Емил Соколов за ФАКТИ: Дясното не изчезва, то се самообезличава
“Десните партии - в тази ситуация ДСБ, която е част от ръководството и би могла да постанова десни политики, вместо да го прави, се пробва да дефинира себе си по отношение на ГЕРБ. Не се разяснява бюджетът, не се разясняват политики, в които дясното има с какво да способства, а се основава нова формулировка на дясното - че то е всичко, което ГЕРБ не е. Това е много неуместно, защото съгласно мен хората, които имат вяра, че ГЕРБ е дясна партия, са доста малко. Когато се опитваме да наложим интерпретация на това какво е дясното като отричане на всичко, което ГЕРБ е, по-скоро вършим ГЕРБ известни и обезценяваме дясното”.
Това сподели в изявление за ФАКТИ историкът и политически анализатор Емил Соколов .
Разговаряхме с него в подтекста на изборите на нови ръководители в “Демократи за мощна България” и “Да, България” с взор в бъдещето на дясното у нас.
“Голямата заплаха е, че сега, в който тръгне да се появява нова дясна партия, “Демократична България” незабавно ще разгласи, че някой ги атакува или ГЕРБ се пробва да ги разцепи, което ще опорочи полемиката. Вместо да се намерения по какъв начин дясното може да бъде по-конкурентно, още веднъж ще се изпадне в следващите конспирации по какъв начин някой се пробва да открадне нечии гласове”, счита политическият анализатор.
“При един идващ неуспех - на локалните избори през 2023 година, към този момент може да се заприказва за един нов проект”, уточни той.
Целия диалог четете в идващите редове:
- Г-н Соколов, коства ли Ви се, че дясното изчезва от българската политическа карта, с оглед и на дебатите за Бюджет 2022?
- Не бих споделил, че дясното изчезва, по-скоро то се самообезличава. Какво имам поради - необятно коментирани бяха изборите за ново управление в “Демократи за мощна България”, естествено, че пристрастеностите се разгорещиха. Големият проблем, в случай че не изпадаме в апокалиптични прогнози, е, че десните партии - в тази ситуация ДСБ, която е част от ръководството и би могла да постанова десни политики, вместо да го прави, се пробва да дефинира себе си по отношение на ГЕРБ.
Не се разяснява бюджетът, не се разясняват политики, в които дясното има с какво да способства, а се основава нова формулировка на дясното - че то е всичко, което ГЕРБ не е. Това е много неуместно, защото съгласно мен хората, които имат вяра, че ГЕРБ е дясна партия, са доста малко. Когато се опитваме да наложим интерпретация на това какво е дясното като отричане на всичко, което ГЕРБ е, по-скоро вършим ГЕРБ известни и обезценяваме дясното.
Ген. Атанасов приказва за врагове в лицето на ГЕРБ и по какъв начин дясното би трябвало да се защищити от тях. Истината е, че най-голямата заплаха пред десните хора в България е, че нямат визия какви политики би трябвало да се развиват и да се преследват, няма свежа кръв - нови хора, които да придадат смисъл на тези политики и да ги презентират по добър метод. От това, което видяхме в ДСБ, няма вътрешен разговор сред десните хора, в който да се гради консенсус, да се разискват политики и да се водят градивни разногласия.
Има едно налагане от горната страна, че с цел да са десни, би трябвало да са цялостно отричане на ГЕРБ, да се борят с кюлчета, чекмеджета и така нататък, само че го няма разговора “ясно е какво не сме, само че какво сме?”. За какво се борят, какво отстояват? Бюджетът беше един превъзходен образец дясното да покаже на гласоподавателите какво може да предложи, да даде съответни стъпки, да отстоява съответни политики. Вместо да се преследва градивна политика, диалогичност и налагане на десни цели и хрумвания, десните хора се капсулират и лимитират вниманието си до това да са съпротива на ГЕРБ. Това, единствено по себе си, няма да докара до нищо. То нищо не споделя на хората, няма обръщение нито към периферията, нито към хората, които имат интерес да изповядват десни хрумвания, само че не са напълно осведомени с тях. Дебатът, в случай че въобще можем да го назовем спор, се принизява, а фокусът пада върху допустимо най-злободневните неща, което в никакъв случай не е било в основата на дясната политика.
- В подобен случай трябваше ли да има смяна в управлението и на ДСБ, и на “Да, България”?
- Моето мнение е, че в “Да, България” за момента Христо Иванов няма опция. Това е персонално негова виновност - че не е основал свои наследници или хора, които да могат да поемат.
В “Демократи за мощна България” имаше ясна опция в лицето на Цецка Бачкова, имаше претендент с ясна визия. ДСБ обаче избра Атанас Атанасов - новия-стар ръководител. Да кажем, че това е ненапълно целесъобразно. Големият проблем пристигна незабавно след избирането на Атанасов - първата му имитация беше да каже, че той няма да се промени, надлежно ДСБ няма да се промени. Тоест уроците безусловно не са научени, електоралният срив, който “Демократична България” и съответно ДСБ претърпя на последните избори, очевидно не е дал никакви индикации на новото-старо управление, че нещо би трябвало да се промени.
По върховете и на двете партии - “Демократи за мощна България” и “Да, България”, т.е. в контролните им органи, не престават да са едни и същи хора, с дребни промени. Ако приемем, че водачите не са съумели да основат своите наследници - нещо, което е безусловно техен проблем и демонстрира, че не са си свършили работата, не стана ясно каква е повода същите хора да останат в контролните органи с козметични промени.
Промяната в ДСБ е, че госпожа Цецка Бачкова към този момент не е заместник-председател. Ген. Атанасов продължава линията да се огражда с хора, които са му доста правилни. И в двете партии се направи доста малко, с цел да се вкара свежа кръв - по тази причина споделям, че няма вътрешнопартийни диспути и в двете партии. Ген. Атанасов можеше да протегне ръка към госпожа Бачкова и да ѝ предложи да продължи да бъде част от управлението, както и хората към нея. Той обаче реши да заложи на една чистка, която доста наподобява на чистките в Българска социалистическа партия. като се огради с хора, които са му тотално правилни.
С риск да бъде по-груб ще кажа следното - няма по какъв начин да разчиташ на такива хора, които не могат да съберат задоволително гласове, с цел да станат домоуправители, както част от хората към Атанасов, да основат привлекателна визия на партията ти. Хора, които са тотално електорално непривлекателни, няма по какъв начин да основат едно съвременно ДСБ и едно съвременно дясно, откакто не могат да конструират даже своя личен обществен облик по този начин, че да печелят гласове. Проблемът в ДСБ е този.
Проблемът в “Да, България” е по-скоро, че виждаме в управителните органи хората, провели последната акция, която беше напълно несполучлива.
- В подобен случай, има ли нужда от нова дясна партия?
- Това е комплициран въпрос. Всички се надявахме, че провелите се конференции на двете партии ще бъдат задоволително демократични, че да се поучат от грешките си, да създадат разбор, да проведат полемика. Идеята на тези конференции сякаш беше тъкмо такава. Оказа се обаче, че в “Демократична България”, макар всичките им искания какъв брой са демократични, в действителност видяхме едно сляпо следване на противоречиви престижи. След неуспеха на последните избори преизбирането на водачите и контролните органи мъчно може да се изясни с някакви демократични механизми. Липсата на вътрешнопартийна народна власт прави съвсем невероятно провеждането на спор в обществото за това какво би трябвало да е дясното.
Единият вид е то да се разцепи още повече, да се появи нова дясна групировка, с цел да може диалогът за дясното да се случи. Голямата заплаха е, че сега, в който тръгне да се появява нова дясна партия, “Демократична България” незабавно ще разгласи, че някой ги атакува или ГЕРБ се пробва да ги разцепи, което ще опорочи полемиката. Вместо да се намерения по какъв начин дясното може да бъде по-конкурентно, още веднъж ще се изпадне в следващите конспирации по какъв начин някой се пробва да открадне нечии гласове.
За страдание обстановката с дясното в България сега е патова. Партиите, които настояват, че са притежател на дясната концепция, тотално бягат от конкуренция, отхвърлят да проведат вътрешнопартийни диспути, за жалост оставам и с усещането, че залагат на клиентелизъм, че това, което ги вълнува е чий човек на каква позиция е, вместо да ги вълнува конфликтът на хрумвания и отвличането на най-хубавата политика, на най-хубавото решение. В момента страхът е да не стане по този начин, че да не извлекат оптималните изгоди от това, че са на власт.
Може би спор за дясното няма да забележим скоро. Дори да се появи нова партия, която да съставлява десните хрумвания, основаването ѝ ще отнеме време. Нейната поява ще докара до обвинявания за тайни разцепвания, крадене на гласове и така нататък От цялата работа ще страдат десните хора, защото те ще са непредставени. Десните хора желаят да чуят нещо съответно, нещо свястно. За страдание нито актуалните партии им го дават, нито една бъдеща партия в сегашния политически пейзаж ще може да се откъсне. Една такава партия ще бъде привидяна като необикновен зложелател.
Смятам, че в идната година няма да забележим нов десен план. След локалните избори през 2023 година обаче това е допустимо. Ако актуалните партии, които назовават себе си десни, не престават да се държат по същия метод, както в този момент, те няма да реализират положителни резултати - това е безусловно обезпечено. При един идващ неуспех - на локалните избори през 2023 година, към този момент може да се заприказва за един нов план. Тогава, колкото и истерично и подмолно да се държат избрани хора, няма по какъв начин да могат да измият срама от това, че още веднъж са оставили десните хора непредставени.
Тогава ще можем да проведем и дебата за дясното. В момента ни се споделя да оставим новите-стари управления да се потвърдят. Когато едни и същи хора вършат едни и същи неща, несъмнено, че реализират едни и същи резултати. Не е мъчно човек да се досети. Рано или късно това ще застигне и ДСБ, и “Да, България”. Не съм оптимист, че те ще съумеят да трансформират държанието си. При един възможен и предстоящ следващ електорален срив, към този момент ще можем да приказваме за бъдещето на дясното и кои са хората, които би трябвало да го съставляват.
- Смятате ли, че самата коалиция “Демократична България” ще успее да се резервира цяла?
- Това зависи напълно от тях. С конференциите си те имаха късмет да трансформират нещо. Не зная за какво избраха да карат постарому. Подозирам за какво го направиха - тъй като откакто са на власт, водачите не желаят да се лишат от опцията да раздават порциите. А по този начин дясна политика не се прави.
Ако някакво знамение се случи - тези хора се поучат от грешките си и стартират да чуват градивната рецензия, стартират да реагират на рецензията, стартират да търсят разговор - първо в структурите си, а по-късно в обществото, биха могли освен да се запазят, само че и да реализират резултати. Това, което ме кара да се колебая, че това ще се случи, е видяното на конференциите на партиите, изключително на конференцията на ДСБ - грозните нападки към младежката им организация, с внушенията надали не, че младежите пречат на политиката. Хора с подобен комсомолски възторг мъчно могат да бъдат самокритични или да видят грешките в себе си.
До идващите основни избори - локалните избори, имаме една година, в която да забележим. Индикациите не са положителни. Никой няма да е отговорен - нито ГЕРБ, нито медиите, нито илюминатите, нито друга интрига, за това, че едни хора не желаят да пуснат кокала. При идващ неуспех на избори, никой различен няма да е отговорен, с изключение на старото-ново управление. Те ще са единствените отговорни и е значимо това да бъде ясно.
Това сподели в изявление за ФАКТИ историкът и политически анализатор Емил Соколов .
Разговаряхме с него в подтекста на изборите на нови ръководители в “Демократи за мощна България” и “Да, България” с взор в бъдещето на дясното у нас.
“Голямата заплаха е, че сега, в който тръгне да се появява нова дясна партия, “Демократична България” незабавно ще разгласи, че някой ги атакува или ГЕРБ се пробва да ги разцепи, което ще опорочи полемиката. Вместо да се намерения по какъв начин дясното може да бъде по-конкурентно, още веднъж ще се изпадне в следващите конспирации по какъв начин някой се пробва да открадне нечии гласове”, счита политическият анализатор.
“При един идващ неуспех - на локалните избори през 2023 година, към този момент може да се заприказва за един нов проект”, уточни той.
Целия диалог четете в идващите редове:
- Г-н Соколов, коства ли Ви се, че дясното изчезва от българската политическа карта, с оглед и на дебатите за Бюджет 2022?
- Не бих споделил, че дясното изчезва, по-скоро то се самообезличава. Какво имам поради - необятно коментирани бяха изборите за ново управление в “Демократи за мощна България”, естествено, че пристрастеностите се разгорещиха. Големият проблем, в случай че не изпадаме в апокалиптични прогнози, е, че десните партии - в тази ситуация ДСБ, която е част от ръководството и би могла да постанова десни политики, вместо да го прави, се пробва да дефинира себе си по отношение на ГЕРБ.
Не се разяснява бюджетът, не се разясняват политики, в които дясното има с какво да способства, а се основава нова формулировка на дясното - че то е всичко, което ГЕРБ не е. Това е много неуместно, защото съгласно мен хората, които имат вяра, че ГЕРБ е дясна партия, са доста малко. Когато се опитваме да наложим интерпретация на това какво е дясното като отричане на всичко, което ГЕРБ е, по-скоро вършим ГЕРБ известни и обезценяваме дясното.
Ген. Атанасов приказва за врагове в лицето на ГЕРБ и по какъв начин дясното би трябвало да се защищити от тях. Истината е, че най-голямата заплаха пред десните хора в България е, че нямат визия какви политики би трябвало да се развиват и да се преследват, няма свежа кръв - нови хора, които да придадат смисъл на тези политики и да ги презентират по добър метод. От това, което видяхме в ДСБ, няма вътрешен разговор сред десните хора, в който да се гради консенсус, да се разискват политики и да се водят градивни разногласия.
Има едно налагане от горната страна, че с цел да са десни, би трябвало да са цялостно отричане на ГЕРБ, да се борят с кюлчета, чекмеджета и така нататък, само че го няма разговора “ясно е какво не сме, само че какво сме?”. За какво се борят, какво отстояват? Бюджетът беше един превъзходен образец дясното да покаже на гласоподавателите какво може да предложи, да даде съответни стъпки, да отстоява съответни политики. Вместо да се преследва градивна политика, диалогичност и налагане на десни цели и хрумвания, десните хора се капсулират и лимитират вниманието си до това да са съпротива на ГЕРБ. Това, единствено по себе си, няма да докара до нищо. То нищо не споделя на хората, няма обръщение нито към периферията, нито към хората, които имат интерес да изповядват десни хрумвания, само че не са напълно осведомени с тях. Дебатът, в случай че въобще можем да го назовем спор, се принизява, а фокусът пада върху допустимо най-злободневните неща, което в никакъв случай не е било в основата на дясната политика.
- В подобен случай трябваше ли да има смяна в управлението и на ДСБ, и на “Да, България”?
- Моето мнение е, че в “Да, България” за момента Христо Иванов няма опция. Това е персонално негова виновност - че не е основал свои наследници или хора, които да могат да поемат.
В “Демократи за мощна България” имаше ясна опция в лицето на Цецка Бачкова, имаше претендент с ясна визия. ДСБ обаче избра Атанас Атанасов - новия-стар ръководител. Да кажем, че това е ненапълно целесъобразно. Големият проблем пристигна незабавно след избирането на Атанасов - първата му имитация беше да каже, че той няма да се промени, надлежно ДСБ няма да се промени. Тоест уроците безусловно не са научени, електоралният срив, който “Демократична България” и съответно ДСБ претърпя на последните избори, очевидно не е дал никакви индикации на новото-старо управление, че нещо би трябвало да се промени.
По върховете и на двете партии - “Демократи за мощна България” и “Да, България”, т.е. в контролните им органи, не престават да са едни и същи хора, с дребни промени. Ако приемем, че водачите не са съумели да основат своите наследници - нещо, което е безусловно техен проблем и демонстрира, че не са си свършили работата, не стана ясно каква е повода същите хора да останат в контролните органи с козметични промени.
Промяната в ДСБ е, че госпожа Цецка Бачкова към този момент не е заместник-председател. Ген. Атанасов продължава линията да се огражда с хора, които са му доста правилни. И в двете партии се направи доста малко, с цел да се вкара свежа кръв - по тази причина споделям, че няма вътрешнопартийни диспути и в двете партии. Ген. Атанасов можеше да протегне ръка към госпожа Бачкова и да ѝ предложи да продължи да бъде част от управлението, както и хората към нея. Той обаче реши да заложи на една чистка, която доста наподобява на чистките в Българска социалистическа партия. като се огради с хора, които са му тотално правилни.
С риск да бъде по-груб ще кажа следното - няма по какъв начин да разчиташ на такива хора, които не могат да съберат задоволително гласове, с цел да станат домоуправители, както част от хората към Атанасов, да основат привлекателна визия на партията ти. Хора, които са тотално електорално непривлекателни, няма по какъв начин да основат едно съвременно ДСБ и едно съвременно дясно, откакто не могат да конструират даже своя личен обществен облик по този начин, че да печелят гласове. Проблемът в ДСБ е този.
Проблемът в “Да, България” е по-скоро, че виждаме в управителните органи хората, провели последната акция, която беше напълно несполучлива.
- В подобен случай, има ли нужда от нова дясна партия?
- Това е комплициран въпрос. Всички се надявахме, че провелите се конференции на двете партии ще бъдат задоволително демократични, че да се поучат от грешките си, да създадат разбор, да проведат полемика. Идеята на тези конференции сякаш беше тъкмо такава. Оказа се обаче, че в “Демократична България”, макар всичките им искания какъв брой са демократични, в действителност видяхме едно сляпо следване на противоречиви престижи. След неуспеха на последните избори преизбирането на водачите и контролните органи мъчно може да се изясни с някакви демократични механизми. Липсата на вътрешнопартийна народна власт прави съвсем невероятно провеждането на спор в обществото за това какво би трябвало да е дясното.
Единият вид е то да се разцепи още повече, да се появи нова дясна групировка, с цел да може диалогът за дясното да се случи. Голямата заплаха е, че сега, в който тръгне да се появява нова дясна партия, “Демократична България” незабавно ще разгласи, че някой ги атакува или ГЕРБ се пробва да ги разцепи, което ще опорочи полемиката. Вместо да се намерения по какъв начин дясното може да бъде по-конкурентно, още веднъж ще се изпадне в следващите конспирации по какъв начин някой се пробва да открадне нечии гласове.
За страдание обстановката с дясното в България сега е патова. Партиите, които настояват, че са притежател на дясната концепция, тотално бягат от конкуренция, отхвърлят да проведат вътрешнопартийни диспути, за жалост оставам и с усещането, че залагат на клиентелизъм, че това, което ги вълнува е чий човек на каква позиция е, вместо да ги вълнува конфликтът на хрумвания и отвличането на най-хубавата политика, на най-хубавото решение. В момента страхът е да не стане по този начин, че да не извлекат оптималните изгоди от това, че са на власт.
Може би спор за дясното няма да забележим скоро. Дори да се появи нова партия, която да съставлява десните хрумвания, основаването ѝ ще отнеме време. Нейната поява ще докара до обвинявания за тайни разцепвания, крадене на гласове и така нататък От цялата работа ще страдат десните хора, защото те ще са непредставени. Десните хора желаят да чуят нещо съответно, нещо свястно. За страдание нито актуалните партии им го дават, нито една бъдеща партия в сегашния политически пейзаж ще може да се откъсне. Една такава партия ще бъде привидяна като необикновен зложелател.
Смятам, че в идната година няма да забележим нов десен план. След локалните избори през 2023 година обаче това е допустимо. Ако актуалните партии, които назовават себе си десни, не престават да се държат по същия метод, както в този момент, те няма да реализират положителни резултати - това е безусловно обезпечено. При един идващ неуспех - на локалните избори през 2023 година, към този момент може да се заприказва за един нов план. Тогава, колкото и истерично и подмолно да се държат избрани хора, няма по какъв начин да могат да измият срама от това, че още веднъж са оставили десните хора непредставени.
Тогава ще можем да проведем и дебата за дясното. В момента ни се споделя да оставим новите-стари управления да се потвърдят. Когато едни и същи хора вършат едни и същи неща, несъмнено, че реализират едни и същи резултати. Не е мъчно човек да се досети. Рано или късно това ще застигне и ДСБ, и “Да, България”. Не съм оптимист, че те ще съумеят да трансформират държанието си. При един възможен и предстоящ следващ електорален срив, към този момент ще можем да приказваме за бъдещето на дясното и кои са хората, които би трябвало да го съставляват.
- Смятате ли, че самата коалиция “Демократична България” ще успее да се резервира цяла?
- Това зависи напълно от тях. С конференциите си те имаха късмет да трансформират нещо. Не зная за какво избраха да карат постарому. Подозирам за какво го направиха - тъй като откакто са на власт, водачите не желаят да се лишат от опцията да раздават порциите. А по този начин дясна политика не се прави.
Ако някакво знамение се случи - тези хора се поучат от грешките си и стартират да чуват градивната рецензия, стартират да реагират на рецензията, стартират да търсят разговор - първо в структурите си, а по-късно в обществото, биха могли освен да се запазят, само че и да реализират резултати. Това, което ме кара да се колебая, че това ще се случи, е видяното на конференциите на партиите, изключително на конференцията на ДСБ - грозните нападки към младежката им организация, с внушенията надали не, че младежите пречат на политиката. Хора с подобен комсомолски възторг мъчно могат да бъдат самокритични или да видят грешките в себе си.
До идващите основни избори - локалните избори, имаме една година, в която да забележим. Индикациите не са положителни. Никой няма да е отговорен - нито ГЕРБ, нито медиите, нито илюминатите, нито друга интрига, за това, че едни хора не желаят да пуснат кокала. При идващ неуспех на избори, никой различен няма да е отговорен, с изключение на старото-ново управление. Те ще са единствените отговорни и е значимо това да бъде ясно.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ