Българският пенсионер почна да краде по магазините, за да оцелява
Рядко не мога да намеря думи да опиша нещо, само че през вчерашния ден, както и през днешния ден, мъчно намирам, с цел да ви опиша какъв роман прочетох от моя другарка. История, която се е случила на нея. В живия живот. В този, който живеем и ние в този момент. Днес. В който живеят нашите деца, които сме оковали във веригите на бездушието, до момента в който изцеди от тях цялата добрина и обич, с която идват на този свят.
Моята другарка е била да пазари. В огромен магазин. Сложила каквото поставила в количката, платила и тръгнала с нея към колата си да разтовари покупките. Залисана в телефонен диалог не забелязала нещо по пътя си. Но единствено след момент еднa ръка я докоснала по рамото да я прикани да се обърне. Моята другарка се обърнала и видяла дребна бабичка отсреща ѝ. Затворила телефона и се усмихнала. Старицата държала буца сирене в ръката си, което подавала към нея:
- Това сирене е Ваше. Докато не гледахте го взех от количката Ви, само че след това видях, че е овче, а овчето е скъпо и се тормозих, че доста пари сте дала.
Не знам дали разбирате това, което прочетохте. Старицата свила сиренето от количката на моята другарка, само че след това решила да го върне, тъй като е скъпо. Как ли боли гладното гърло, с цел да принуди една почтена ръка да се протегне в кражба. И какъв брой по-силна е съвестта от гърлото, че да не му угоди, когато цената е прекомерно висока.
Някои от нас няма да схванат тази постъпка. Те не са израснали в тези времена, когато да си почтен е било въпрос на чест.
Когато да откраднеш е било огромен позор. Но в случай че си го показват, че е допустимо, дано си показват един подобен човек, откърмен с почтеност, през какво минава в своето схващане, в своята глава, с цел да се реши да вземе нещо непознато. Не за скъпа кола или имение като доста от нашите политици, а за парче сирене, което да засити глада ѝ.
Не гладът е най-големия камшик за тези хора. Пречупването на съвестта е същинското страдалчество, през което минават. Предаването на цялата религия, която си градил цялостен живот и наследил от отците си, предаването ѝ в края на живота ти, когато си удържал цялостен живот да съхраниш чиста и непокътната.
Едва ли ще разберем през днешния ден ние омърсени и към този момент развалени от проядените времена, в които живеем, какво е да си бил почтен цялостен живот и да ти се постанова в залеза му да продадеш себе си за къшей самун.
Но за какво да ни пука? Все отново никой на никого не е задължен, нали? Нали на това ни учи новото време? Че не си задължен за сиренето на старите ни, които дебнат в ъглите на магазините, с цел да се нахранят.
*Христина Коемджиева е писателка. Заглавието е на редакцията
Моята другарка е била да пазари. В огромен магазин. Сложила каквото поставила в количката, платила и тръгнала с нея към колата си да разтовари покупките. Залисана в телефонен диалог не забелязала нещо по пътя си. Но единствено след момент еднa ръка я докоснала по рамото да я прикани да се обърне. Моята другарка се обърнала и видяла дребна бабичка отсреща ѝ. Затворила телефона и се усмихнала. Старицата държала буца сирене в ръката си, което подавала към нея:
- Това сирене е Ваше. Докато не гледахте го взех от количката Ви, само че след това видях, че е овче, а овчето е скъпо и се тормозих, че доста пари сте дала.
Не знам дали разбирате това, което прочетохте. Старицата свила сиренето от количката на моята другарка, само че след това решила да го върне, тъй като е скъпо. Как ли боли гладното гърло, с цел да принуди една почтена ръка да се протегне в кражба. И какъв брой по-силна е съвестта от гърлото, че да не му угоди, когато цената е прекомерно висока.
Някои от нас няма да схванат тази постъпка. Те не са израснали в тези времена, когато да си почтен е било въпрос на чест.
Когато да откраднеш е било огромен позор. Но в случай че си го показват, че е допустимо, дано си показват един подобен човек, откърмен с почтеност, през какво минава в своето схващане, в своята глава, с цел да се реши да вземе нещо непознато. Не за скъпа кола или имение като доста от нашите политици, а за парче сирене, което да засити глада ѝ.
Не гладът е най-големия камшик за тези хора. Пречупването на съвестта е същинското страдалчество, през което минават. Предаването на цялата религия, която си градил цялостен живот и наследил от отците си, предаването ѝ в края на живота ти, когато си удържал цялостен живот да съхраниш чиста и непокътната.
Едва ли ще разберем през днешния ден ние омърсени и към този момент развалени от проядените времена, в които живеем, какво е да си бил почтен цялостен живот и да ти се постанова в залеза му да продадеш себе си за къшей самун.
Но за какво да ни пука? Все отново никой на никого не е задължен, нали? Нали на това ни учи новото време? Че не си задължен за сиренето на старите ни, които дебнат в ъглите на магазините, с цел да се нахранят.
*Христина Коемджиева е писателка. Заглавието е на редакцията
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ