От сън спомен има
Често денят не ни доближава, с цел да се оправим с безбройните отговорности, с които сме се нагърбили в работата, вкъщи или към околните ни хора. И започваме лека-полека да крадем от съня си, с цел да довършим това или това. Иска ни се да не е належащо да пропиляваме една трета от живота си под завивките. Чували сме и поговорката: „ От сън спомен няма ”. Дали обаче това в действителност е изгубено време?
Когато се заприказва за нуждата от сън, непроменяемо си напомням един доста индикативен фрагмент от романа „ Сто години самотност ” на Маркес. В него жителите на селцето Макондо са сполетени от необикновена болест – чумата безсъница. В началото инфектираните са безпределно удовлетворени, тъй като са непрекъснато бодри и съумяват да свършат голямо количество работа за времето, което преди са пропилявали в сън. Скоро обаче виждат, че стартира да им убягва това или това, като да вземем за пример, защо служи кравата. Затова поставили надписи върху добитъка: „ Това е крава – тя дава мляко ”. Това известно време вършело работа, само че скоро не запомнили и какво е това мляко. Паникьосаните поданици не желали да се предават на забравата и почнали да разказват и що е мляко, само че малко по-късно не запомнили даже да четат. Трудно им било да си спомнят кой им е обичан и кой зложелател, кои са те самите. Затова селската гадателка, вместо на бъдеще почнала да гадае на минало...
Макар и разказана като алегория, тази история е напълно достоверна. Установено е, че сънят е директно обвързван с умеенето ни да помним. Именно до момента в който спим, прекарванията и знанията, които сме получили денем се систематизират и трансформират в мемоари. Възможно е даже главната функционалност на съня да не е отдихът, а обработката на информация.
Това изяснява за какво студентската традиция за бодърстване през цялата нощ преди изпита постоянно се оказва съдбовна. Прочетените уроци са повече, само че не могат да се запазят в краткотрайната памет. Освен това се губи концентрацията, както и способността за логическо и креативно мислене.
Пълният цикъл на съня се състои от 5 етапи, всяка една от които продължава над час и половина. Хората, които спят по-малко от 8 часа на нощ въобще не влизат в последната фаза, тази на интензивно сънуване, която архивира нашите мемоари и възвръща интелектуалните ни качества. Със всеки минал ден способността им за логичен изводи понижава, бързо не помнят, по-малко наблюдателни са и имат усложнения в общуването. Затова съветът ни е, в случай че желаете да блеснете със качества на идващият ден или пък да запечатате за дълго в мозъка си усещанията от прелестния уикенд, дайте си продължителна отмора в царството на сънищата.
Когато се заприказва за нуждата от сън, непроменяемо си напомням един доста индикативен фрагмент от романа „ Сто години самотност ” на Маркес. В него жителите на селцето Макондо са сполетени от необикновена болест – чумата безсъница. В началото инфектираните са безпределно удовлетворени, тъй като са непрекъснато бодри и съумяват да свършат голямо количество работа за времето, което преди са пропилявали в сън. Скоро обаче виждат, че стартира да им убягва това или това, като да вземем за пример, защо служи кравата. Затова поставили надписи върху добитъка: „ Това е крава – тя дава мляко ”. Това известно време вършело работа, само че скоро не запомнили и какво е това мляко. Паникьосаните поданици не желали да се предават на забравата и почнали да разказват и що е мляко, само че малко по-късно не запомнили даже да четат. Трудно им било да си спомнят кой им е обичан и кой зложелател, кои са те самите. Затова селската гадателка, вместо на бъдеще почнала да гадае на минало...
Макар и разказана като алегория, тази история е напълно достоверна. Установено е, че сънят е директно обвързван с умеенето ни да помним. Именно до момента в който спим, прекарванията и знанията, които сме получили денем се систематизират и трансформират в мемоари. Възможно е даже главната функционалност на съня да не е отдихът, а обработката на информация.
Това изяснява за какво студентската традиция за бодърстване през цялата нощ преди изпита постоянно се оказва съдбовна. Прочетените уроци са повече, само че не могат да се запазят в краткотрайната памет. Освен това се губи концентрацията, както и способността за логическо и креативно мислене.
Пълният цикъл на съня се състои от 5 етапи, всяка една от които продължава над час и половина. Хората, които спят по-малко от 8 часа на нощ въобще не влизат в последната фаза, тази на интензивно сънуване, която архивира нашите мемоари и възвръща интелектуалните ни качества. Със всеки минал ден способността им за логичен изводи понижава, бързо не помнят, по-малко наблюдателни са и имат усложнения в общуването. Затова съветът ни е, в случай че желаете да блеснете със качества на идващият ден или пък да запечатате за дълго в мозъка си усещанията от прелестния уикенд, дайте си продължителна отмора в царството на сънищата.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ