На 20 юни православната църква чества паметта на Свети Наум

20 юни – църквата почита преп. Наум Охридски

На 20 юни православната черква празнува паметта на Свети Наум Охридски. Той е най-младият от учениците на Светите братя Кирил и Методий и сателит на Свети Климент Охридски.

Свети Наум Охридски или Преславски е феодален български богослов, литератор и светец. Православната черква го тачи и като един от светите Седмочисленици.

Биография на преп. Наум Охридски

Сведенията за живота на Свети Наум Охридски преди идването в България са нищожни. Според едно от неговите жития, е че той е роден в Мизия, „ от благородни родители “, само че като презрял благосъстоянието и благородството се включил към Според житието на Кирил и Методий от Климент Охридски, Наум взе участие в тяхната задача във Великоморавия, а през 868 година е ръкоположен в Рим.

През 886 година той е изпъден от Великоморавия, откакто прекарва известно време в пандиза, поради своята опозиция против въздействието на немския клир. Пристига в България, дружно с Климент Охридски, Сава, Ангеларий и може би Горазд. Отделно от тях в България намира леговище и Константин Преславски, възпитаник на Методий. Наум е измежду основоположниците на Преславската книжовна школа (първоначално в Плиска), където работи сред 886 и 893 година. След като Климент Охридски е назначен за свещеник на Дрембица през 893 година, Наум продължава работата му в Охридската книжовна школа. През този интервал той основава манастир на Охридското езеро, който по-късно носи името му.

Българската православна черква отбелязва два пъти в годината паметта на Свети Наум – на 23-ти декември, който е денят на неговото успение, както и на 20-ти юни. Летният празник е въведен през XVIII век, като в документ на Охридския архиепископ Йоасаф се показват част от аргументите: „ поради по-голяма берекет и популярност на същия храм и на светлата звезда на църквата, и заради доста други обстоятелства… Едно, тъй като в този момент е зима и всички, заради мъчнотиите от времето, си зимуват и в никакъв случай не се любуват от светлия събор на светията; друго, което е и най-главното, че празникът се случи до Бъдни вечер от Рождението на Спасителя ни…

Житие на свети преподобни Наум Охридски

Св. преподобни Наум Охридски бил българин от доблестен генезис. Като оставил всичко, последвал славянските равноапостоли св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за духовник.

Подир гибелта на св. Методий той дружно със св. Климент се отправил за България, където българският цар Борис-Михаил го приел с наслада. Св. Климент като преподавател на славянска книжовност изпратил в югозападната част на страната, а св. Наум останал в тогавашната столица Плиска.

В 893 година на историческия църковнонароден събор било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав. На същия събор Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество св. Борис–Михаил, а св. Климент бил ръкоположен за свещеник. Тогава на негово място за преподавател бил назначен св. Наум, който работил там седем години. После той построил манастир на брега на Охридското езеро на името на св. Архангели и живял в него 10 години.

Преставил се в Господа в 910 година, откакто приел монашеско пострижение директно преди гибелта си. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и до момента почиват неоткрити, тъй като, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не разрешавал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват заболели и получават изцерение.

Благодарение на положителното си обучение и воден от предпочитание да помогне за християнизирането на българите и на останалите славянски нации, Наум от млади години се включил към учениците и сътрудниците на славянските равноапостоли свети Константин-Кирил и Методий.

Заедно с другите им възпитаници той ги последвал при тяхната просветна задача в Моравия и Панония, по-късно в Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за духовник. Подир гибелта на свети Методий, Наум, дружно със светите Климент и Ангеларий, се отправил за българската столица Плиска. Там княз свети Борис ги приел с наслада, по-късно изпратил свети Климент за християнски просветник в югозападната част на страната, а свети Наум останал за преподавател в Плиска.

Участвал в църковнонародния събор през 893 година, където свети Климент бил ръкоположен за свещеник, а на негово място за преподавател в Охрид бил изпратен свети Наум. Заедно със своите сътрудници просветителят работил доста старателно и с Божията помощ сполучливо траял делото на свети Климент Охридски за разпространяването на християнството в югозападните български земи с център град Охрид.

Със своите проповеди и непрекъснатата си обучителна работа свети Наум утвърдил християнската религия измежду българския народ. Той построил и манастир на източния бряг на Охридското езеро и живял в него 10 години. Там се упокоил от непрестанните си писания на 23 декември 910 година Погребан е до стената на манастирския храм, където мощите му и до момента почиват.

Защо е бил наименуван Чудотворец?

Свети Наум Охридски е Чудотворец, тъй като по неговите молебствия Бог е правил чудеса измежду народа ни, а и на гроба му до момента стават изцеления.Икони и фрески, изобразяващи чудесата, вършени от Свети Наум Охридски, както и неговата гибел, се намират в България, в македонския град Охрид и в православната черква “Света Троица ” в град Мишколц, Унгария.

Честваме паметта на Свети Наум Охридски, тъй като той е бил предан християнски просветник, академик и умен нравствен лидер. Неговата работа има трайно влияние върху района и способства за запазването и развиването на славянската книжовност и просвета. Като го честваме, ние си спомняме неговите достижения и се въодушевяваме да продължим неговата задача за разпространяване на знанието, разбирателството и вярата.

Кога е умрял и къде е заровен Свети Наум Охридски?

В своята обител на 23 декември 910 година бележитият просветник и покровител на българския народ умрял, заровен от своя „ брат, приятел и състрадалец “ свещеник Климент Охридски. Гробът на Свети Наум Охридски е непокътнат и до през днешния ден в умишлен параклис вдясно от олтара на манастирската черква. Въпреки че църквата е преустроявана на два пъти, издигнатият от Наум храм се е запазил като централно помещение на настоящия.

Тази оживяла до наши дни черква, с гроба на Наум Преславско-Охридски и с високохудожествените си фрески от 1806 година, дело на зографа Търпо Константинов от гр. Корча (вероятно дебърски занаятчия, заселен там, или потомък на дебърски заселник), в които централно място заемат облиците на княз Борис-Михаил, на светите Седмочисленици – Кирил, Методий, Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий, настрана на Наум, Климент и княз Йоан-Владимир, е най-вълнуващият мавзолей на Първото българско царство и на неговия Златен век.

На днешния ден имен ден честват Бисер, Бисера, Бисерка, Бистра, Наум. Честит имен ден на празнуващите!

На същата дата 20 юни означаваме и Световния ден на бежанците.

Световният ден на бежанците е интернационален ден, избран от Организация на обединените нации в чест на бежанците по целия свят. Той се пада всяка година на 20 юни и чества силата и смелостта на хората, които са били принудени да изоставен родната си страна, с цел да избягат от спор или гонене. Световният ден на бежанците е мотив да се построи съпричастност и схващане за тяхното тежко състояние и да се признае тяхната резистентност при възобновяване на живота им.

Бежанците са измежду най-уязвимите хора в света. Конвенцията за бежанците от 1951 година и нейният протокол от 1967 година оказват помощ за тяхната отбрана. Те са единствените световни правни принадлежности, които категорично обгръщат най-важните аспекти от живота на бежанците. Съгласно техните разпореждания бежанците заслужават като най-малко същите стандарти на отнасяне, на които се употребяват другите непознати жители в дадена страна и в доста случаи същото отнасяне като жителите.

Какво значи думата емигрант?

Бежанец е човек, който е избягал от вкъщи и страната си заради „ състоятелен боязън от гонене заради неговата/нейната раса, вяра, народност, принадлежност към избрана обществена група или политически възгледи “, съгласно Организацията на обединените народи Конвенция за бежанците от 1951 година Много бежанци са в заточение, с цел да избягат от последствията от естествени или породени от индивида бедствия.

Конвенцията от 1951 година съдържа редица права и също по този начин акцентира отговорностите на бежанците към приемащата ги страна. Крайъгълният камък на Конвенцията от 1951 година е правилото на възбрана за връщане. Съгласно този принцип бежанецът не би трябвало да бъде връщан в страна, където той или тя е изправен пред съществени закани за своя живот или независимост. Тази протекция не може да бъде поискана от бежанци, които основателно се смятат за опасност за сигурността на страната или, които са наказани за изключително тежко закононарушение, се смятат за заплаха за общността.

Правата, съдържащи се в Конвенцията от 1951 година, включват:

-Право да не бъдеш експулсиран, с изключение на при избрани, строго избрани условия;

-Правото да не бъдете наказвани за нелегално влизане на територията на договаряща държава;

-Право на труд;

-Право на жилище;

-Право на образование;

-Право на социална помощ и помощ;

-Правото на независимост на религията;

-Право на достъп до съдилищата;

-Право на свободно придвижване на територията;

-Право на издаване на документи за идентичност и пътешестване.

Някои съществени права, в това число правото на отбрана от връщане, се ползват за всички бежанци. Бежанецът придобива право на други права, колкото по-дълго остава в приемащата страна, което се основава на признанието, че колкото по-дълго остава като емигрант, толкоз повече права са му нужни.