Политическо или монетарно е решението на ЕЦБ да намали лихвите?
Основната задача на Европейската централна банка (ЕЦБ), която е закрепена в контракта за ръководство на Европейския съюз (ЕС), е да подсигурява ценова непоклатимост. Дълъг интервал от време ЕЦБ настойчиво загърбваше тази своя отговорност, като отхвърляше настъпващата инфлация. И държеше главната рента на нула. Това продължи цели шест години - от март 2016-а, като преди този момент още близо четири години главната рента бе под 1% и намаляваше.
След това, когато инфлацията към този момент бе в своя пик и не ставаше дума за превантивното й удържане, а за преодоляване на съвсем неконтролируемия й напредък, от лятото на 2022 година ЕЦБ стартира внезапно да усилва лихвените проценти. И през юли 2023-а главната рента доближи 4,25 %. Е, това покачване не беше толкоз внезапно като при Федералния запас на Съединени американски щати, само че бе задоволително нападателно, с цел да хвърли в самобитен финансов махмурлук популацията и бизнеса в Еврозоната, които дълго време се опияняваха от прекален евтините заеми. Разбира се, този развой бе придружен с финансови и стопански главоболия - както за жителите, по този начин и за компаниите.
И в този момент - на 6 юли 2024-а, ЕЦБ с четвърт процентен пункт. Решението бе предстоящо от всички, още повече, че ЕЦБ на няколко пъти правеше предварителни поръчки, че ще го одобри. Но дали то е подбудено от следването на задачите на макропруденциалната политика, съществена от която, ще напомним, че е ценовата стабилнос? Ще рече стабилно ниска инфлация - под 2% годишно.
От изявленията на президента на ЕЦБ Кристин Лагард и на вицепрезидента на банката Луис де Гуиндос остава усещането, че въпросното понижение се разминава с главната задача на ЕЦБ. И с цел да няма недоразбиране по въпроса, ще цитираме от конференцията във връзка решенията за паричната политика:
" Независимо от напредъка през последните тримесечия, вътрешният ценови напън остана висок заради засиления напредък на заплатите. Затова инфлацията евентуално ще се задържи над целевото ниво в огромна част от идната година. В последните прогнози на специалистите на Евросистемата и общата, и главната инфлация са ревизирани нагоре за 2024 и 2025 година спрямо прогнозите от март. Сега специалистите чакат общата инфлация да бъде на приблизително ниво от 2,5% през 2024 година, 2,2% през 2025 година и 1,9% през 2026 година ", са декларирали Лагард и заместникът й на конференцията. От това заявление следва разумният въпрос: Целите на паричната политика не допускат ли понижението на лихвите да бъде направено, откакто инфлацията стабилно падне под 2%, а не преди този момент? Още повече, че и при предходните, по-високи лихвени равнища, самата ЕЦБ регистрира възкръсване на икономическата интензивност. Да не приказваме, че тя отбелязва и съществуването на съществени опасности за нарастване на инфлационния напън.
" Възможно е инфлацията да доближи по-високи стойности от предстоящото, в случай че заплатите или облагите се усилят повече от плануваното. Възходящи опасности за инфлацията произтичат и от засиленото геополитическо напрежение, което би могло да тласне нагоре цените на енергоносителите и транспортните разноски в кратковременен проект и да аргументи разстройства в международната търговия. Освен това е допустимо рискови метеорологични феномени и разрастващата се климатична рецесия в по-общ проект да доведат до повишаване на храните. Обратното, инфлацията може да се окаже изненадващо по-ниска, в случай че паричната политика потисне търсенето в по-голяма степен от предстоящото, или в случай че икономическите условия в останалия свят ненадейно се влошат ", е декларирано от водачите на ЕЦБ по време на конференцията.
Въпросът е по какъв начин паричната политика ще потисне търсенето в случай, че ЕЦБ я разхлабва, намалявайки лихвените равнища? Нали няма подозрение, че при вилнеещия в множеството страни демографски проблем и непрекъснатата липса на работна ръка и най-малкото възкръсване на стопанската система ще тласка заплатите нагоре с всички произлизащи от това инфлационни последици? Що се отнася до геополитическите опасности, тяхното съществуване ще е непрестанно още най-малко няколко години. За да е цялостна картината, би трябвало да прибавим Зелената договорка, ESG условията и все по-належащата милитаризация на стопанската система на Европа.
Да, ЕЦБ може да се опита да затегне режима посредством понижаване на размерите държавни скъпи бумаги, които тя има през централните банки на Еврозоната. И поръчки за това са направени. Но сега, в който някоя от огромните страни в Еврозоната стартира да изпитва проблеми с финансирането на бюджетния си недостиг, сигурно въпросните рестриктивни ограничения ще бъдат хвърлени в кръглата директория. Практиката е посочила, че ЕЦБ има мощен афинитет към такава щедрост. А благовидни предлози и пояснения за използването им постоянно ще се намерят.
Да се върнем обаче към тематиката, с която започнахме. Защо ЕЦБ понижи лихвите в този момент, когато към момента има съществени опасения за инфлацията? Защо подхваща ограничения, които не подхождат на една от главните й задания в конституционния й мандат - ценовата непоклатимост? Един от най-логичните отговори е - тъй като предстоят избори за Европейски парламент, от които ще зависи бъдещето на Европа. Едва ли е инцидентно, че въпросното решение е взето в месеца и даже в седмицата, когато ще са тези избори, а не месец по-рано или по-късно. Ако това е по този начин, обаче, ЕЦБ се занимава с неща, които освен, че не са й работа, а изрично опонират на духа на нейния правилник. И при сходен сюжет е добре да помислим кому е нужна и кого обслужва една такава Европейска централна банка с сходна политика.
След това, когато инфлацията към този момент бе в своя пик и не ставаше дума за превантивното й удържане, а за преодоляване на съвсем неконтролируемия й напредък, от лятото на 2022 година ЕЦБ стартира внезапно да усилва лихвените проценти. И през юли 2023-а главната рента доближи 4,25 %. Е, това покачване не беше толкоз внезапно като при Федералния запас на Съединени американски щати, само че бе задоволително нападателно, с цел да хвърли в самобитен финансов махмурлук популацията и бизнеса в Еврозоната, които дълго време се опияняваха от прекален евтините заеми. Разбира се, този развой бе придружен с финансови и стопански главоболия - както за жителите, по този начин и за компаниите.
И в този момент - на 6 юли 2024-а, ЕЦБ с четвърт процентен пункт. Решението бе предстоящо от всички, още повече, че ЕЦБ на няколко пъти правеше предварителни поръчки, че ще го одобри. Но дали то е подбудено от следването на задачите на макропруденциалната политика, съществена от която, ще напомним, че е ценовата стабилнос? Ще рече стабилно ниска инфлация - под 2% годишно.
От изявленията на президента на ЕЦБ Кристин Лагард и на вицепрезидента на банката Луис де Гуиндос остава усещането, че въпросното понижение се разминава с главната задача на ЕЦБ. И с цел да няма недоразбиране по въпроса, ще цитираме от конференцията във връзка решенията за паричната политика:
" Независимо от напредъка през последните тримесечия, вътрешният ценови напън остана висок заради засиления напредък на заплатите. Затова инфлацията евентуално ще се задържи над целевото ниво в огромна част от идната година. В последните прогнози на специалистите на Евросистемата и общата, и главната инфлация са ревизирани нагоре за 2024 и 2025 година спрямо прогнозите от март. Сега специалистите чакат общата инфлация да бъде на приблизително ниво от 2,5% през 2024 година, 2,2% през 2025 година и 1,9% през 2026 година ", са декларирали Лагард и заместникът й на конференцията. От това заявление следва разумният въпрос: Целите на паричната политика не допускат ли понижението на лихвите да бъде направено, откакто инфлацията стабилно падне под 2%, а не преди този момент? Още повече, че и при предходните, по-високи лихвени равнища, самата ЕЦБ регистрира възкръсване на икономическата интензивност. Да не приказваме, че тя отбелязва и съществуването на съществени опасности за нарастване на инфлационния напън.
" Възможно е инфлацията да доближи по-високи стойности от предстоящото, в случай че заплатите или облагите се усилят повече от плануваното. Възходящи опасности за инфлацията произтичат и от засиленото геополитическо напрежение, което би могло да тласне нагоре цените на енергоносителите и транспортните разноски в кратковременен проект и да аргументи разстройства в международната търговия. Освен това е допустимо рискови метеорологични феномени и разрастващата се климатична рецесия в по-общ проект да доведат до повишаване на храните. Обратното, инфлацията може да се окаже изненадващо по-ниска, в случай че паричната политика потисне търсенето в по-голяма степен от предстоящото, или в случай че икономическите условия в останалия свят ненадейно се влошат ", е декларирано от водачите на ЕЦБ по време на конференцията.
Въпросът е по какъв начин паричната политика ще потисне търсенето в случай, че ЕЦБ я разхлабва, намалявайки лихвените равнища? Нали няма подозрение, че при вилнеещия в множеството страни демографски проблем и непрекъснатата липса на работна ръка и най-малкото възкръсване на стопанската система ще тласка заплатите нагоре с всички произлизащи от това инфлационни последици? Що се отнася до геополитическите опасности, тяхното съществуване ще е непрестанно още най-малко няколко години. За да е цялостна картината, би трябвало да прибавим Зелената договорка, ESG условията и все по-належащата милитаризация на стопанската система на Европа.
Да, ЕЦБ може да се опита да затегне режима посредством понижаване на размерите държавни скъпи бумаги, които тя има през централните банки на Еврозоната. И поръчки за това са направени. Но сега, в който някоя от огромните страни в Еврозоната стартира да изпитва проблеми с финансирането на бюджетния си недостиг, сигурно въпросните рестриктивни ограничения ще бъдат хвърлени в кръглата директория. Практиката е посочила, че ЕЦБ има мощен афинитет към такава щедрост. А благовидни предлози и пояснения за използването им постоянно ще се намерят.
Да се върнем обаче към тематиката, с която започнахме. Защо ЕЦБ понижи лихвите в този момент, когато към момента има съществени опасения за инфлацията? Защо подхваща ограничения, които не подхождат на една от главните й задания в конституционния й мандат - ценовата непоклатимост? Един от най-логичните отговори е - тъй като предстоят избори за Европейски парламент, от които ще зависи бъдещето на Европа. Едва ли е инцидентно, че въпросното решение е взето в месеца и даже в седмицата, когато ще са тези избори, а не месец по-рано или по-късно. Ако това е по този начин, обаче, ЕЦБ се занимава с неща, които освен, че не са й работа, а изрично опонират на духа на нейния правилник. И при сходен сюжет е добре да помислим кому е нужна и кого обслужва една такава Европейска централна банка с сходна политика.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ