Проф. Албена Чавдарова: Изкуственият интелект няма да замени учителите
Държавата би трябвало да лимитира неефективните специалности 
Увеличен е броят на местата за студенти по " Здравни грижи " и " Обществено здраве ", споделя проф. д.п.н. Албена Чавдарова, заместник-министър на образованието и науката в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
- Проф. Чавдарова, следва новата кандидат-студентска акция. Какви са вероятностите пред родните ни университети за идната образователна година?
-->
- МОН е изготвило план на Решение на Министерския съвет за одобряване броя на одобряваните за образование студенти и докторанти в държавните висши учебни заведения и научните организации през образователната 2023/2024 година, който е оповестен за публично разискване на уеб страницата на министерството и на Портала за публични съвещания. Проектът е направен съгласно методиката на Постановление на Министерски съвет от 2016 година За държавните висши учебни заведения методът на установяване на оптималния брой студенти, за които страната обезпечава средства за прехрана на образованието, е съгласуван със декларираната подготвеност от страна на висшите учебни заведения. Увеличен е броят на местата за студенти по специалности от контролираните специалности от професионално направление " Здравни грижи " и " Обществено здраве " в четири висши учебни заведения с общо 48 бройки.
- Насочват ли се младежите към специалности, свързани с специалностите на бъдещето или най-желани по инерция остават информатика, право, логика на психиката, пиар?
- От разбора за осъществяването на план-приема за актуалната образователна година можем да обобщим, че осъществяването надвишава избрания план-прием в държавните висши учебни заведения (за места, за които страната обезпечава средства) в 9 професионални посоки:
" Теория на изкуствата " ; " Изобразително изкуство " ; " Спорт " ; " Икономика " ; " Музикално и танцово изкуство " ; " Администрация и ръководство " ; " Педагогика " " Обществени връзки и осведомителни науки " ; " Психология ".
- Продължава да стои отворен въпросът за броя на университетите и качеството на образованието. Каква промяна е нужна?
- Сам по себе си
броят на висшите учебни заведения не е индикатор за качеството
на осъществяваните в тях действия. Много по-важно е да се обезпечи нужното качество, което е обвързвано с съсредоточаване на наличните запаси и използването на съответни политики на институционално равнище. Отделните висши учебни заведения следва да вършат съществени разбори на постиганите резултати за освен отчетност - в това число и пред обществото, а точно за набелязване на високи цели и средствата за тяхното реализиране. Що се отнася до промяната на национално равнище, тя е ясно дефинирана в признатата от Народното събрание Стратегия за развиване на висшето обучение 2021 - 2030 година Необходимо е преориентиране от количествени измерители към реализиране на качествени резултати. Това е в директна връзка с:
1. Осигуряването на качеството - създаване и използване на надеждни знаци за оценяване на средата и присъщите действия във висшите учебни заведения, в това число във връзка с настоящите трендове в региона на висшето обучение, ученето през целия живот и пазара на труда. Това включва, да вземем за пример, обезпечаването на благоприятни условия за валидиране на резултатите от предишно учене и микрокредити в практиката на висшето обучение.
2. Законодателната рамка - належащо е да се актуализират съществени нормативни документи, регулиращи системата. Необходимо е обаче и да се провеждат специфични обучителни събития, които да подсигуряват придобиването на нужните умения и компетентности за вярното им използването.
- Наскоро министърът на образованието проф. Сашо Пенов сподели, че МОН вижда нова наклонност във висшето обучение - фишинг, лов на студенти, посредством маркетингови наименования на специалности, без те да подсигуряват реализация на пазара на труда. Как това може да бъде променено?
- Специалностите, по които се организира образование от висшите учебни заведения, са забележими за кандидат-студентите в Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България (РСВУ). Тя подкрепя кандидат-студентите да създадат осведомен избор на основата на съдържаща се в нея настояща картина на висшето обучение. Системата дава елементарен достъп до информация за специалностите и направленията, по които всяко висше учебно заведение предлага образование. Тя е източник на информация и за реализацията на приключилите, което може да бъде употребявано от висшите учебни заведения в акциите по привличане на кандидат-студенти. Системата дава опция за усъвършенстване на избора на кандидат-студентите -
къде най-добре ще се осъществят
в кое направление ще имат най-голям застрахователен приход и така нататък
МОН организира целенасочена политика за възстановяване на връзката сред висшето обучение и пазара на труда. В в този момент настоящата Стратегия тази цел се търси по-ефективна връзка сред обучение, просвета и бизнес посредством създаване на дейни партньорства сред ВУ, работодателите и страната. Към сегашния миг в базата данни на Рейтинговата система на ВУ се следят случаи на пренасищане на фрагменти в едни посоки и специалности за сметка на дефицит в други. Политиката на страната следва да бъда ориентирана към ограничение разрастването на неефективните професионални посоки и специалности и стимулиране на висше обучение, което да отговори на потребностите и условията на действителната стопанска система, пазара на труда и обществото. Това обуславя и задължението на страната да отбрани избрани специалности, ползата на кандидат-студентите към които е стеснен, само че са значими за икономическия и обществения живот на страната.
- Статистиката на МОН сочи, че единствено 60% от студентите приключват. Каква е повода и по какъв начин тази наклонност може да се промени?
- Дългогодишната политика за обезпечаване на еднакъв достъп до висше обучение, която МОН организира, допуска по-широк достъп на входа на системата и по-тесен излаз в края. Данните, които цитирате, демонстрират каузи на студентите, които са приключили образованието си в период, като следва да се има поради, че има такива, които удължават периода си на образование заради разнообразни аргументи, само че все пак приключват. В това отношение страната ни не прави изключение от другите европейски страни. Фактът, че не всички признати за образование студенти приключват, е доказателство за качеството на образованието.
- Все повече студенти избират да приключват бакалавърската си степен в България, а магистратурата в чужбина. Връщат ли се по-късно да работят в България?
- Тъй като отчитаме обществената значителност на това събитие, при започване на годината МОН започва изследване за реализацията на дипломираните висшисти през 2016/2017 година и през 2020/2021 година. Анкетата е част от европейското проучване EUROGRADUATE 2023 в 17 европейски страни. Резултатите ще разрешат
да се сравнят разнообразни системи за висше обучение в Европа
и да се разпознават методите, по които те могат да станат по-добри в подготовката на младежите за пазара на труда и тяхната роля в обществото.
Към момента в България няма построена система на национално равнище за събиране, анализиране и потребление на данни за последващото развиване на приключилите висше обучение. За първи път се обезпечава опция за следенето на реализацията зад граница. Въз основа на резултатите от изследването ще бъде създадена национална система за мониторинг на професионалното развиване на приключилите висшисти у нас, в това число посредством създаване на потенциал в системата на висшето обучение. Анализът на информацията ще бъде употребен при установяване на дълготрайни политики и действия на национално равнище за възстановяване на качеството и приложимостта на висшето обучение.
- Изкуственият разсъдък си проправя път и в просветителната система. Заплаха ли е той за учителите?
- Навлизането на дигитализацията във от ден на ден сфери на публичния живот изправя всички страни пред предизвикването за създаване на политики в поддръжка на устойчивото и дейно адаптиране на просветителните системи към ерата на цифровите технологии. В този смисъл на равнище Европейски Съюз се одобри План за деяние в региона на цифровото обучение (2021-2027), посредством който от една страна се предизвиква използването на цифрови технологии, само че от друга се слага въпросът за образуване на умения и компетентности за работа с тях. Използването на изкуствен интелект и данни имат капацитет за възстановяване на образованието както в учебно заведение, по този начин и в университетите, само че тези системи могат да се трансфорат във " високорискови ", в случай че не се ползват етични правила и условия към тях. В това направление следва доста бързо да се разработят съответни механизми, това към този момент се прави на равнище Европейски Съюз, посредством които да се употребяват и ползват цифровите технологии, включително и изкуственият разсъдък, по един обмислен, безвреден и етичен метод.
Що се отнася до учителската специалност - тя е измежду тези, за които се смята, че няма да бъде изместена, а единствено допълнена от изкуствения разсъдък.
Увеличен е броят на местата за студенти по " Здравни грижи " и " Обществено здраве ", споделя проф. д.п.н. Албена Чавдарова, заместник-министър на образованието и науката в особено изявление за вестник СТАНДАРТ - Проф. Чавдарова, следва новата кандидат-студентска акция. Какви са вероятностите пред родните ни университети за идната образователна година?
-->
- МОН е изготвило план на Решение на Министерския съвет за одобряване броя на одобряваните за образование студенти и докторанти в държавните висши учебни заведения и научните организации през образователната 2023/2024 година, който е оповестен за публично разискване на уеб страницата на министерството и на Портала за публични съвещания. Проектът е направен съгласно методиката на Постановление на Министерски съвет от 2016 година За държавните висши учебни заведения методът на установяване на оптималния брой студенти, за които страната обезпечава средства за прехрана на образованието, е съгласуван със декларираната подготвеност от страна на висшите учебни заведения. Увеличен е броят на местата за студенти по специалности от контролираните специалности от професионално направление " Здравни грижи " и " Обществено здраве " в четири висши учебни заведения с общо 48 бройки.
- Насочват ли се младежите към специалности, свързани с специалностите на бъдещето или най-желани по инерция остават информатика, право, логика на психиката, пиар?
- От разбора за осъществяването на план-приема за актуалната образователна година можем да обобщим, че осъществяването надвишава избрания план-прием в държавните висши учебни заведения (за места, за които страната обезпечава средства) в 9 професионални посоки:
" Теория на изкуствата " ; " Изобразително изкуство " ; " Спорт " ; " Икономика " ; " Музикално и танцово изкуство " ; " Администрация и ръководство " ; " Педагогика " " Обществени връзки и осведомителни науки " ; " Психология ".
- Продължава да стои отворен въпросът за броя на университетите и качеството на образованието. Каква промяна е нужна?
- Сам по себе си
броят на висшите учебни заведения не е индикатор за качеството
на осъществяваните в тях действия. Много по-важно е да се обезпечи нужното качество, което е обвързвано с съсредоточаване на наличните запаси и използването на съответни политики на институционално равнище. Отделните висши учебни заведения следва да вършат съществени разбори на постиганите резултати за освен отчетност - в това число и пред обществото, а точно за набелязване на високи цели и средствата за тяхното реализиране. Що се отнася до промяната на национално равнище, тя е ясно дефинирана в признатата от Народното събрание Стратегия за развиване на висшето обучение 2021 - 2030 година Необходимо е преориентиране от количествени измерители към реализиране на качествени резултати. Това е в директна връзка с:
1. Осигуряването на качеството - създаване и използване на надеждни знаци за оценяване на средата и присъщите действия във висшите учебни заведения, в това число във връзка с настоящите трендове в региона на висшето обучение, ученето през целия живот и пазара на труда. Това включва, да вземем за пример, обезпечаването на благоприятни условия за валидиране на резултатите от предишно учене и микрокредити в практиката на висшето обучение.
2. Законодателната рамка - належащо е да се актуализират съществени нормативни документи, регулиращи системата. Необходимо е обаче и да се провеждат специфични обучителни събития, които да подсигуряват придобиването на нужните умения и компетентности за вярното им използването.
- Наскоро министърът на образованието проф. Сашо Пенов сподели, че МОН вижда нова наклонност във висшето обучение - фишинг, лов на студенти, посредством маркетингови наименования на специалности, без те да подсигуряват реализация на пазара на труда. Как това може да бъде променено?
- Специалностите, по които се организира образование от висшите учебни заведения, са забележими за кандидат-студентите в Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България (РСВУ). Тя подкрепя кандидат-студентите да създадат осведомен избор на основата на съдържаща се в нея настояща картина на висшето обучение. Системата дава елементарен достъп до информация за специалностите и направленията, по които всяко висше учебно заведение предлага образование. Тя е източник на информация и за реализацията на приключилите, което може да бъде употребявано от висшите учебни заведения в акциите по привличане на кандидат-студенти. Системата дава опция за усъвършенстване на избора на кандидат-студентите -
къде най-добре ще се осъществят
в кое направление ще имат най-голям застрахователен приход и така нататък
МОН организира целенасочена политика за възстановяване на връзката сред висшето обучение и пазара на труда. В в този момент настоящата Стратегия тази цел се търси по-ефективна връзка сред обучение, просвета и бизнес посредством създаване на дейни партньорства сред ВУ, работодателите и страната. Към сегашния миг в базата данни на Рейтинговата система на ВУ се следят случаи на пренасищане на фрагменти в едни посоки и специалности за сметка на дефицит в други. Политиката на страната следва да бъда ориентирана към ограничение разрастването на неефективните професионални посоки и специалности и стимулиране на висше обучение, което да отговори на потребностите и условията на действителната стопанска система, пазара на труда и обществото. Това обуславя и задължението на страната да отбрани избрани специалности, ползата на кандидат-студентите към които е стеснен, само че са значими за икономическия и обществения живот на страната.
- Статистиката на МОН сочи, че единствено 60% от студентите приключват. Каква е повода и по какъв начин тази наклонност може да се промени?
- Дългогодишната политика за обезпечаване на еднакъв достъп до висше обучение, която МОН организира, допуска по-широк достъп на входа на системата и по-тесен излаз в края. Данните, които цитирате, демонстрират каузи на студентите, които са приключили образованието си в период, като следва да се има поради, че има такива, които удължават периода си на образование заради разнообразни аргументи, само че все пак приключват. В това отношение страната ни не прави изключение от другите европейски страни. Фактът, че не всички признати за образование студенти приключват, е доказателство за качеството на образованието.
- Все повече студенти избират да приключват бакалавърската си степен в България, а магистратурата в чужбина. Връщат ли се по-късно да работят в България?
- Тъй като отчитаме обществената значителност на това събитие, при започване на годината МОН започва изследване за реализацията на дипломираните висшисти през 2016/2017 година и през 2020/2021 година. Анкетата е част от европейското проучване EUROGRADUATE 2023 в 17 европейски страни. Резултатите ще разрешат
да се сравнят разнообразни системи за висше обучение в Европа
и да се разпознават методите, по които те могат да станат по-добри в подготовката на младежите за пазара на труда и тяхната роля в обществото.
Към момента в България няма построена система на национално равнище за събиране, анализиране и потребление на данни за последващото развиване на приключилите висше обучение. За първи път се обезпечава опция за следенето на реализацията зад граница. Въз основа на резултатите от изследването ще бъде създадена национална система за мониторинг на професионалното развиване на приключилите висшисти у нас, в това число посредством създаване на потенциал в системата на висшето обучение. Анализът на информацията ще бъде употребен при установяване на дълготрайни политики и действия на национално равнище за възстановяване на качеството и приложимостта на висшето обучение.
- Изкуственият разсъдък си проправя път и в просветителната система. Заплаха ли е той за учителите?
- Навлизането на дигитализацията във от ден на ден сфери на публичния живот изправя всички страни пред предизвикването за създаване на политики в поддръжка на устойчивото и дейно адаптиране на просветителните системи към ерата на цифровите технологии. В този смисъл на равнище Европейски Съюз се одобри План за деяние в региона на цифровото обучение (2021-2027), посредством който от една страна се предизвиква използването на цифрови технологии, само че от друга се слага въпросът за образуване на умения и компетентности за работа с тях. Използването на изкуствен интелект и данни имат капацитет за възстановяване на образованието както в учебно заведение, по този начин и в университетите, само че тези системи могат да се трансфорат във " високорискови ", в случай че не се ползват етични правила и условия към тях. В това направление следва доста бързо да се разработят съответни механизми, това към този момент се прави на равнище Европейски Съюз, посредством които да се употребяват и ползват цифровите технологии, включително и изкуственият разсъдък, по един обмислен, безвреден и етичен метод.
Що се отнася до учителската специалност - тя е измежду тези, за които се смята, че няма да бъде изместена, а единствено допълнена от изкуствения разсъдък.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ