Бъдникът - символ на раждащия се млад Бог
Денят преди най-големия и церемониален зимен празник Коледа българите назовават Малка Коледа, Суха Коледа, Бъдни или Каден вечер, Малото Коледо (в Софийско), Крачун (в Плевенско и крайдунавските селища), Неядка (в Дупнишко), Бъдник, Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич.
Във всеки дом стартира подготовка за Бъдни вечер, когато всички ще се съберат към празничната софра в очакване на огромното събитие в християнския свят - раждането на Христос. За тракийските селища Бъдни вечер е втората кадена вечеря, а за останалите български краища - първа кадилка, откъдето е и названието Каден вечер, споделя етнологът доцент доктор Валентина Шарланова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките.
Стопанките отделят изключително внимание и умеене на приготвянето на бъднивечерските и коледните хлябове. Те са три типа, съгласно предназначението им в обичаите. Едните са отдадени на Коледа - огромни кръгли пити, наричани боговица, богова пита, божичник, светец. Върху тях има пластична декорация от тесто, като най-често се изобразява кръст и цветя. В Западна България стопанките омесват и пита със сребърна пара или с други белези в нея - сламка, мънисто и по тях гадаят за бъдещето.
Вторият тип хлябове са отдадени на селския занаят - земеделие, скотовъдство, и на къщата. От тесто се моделират предмети, свързани със селскостопанската активност в съответния регион и оттова хлябовете се назовават гумно, харман, рало, орач, кошара, бъчва. Момите подготвят обредни хлябове, наричани вит-превит кравай, за избраниците си - коледарите, като сплитат пръчки тесто като плитка и ги обкръжават с обръч. За дребните коледарчета се омесват коледни кравайчета, колачета, пупки.
Из селото потеглят коледарчета - момченца на възраст от 6-7 до 10-12 години, поради което празникът е прочут и като Детешка Коледа. Те са разграничени на групи и с преметнати през рамо шарени торбички и дрянови тояжки в ръце, наричани кофръжалка или коледница, влизат от къща в къща, изричат благословии и пеят песни, с които пожелават плодородна година. Стопаните ги посрещат със решето, цялостно с жито, с което посипват коледарчетата. Още при прекрачването на прага на къщата те споделят: Бог се роди, Коледо! и питат домакините:
Славите ли млада Бога?, а те им дават отговор: Славиме!
Стопаните подаряват коледарчетата със сланина, сушени плодове, орехи, с дребни монети, със особено приготвените кравайчета, които децата нанизват на дряновите си тояжки.
Във всеки дом стартира подготовка за Бъдни вечер, когато всички ще се съберат към празничната софра в очакване на огромното събитие в християнския свят - раждането на Христос. За тракийските селища Бъдни вечер е втората кадена вечеря, а за останалите български краища - първа кадилка, откъдето е и названието Каден вечер, споделя етнологът доцент доктор Валентина Шарланова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките.
Стопанките отделят изключително внимание и умеене на приготвянето на бъднивечерските и коледните хлябове. Те са три типа, съгласно предназначението им в обичаите. Едните са отдадени на Коледа - огромни кръгли пити, наричани боговица, богова пита, божичник, светец. Върху тях има пластична декорация от тесто, като най-често се изобразява кръст и цветя. В Западна България стопанките омесват и пита със сребърна пара или с други белези в нея - сламка, мънисто и по тях гадаят за бъдещето.
Вторият тип хлябове са отдадени на селския занаят - земеделие, скотовъдство, и на къщата. От тесто се моделират предмети, свързани със селскостопанската активност в съответния регион и оттова хлябовете се назовават гумно, харман, рало, орач, кошара, бъчва. Момите подготвят обредни хлябове, наричани вит-превит кравай, за избраниците си - коледарите, като сплитат пръчки тесто като плитка и ги обкръжават с обръч. За дребните коледарчета се омесват коледни кравайчета, колачета, пупки.
Из селото потеглят коледарчета - момченца на възраст от 6-7 до 10-12 години, поради което празникът е прочут и като Детешка Коледа. Те са разграничени на групи и с преметнати през рамо шарени торбички и дрянови тояжки в ръце, наричани кофръжалка или коледница, влизат от къща в къща, изричат благословии и пеят песни, с които пожелават плодородна година. Стопаните ги посрещат със решето, цялостно с жито, с което посипват коледарчетата. Още при прекрачването на прага на къщата те споделят: Бог се роди, Коледо! и питат домакините:
Славите ли млада Бога?, а те им дават отговор: Славиме!
Стопаните подаряват коледарчетата със сланина, сушени плодове, орехи, с дребни монети, със особено приготвените кравайчета, които децата нанизват на дряновите си тояжки.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ