Казахстан и цената на руската империя
Десантчици от елитния съветски спецназ, ударната мощ на съветската войска, дойдоха в Казахстан, с цел да подтиснат белязаният от принуждение народен митинг против приятелският за Кремъл режим. Това се случва, до момента в който съветските войски към този момент се струпват покрай украинската граница и единствено 15 месеца, откакто съветска мотострелкова бригада се намеси, с цел да приключи сраженията сред Армения и Азербайджан в Нагорни Карабах.
Наистина ли президентът Владимир Путин пробва да построи отначало Руската империя?
Разбира се, невероятно е сигурно да знаем какво се върти в главата на кремълския сфинкс. Но каквито и да са желанията на Путин, дейностите му съдбовно подкопават концепцията при основаването преди 30 години на Руската федерация.
За Борис Елцин, първият съветски постсъветски президент, рядко се приказва в наши дни. Ако го загатват, руснаците най-много си спомнят, че доста пиеше, или - което е по-важно - инфлацията и бедността, опетнили съветския преход към пазарна стопанска система. Вероятно няма да го похвалят за дълбоката му историческа проницателност.
Елцин е този, който призна, че поддържането на Съветската империя коства извънредно доста пари - разноски, съдействали за мизерното положение на руснаците и държащи ги в пандиза на една полицейска страна. Единствено като се отърве от тези разноски - разпускайки империята и изграждайки пазарна стопанска система - Русия можеше да им донесе независимост и разцвет.
Но в навечерието на Нова година през 1999 година Елцин може би провали личната си визия за бъдеща Русия. Човекът, на който той повери властта, в този момент наподобява твърдо решен да отхвърли най-голямото му просветление. Путин не се пробва да възвърне самата Руска империя, само че наподобява е решил да откри феодална власт над някогашните руски страни. Това е доста скъпа задача.
Точният дял от руския Брутният вътрешен продукт, който отиваше за поддържане на империята, е неразбираем. Но поради търсенето на промишлена продукция и руския военно-промишлен комплекс - носещи до 80% отвсички държавни доходи - може умерено да се каже, че Съюз на съветските социалистически републики не можеше да си разреши дотации за, да кажем, фабриките с ниска продуктивност в изолирани региони от съставните му републики. Да не приказваме за имперската цена в кръв, изключително забележима след нахлуването в Афганистан през 1979 година
Тези разноски не липсват на елементарните руснаци, които недоволстваха, че би трябвало да ги поемат, тъкмо както английските, френските и австро-унгарските жители направиха по време на разцвета на личните си империи. Но същото не може да се каже за хората на власт. От царете през Ленин и Сталин до Путин през днешния ден, съветските водачи съвсем навсякъде имат вяра, че цената за империята е оправдана.
Това може частично да отразява идеологията. Както е забелязал откривателят на Блзкия изток Едуард Саид, всяка империя " споделя на себе си и на света, че е друга от всички други империи, че нейната задача не е да граби и управлява, а да образова и освобождава ". Руснаците споделиха съвсем същото за своята империя, изключително когато обсъждаха беларусите и техните " дребни братя " в Украйна.
Ако съветските водачи в действителност имаха вяра в la mission civilisatrice, те имаха вяра още по-силно, че империята укрепва националната сигурност. Но историята споделя друга история. Всъщност имперският надзор бързо води до невъздържание и пилеене не запаси и хора, прави властта по-малко сигурна и форсира разпадането на империята.
За Русия цената на упоритостите на Путин се усилва. Помислете за военните разноски на страната, които набъбнаха от 3.8% от Брутният вътрешен продукт през 2013 година - годината преди Русия да нахлуе в Украйна, да анексира Крим и да поддържа сепаратистите в източните Донецки и Лугански райони - до 5.4% през 2016 година Докато военните разноски като дял от Брутният вътрешен продукт е намалял през 2017 и 2018 година, в този момент той още веднъж се повишава. С съветските войски, ситуирани в окупирания грузински район Абхазия, отделилата се молдовска област Приднестровие, Нагорни Карабах, Казахстан, Киргизстан и Беларус, това не е изненадващо.
По-трудни за количествено установяване са стратегическите разноски на империята, които Путин отхвърля да признае. Имперската стратегия на Кремъл, изключително анексирането на Крим, сложи под въпрос уреждането след Студената война на ситуацията в Евразия - от Балтийско до Берингово море. Другите международни сили - изключително Съединените щати и Китай - мощно вложиха в поддържането на статуквото, което в този момент Путин се стреми да разклати.
Уреждането на обстановката след Студената война разреши на държавните управления да пренасочват запаси от военните бюджети към обществените стратегии. Мирният дял освен даде опция за икономическия преход на Русия; той също по този начин поддържа дългия стопански взрив на Запад, който приключи при финансовата рецесия от 2008 година
Но най-големият бенефициент беше Китай. Припомнете си, че преди 40 години по китайско-съветската граница бяха ситуирани големи армии и хиляди съветски нуклеарни бойни глави бяха ориентирани към китайски градове. Така краят на Студената война разреши и на Китай да пренасочи запаси към икономическо развиване и понижаване на бедността. Успехът на Китай на тези фронтове през последните 30 години приказва самичък за себе си.
На този декор човек се чуди по какъв начин китайският президент Си Дзинпин гледа на съветската интервенция в Казахстан, с който споделя близо 1800 километра (1120 мили) граница, изключително в светлината на по-ранните мнения на Путин, омаловажаващи историята на самостоятелната държавност на Казахстан. (Той показва сходно пренебрежение към независимостта на Беларус, балтийските страни и Украйна.)
Вътрешните разноски - а изследванията на " Левада център " в Москва демонстрират, че малко руснаци са подготвени да обменят стандарта си на живот за усъвършенстван световен статут - би трябвало да са задоволителни, с цел да убедят Путин да се откаже от имперските си упоритости. Ако не, опцията за обновяване на съперничеството с Китай сигурно би трябвало да го направи. Но надалеч не е обезпечено, че Путин ще прояви разсъдък. Той към този момент подценява уроците от личната история на Русия.
Нина Хрушчова е професорка по интернационалните връзки в нюйоркския The New School и е съавтор с Джефри Тейлър) на новата книга " По стъпките на Путин: Търсене на душата на една империя през единадесетте часови зони на Русия ".
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Наистина ли президентът Владимир Путин пробва да построи отначало Руската империя?
Разбира се, невероятно е сигурно да знаем какво се върти в главата на кремълския сфинкс. Но каквито и да са желанията на Путин, дейностите му съдбовно подкопават концепцията при основаването преди 30 години на Руската федерация.
За Борис Елцин, първият съветски постсъветски президент, рядко се приказва в наши дни. Ако го загатват, руснаците най-много си спомнят, че доста пиеше, или - което е по-важно - инфлацията и бедността, опетнили съветския преход към пазарна стопанска система. Вероятно няма да го похвалят за дълбоката му историческа проницателност.
Елцин е този, който призна, че поддържането на Съветската империя коства извънредно доста пари - разноски, съдействали за мизерното положение на руснаците и държащи ги в пандиза на една полицейска страна. Единствено като се отърве от тези разноски - разпускайки империята и изграждайки пазарна стопанска система - Русия можеше да им донесе независимост и разцвет.
Но в навечерието на Нова година през 1999 година Елцин може би провали личната си визия за бъдеща Русия. Човекът, на който той повери властта, в този момент наподобява твърдо решен да отхвърли най-голямото му просветление. Путин не се пробва да възвърне самата Руска империя, само че наподобява е решил да откри феодална власт над някогашните руски страни. Това е доста скъпа задача.
Точният дял от руския Брутният вътрешен продукт, който отиваше за поддържане на империята, е неразбираем. Но поради търсенето на промишлена продукция и руския военно-промишлен комплекс - носещи до 80% отвсички държавни доходи - може умерено да се каже, че Съюз на съветските социалистически републики не можеше да си разреши дотации за, да кажем, фабриките с ниска продуктивност в изолирани региони от съставните му републики. Да не приказваме за имперската цена в кръв, изключително забележима след нахлуването в Афганистан през 1979 година
Тези разноски не липсват на елементарните руснаци, които недоволстваха, че би трябвало да ги поемат, тъкмо както английските, френските и австро-унгарските жители направиха по време на разцвета на личните си империи. Но същото не може да се каже за хората на власт. От царете през Ленин и Сталин до Путин през днешния ден, съветските водачи съвсем навсякъде имат вяра, че цената за империята е оправдана.
Това може частично да отразява идеологията. Както е забелязал откривателят на Блзкия изток Едуард Саид, всяка империя " споделя на себе си и на света, че е друга от всички други империи, че нейната задача не е да граби и управлява, а да образова и освобождава ". Руснаците споделиха съвсем същото за своята империя, изключително когато обсъждаха беларусите и техните " дребни братя " в Украйна.
Ако съветските водачи в действителност имаха вяра в la mission civilisatrice, те имаха вяра още по-силно, че империята укрепва националната сигурност. Но историята споделя друга история. Всъщност имперският надзор бързо води до невъздържание и пилеене не запаси и хора, прави властта по-малко сигурна и форсира разпадането на империята.
За Русия цената на упоритостите на Путин се усилва. Помислете за военните разноски на страната, които набъбнаха от 3.8% от Брутният вътрешен продукт през 2013 година - годината преди Русия да нахлуе в Украйна, да анексира Крим и да поддържа сепаратистите в източните Донецки и Лугански райони - до 5.4% през 2016 година Докато военните разноски като дял от Брутният вътрешен продукт е намалял през 2017 и 2018 година, в този момент той още веднъж се повишава. С съветските войски, ситуирани в окупирания грузински район Абхазия, отделилата се молдовска област Приднестровие, Нагорни Карабах, Казахстан, Киргизстан и Беларус, това не е изненадващо.
По-трудни за количествено установяване са стратегическите разноски на империята, които Путин отхвърля да признае. Имперската стратегия на Кремъл, изключително анексирането на Крим, сложи под въпрос уреждането след Студената война на ситуацията в Евразия - от Балтийско до Берингово море. Другите международни сили - изключително Съединените щати и Китай - мощно вложиха в поддържането на статуквото, което в този момент Путин се стреми да разклати.
Уреждането на обстановката след Студената война разреши на държавните управления да пренасочват запаси от военните бюджети към обществените стратегии. Мирният дял освен даде опция за икономическия преход на Русия; той също по този начин поддържа дългия стопански взрив на Запад, който приключи при финансовата рецесия от 2008 година
Но най-големият бенефициент беше Китай. Припомнете си, че преди 40 години по китайско-съветската граница бяха ситуирани големи армии и хиляди съветски нуклеарни бойни глави бяха ориентирани към китайски градове. Така краят на Студената война разреши и на Китай да пренасочи запаси към икономическо развиване и понижаване на бедността. Успехът на Китай на тези фронтове през последните 30 години приказва самичък за себе си.
На този декор човек се чуди по какъв начин китайският президент Си Дзинпин гледа на съветската интервенция в Казахстан, с който споделя близо 1800 километра (1120 мили) граница, изключително в светлината на по-ранните мнения на Путин, омаловажаващи историята на самостоятелната държавност на Казахстан. (Той показва сходно пренебрежение към независимостта на Беларус, балтийските страни и Украйна.)
Вътрешните разноски - а изследванията на " Левада център " в Москва демонстрират, че малко руснаци са подготвени да обменят стандарта си на живот за усъвършенстван световен статут - би трябвало да са задоволителни, с цел да убедят Путин да се откаже от имперските си упоритости. Ако не, опцията за обновяване на съперничеството с Китай сигурно би трябвало да го направи. Но надалеч не е обезпечено, че Путин ще прояви разсъдък. Той към този момент подценява уроците от личната история на Русия.
Нина Хрушчова е професорка по интернационалните връзки в нюйоркския The New School и е съавтор с Джефри Тейлър) на новата книга " По стъпките на Путин: Търсене на душата на една империя през единадесетте часови зони на Русия ".
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ