DW: Как Ердоган променя Истанбул
Д ълго време голямата строителна площадка се забелязваше отдалеко: зад крановете и скелето последователно се оформяха контурите на новия божи храм. В петък (28 май) новата джамия "Таксим " беше публично открита от президента Реджеп Тайип Ердоган.
Пред присъстващите 2500 души той съобщи:
"Дълго време не беше разрешено тук да се строи джамия и вярващите трябваше да се молят, седнали на вестници. След борба, траяла век и половина, нашият Истанбул се снабди с джамията "Таксим ".
Престижният план на Ердоган се забави поради съпротивата на опозицията, градската администрация и строителните управляващи. В тази връзка турският президент приказва на първата петъчна молитва в новата джамия за "трикове, измами, неистини и клопки ".
Джамията е единствено
един детайл от цялостното преустрояване на площад "Таксим ", което Ердоган даде обещание на последователите си след изборната си победа през 2011 година. На това място би трябвало да изникнат нови здания, а доста остарели - да изчезнат. Очевидно Ердоган е решен да остави архитектурно своя персонален отпечатък на този централен истанбулски площад, написа
През февруари 2018 година беше разрушена една икона - културният център "Ататюрк ", с цел да бъде направено място за нова опера.
Проектът за преустрояване на площада включваше и трети обект, граничещ с близкия парк "Гези ": тук трябваше да бъде възобновена една казарма от османско време. През 2013 това породи всеобщи митинги в отбрана на парка "Гези ", които бяха потушени с полицейска мощ. След това обаче строителството на казармата беше спряно.
Джамията - знак на властта
Турският публицист и специалист по градоустройство Кемал Чан счита, че построяването на джамията "Таксим " има чисто алегорично значение.
"Това би трябвало да увековечи националистическите и консервативни знаци под формата на паметници ", споделя той. В същото време Ердоган преследва и друга цел - да заличи ярки знаци на турската световна република.
Новата джамия на площад "Таксим " надалеч не е първият зрелищен план на Ердоган за божи храм, сбъднат през последните години. През 2019 в азиатската част на Истанбул беше открита джамията "Чамлъджа " - най-голямата в Турция. А през юли 2020 година храмът "Света София ", който дълго време служеше като музей, беше преустроен в джамия. И двата плана породиха разпалени полемики и разногласия в турското общество.
За журналиста Чан всички тези религиозни планове са знаци на властта, които би трябвало да повлияят на мирогледа на популацията. "Засега обаче такова нещо не се вижда ", споделя той и прибавя, че страната се намира в тежка политическа рецесия.
Мюджела Япиджъ, която е член на Камарата на архитектите в Истанбул, напомня, че всеки строителен план в границите на града би трябвало да бъде съгласуван с потребностите на жителите. Архитектката е скептична по отношение на цялостното преустрояване на площад "Таксим ".
Тя изяснява, че по време на Османската империя от това място се е разпределяла водата за целия град. Освен това поради многото републикански здания площадът е "защитена зона ". Така да вземем за пример на площад "Таксим " се намира "Паметникът на републиката ", напомнящ за основаването на актуалната турска страна през 1923 година.
Критиците също така упрекват Ердоган, че стартира османското минало за сметка на републиканските обичаи на страната. А площад "Таксим " с неговата републиканска историческа памет, символизираща модернизирането на Турция, от дълго време е бодил в очите на реакционните сили.
Площад "Таксим " - идеологическо полесражение
Турският президент е прочут с гигантоманията си. За относително малко време при неговото ръководство бяха издигнати ново летище, най-голямата джамия в Турция и нов тунел под Босфора. Сега възнамерява построяването на "втори Босфор " - неестествен плавателен канал редом на протока, свързващ Черно с Егейско море.
Често тези строителни планове би трябвало да припомнят за турското османско завещание. През август 2016 година беше приключен градежът на трети мост над Босфора - и този план беше осъществен макар митингите на природозащитници и на опозицията. Особено мощна рецензия бе изразена във връзка с името на новия мост - той е кръстен на оманския султан и халиф Селим Първи, виновен за всеобщото изтребване на алевити през 16 век.
Пред присъстващите 2500 души той съобщи:
"Дълго време не беше разрешено тук да се строи джамия и вярващите трябваше да се молят, седнали на вестници. След борба, траяла век и половина, нашият Истанбул се снабди с джамията "Таксим ".
Престижният план на Ердоган се забави поради съпротивата на опозицията, градската администрация и строителните управляващи. В тази връзка турският президент приказва на първата петъчна молитва в новата джамия за "трикове, измами, неистини и клопки ".
Джамията е единствено
През февруари 2018 година беше разрушена една икона - културният център "Ататюрк ", с цел да бъде направено място за нова опера.
Проектът за преустрояване на площада включваше и трети обект, граничещ с близкия парк "Гези ": тук трябваше да бъде възобновена една казарма от османско време. През 2013 това породи всеобщи митинги в отбрана на парка "Гези ", които бяха потушени с полицейска мощ. След това обаче строителството на казармата беше спряно.
Джамията - знак на властта
Турският публицист и специалист по градоустройство Кемал Чан счита, че построяването на джамията "Таксим " има чисто алегорично значение.
"Това би трябвало да увековечи националистическите и консервативни знаци под формата на паметници ", споделя той. В същото време Ердоган преследва и друга цел - да заличи ярки знаци на турската световна република.
Новата джамия на площад "Таксим " надалеч не е първият зрелищен план на Ердоган за божи храм, сбъднат през последните години. През 2019 в азиатската част на Истанбул беше открита джамията "Чамлъджа " - най-голямата в Турция. А през юли 2020 година храмът "Света София ", който дълго време служеше като музей, беше преустроен в джамия. И двата плана породиха разпалени полемики и разногласия в турското общество.
За журналиста Чан всички тези религиозни планове са знаци на властта, които би трябвало да повлияят на мирогледа на популацията. "Засега обаче такова нещо не се вижда ", споделя той и прибавя, че страната се намира в тежка политическа рецесия.
Мюджела Япиджъ, която е член на Камарата на архитектите в Истанбул, напомня, че всеки строителен план в границите на града би трябвало да бъде съгласуван с потребностите на жителите. Архитектката е скептична по отношение на цялостното преустрояване на площад "Таксим ".
Тя изяснява, че по време на Османската империя от това място се е разпределяла водата за целия град. Освен това поради многото републикански здания площадът е "защитена зона ". Така да вземем за пример на площад "Таксим " се намира "Паметникът на републиката ", напомнящ за основаването на актуалната турска страна през 1923 година.
Критиците също така упрекват Ердоган, че стартира османското минало за сметка на републиканските обичаи на страната. А площад "Таксим " с неговата републиканска историческа памет, символизираща модернизирането на Турция, от дълго време е бодил в очите на реакционните сили.
Площад "Таксим " - идеологическо полесражение
Турският президент е прочут с гигантоманията си. За относително малко време при неговото ръководство бяха издигнати ново летище, най-голямата джамия в Турция и нов тунел под Босфора. Сега възнамерява построяването на "втори Босфор " - неестествен плавателен канал редом на протока, свързващ Черно с Егейско море.
Често тези строителни планове би трябвало да припомнят за турското османско завещание. През август 2016 година беше приключен градежът на трети мост над Босфора - и този план беше осъществен макар митингите на природозащитници и на опозицията. Особено мощна рецензия бе изразена във връзка с името на новия мост - той е кръстен на оманския султан и халиф Селим Първи, виновен за всеобщото изтребване на алевити през 16 век.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ