Мъдростта на коаните
Будистките коани, наричани още дзен коани, са пътеводна светлина в мрака на живота. От епохи дзен учителите са ги употребявали, с цел да оказват помощ на учениците да схванат същинската си природа, да излязат оттатък потреблението на рационалност и интелектуално знание в царството на нерационалното и интуицията.
Будистките коани са къси истории и гатанки, енигми, които от време на време са директни, а в множеството случаи звучат алогично и могат да бъдат осъзнати, единствено в случай че слушателят ангажира надълбоко съзнанието си с тях и дълго размишлява върху посланието им. Откриването на същинската същина на коана провокира вътрешна смяна, смяна в съзнанието и освобождава нашите мисли.
Думите в коаните са елементарни, само че човешкият разум е толкоз комплициран и изискан, по този начин затлачен от клишета и модели, че ни е мъчно да ги разберем. Коаните са просто инструмент, помощ за сeбеизследване и дълбока реализация.
Инструментариумът е толкоз значим за култивирането на духовния живот, колкото и за култивирането на почвата в градината. За доста практикуващи дзен коаните са се оказали ефикасен метод за схващане на проблемите, които пораждат по духовния път. Те получават прозрения, които да оказват помощ за разрешаването на тези проблеми.
За да се употребяват коаните най-ефективно, би трябвало да се разбере какво съставляват те и по какъв начин се употребяват. „ Не се реализира като погледнете с крайчеца на окото си, с цел да видите дали всички останали получават същите резултати като вас или като се опитате да разберете какво другите към този момент са разкрили. Това се реализира посредством слизане в личното вътрешно, скрито място. Там, където настоятелно да поискате директна среща със света, без значение от конвенциите ", се споделя в „ Седене с коани: Основни трудове за дзен коан интроспекция " от Джон Дайдо Лоори.
Няма сигурни отговори на коаните. Те значително зависят от опита на човек, насъбран от преражданията му и в този живот.
Те са двусмислени и парадоксални, чакащи мозъците ни да се отворят задоволително, с цел да разрешат на пространството за дълбока вътрешен глас да се появи - оттатък знанието и в несъзнаваното, посредством потреблението на мислена разсъдливост.
Будистките коани са къси истории и гатанки, енигми, които от време на време са директни, а в множеството случаи звучат алогично и могат да бъдат осъзнати, единствено в случай че слушателят ангажира надълбоко съзнанието си с тях и дълго размишлява върху посланието им. Откриването на същинската същина на коана провокира вътрешна смяна, смяна в съзнанието и освобождава нашите мисли.
Думите в коаните са елементарни, само че човешкият разум е толкоз комплициран и изискан, по този начин затлачен от клишета и модели, че ни е мъчно да ги разберем. Коаните са просто инструмент, помощ за сeбеизследване и дълбока реализация.
Инструментариумът е толкоз значим за култивирането на духовния живот, колкото и за култивирането на почвата в градината. За доста практикуващи дзен коаните са се оказали ефикасен метод за схващане на проблемите, които пораждат по духовния път. Те получават прозрения, които да оказват помощ за разрешаването на тези проблеми.
За да се употребяват коаните най-ефективно, би трябвало да се разбере какво съставляват те и по какъв начин се употребяват. „ Не се реализира като погледнете с крайчеца на окото си, с цел да видите дали всички останали получават същите резултати като вас или като се опитате да разберете какво другите към този момент са разкрили. Това се реализира посредством слизане в личното вътрешно, скрито място. Там, където настоятелно да поискате директна среща със света, без значение от конвенциите ", се споделя в „ Седене с коани: Основни трудове за дзен коан интроспекция " от Джон Дайдо Лоори.
Няма сигурни отговори на коаните. Те значително зависят от опита на човек, насъбран от преражданията му и в този живот.
Целта на коана е да изтощи аналитичния и егоцентриран разум, с цел да разкрие по-интуитивния не-ум. Коаните не целят да стигнем до отговор, а да се убедим сами, че нашият разсъдък в никакъв случай не може да ни обезпечи изцяло приемлив отговор. Те просто показват, че самата действителност не може да бъде „ уловена, оценена и оценена ". Двата най-известни коана са следните: елементарни и къси, къси и елегантни...Чаша чай
Нан-ин, японски дзен преподавател, живял по време на епохата Мейджи (1868-1912), бил хазаин на академични професор, който пристигнал да се научи на дзен. Нан-ин го поканил на чай. Напълнил чашата на госта догоре и траял да налива. Професорът гледал по какъв начин чашата прелива и най-после не издържал: „ Преля. Няма да влезе повече! "
„ Точно като тази чаша - споделил Нан-ин - ти си цялостен със личните си отзиви и мисли. Как мога да ти покажа Дзен, в случай че първо не изпразниш чашата си? "
„ Когато и двете ръце пляскат, се създава звук; чуйте звука на пърпорене с една ръка. "Дзен коанът служи като скалпел, употребен за прорязване на мозъка на медитиращия. Това е чук за разтрошаване на закрепеното мислене, куб на Рубик от думи, които мозъкът да разплита. Коаните не са просто черно-бели гатанки, които мозъците ни да разгадаят и да възкликнат: „ Аха! Знам отговора! "
„ Въпрос: Какво е Буда?
Отговор: Три ограничения лен. "
Те са двусмислени и парадоксални, чакащи мозъците ни да се отворят задоволително, с цел да разрешат на пространството за дълбока вътрешен глас да се появи - оттатък знанието и в несъзнаваното, посредством потреблението на мислена разсъдливост.
Притча
Човек, вървящ през полето, срещнал тигър. Почнал да бяга - тигърът след него. Стигнал до бездна. Хванал се за корена на дива лоза и висящ над пропастта. Тигърът го подушил от горната страна. Разтреперан, мъжът погледнал надолу, там го чакал различен тигър, с цел да го изяде когато падне. Само лозата го крепяла.
Две мишки, една бяла и една черна, почнали да гризат лозата. Човекът видял една узряла ягода покрай себе си. Хващайки лозата с една ръка, той откъснал ягодата с другата. Колко сладка била тя!
Дзен на Буда
Буда сподели: „ Смятам позициите на кралете и владетелите за прашинки. Виждам съкровища от злато и скъпоценни камъни като струпани тухли и камъчета. Гледам на най-хубавите копринени одежди като на парцали. Виждам безчет светове от вселената като дребни семена от плодове, а най-голямото езеро в Индия като капка масло върху крайници ми. Възприемам ученията на света като заблуда на магьосници. Разпознавам най-висшето разбиране за еманципацията като златен брокат в съня и виждам на светия път на огрян като цветя, появяващи се в нечии очи. Виждам медитацията като дирек на планина, Нирвана - като призрачен сън на деня. Гледам на преценката за вярното и неверното като на змийския танц на змей, а на възхода и падението на вярванията - като на следи, оставени от четирите сезона. ”
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ