Мамо, обичам те! - II
Детето обаче не постоянно показва своите усеща като ангелче. Понякога те се приближават до експанзията. Ние сме незаменими за него, само че не постоянно сме му разполагаем и то ни „ санкционира ” за това. Тоест, дребното създание към този момент е разкрило освен любовта, само че и произлизащото от нея страдалчество. Например, в случай че е прекарало целия ден с гледачката и ние извънредно сме му липсвали, допустимо е да ни ухапе при първият опит да го гушнем. Не бива да наказваме такова държание, нито да се съмняваме в детската обвързаност. Просто още неузряло прочувствено, дребното създание желае да си платим за безпокойството, което сме му предизвикали, само че в това време изпитва голямо облекчение, че още веднъж сме до него.
От 1 до 2 годинки
На тази възраст детето става доста интензивно и към този момент стартира да се стреми към автономия. Но в това време продължава да се нуждае от мама. Тези две потребности не е елементарно да се съвместят и по тази причина детето ту ни отблъсква в търсенето си на независимост, ту упорства за непосредственост. В този комплициран интервал би трябвало да проявим повече самообладание, еластичност и даже ловкост. От нас се изисква автентичен метод за разрешаване на комплицираните алтернативи, в които нашия хлапак изпада. Но макар стремежът към самостоятелност, които показва, би трябвало да бъдем уверени, че неговата обич към нас непрекъснато укрепва. При най-малката тягост, той ще се втурне още веднъж за помощ при нас. Защото знае, че мама го обича абсолютно и може да демонстрира своите недостатъци на воля. За да става все по-самостоятелен и самостоятелен, мъникът се нуждае от вяра опора, която може да му дадем само ние.
За детето на тази възраст ние сме освен обект на обич, само че и главен образец за подражателство. Затова трябваме да внимаваме за думите и постъпките си. Сега мъникът се пробва да копира нашата интонация и гримаса, поставя си от маминото червило и се намъква в обичаните ни обувки с токове. Имитацията е едно от изискванията за вярно развиване, само че също по този начин и израз на обич, тъй като ние хората подражаваме единствено на тези, които обичаме.
За страдание, тежка е царската корона. Като главен обект на детската обич, ние би трябвало и да поносим всички прищявки на своето чадо. Но за какво точно със своята обичана мама то се държи като малко дяволче? Защо й устройва нервности в супермаркета - държание, което не си разрешава с никой различен член на фамилията. Ако на детето му се отдава да дава отговор на условията на другите възрастни, то счита, че пред нас може да покаже всичките си магарии. Това, колкото и неуместно да звучи, също е удостоверение за неговата обич и доверие. Да се държи „ обичайно ” на него му коства неимоверни старания и само пред нас си разрешава да се отпусне. А на нас ни остава не простата задача, да останем любяща и търпелива мама във всяка обстановка.Продължава:
Мамо, обичам те!
От 1 до 2 годинки
На тази възраст детето става доста интензивно и към този момент стартира да се стреми към автономия. Но в това време продължава да се нуждае от мама. Тези две потребности не е елементарно да се съвместят и по тази причина детето ту ни отблъсква в търсенето си на независимост, ту упорства за непосредственост. В този комплициран интервал би трябвало да проявим повече самообладание, еластичност и даже ловкост. От нас се изисква автентичен метод за разрешаване на комплицираните алтернативи, в които нашия хлапак изпада. Но макар стремежът към самостоятелност, които показва, би трябвало да бъдем уверени, че неговата обич към нас непрекъснато укрепва. При най-малката тягост, той ще се втурне още веднъж за помощ при нас. Защото знае, че мама го обича абсолютно и може да демонстрира своите недостатъци на воля. За да става все по-самостоятелен и самостоятелен, мъникът се нуждае от вяра опора, която може да му дадем само ние.
За детето на тази възраст ние сме освен обект на обич, само че и главен образец за подражателство. Затова трябваме да внимаваме за думите и постъпките си. Сега мъникът се пробва да копира нашата интонация и гримаса, поставя си от маминото червило и се намъква в обичаните ни обувки с токове. Имитацията е едно от изискванията за вярно развиване, само че също по този начин и израз на обич, тъй като ние хората подражаваме единствено на тези, които обичаме.
За страдание, тежка е царската корона. Като главен обект на детската обич, ние би трябвало и да поносим всички прищявки на своето чадо. Но за какво точно със своята обичана мама то се държи като малко дяволче? Защо й устройва нервности в супермаркета - държание, което не си разрешава с никой различен член на фамилията. Ако на детето му се отдава да дава отговор на условията на другите възрастни, то счита, че пред нас може да покаже всичките си магарии. Това, колкото и неуместно да звучи, също е удостоверение за неговата обич и доверие. Да се държи „ обичайно ” на него му коства неимоверни старания и само пред нас си разрешава да се отпусне. А на нас ни остава не простата задача, да останем любяща и търпелива мама във всяка обстановка.Продължава:
Мамо, обичам те! Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ