Знете ли кое място е „Помпей на Новия свят“
Преди към 1400 години вулкан погребва селото на маите Хоя де Серен (известно и единствено като Серен) под дебели пластове пепел.
Сега мястото – което намиращо се в сегашен Салвадор – ни предлага неповторими гледни точки към живота на елементарните маи (т.е. хората без висок обществен статус). Това дава съображение селото да бъде наречено „ Помпей на Новия свят “.
Ето някои забавни обстоятелства за него.
През 1976 година водач на булдозер, който работи по градежа на силоз за зърно, се врязва в ъгъла на жилище, заровено под 5 метра вулканична пепел. Салвадорските археолози виждат какъв брой добре непокътнато е то и вземат решение, че е от скоро и затова не е доста значимо. През 1978 година обаче археологът доктор Пейсън Шийтс изследва обекта, любопитен дали самото изригване на вулкана няма да е ново за науката. Той също взема решение, че не става дума за някакво антично събитие… само че по-късно открива керамика и взима проби за радиовъглеродно датиране, което към този момент подсказва, че обектът е заровен при изригване към 600 година от н. е. Шийтс употребява по-късно радар, с който да проникне в земята, където открива структури като къщи, хранилища, обреден център, публичен център и потна парна баня.
По време на класическия интервал, траял от 300 до 900 година от н.е., Серен е непретенциозно земеделско населено място с 200 души. Те са отглеждали царевица, агаве, фасул и маниока върху плодородни вулканични почви от по-ранно изригване. Въпреки че е елементарно да се допусна, че елементарните хора от този интервал са били подвластни на елита, наподобява, че те са имали забележителна независимост на деяние, с цел да се занимават със свои си работи. В къщите е имало нефритени брадви за рязане и полихромна керамика, което допуска, че тези предмети не са били строго следени от елита. Те са могли и да търгуват, да вземем за пример с агаве, с цел да си набират това, от което са се нуждаели. Освен това архитектурата им не следва стиловете на околните обекти, което може би демонстрира, че жителите са могли да разработят собствен личен.
Изригването е станало към 600-660 година от н.е., когато магмата от вулкана Лома Калдера е изригнала под близката река, предизвиквайки солидна парна детонация. Така Серен е се озовава заровен под 14 разнообразни пласта пепел с обща височина 5 метра на повърхност от 5 квадратни километра. Първият пласт е финозърнест, парещ и мокър, което е предпазило селото от цялостно изгаряне при рухването на по-горещите пластове. След като се охладила, пепелта образувала твърда, издръжлива обвивка, която покрила всичко в селото и го предпазила от ерозия, трусове, инсекти и гризачи в продължение на стотици години.
Растенията, които са били обгърнати в пепелта, са се разпаднали с течение на времето, само че са оставили отпечатъци. Шийтс и екипът му опитват с изтичане на зъболекарска мазилка в дупки, открити по време на разкопките, и създават извънредно подробни отливки на царевични растения, агаве, пънове на дървета и даже на ясли и огради.
Гипсовите отливки от царевица са толкоз подробни, че учените могат да преброят размера на зърната и дебелината на стъблата и да схванат какъв брой зрели са били растенията, когато са били заровени. Проучванията на актуалното земеделие на маите демонстрират, че царевицата е засаждана през май, с цел да бъде подготвена в края на август или началото на септември, което съответствува с данните от Серен и допуска, че изригването на вулкана е станало по време на прибирането на реколтата.
През 2007 година археолози, които вършат разкопки в земеделските полета отвън селото, откриват първите доказателства, че маите са отглеждали маниока – грудка, сходна на сладостен картоф, която е хранителна и доста мощна. Тя може да оцелее до една година в земята, преди да бъде култивирана, което демонстрира, че растението може да е било застраховка против суша или условия, при които други култури не съумяват да дадат. Отглеждането му подсказва за метода, по който по-големите общности са се справяли с дефицита на запаси преди повече от хиляда години.
