Победата на Байдън може да се окаже пирова
Джо Байдън не завоюва. Той бе определен. От официална позиция изборът му е изцяло легален, само че се изгуби чувството за реализирана класическа политическа победа, написа
По-скоро се разкри един прекомерно неестествен, прекомерно софтуерен резултат, който мъчно се вписва като детайл от естественото развиване на американското общество.
Establishment-а, медиите, социолозите, неправителствените организации по този начин намерено заложиха и работеха за демократите и Байдън, че маргинализираха смисъла на вота на самите гласоподаватели. В допълнение, сътвориха чувството, че изборната борба не мина в изискванията на равнопоставеност и честа конкуренция сред двамата претенденти.
Точно този аспект на миналата предизборна битка сътвори изискванията за появяването на всевъзможни тайни теории, които занапред ще се развиват и безспорно ще подкопават легитимността на бъдещото ръководство. Което прекомерно заложи на отрицанието на Тръмп, а не на достолепията на Байдън.
И новият президент ще бъде лишен от онази прочувствена обязаност с последователите си, на която се радва Тръмп. Затова и бъдещата борба сред двата лагера ще се води сред една стимулирана и достоверна републиканска общественост и една амалгама от разнообразни групи, подкрепили претендента на демократите, само че лишени от вътрешна еднородност.
Че войната сред двата лагера ще продължи няма никакво подозрение. Въпросът опира до мащабите и деянията на процеса. А в центъра на конфликта ще бъде безспорно фигурата на Тръмп. Ако той запази престижа си измежду Републиканската партия и резервира сегашната си поддръжка измежду американското общество, успеха на демократите може да се окаже пирова.
Защото Тръмп в ролята на изгубил претендент в някакъв смисъл е по-опасен за системата, в сравнение с в случай че бе спечелил втори мандат.
Конституционното устройство на Америка сподели, че един президент популист може да бъде стеснен да прокарва концепциите си в региона на ръководството. Но един партиен водач доста по-трудно може да бъде озаптяван от личните си партийни структури, освен това в случай че се употребява с поддръжката на екзалтирана партийна маса. Все отново доста по-лесно е да наложиш авторитаризма в една партия, в сравнение с в цяла страна. Затова и борбата за контрола над Републиканската партия в действителност ще предопредели и политическото бъдеще на Америка.
Разбира се, за републиканските партийни бонзи доста привлекателно звучи концепцията да изхвърлят Тръмп отвън борда на партията. Проблемът е, че няма с какво да го заместят. В навечерието на изборите през 2016 година те се бяха примирили с успеха на Хилари Клинтън и бяха почнали да се концентрират към идващите президентски избори.
Тръмп безусловно ги възкреси.
Макар че мнозина републиканци избраха да умрат политически, в сравнение с да да им сервират наготово сходна победа.
Но партийната маса бе прелъстена от Тръмп. Днешната му известност измежду републиканците надвишава известността на Рейгън от 80-те година на предишния век. А актуалните обществени медии разрешават към този момент на водача да комуникира непосредствено с гласоподавателите си, без да има потребност от какъвто и да било партиен уред. Не бива да се подминава и обстоятелството, че на тези избори Тръмп получи повече гласове, в сравнение с събра през 2016 година
И въпреки всичко той към този момент не съумява да вкара Републиканската партия в позицията на тотална спънка по отношение на оповестените изборни резултати. В сянката на водещата вест - изборът на Байдън, остана негласният отвод на републиканските водачи да последват конфронтационното държание на личния си претендент. Което към този момент приказва за ерес в партията. Който ще се трансформира в първата преграда пред Тръмп да резервира сегашните си политически позиции през идващите четири години.
Ако елитът на Републиканската партия възприема Тръмп за товар, който би трябвало да бъде изхвърлен, то за демократите той е въплъщение на злото. Което би трябвало да бъде унищожено. Те го стигматизираха и тормозеха през миналите четири години не толкоз тъй като той бе президент, а тъй като бе притежател на политически фасон, който сложи под въпрос основите на американската политическа система, такава, каквато тя съществува най-малко от втората половина на ХХ век.
В този смисъл за новото ръководство е въпрос на живот и гибел да продължи битката си против Тръмп и неговите почитатели. Тръмп може да загуби борбата за Белия дом, само че това даже може да му помогне още по-успешно да продължи да дискредитира американският либерално-демократичен политически набор. А че той ще прави тъкмо това, няма никакво подозрение. Отказът му да признае успеха на Байдън не е просто въпрос на каприз и на засегнато себелюбие. Това е акт на оповестена политическа война. Която може да бъде по-лесно водена от опозиционни позиции. Особено когато имаш отсреща си съперник като Байдън. Който наподобява не просто като американски Брежнев, а повече приближава обликът си до Черненко. Един обуздан пленник на натрапеното му обграждане, който не смее и на милиметър да се отклони от авансово заложеното му държание.
В този смисъл, за Америка и света по-голям от избора на Байдън ще бъде кръгът от хора, които ще образуват най- близкото му обграждане. Защото акцентът ще бъде освен каква политика ще бъде провеждана, само че и в какъв подтекст ще бъде сложена тя. Върху новоизбрания държавен глава към този момент тежи клеймото, че е избраникът на елитите и в случай че това се добави с чувството, че Белия дом се е трансформирал в котерия на задкулисието,
известността на новото ръководство бързо ще се изпари. Наред с накърнената изначално легитимност на изборите, този проблем ще бъде втората спънка за реализирането на една цялостна контра- (Тръмп) реформация. Нещо повече, в случай че кабинетът на Байдън не се оправи с настоящите тежки провокации, пред които ще се изправи, освен няма да може да унищожи омразното нему политическо завещание, само че дори може да го оправдава.
И тук не става въпрос за предизвикването на Корона-кризата и обвързваният с нея стопански спад, а за самият имидж, който ще си построи новата администрация. Байдън се възползва оптимално от опцията да бъде галеника на елитите и медиите, само че сходен облик неизбежно ще срине известността му измежду масите.
Парадоксално е, само че излезлият от едно оскъдно работническо семейство нов президент намира доста по-трудно общ език с елементарните хора, спрямо милиардера Тръмп. А без ясна и открита връзка сред Белия дом и обществеността, оповестеното желание да се ревизират политиките на Тръмп ще се трансформира в оръжие, обърнало се против своите основатели.
Също толкоз рисков ще бъде опитът коренно да бъде заличена освен политиката от последните четири години, само че и нейните носители. Новоизбраната в Конгреса 31-годишна Александрия Окасио-Кортес, към този момент изиска да се търси отговорност от всички „ подмазвачи “ на Тръмп. И което е по-интересно, става известно, че съществува група, нарекла се „ Проект за отговорността на Тръмп “, която е съставила лист на служители, обвинени, че пламенно са подкрепяли политиките на отиващата си власт.
Едно ново ръководство, упреквано от политическите си съперници, че е оглавило страната по непочтен метод, един нов президент, лишен не просто от харизма, само че и демонстриращ на моменти несъответстващо държание, мъчно ще прокара смислени и радикални промени. Може да се окаже, че новата администрация освен не е разчистила наследството на Тръмп, само че сама се е трансформирала в непомерна тежест за американския народ и страна.
Ако обобщаваме всичко до тук, може да очертаем протичането на следните политически борби в границите на американското общество:
1) Противопоставяне в народен мащаб по оста "за " и "против " Тръмп и неговото наследство;
2) Същото опълчване в границите на самата Републиканска партия;
3) Противоречия в Демократическата партия по оста либерали- социалисти;
4) Дестабилизация в резултат на лимитираната правоспособност на Байдън.
Това са прекомерно доста и прекомерно основни области на напрежение, с цел да се допуска, че вълненията в Америка могат да утихнат от единствено себе си. Напротив, има всички предпоставки те да се усилват. Като първата им жертва ще стане повсеместната загуба на религия в съществуващия изборен развой. Голяма част от републиканците към този момент са разочаровани от него. Ако ръководството на Байдън бързо загуби своята известност и демократите ще погледнат с безпокойство на изборите. От боязън, че те ще реставрират в случай че не Тръмп, то тръмпизма. И тогава ще настъпи същинският политически колапс на Америка.
По-скоро се разкри един прекомерно неестествен, прекомерно софтуерен резултат, който мъчно се вписва като детайл от естественото развиване на американското общество.
Establishment-а, медиите, социолозите, неправителствените организации по този начин намерено заложиха и работеха за демократите и Байдън, че маргинализираха смисъла на вота на самите гласоподаватели. В допълнение, сътвориха чувството, че изборната борба не мина в изискванията на равнопоставеност и честа конкуренция сред двамата претенденти.
Точно този аспект на миналата предизборна битка сътвори изискванията за появяването на всевъзможни тайни теории, които занапред ще се развиват и безспорно ще подкопават легитимността на бъдещото ръководство. Което прекомерно заложи на отрицанието на Тръмп, а не на достолепията на Байдън.
И новият президент ще бъде лишен от онази прочувствена обязаност с последователите си, на която се радва Тръмп. Затова и бъдещата борба сред двата лагера ще се води сред една стимулирана и достоверна републиканска общественост и една амалгама от разнообразни групи, подкрепили претендента на демократите, само че лишени от вътрешна еднородност.
Че войната сред двата лагера ще продължи няма никакво подозрение. Въпросът опира до мащабите и деянията на процеса. А в центъра на конфликта ще бъде безспорно фигурата на Тръмп. Ако той запази престижа си измежду Републиканската партия и резервира сегашната си поддръжка измежду американското общество, успеха на демократите може да се окаже пирова.
Защото Тръмп в ролята на изгубил претендент в някакъв смисъл е по-опасен за системата, в сравнение с в случай че бе спечелил втори мандат.
Конституционното устройство на Америка сподели, че един президент популист може да бъде стеснен да прокарва концепциите си в региона на ръководството. Но един партиен водач доста по-трудно може да бъде озаптяван от личните си партийни структури, освен това в случай че се употребява с поддръжката на екзалтирана партийна маса. Все отново доста по-лесно е да наложиш авторитаризма в една партия, в сравнение с в цяла страна. Затова и борбата за контрола над Републиканската партия в действителност ще предопредели и политическото бъдеще на Америка.
Разбира се, за републиканските партийни бонзи доста привлекателно звучи концепцията да изхвърлят Тръмп отвън борда на партията. Проблемът е, че няма с какво да го заместят. В навечерието на изборите през 2016 година те се бяха примирили с успеха на Хилари Клинтън и бяха почнали да се концентрират към идващите президентски избори.
Тръмп безусловно ги възкреси.
Макар че мнозина републиканци избраха да умрат политически, в сравнение с да да им сервират наготово сходна победа.
Но партийната маса бе прелъстена от Тръмп. Днешната му известност измежду републиканците надвишава известността на Рейгън от 80-те година на предишния век. А актуалните обществени медии разрешават към този момент на водача да комуникира непосредствено с гласоподавателите си, без да има потребност от какъвто и да било партиен уред. Не бива да се подминава и обстоятелството, че на тези избори Тръмп получи повече гласове, в сравнение с събра през 2016 година
И въпреки всичко той към този момент не съумява да вкара Републиканската партия в позицията на тотална спънка по отношение на оповестените изборни резултати. В сянката на водещата вест - изборът на Байдън, остана негласният отвод на републиканските водачи да последват конфронтационното държание на личния си претендент. Което към този момент приказва за ерес в партията. Който ще се трансформира в първата преграда пред Тръмп да резервира сегашните си политически позиции през идващите четири години.
Ако елитът на Републиканската партия възприема Тръмп за товар, който би трябвало да бъде изхвърлен, то за демократите той е въплъщение на злото. Което би трябвало да бъде унищожено. Те го стигматизираха и тормозеха през миналите четири години не толкоз тъй като той бе президент, а тъй като бе притежател на политически фасон, който сложи под въпрос основите на американската политическа система, такава, каквато тя съществува най-малко от втората половина на ХХ век.
В този смисъл за новото ръководство е въпрос на живот и гибел да продължи битката си против Тръмп и неговите почитатели. Тръмп може да загуби борбата за Белия дом, само че това даже може да му помогне още по-успешно да продължи да дискредитира американският либерално-демократичен политически набор. А че той ще прави тъкмо това, няма никакво подозрение. Отказът му да признае успеха на Байдън не е просто въпрос на каприз и на засегнато себелюбие. Това е акт на оповестена политическа война. Която може да бъде по-лесно водена от опозиционни позиции. Особено когато имаш отсреща си съперник като Байдън. Който наподобява не просто като американски Брежнев, а повече приближава обликът си до Черненко. Един обуздан пленник на натрапеното му обграждане, който не смее и на милиметър да се отклони от авансово заложеното му държание.
В този смисъл, за Америка и света по-голям от избора на Байдън ще бъде кръгът от хора, които ще образуват най- близкото му обграждане. Защото акцентът ще бъде освен каква политика ще бъде провеждана, само че и в какъв подтекст ще бъде сложена тя. Върху новоизбрания държавен глава към този момент тежи клеймото, че е избраникът на елитите и в случай че това се добави с чувството, че Белия дом се е трансформирал в котерия на задкулисието,
известността на новото ръководство бързо ще се изпари. Наред с накърнената изначално легитимност на изборите, този проблем ще бъде втората спънка за реализирането на една цялостна контра- (Тръмп) реформация. Нещо повече, в случай че кабинетът на Байдън не се оправи с настоящите тежки провокации, пред които ще се изправи, освен няма да може да унищожи омразното нему политическо завещание, само че дори може да го оправдава.
И тук не става въпрос за предизвикването на Корона-кризата и обвързваният с нея стопански спад, а за самият имидж, който ще си построи новата администрация. Байдън се възползва оптимално от опцията да бъде галеника на елитите и медиите, само че сходен облик неизбежно ще срине известността му измежду масите.
Парадоксално е, само че излезлият от едно оскъдно работническо семейство нов президент намира доста по-трудно общ език с елементарните хора, спрямо милиардера Тръмп. А без ясна и открита връзка сред Белия дом и обществеността, оповестеното желание да се ревизират политиките на Тръмп ще се трансформира в оръжие, обърнало се против своите основатели.
Също толкоз рисков ще бъде опитът коренно да бъде заличена освен политиката от последните четири години, само че и нейните носители. Новоизбраната в Конгреса 31-годишна Александрия Окасио-Кортес, към този момент изиска да се търси отговорност от всички „ подмазвачи “ на Тръмп. И което е по-интересно, става известно, че съществува група, нарекла се „ Проект за отговорността на Тръмп “, която е съставила лист на служители, обвинени, че пламенно са подкрепяли политиките на отиващата си власт.
Едно ново ръководство, упреквано от политическите си съперници, че е оглавило страната по непочтен метод, един нов президент, лишен не просто от харизма, само че и демонстриращ на моменти несъответстващо държание, мъчно ще прокара смислени и радикални промени. Може да се окаже, че новата администрация освен не е разчистила наследството на Тръмп, само че сама се е трансформирала в непомерна тежест за американския народ и страна.
Ако обобщаваме всичко до тук, може да очертаем протичането на следните политически борби в границите на американското общество:
1) Противопоставяне в народен мащаб по оста "за " и "против " Тръмп и неговото наследство;
2) Същото опълчване в границите на самата Републиканска партия;
3) Противоречия в Демократическата партия по оста либерали- социалисти;
4) Дестабилизация в резултат на лимитираната правоспособност на Байдън.
Това са прекомерно доста и прекомерно основни области на напрежение, с цел да се допуска, че вълненията в Америка могат да утихнат от единствено себе си. Напротив, има всички предпоставки те да се усилват. Като първата им жертва ще стане повсеместната загуба на религия в съществуващия изборен развой. Голяма част от републиканците към този момент са разочаровани от него. Ако ръководството на Байдън бързо загуби своята известност и демократите ще погледнат с безпокойство на изборите. От боязън, че те ще реставрират в случай че не Тръмп, то тръмпизма. И тогава ще настъпи същинският политически колапс на Америка.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ