Най-голямата спирачка пред ръста на втората икономика? Бебетата
Демографска бомба със закъснител тиктака в Китай. След десетилетие в Поднебесната империя ще има повече хора на възраст над 60 години в сравнение с е цялото население на Съединени американски щати. Китайците в работоспособна възраст понижават, а не се раждат задоволително бебета, написа The Wall Street Journal.
И все пак когато Ли Юанюан, професор, очаквала третото си дете предходната година, работодателят ѝ декларирал, че или би трябвало да приключи бременността, или да напусне. Тя отказала, само че стресът я държал будна нощем. " Как мога да не се тормозя ", пита тя? " В последна сметка може да се окаже, че би трябвало да гледаме три деца без доходи ".
В страната с една от най-ниските раждаемости в света, двойките към момента биват обезкуражавани, в случай че решат да имат повече от едно бебе - деца, които могат да съживят бързо остаряващата нация.
Някои специалисти твърдяха през годините, че по-бавният напредък на популацията може да понижи натиска върху Китай за основаването на нови работни места в епоха, в която технологиите усилват внезапно продуктивността. Други обаче спорят, че казусът със застаряващото население ще повреди дълготрайния стопански напредък и ще сътвори накърнимост на страната, която има световни упоритости за надзор над запаси, технологии и промишлености.
Първо омекване
Китайските политици понижиха рестриктивните мерки върху ражданията, само че споделят, че не желаят да вършат внезапни промени в отдавнашната политика. Но някои експерти споделят, че Пекин се движи прекомерно постепенно и няма да успее да обърне наклонността.
През 2016 година Китай отстрани ограничаването двойките да могат да имат единствено по едно дете, а позволеният брой към този момент е две. Законите обаче плануват санкции за три или повече бебета - еквивалента на 12 000 $ санкция.
Но Поднебесната империя не може да си разреши такова извиване на ръцете, предизвестяват и депутати, и откриватели, и родители. Те се надяваха, че 2018 ще бъде година, в която всички ограничавания ще бъдат отстранени.
А Пекин не може да се откаже и продължава да се меси в фамилиите и техните решения -- нещо, което някои специалисти споделят, че се базира на догадки и че е станало ненужно още преди четири десетилетия.
Срещу действителността
Решението на Китай да резервира рестриктивните мерки се изправя против извънредно ясна демографска наклонност: хората в работоспособна възраст понижават, а популацията застарява. До 2050 година ще има 1,3 работещи за всеки пенсионер -- в съпоставяне през днешния ден 2,8 китайци устоят един пенсионер.
Сега, каквото и да направи държавното управление, към този момент е прекомерно късно, с цел да бъде обърната цялостната наклонност, защото рестриктивните мерки към този момент са се насадили надълбоко в китайското общество.
Застаряващото население вреди на развиването на стопанските системи, защото намаляващият пазар на труда води до покачване на заплатите, а все по-големия брой на хората в пенсионна възраст усилва държавните разноски за пенсии и опазване на здравето. В най-лошият случай може да се окаже, че Пекин няма да може да се грижи за стотици милиони пенсионери.
Заради застаряващото население Moody`s понижи рейтинга на Китай през май 2017 година. Очаква се грижата за възрастните да " изяде " от спестяванията на семействата, както и от държавната хазна -- намалявайки опцията държавното управление да изплати към този момент големите си задължения. Агенцията планува, че растежът на китайската стопанска система ще се забави до 5% през идващите пет години от 6,9 % през 2017 година.
Общ проблем
Държавите, които се изправят пред сходен проблем, се пробват да понижат въздействието посредством повишението на възрастта за пенсиониране или разчитат на имиграцията. Сингапур, която има много демократична политика по отношение на имигрантите и предлага " бонус бебе " от до 7 500 $ кеш, както и грантове за опазване на здравето и обучение, регистрира растящо население макар ниската раждаемост. Япония пък върна здравите пенсионери още веднъж на работа.
Въпреки че Китай е страната с една от най-ниските възрасти за пенсиониране - приблизително 55 години, Пекин прекомерно постепенно вкарва проекта за увеличението ѝ.
Предишната смяна на политиките не съумя да промени наклонността. През 2016 година - първата, в която двойките към този момент можеха да гледат и второ дете - броят на новородените се увеличи с едвам 1,3 милиона, на половина по отношение на упованията на държавното управление. Общият им брой бе 17,86 милиона, а през 2017 година те понижиха до 17,23 милиона - надалеч под очакванията на властта за 20 милиона. Поколението, което израсна без братя и сестри, настройките към политиката " едно дете " са надълбоко вкоренени.
Дори и без тежкото ограничаване, икономическото развиване на Китай щеше да понижи раждаемостта, счита Мартин Уайт от " Харвард ". Тенденцията е идентична на всички места по света: когато приходите се покачват, размерът на фамилиите понижава. Ако Пекин отстрани всички ограничавания през днешния ден, " Китай ще научи това, което научиха и други страни преди този момент - доста по-трудно е да накараш хората да имат повече бебета, в сравнение с противоположното ", добавя той.
За водачите на Китай математиката в никакъв случай не е била елементарна. В първите дни на комунистическото ръководство Мао Дзъдун бе споделил: " Колкото повече хора, толкоз по-силни сме ". Но комунистическата партия, която не успяваше да построи мощна стопанска система, реши да понижи популацията и през 1980 година се стигна до ограничаването за единствено едно бебе.
Президентът Си Дзинпин даде сигнал, че демографската алтернатива го занимава. През 2015 година той съобщи, че Китай има потребност от повече бебета. " Мисля, че неговите възгледи по тематиката са ясни: той вижда броя на популацията по-скоро като запас, в сравнение с като тежест ", счита Хуанг Уенженг, откривател в Center for China and Globalization, основан в Пекин тинк-танк.
Някои откриватели считат, че раждаемостта - броят на децата, които една жена има, е изкуствено повишен от Пекин. Според властта тя е на равнища към 1,5, само че съгласно някои цифрата е по-скоро 1,05.
В Китай, както и на всички места по света, решението за повече от едно дете се взима най-трудно в огромните градове, частично поради по-високите разноски за развъждане. Така в Шанхай една трета от жителите са на възраст над 60 години. /money.bg
И все пак когато Ли Юанюан, професор, очаквала третото си дете предходната година, работодателят ѝ декларирал, че или би трябвало да приключи бременността, или да напусне. Тя отказала, само че стресът я държал будна нощем. " Как мога да не се тормозя ", пита тя? " В последна сметка може да се окаже, че би трябвало да гледаме три деца без доходи ".
В страната с една от най-ниските раждаемости в света, двойките към момента биват обезкуражавани, в случай че решат да имат повече от едно бебе - деца, които могат да съживят бързо остаряващата нация.
Някои специалисти твърдяха през годините, че по-бавният напредък на популацията може да понижи натиска върху Китай за основаването на нови работни места в епоха, в която технологиите усилват внезапно продуктивността. Други обаче спорят, че казусът със застаряващото население ще повреди дълготрайния стопански напредък и ще сътвори накърнимост на страната, която има световни упоритости за надзор над запаси, технологии и промишлености.
Първо омекване
Китайските политици понижиха рестриктивните мерки върху ражданията, само че споделят, че не желаят да вършат внезапни промени в отдавнашната политика. Но някои експерти споделят, че Пекин се движи прекомерно постепенно и няма да успее да обърне наклонността.
През 2016 година Китай отстрани ограничаването двойките да могат да имат единствено по едно дете, а позволеният брой към този момент е две. Законите обаче плануват санкции за три или повече бебета - еквивалента на 12 000 $ санкция.
Но Поднебесната империя не може да си разреши такова извиване на ръцете, предизвестяват и депутати, и откриватели, и родители. Те се надяваха, че 2018 ще бъде година, в която всички ограничавания ще бъдат отстранени.
А Пекин не може да се откаже и продължава да се меси в фамилиите и техните решения -- нещо, което някои специалисти споделят, че се базира на догадки и че е станало ненужно още преди четири десетилетия.
Срещу действителността
Решението на Китай да резервира рестриктивните мерки се изправя против извънредно ясна демографска наклонност: хората в работоспособна възраст понижават, а популацията застарява. До 2050 година ще има 1,3 работещи за всеки пенсионер -- в съпоставяне през днешния ден 2,8 китайци устоят един пенсионер.
Сега, каквото и да направи държавното управление, към този момент е прекомерно късно, с цел да бъде обърната цялостната наклонност, защото рестриктивните мерки към този момент са се насадили надълбоко в китайското общество.
Застаряващото население вреди на развиването на стопанските системи, защото намаляващият пазар на труда води до покачване на заплатите, а все по-големия брой на хората в пенсионна възраст усилва държавните разноски за пенсии и опазване на здравето. В най-лошият случай може да се окаже, че Пекин няма да може да се грижи за стотици милиони пенсионери.
Заради застаряващото население Moody`s понижи рейтинга на Китай през май 2017 година. Очаква се грижата за възрастните да " изяде " от спестяванията на семействата, както и от държавната хазна -- намалявайки опцията държавното управление да изплати към този момент големите си задължения. Агенцията планува, че растежът на китайската стопанска система ще се забави до 5% през идващите пет години от 6,9 % през 2017 година.
Общ проблем
Държавите, които се изправят пред сходен проблем, се пробват да понижат въздействието посредством повишението на възрастта за пенсиониране или разчитат на имиграцията. Сингапур, която има много демократична политика по отношение на имигрантите и предлага " бонус бебе " от до 7 500 $ кеш, както и грантове за опазване на здравето и обучение, регистрира растящо население макар ниската раждаемост. Япония пък върна здравите пенсионери още веднъж на работа.
Въпреки че Китай е страната с една от най-ниските възрасти за пенсиониране - приблизително 55 години, Пекин прекомерно постепенно вкарва проекта за увеличението ѝ.
Предишната смяна на политиките не съумя да промени наклонността. През 2016 година - първата, в която двойките към този момент можеха да гледат и второ дете - броят на новородените се увеличи с едвам 1,3 милиона, на половина по отношение на упованията на държавното управление. Общият им брой бе 17,86 милиона, а през 2017 година те понижиха до 17,23 милиона - надалеч под очакванията на властта за 20 милиона. Поколението, което израсна без братя и сестри, настройките към политиката " едно дете " са надълбоко вкоренени.
Дори и без тежкото ограничаване, икономическото развиване на Китай щеше да понижи раждаемостта, счита Мартин Уайт от " Харвард ". Тенденцията е идентична на всички места по света: когато приходите се покачват, размерът на фамилиите понижава. Ако Пекин отстрани всички ограничавания през днешния ден, " Китай ще научи това, което научиха и други страни преди този момент - доста по-трудно е да накараш хората да имат повече бебета, в сравнение с противоположното ", добавя той.
За водачите на Китай математиката в никакъв случай не е била елементарна. В първите дни на комунистическото ръководство Мао Дзъдун бе споделил: " Колкото повече хора, толкоз по-силни сме ". Но комунистическата партия, която не успяваше да построи мощна стопанска система, реши да понижи популацията и през 1980 година се стигна до ограничаването за единствено едно бебе.
Президентът Си Дзинпин даде сигнал, че демографската алтернатива го занимава. През 2015 година той съобщи, че Китай има потребност от повече бебета. " Мисля, че неговите възгледи по тематиката са ясни: той вижда броя на популацията по-скоро като запас, в сравнение с като тежест ", счита Хуанг Уенженг, откривател в Center for China and Globalization, основан в Пекин тинк-танк.
Някои откриватели считат, че раждаемостта - броят на децата, които една жена има, е изкуствено повишен от Пекин. Според властта тя е на равнища към 1,5, само че съгласно някои цифрата е по-скоро 1,05.
В Китай, както и на всички места по света, решението за повече от едно дете се взима най-трудно в огромните градове, частично поради по-високите разноски за развъждане. Така в Шанхай една трета от жителите са на възраст над 60 години. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ