Владислав Апостолов: Годината, в която Западът полудя
Да мразиш личната си просвета, история и цивилизация в никакъв случай не е било толкоз корпоративно, медийно и обществено задоволително, толкоз рекламирано, финансирано, маркетирано и пакетирано, толкоз пипнато и лъснато, безусловно по холивудски, толкоз проведено и публично, толкова… вярно? И в това време по този начин неуместно и неуместно, по този начин зрелищно неуместно и рисково. Каква трагична и деформирана гротеска единствено, написа БНР.
Сюрреалистичната, пагубно странна 2020-а, ни донесе трагикомичната кулминационна точка на ерозиращите процеси на десетилетно обработен мазохизъм. Западът, през множеството принадлежности и детайли на своя така наименуван хайлайф, фактически извърши опит за самоубийство.
Тези „ сигурно полудели богове “ в действителност се пробваха да го създадат. Да затрият хилядолетна цивилизация за няколко седмици на нихилистичен, унищожителен възторг.
Преувеличение, казвате? Какво толкоз е станало? Може. Но може би цивилизационното изтръпване и безсилие е толкоз мощно и необратимо, че всяка абоминация, дивотия, варварщина и скотщина на гърба на западната просвета ще се стори незначителна и естествена на програмирания да ненавижда предишното си дребен човек.
В коя зряла, съответна, трезва и рационална версия на вселената един абсурден арест с съдбовен край в Минеаполис, Съединени американски щати, ще докара до събарянето на вековни скулптури в Бристол, Англия. Как по този начин обособен случай накара всички западни институции действително и ритуално да коленичат и да капитулират в презрян конвулсия на себеомраза?
С какво тъкмо Европейският съюз способства за прекъсването на сърцето на към този момент митологизирания и канонизиран негър мъж Джордж Флойд в края на май, че трябваше да се приема исторически нелепа „ антирасистка “ резолюция на най-високо институционално равнище, че и от името на България, за Бога?
Как тъкмо Уинстън Чърчил и Ханс Кристиан Андерсен са отговорни за противоречивите практики при арести на хора с дълги престъпни досиета в Минеаполис, че трябваше да се вандализират техните монументи?
Къде, в името на всички богове, е връзката сред Колумб и полицейското принуждение?
Униформените, взели участие в случая, са задържани и чакат дело. Но отговорен за случката се оказа целият Запад.
Смъртта на Флойд, несъмнено, беше единствено мотив за ескалация на дългогодишно трупаното и синтетично налагано расово напрежение. Без никакви доказателства, че цветът на кожата му е повлиял на държанието на служителите на реда и че въобще може да приказваме за какъвто и да е било расизъм, целият пъкъл на дълбока и всеобхватна ненавист против Запада се отприщи. От самия Запад против себе си.
Западни медии и западни звезди, западни деятели и западни политици, западни водачи на мнение и западни милиардери се подредиха в кръг да скачат и храчат върху историята и културата на личната си цивилизация.
Рафинираните пропагнадисти изписаха километри с колонки на омразата към всеки аспект на Европейската история. От екрани и първи страници бумтяха и бумтят паролите на мазохизма - колониализъм, расизъм, ксенофобия, „ бяла привилегия “, „ токсично геройство “… А екстремистите на терен се погрижиха за физическото предаване на посланието – „ ненавиждаме ви, тъй като ненавиждаме себе си “.
Десетки опожарени градове и квартали, дузини убити хора, милиарди загуби и нанесени вреди, хиляди осквернени монументи и части история. Безчет безсистемно нападнати инцидентни хора на улицата и по заведения. Масови митинги и кражби по време на пандемия, само че публично подкрепени от Световната здравна организация и която се сетите още институция. Разгръщане на ритуали по обществено оскърбление.
Тълпите стопират хора и ги карат да коленичат, до момента в който се отхвърлят от предишното и историята си. И те, несъмнено, го вършат. Страх, послушание, конформизъм, коректност… от онази, политическата. Антирасистки демонстрации, преливащи в искрено и расистко принуждение. И всичко това след това е извинено, накриво и целесъобразно по високите медийни трибуни.
Екстремизъм, гримиран като потребен и нужен активизъм. Корпорации наливат милиарди долари дарения в организации, които с уличните си фракции са изпотрошили и обрали магазините им и са пребили и сплашили чиновниците им.
Западът отвърна с послушание и богат откуп на озъбената ненавист. И по този начин си заслужи още възбудена злоба.
В своя бестселър „ Странната гибел на Европа “ Дъглас Мъри написа, че Западът е изгубил религия в себе си, в своята легитимност, в своите обичаи и вярвания. Унизителните картини на капитулация пред тълпите в допълнение хастари неговата теза.
С всяка обществено съборена и обезглавена скулптура през 2020-а Западът ускоряваше снишаването и саморазрушаването си. Всеки коленичил случен човек, принуден да повтаря еретически напеви за „ бялата си привилегия “, откъсваше от достолепието на цяла една цивилизация.
Без да има някакъв скрит план, обезумелите тълпи на улицата и корпоративно калкулираните акции по офиси и институции работят в синхрон за превръщането на една дълбока и богата просвета в сплашена пасмина от смълчани консуматори. Консуматори на боязън, позор, артикули и услуги.
Самоубийство на смисъла в името на илюзията за парченце комфорт. Мълчим, съгласяваме се и се надяваме, че в случай че задоволително монументи бъдат потрошени и задоволително книги неразрешени, тормозът ще затихне. „ Нека се навилнеят и намразят на воля “. И по този начин, до другата вълна, а тя е неизбежна.
През тази година нека намерим и ваксина против мазохизма. Защото идващият опит за цивилизационно самоубийство може да е дефинитивно сполучлив.
Сюрреалистичната, пагубно странна 2020-а, ни донесе трагикомичната кулминационна точка на ерозиращите процеси на десетилетно обработен мазохизъм. Западът, през множеството принадлежности и детайли на своя така наименуван хайлайф, фактически извърши опит за самоубийство.
Тези „ сигурно полудели богове “ в действителност се пробваха да го създадат. Да затрият хилядолетна цивилизация за няколко седмици на нихилистичен, унищожителен възторг.
Преувеличение, казвате? Какво толкоз е станало? Може. Но може би цивилизационното изтръпване и безсилие е толкоз мощно и необратимо, че всяка абоминация, дивотия, варварщина и скотщина на гърба на западната просвета ще се стори незначителна и естествена на програмирания да ненавижда предишното си дребен човек.
В коя зряла, съответна, трезва и рационална версия на вселената един абсурден арест с съдбовен край в Минеаполис, Съединени американски щати, ще докара до събарянето на вековни скулптури в Бристол, Англия. Как по този начин обособен случай накара всички западни институции действително и ритуално да коленичат и да капитулират в презрян конвулсия на себеомраза?
С какво тъкмо Европейският съюз способства за прекъсването на сърцето на към този момент митологизирания и канонизиран негър мъж Джордж Флойд в края на май, че трябваше да се приема исторически нелепа „ антирасистка “ резолюция на най-високо институционално равнище, че и от името на България, за Бога?
Как тъкмо Уинстън Чърчил и Ханс Кристиан Андерсен са отговорни за противоречивите практики при арести на хора с дълги престъпни досиета в Минеаполис, че трябваше да се вандализират техните монументи?
Къде, в името на всички богове, е връзката сред Колумб и полицейското принуждение?
Униформените, взели участие в случая, са задържани и чакат дело. Но отговорен за случката се оказа целият Запад.
Смъртта на Флойд, несъмнено, беше единствено мотив за ескалация на дългогодишно трупаното и синтетично налагано расово напрежение. Без никакви доказателства, че цветът на кожата му е повлиял на държанието на служителите на реда и че въобще може да приказваме за какъвто и да е било расизъм, целият пъкъл на дълбока и всеобхватна ненавист против Запада се отприщи. От самия Запад против себе си.
Западни медии и западни звезди, западни деятели и западни политици, западни водачи на мнение и западни милиардери се подредиха в кръг да скачат и храчат върху историята и културата на личната си цивилизация.
Рафинираните пропагнадисти изписаха километри с колонки на омразата към всеки аспект на Европейската история. От екрани и първи страници бумтяха и бумтят паролите на мазохизма - колониализъм, расизъм, ксенофобия, „ бяла привилегия “, „ токсично геройство “… А екстремистите на терен се погрижиха за физическото предаване на посланието – „ ненавиждаме ви, тъй като ненавиждаме себе си “.
Десетки опожарени градове и квартали, дузини убити хора, милиарди загуби и нанесени вреди, хиляди осквернени монументи и части история. Безчет безсистемно нападнати инцидентни хора на улицата и по заведения. Масови митинги и кражби по време на пандемия, само че публично подкрепени от Световната здравна организация и която се сетите още институция. Разгръщане на ритуали по обществено оскърбление.
Тълпите стопират хора и ги карат да коленичат, до момента в който се отхвърлят от предишното и историята си. И те, несъмнено, го вършат. Страх, послушание, конформизъм, коректност… от онази, политическата. Антирасистки демонстрации, преливащи в искрено и расистко принуждение. И всичко това след това е извинено, накриво и целесъобразно по високите медийни трибуни.
Екстремизъм, гримиран като потребен и нужен активизъм. Корпорации наливат милиарди долари дарения в организации, които с уличните си фракции са изпотрошили и обрали магазините им и са пребили и сплашили чиновниците им.
Западът отвърна с послушание и богат откуп на озъбената ненавист. И по този начин си заслужи още възбудена злоба.
В своя бестселър „ Странната гибел на Европа “ Дъглас Мъри написа, че Западът е изгубил религия в себе си, в своята легитимност, в своите обичаи и вярвания. Унизителните картини на капитулация пред тълпите в допълнение хастари неговата теза.
С всяка обществено съборена и обезглавена скулптура през 2020-а Западът ускоряваше снишаването и саморазрушаването си. Всеки коленичил случен човек, принуден да повтаря еретически напеви за „ бялата си привилегия “, откъсваше от достолепието на цяла една цивилизация.
Без да има някакъв скрит план, обезумелите тълпи на улицата и корпоративно калкулираните акции по офиси и институции работят в синхрон за превръщането на една дълбока и богата просвета в сплашена пасмина от смълчани консуматори. Консуматори на боязън, позор, артикули и услуги.
Самоубийство на смисъла в името на илюзията за парченце комфорт. Мълчим, съгласяваме се и се надяваме, че в случай че задоволително монументи бъдат потрошени и задоволително книги неразрешени, тормозът ще затихне. „ Нека се навилнеят и намразят на воля “. И по този начин, до другата вълна, а тя е неизбежна.
През тази година нека намерим и ваксина против мазохизма. Защото идващият опит за цивилизационно самоубийство може да е дефинитивно сполучлив.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ