Дервентският папирус – най-старата книга в Европа! Почти всичко, което

Дервентският папирус – най-старата книга в Европа! Почти всичко, което е написано в човешката история, е изгубено. Колкото по-назад пътуваме във времето от днешния ден, толкоз повече неща са изчезнали. В последна сметка фактът, че нещо въобще е оживяло, става незабравим.

Така е и с Дервенският папирус, античен папирусов свитък, преоткрит за първи път през 1962 година Това е метафизичен етюд, написан в кръга на философа Анаксагор като символичен коментар върху орфическа поезия, теософски текст за произхода на боговете.

Но това, което прави папируса толкоз специфичен, е, че той е най-старият оживял текст в Европа . Освен това, тази тъй наречените книга е написана към 340 година прочие н. е., по време на ръководството на Филип II Македонски, бащата на Александър Велики . Поемата е написана в края на 5-ти век прочие н. е. и несъмнено е най-важната текстова находка на 20-ти век в това, което може да ни каже.

Предоставя неповторима визия за света отпреди съвсем 2500 години. Дисциплините на гръцката вяра и западната философска мисъл, които са се развили от нея, софистичното придвижване, ранната философия и основите на литературната рецензия. Текстът предлага опция на Сократовата мъдрост, която предхожда, и показва универсални човешки константи в нуждата да разбираме света, да си сътрудничим с нашите събратя и да се надигнем пред гибелта в тъга.

И по този начин, какво има да ни споделя?

Откъде идва Дервентският папирус – най-старата книга в Европа?

Свитъкът е открит на 15 януари 1962 година по пътя от Солун за Кавала в Дервени, Егейска Македония. Местоположението е гроб на аристократ в некропол, който в миналото е бил част от огромно гробище в историческия град Лете.

Това е най-старият оживял ръкопис в западната традиция, както и единственият античен папирус, за който се знае, че е открит в Гърция. Независимо от местоположението, това може да бъде и най-старият действителен папирус, написан на гръцки.

Папирусният текст се състои от комбинация от диалекти, състоящи се най-вече от три форми на гръцки: атически, йонийски и от време на време дорийски. Текстовете се припокриват леко сред трите диалекта и има изречения и термини, които се повтарят на повече от един език, с няколко вариации.

Горните елементи на разваления папирусен свитък и фрагменти бяха извлечени от пепелта върху плочите на гробницата от археолозите Петрос Темелис и Мария Сиганиду; долните елементи са били изгорени в погребалния огън. Свитъкът бил усърдно развъртян и фрагментите били съединени още веднъж, с цел да образуват 26 колони с текст.

Тъй като е бил карбонизиран (и затова изсушен) в погребалната клада на благородника, той е оживял във влажната гръцка почва, която нормално е несъответствуваща за предпазване на папируси. Самият папирус обаче към момента бил доста сложен за четене заради няколко аргументи.

Както употребяваното мастило, по този начин и фонът на хартията са черни, което прави дешифрирането на обособени думи муден и сложен развой. Освен това съществува под формата на 266 фрагмента, които се съхраняват под стъкло в Археологическия музей в Солун. Фрагментите се съхраняват в низходящ ред по мярка и трябвало да бъдат подробно възобновени. А някои доста по-малки фрагменти занапред ще бъдат сложени.

Какво е написано на дервентският папирус – най-старата книга в Европа?

По-голямата част от текста е коментар върху поема с хекзаметър, приписвана на Орфей . За нея се знае, че е била употребена по време на посвещения в мистериозния фетиш на Дионис. На папируса са представени фрагменти от поезията, последвани от тълкувания от основния създател на текста. Те се пробват да илюстрират, че стихотворението не значи това, което споделя безусловно.

„ Затворете вратите, вие непосветени “ , стартира стихотворението, известно предизвестие за неприкосновеността на персоналния живот, упоменато и от Платон. Според античния коментатор това потвърждава, че Орфей е основал своята поезия като притча.

Никта (Нощ) ражда Уран (Небе), който става първият монарх, съгласно описа на поемата. Кронос наследява Уран като държател, само че той също е последван от Зевс, чието владичество над цялата галактика е възхвалявано.

Митове и обстоятелства за Александрийската библиотека – топ 10 ранглиста

Зевс черпи част от своя престиж и мощ, като чува оракули от светилището на Никта. Те му описват за бъдещето и му разрешават да бъде предизвестен. Зевс изнасилва майка си Рея в края на книгата, което съгласно орфическата теогония ще докара до раждането на Деметра.

Тогава Зевс би изнасилил Деметра, раждайки Персефона, която в последна сметка щяла да се омъжи за Дионис, очевидно спиране на главната традиция, съгласно която тя се омъжва за Хадес. Тази част от историята обаче би трябвало да е траяла във втора част, която след това е изгубена.

Орфей, съгласно преводача на поемата, не е възнамерявал нито един от тези епизоди да бъде дословен, а по-скоро символичен. Първоначалните оживели колони на текста са по-малко непокътнати. Те разискват окултни ритуали като жертвоприношения на Ериниите (Фуриите), по какъв начин да се отървете от демони, които са се трансформирали в проблем, и заклинания.

Те включват цитати от Хераклит, гръцкия мъдрец. Дори разположението на фрагментите е под въпрос, което прави възобновяване им извънредно противоречиво. Валерия Пиано и Ричард Янко, който отбелязва на друго място, че е разкрил, че тези колони включват и откъс от философа Парменид, неотдавна направиха две разнообразни реконструкции.

Прозорец към античното мислене?

Следователно в този текст имаме антична традиция, посвещаване в тайнствен фетиш и актуален прочит и рецензия на текста. Тук философите могат да научат доста за гръцката вяра, папирусните проучвания. Както и за най-важното, за плавността и взаимосвързаността сред философията и теологията, науката и суеверията в древногръцкото общество.

Дервентският папирус е вълнуващ нов гръцки книжовен документ. Вероятно е единственият папирус, откриван в миналото на гръцка територия. И в случай че не е най-старият гръцки папирус, откриван в миналото, сигурно е най-старият книжовен папирус, датиращ от към 340 до 320 година пр.н.е.

За страдание, като се има поради необикновеният подтекст на неговото предпазване и вредите, нанесени на папируса от европейските почви, евентуално няма да има други. Само инцидентно този единствен ръкопис е оживял, с цел да ни предложи визия за метода на мислене преди Сократ и Платон.