Депресията - спиралата на безнадежността
Често чуваме от близките или самите ние го повтаряме: „ Нещо съм депресиран тези дни ” Неприятно събитие или поредност от повече, натрапливо възприятие на горест и ето, депресирани сме. Е, след няколко дни още веднъж имаме предпочитание за живот и към този момент сме не запомнили какъв брой нещастни сме били.
За да кажем " депресиран съм ", може да има и по- комплицирани аргументи – загуба на непосредствен, разлъка, безпаричие. Мъката може да е огромна, само че рано или късно намираме метод или се случва нещо, което ни вади това положение, Връщаме се към живота и продължаваме напред.
Честото потребление на тази дума „ меланхолия ” е довело до корист и изместване на смисъла й. Депресията в действителност е съществено заболяване, а не моментно положение на горест, безизходност или ниско самочувствие, зад които постоянно се крият избавителни механизми, които сами откриваме. При депресията е нужна помощ от психолог или психотерапевт, който да извади тези механизми нескрито и да ни покаже пътя, да ни извади от положението ни.
Еднопосочната улица „ Депресия ”
Как се стартира? Една страст, в съчетаването на няколко други, в неналичието на поддръжка и съпричастност, с някои контузии или несполуки в предишното, някое събитие като гибел, разлъка, разкъсване на изпит, отричане на виза за чужбина, уволняване – всичко това е единствено повърхността на един голям айберг, само че то може да е съответен мотив. Чувството за обезсърчение, непотребност, непълноценност може да задейства някоя натраплива неуравновесеност – параноична, страхова, маниакална. Някои депресирани хора изпитват боязън да заспят, други отхвърлят храна, трети имат потребност да изпълнят някакъв обред, който да им помогне да стартират деня си.
Депресията има и физически проявления, които хората към нас рядко виждат като признаци – непрекъсната отмалялост, липса на тонус, недоспиване или прекалено много сън. Често се одобряват за нещо краткотрайно, а те траят в действителност доста по-отдавна и когато станат забележими – към този момент е прекомерно късно. Проблеми могат да се появят и в общуването – внезапно понижаване на обществените контакти, промяна на средата, изолираност, неочаквани експлоадирания или невротични прояви, привичките се трансформират в ритуали.
Много постоянно положението минава в привързаност, изключително измежду по-младите, които са по- податливи към средата си, само че и възрастните постоянно протягат ръка към сънотворните и алкохола. Много постоянно минава границите на кличната меланхолия и се трансформира в маниакално-обсесивни, обсесивни-компулсивни, шизоидни, хистерични, невротични и други разстройства на личността и картината към този момент внезапно се трансформира. За страдание прекомерно постоянно депресията приключва в самоубийствени мисли и реализацията им.
Как да разпознаем, в случай че наш непосредствен стартира да развива меланхолия:
Негативно или мощно стресиращо събитие, което го раздрусва радикално напълно не е началото, само че нормално отключва положението.
Физически признаци – нарушавания на съня, апетита, отмалялост, понижена жизнеспособност, главоболие, унесеност, бодърствуване.
Потиснатост, ниско самочувствие, самосъжаление, които се показват с дейности или думи. Отказ да споделя и приказва за положението си.
Намаляване на обществените контакти, депресираният не желае да излиза от у дома, да приказва по телефона, заобикаля приятелите и фамилията си.
Ако имате подозрения, то наблюдавайте деликатно и поговорете умерено. Ще срещнете опозиция и отказване, само че не се предавайте, това единствено би трябвало да изостри вниманието ви. Единствено и наложително експерт може да помогне при меланхолия – нито книги, нито курсове, нито лекарства на самолечение. И колкото по-рано, толкоз по-добре, тъй като с развиване на положението, съпротивата ще пораства, а това единствено усложнява всичко. Изберете добър психолог и работете всички дружно, дано и обществената среда на депресирания да е наясно и да взе участие – другари, семейство, съученици. Никой не би трябвало да е самичък в тази объркана и безнадеждна на пръв взор картина.
За да кажем " депресиран съм ", може да има и по- комплицирани аргументи – загуба на непосредствен, разлъка, безпаричие. Мъката може да е огромна, само че рано или късно намираме метод или се случва нещо, което ни вади това положение, Връщаме се към живота и продължаваме напред.
Честото потребление на тази дума „ меланхолия ” е довело до корист и изместване на смисъла й. Депресията в действителност е съществено заболяване, а не моментно положение на горест, безизходност или ниско самочувствие, зад които постоянно се крият избавителни механизми, които сами откриваме. При депресията е нужна помощ от психолог или психотерапевт, който да извади тези механизми нескрито и да ни покаже пътя, да ни извади от положението ни.
Еднопосочната улица „ Депресия ”
Как се стартира? Една страст, в съчетаването на няколко други, в неналичието на поддръжка и съпричастност, с някои контузии или несполуки в предишното, някое събитие като гибел, разлъка, разкъсване на изпит, отричане на виза за чужбина, уволняване – всичко това е единствено повърхността на един голям айберг, само че то може да е съответен мотив. Чувството за обезсърчение, непотребност, непълноценност може да задейства някоя натраплива неуравновесеност – параноична, страхова, маниакална. Някои депресирани хора изпитват боязън да заспят, други отхвърлят храна, трети имат потребност да изпълнят някакъв обред, който да им помогне да стартират деня си.
Депресията има и физически проявления, които хората към нас рядко виждат като признаци – непрекъсната отмалялост, липса на тонус, недоспиване или прекалено много сън. Често се одобряват за нещо краткотрайно, а те траят в действителност доста по-отдавна и когато станат забележими – към този момент е прекомерно късно. Проблеми могат да се появят и в общуването – внезапно понижаване на обществените контакти, промяна на средата, изолираност, неочаквани експлоадирания или невротични прояви, привичките се трансформират в ритуали.
Много постоянно положението минава в привързаност, изключително измежду по-младите, които са по- податливи към средата си, само че и възрастните постоянно протягат ръка към сънотворните и алкохола. Много постоянно минава границите на кличната меланхолия и се трансформира в маниакално-обсесивни, обсесивни-компулсивни, шизоидни, хистерични, невротични и други разстройства на личността и картината към този момент внезапно се трансформира. За страдание прекомерно постоянно депресията приключва в самоубийствени мисли и реализацията им.
Как да разпознаем, в случай че наш непосредствен стартира да развива меланхолия:
Негативно или мощно стресиращо събитие, което го раздрусва радикално напълно не е началото, само че нормално отключва положението. Физически признаци – нарушавания на съня, апетита, отмалялост, понижена жизнеспособност, главоболие, унесеност, бодърствуване. Потиснатост, ниско самочувствие, самосъжаление, които се показват с дейности или думи. Отказ да споделя и приказва за положението си. Намаляване на обществените контакти, депресираният не желае да излиза от у дома, да приказва по телефона, заобикаля приятелите и фамилията си. Ако имате подозрения, то наблюдавайте деликатно и поговорете умерено. Ще срещнете опозиция и отказване, само че не се предавайте, това единствено би трябвало да изостри вниманието ви. Единствено и наложително експерт може да помогне при меланхолия – нито книги, нито курсове, нито лекарства на самолечение. И колкото по-рано, толкоз по-добре, тъй като с развиване на положението, съпротивата ще пораства, а това единствено усложнява всичко. Изберете добър психолог и работете всички дружно, дано и обществената среда на депресирания да е наясно и да взе участие – другари, семейство, съученици. Никой не би трябвало да е самичък в тази объркана и безнадеждна на пръв взор картина.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ