Как се махат щръкнали кокалчета на краката
Д-р Димитър Стаматов е експерт по Ортопедия и травматология в УМБАЛ “Пълмед “ – Пловдив. Завършва МУ в Пловдив. Натрупал е опит в редица лечебни заведения в страната и чужбина, измежду които ЦСМП Пловдив, NHS Shepton Mallet Treatment, Gatwick Park Hospital, Orthopaedics Salisbury District Hospital, Orthopaedics Brighton University Hospitals, МБАЛ Пловдив. Д-р Стаматов е член на Българска Ортопедична и Травматологична Асоциация /BOTA/, Дружество по хирургия на ходилото /BFAS/, AO Trauma International, GMC UK.
- Колко постоянно срещано заболяване е халукс валгус?
- Диагнозата „ халукс валгус “ (HALUX VALGUS), „ кокалчета на пръстите на краката “ или „ бунион “ e добре прочут проблем за актуалната жена. Представлява деформиране на палеца на ходилото в посока дребните пръсти, като след това се оформя костна подутина по вътрешната повърхнина на стъпалото. Палецът може да се завърти, а притисканите от него дребни пръсти също да се деформират, дори да го възкачат. Ходилото става грозно, само че и мъчително. Трудно се намират подобаващи обувки, продължителното вървене стартира да става с почивки или с краткотрайно събуване. Заболяването е най-вече при дами (Ж/М = 8/2), като се среща при към 35% от тях в международен мащаб. Проявява се във всички възрасти, като при деца нормално е разследване на друго нервно-мускулно заболяване. Халукс валгус ненапълно е и професионално заболяване. Среща се по-често при хора, чиито специалности постановат носенето на тесни обувки - модели, служащи, строители.
- Как се организират диагностиката и лекуването?
- Диагнозата нормално се слага от самите пациенти, а помощ от експерт се търси единствено в краен случай, за жалост. Предлаганите в мрежата разнообразни устройства (сепаратори на пръстите, лепенки за омекотяване на оформилите се мазоли, съоръжения за „ изправяне “ на палците по време на сън) не могат да решат трайно казуса. Те оказват помощ единствено в началните етапи на болестта и то, с цел да го забавят. Единственият вид за рационално лекуване е оперативното. Това поражда натурален боязън у пациентите. Често се чува репликата: „ Докторе, не дръзвам да се оперирам – тези интервенции не били сполучливи! “. Не мога да се съглася с това. В началото по-опитните ортопеди обясняваха, че за лекуването на това заболяване има повече от 200 типа интервенции, което значи, че никоя от тях не е задоволително ефикасна или сигурна. Това обаче беше от дълго време. Правилната предварителна оценка на ходилото (по външни, рентгенови и плантографски критерии), както и потреблението на прецизни принадлежности и специфични за задачата импланти, направиха стъпалната хирургия доста по-сигурна и гарантираща оздравяването. Прилаганите през днешния ден оперативни процедури са „ единствено “ няколко (5-6). Коя тъкмо да се избере се взема решение по избран логаритъм, съгласуван с тежестта на деформацията. Тогава вероятните неточности или неуспехи са минимални. Времето за възобновяване – потребление на помощни средства и на специфични обувки, е за доста малко или въобще не се постанова такова. През последните 10 година се създаде нова подспециалност на ортопедията, наречена „ подиатрия “ – просвета за лекуване на стъпални болести. Тези нови правила се ползват към този момент и в България.
Това, което би трябвало да знаят пациентите с този проблем, е, че решаването му през днешния ден е сполучливо и би трябвало да се не помнят насложените от предишното страхове.
- Вие прилагате миниинвазивния способ за промяна. Бихте ли разказали какво съставлява той.
- Само за 15-ина минути с нов тип интервенция, неприлагана до в този момент в България, се отстранява казуса с щръкналите кокалчета на краката. Операцията се прави със спинална анестезия (в кръста, при която единствено краката са упоени). Белегът е единствено няколко милиметра, колкото е и размерът на специфичния борер, който се употребява. Под рентгенов надзор се правят нужните остеотомии (прерязване на костите, за промяна на деформацията и смяна на позицията им). Работи се цялото стъпало, освен халукса, защото той постоянно е съпроводен с пръсти чукчета и бунионет (деформация на дребния пръст на крака). Със специфичния борер възобновяване е 2 пъти по-бързо спрямо прилаганите до момента способи за лекуване на този постоянно срещан проблем. Поставя се една фиксационна игла или винтове до палеца на крайници, която се отстранява месец след оперативната интервенция. Носи се специфична постоперативна обувка 45 дни. Поради простотата на метода и бързото възобновяване на пациентите, могат да се оперират и двете ходила по едно и също време.
- Какви са неговите преимущества пред отворената интервенция? А има ли дефекти?
- Миниинвазивният способ за промяна на халукс валгус стана рутинна процедура за оперативно лекуване на деформацията. Предимства на метода са: отличен козметичен резултат, бърза и лесна процедура, редуцирана болкова симптоматика заради потреблението на специфични ножове; резултати, равни с тези при класическите операции; безпрепятствено протичащ постоперативен интервал и намален риск от инфекции. При всички способи процентът на рецидив е към 3% в границите на 10 година Като минус на метода регистрирам от време на време по-голямата мекотъканна контузия от високите обороти на машината. Тя е с водно изстудяване, само че при не положително положение на меките тъкани, те могат да мацерират и да се получи зараза. Съществува риск от увреда на съдове и нерви и изтръпване на пръстите за прочут интервал от време, само че тези затруднения важат и за всички останали способи.
- Възможни ли са затруднения и какви?
- В кратковременен проект затрудненията могат да бъдат зараза, увреда на съдове и нерви, загуба на корекцията заради миграция на металните импланти. В дълготраен проект единственото отрицателно нещо е рецидив на деформацията.
- Колко време продължава възстановителният интервал?
- Както загатнах, след интервенцията се носи постоперативна обувка за към 45 дни, а след това се предлага носенето на комфортни обувки. При метода се прерязват кости на ходилото, като цялостното зарастване и спадането на отока се чака на третия месец след интервенцията. В практиката ми съм забелязал, че за към 6 седмици той е понижен, пациентите се усещат добре, вървят без болежка и с най-малък дискомфорт на комфортни необятни обувки.
- Колко постоянно срещано заболяване е халукс валгус?
- Диагнозата „ халукс валгус “ (HALUX VALGUS), „ кокалчета на пръстите на краката “ или „ бунион “ e добре прочут проблем за актуалната жена. Представлява деформиране на палеца на ходилото в посока дребните пръсти, като след това се оформя костна подутина по вътрешната повърхнина на стъпалото. Палецът може да се завърти, а притисканите от него дребни пръсти също да се деформират, дори да го възкачат. Ходилото става грозно, само че и мъчително. Трудно се намират подобаващи обувки, продължителното вървене стартира да става с почивки или с краткотрайно събуване. Заболяването е най-вече при дами (Ж/М = 8/2), като се среща при към 35% от тях в международен мащаб. Проявява се във всички възрасти, като при деца нормално е разследване на друго нервно-мускулно заболяване. Халукс валгус ненапълно е и професионално заболяване. Среща се по-често при хора, чиито специалности постановат носенето на тесни обувки - модели, служащи, строители.
- Как се организират диагностиката и лекуването?
- Диагнозата нормално се слага от самите пациенти, а помощ от експерт се търси единствено в краен случай, за жалост. Предлаганите в мрежата разнообразни устройства (сепаратори на пръстите, лепенки за омекотяване на оформилите се мазоли, съоръжения за „ изправяне “ на палците по време на сън) не могат да решат трайно казуса. Те оказват помощ единствено в началните етапи на болестта и то, с цел да го забавят. Единственият вид за рационално лекуване е оперативното. Това поражда натурален боязън у пациентите. Често се чува репликата: „ Докторе, не дръзвам да се оперирам – тези интервенции не били сполучливи! “. Не мога да се съглася с това. В началото по-опитните ортопеди обясняваха, че за лекуването на това заболяване има повече от 200 типа интервенции, което значи, че никоя от тях не е задоволително ефикасна или сигурна. Това обаче беше от дълго време. Правилната предварителна оценка на ходилото (по външни, рентгенови и плантографски критерии), както и потреблението на прецизни принадлежности и специфични за задачата импланти, направиха стъпалната хирургия доста по-сигурна и гарантираща оздравяването. Прилаганите през днешния ден оперативни процедури са „ единствено “ няколко (5-6). Коя тъкмо да се избере се взема решение по избран логаритъм, съгласуван с тежестта на деформацията. Тогава вероятните неточности или неуспехи са минимални. Времето за възобновяване – потребление на помощни средства и на специфични обувки, е за доста малко или въобще не се постанова такова. През последните 10 година се създаде нова подспециалност на ортопедията, наречена „ подиатрия “ – просвета за лекуване на стъпални болести. Тези нови правила се ползват към този момент и в България.
Това, което би трябвало да знаят пациентите с този проблем, е, че решаването му през днешния ден е сполучливо и би трябвало да се не помнят насложените от предишното страхове.
- Вие прилагате миниинвазивния способ за промяна. Бихте ли разказали какво съставлява той.
- Само за 15-ина минути с нов тип интервенция, неприлагана до в този момент в България, се отстранява казуса с щръкналите кокалчета на краката. Операцията се прави със спинална анестезия (в кръста, при която единствено краката са упоени). Белегът е единствено няколко милиметра, колкото е и размерът на специфичния борер, който се употребява. Под рентгенов надзор се правят нужните остеотомии (прерязване на костите, за промяна на деформацията и смяна на позицията им). Работи се цялото стъпало, освен халукса, защото той постоянно е съпроводен с пръсти чукчета и бунионет (деформация на дребния пръст на крака). Със специфичния борер възобновяване е 2 пъти по-бързо спрямо прилаганите до момента способи за лекуване на този постоянно срещан проблем. Поставя се една фиксационна игла или винтове до палеца на крайници, която се отстранява месец след оперативната интервенция. Носи се специфична постоперативна обувка 45 дни. Поради простотата на метода и бързото възобновяване на пациентите, могат да се оперират и двете ходила по едно и също време.
- Какви са неговите преимущества пред отворената интервенция? А има ли дефекти?
- Миниинвазивният способ за промяна на халукс валгус стана рутинна процедура за оперативно лекуване на деформацията. Предимства на метода са: отличен козметичен резултат, бърза и лесна процедура, редуцирана болкова симптоматика заради потреблението на специфични ножове; резултати, равни с тези при класическите операции; безпрепятствено протичащ постоперативен интервал и намален риск от инфекции. При всички способи процентът на рецидив е към 3% в границите на 10 година Като минус на метода регистрирам от време на време по-голямата мекотъканна контузия от високите обороти на машината. Тя е с водно изстудяване, само че при не положително положение на меките тъкани, те могат да мацерират и да се получи зараза. Съществува риск от увреда на съдове и нерви и изтръпване на пръстите за прочут интервал от време, само че тези затруднения важат и за всички останали способи.
- Възможни ли са затруднения и какви?
- В кратковременен проект затрудненията могат да бъдат зараза, увреда на съдове и нерви, загуба на корекцията заради миграция на металните импланти. В дълготраен проект единственото отрицателно нещо е рецидив на деформацията.
- Колко време продължава възстановителният интервал?
- Както загатнах, след интервенцията се носи постоперативна обувка за към 45 дни, а след това се предлага носенето на комфортни обувки. При метода се прерязват кости на ходилото, като цялостното зарастване и спадането на отока се чака на третия месец след интервенцията. В практиката ми съм забелязал, че за към 6 седмици той е понижен, пациентите се усещат добре, вървят без болежка и с най-малък дискомфорт на комфортни необятни обувки.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ