори. Но, наподобява, поражда естественият въпрос кого в този момент съставлява тя на този пост. На изборите никой не гласоподава за канцлера, те гласоподаваха за партията. Оказва се, че Меркел съставлява не гласоподавателите, а тези 364 депутати в Бундестага, които са дали своят вот за нея през март предходната година.
Нещо повече - самата Меркел, по лична воля, дефинира момента на оставката си в бъдещето. Разнасят се клюки, че тя е разочарована от определената нейна наследничка Анегрет Крам-Карренбауер и по тази причина тя решила да напусне канцлерския пост с отсрочване. И няма значение дали Меркел ще опровергае тези клюки. Защото никой не е изключително обезпокоен от процедурата за взимане на сходни решения, която е надалеч от общоприетите „ правила “ на парламентарната народна власт. Меркел просто се вписва в открития нетрадиционен ред, тъй че няма потребност да се изпада в боязън от " конституционна рецесия " в Германия или от " липса на посланичество " от страна на канцлера. Любима тематика на американските демократични медии е, че Тръмп е получил по-малко от 50% от гласовете на изборите през 2016 г.).
Тук можем да използван голям брой такива образци от последните години. Нека си напомним единствено назначението през 2011 година на „ технократското държавно управление “ на Италия, водено от Марио Монти. За година и половина страната беше ръководена от човек, за който никой не беше дал своя вот. Когато въпреки всичко се отиде на избори се оказа, че равнището на поддръжка за неговата партия (и надлежно за неговите идеи) е единствено 8 %. Но Монти беше демократ, което значи, че той изцяло устройваше елита. Което още веднъж удостоверява: демокрацията не е власт на народа, а удостоверение на силата на „ демократите “.
Затова и за правда и народна власт на Запад си напомнят единствено когато елитът се усеща заплашен от победа на несистемни водачи. Каквито са Доналд Тръмп в Съединени американски щати и Борис Джонсън във Англия. Иначе не е важно…
Така е проведена изборната система на най-старата народна власт в света, родината на актуалния парламентаризъм. И в случай че по-рано този, меко казано не най-демократичен, развой на избор не предизвикаше никакви съответни митинги и възражения, в този момент доста представители на открития ред внезапно откриха, че всичко това наподобява като насмешка с демокрацията и може даже да докара до превръщането на Англия в „ олигархия “.
Причината за такава бурна реакция е, че при сегашната изборна система началник на Консервативната партия (който автоматизирано става министър-председател) е доста евентуално да стане " непостоянен " състезател, какъвто е Борис Джонсън - един от най-пагубните за страната си външни министри.
Либералните медии не се тормозят от обстоятелството, че изборите (или по-скоро назначаването) на Тереза Май през 2016 година беше още по-малко демократично. Тогава всичко бе решено от 199 парламентаристи на торите. Въпреки че, съгласно вътрешнопартийната процедура, въведена преди две десетилетия, всички публично регистрирани членове на партията би трябвало да изберат водач. Но тъкмо през 2016 година (след оставката на Дейвид Камерън) всичко беше направено по подобен метод, че да се избегне гласоподаване.
Според разпоредбите на претендентите за поста началник на партията аплайват депутати от парламентарната секта. Следват серия от гласувания за елиминирането на съвсем всички вероятни претенденти, като най-после остават двама, класирали се преди всичко. Чрез отдалечено гласоподаване елементарните членове на партията дефинират водача (в момента тези членове са 124 хиляди души). Но в случай че претендентът е безалтернативен общопартийното гласоподаване се анулира.
Това се случи с Мей преди три години. Когато тя и Андреа Лийдс (която оглави Камарата на общините) стигнаха до финала, Лийдс просто се отдръпна от изборите. По подобен метод торите заобиколиха общопартийното гласоподаване, а Мей поведе страната без да има необятна поддръжка нито в обществото, нито даже в личната си партия. Резултатът е добре прочут: в този момент медиите на Острова спорят дали Мей е най-лошият министър председател в английската история.
Но в този момент нещата са разнообразни. Списание „ Икономист “ показа още на корицата си концепцията, че в английската конституция (каквато страната няма!) е скрита бомба. Ако се случи нова политическа рецесия, нещата мощно ще се влошат, тъй като в Лондон на " изцяло неподготвени ". " Британската политика се трансформира в селектокрация " (вместо електокрация – бел.ред.), предизвестяват публицисти. Това е методът, който най-често се ползва в системата за асортимент на водачите на Китай - посредством деликатен асортимент на равнище партийно управление и общо публично утвърждение на съвещание на представителния орган.
Известният английски публицист Саймън Дженкинс стигна до такава степен, че предложи (очевидно на смешка!) да се разиска концепцията за народен референдум за това кой би трябвало да бъде идващият министър председател. И в Консервативната партия незабавно започнаха да трансформират разпоредбите за отсяването на претендентите на авансово равнище. А това се прави, напълно ясно е, с цел да усложни пътя на Борис Джонсън към успеха.
Че някогашният външен министър, който има „ най-забавната прическа измежду английските политици “, ще завоюва изборите в партията не предстои на подозрение. Анкета на уеб страницата Conservative Home, който служи като базова платформа за елементарните членове на Консервативната партия (т.е. за същите гласоподаватели, които би трябвало да имат последната дума), разкри, че Джонсън е доста напред в надпреварата - два пъти по-напред от тези, които го следват най-близо.
Затова и в групата на торите в Народното събрание в този момент интензивно работят за повторение на сюжета от 2016 година, т.е. за попречване на общопартийно гласоподаване. Или в най-лошия случай за отстраняването на " несистемния " претендент от изборите измежду деятелите. Ако това се случи Джонсън няма да стане министър-председател, само че пък слагането на преграда пред него ще нанесе пагубен удар върху единството на партията. Тя към този момент видя най-ниския резултат в историята си на националното гласоподаване в последните избори за Европейски парламент. Ако най-популярният и различим реакционер бъде отхвърлен посредством интриги на най-високо равнище, зад тила на деятелите, това може да унищожи организацията като такава.
Но наподобява, че това не смущава диригентите на акцията против Джонсън, в това число и задгранични такива. Техните старания се ускориха изключително откакто американският президент Доналд Тръмп обществено поддържа някогашния началник на английската дипломация.
Очевидно е, че гласоподавателите от Консервативната партия минимум се интересуват от мнението на либералите и демократите на Запад. За тях е напълно маловажно какъв брой демократична бе процедурата за избор на Тереза Май - тя просто отговаряше на понятието „ политическа целенасоченост “.
Именно тези хрумвания диктуват метода на представителите на естаблишмънта. Оттук и двойните стандарти. Всички европейски, като че ли в един глас, подлагаха на критика остро " недемократичните " избори, проведени от унгарския министър председател Виктор Орбан, който не се вписва в системата, макар че има безспорна поддръжка в страната си. Но никой в действителност не възразява какъв брой надалеч от демокрацията е системата за назначение на немския канцлер.
Ангела Меркел резервира поста си, даже откакто престана да бъде водач на партията, спечелила последните избори. Но, наподобява, поражда естественият въпрос кого в този момент съставлява тя на този пост. На изборите никой не гласоподава за канцлера, те гласоподаваха за партията. Оказва се, че Меркел съставлява не гласоподавателите, а тези 364 депутати в Бундестага, които са дали своят вот за нея през март предходната година.
Нещо повече - самата Меркел, по лична воля, дефинира момента на оставката си в бъдещето. Разнасят се клюки, че тя е разочарована от определената нейна наследничка Анегрет Крам-Карренбауер и по тази причина тя решила да напусне канцлерския пост с отсрочване. И няма значение дали Меркел ще опровергае тези клюки. Защото никой не е изключително обезпокоен от процедурата за взимане на сходни решения, която е надалеч от общоприетите „ правила “ на парламентарната народна власт. Меркел просто се вписва в открития нетрадиционен ред, тъй че няма потребност да се изпада в боязън от " конституционна рецесия " в Германия или от " липса на посланичество " от страна на канцлера. Любима тематика на американските демократични медии е, че Тръмп е получил по-малко от 50% от гласовете на изборите през 2016 г.).
Тук можем да използван голям брой такива образци от последните години. Нека си напомним единствено назначението през 2011 година на „ технократското държавно управление “ на Италия, водено от Марио Монти. За година и половина страната беше ръководена от човек, за който никой не беше дал своя вот. Когато въпреки всичко се отиде на избори се оказа, че равнището на поддръжка за неговата партия (и надлежно за неговите идеи) е единствено 8 %. Но Монти беше демократ, което значи, че той изцяло устройваше елита. Което още веднъж удостоверява: демокрацията не е власт на народа, а удостоверение на силата на „ демократите “.
Затова и за правда и народна власт на Запад си напомнят единствено когато елитът се усеща заплашен от победа на несистемни водачи. Каквито са Доналд Тръмп в Съединени американски щати и Борис Джонсън във Англия. Иначе не е важно…
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ