На 5 март почитаме велики светци

5 март – Почитаме Св. мчци Конон и Йоан Българин

На 5 март почитаме велики светци – Св. Мъченик Конон Исаврийски (I – II), Св. Мъченик Конон Градинар († ок. 250), Св. Преподобни Марк Постник († ср. V в.), Св. Преподобни Исихий Постник († ок. 790), Св. Мъченик Йоан Българин († 1784) и Св. Николай Велимирович Сръбски (1881 – 1956).

Житие и страдалчество на светия страдалец Конон Исаврийски

Конон се родил в селището Витания на 18 стадия от град Исаврия в фамилията на Нестор и Нада.

Когато Конон пораснал му се явил свети архистратиг Михаил, научил Коноп на истинната религия и го кръстил в името на Пресвета Троица. От тогава Конон се извършил със Светия Дух и архистратиг Михаил постоянно обитавал с него невидимо.

След не доста време блажения Конон съумял да убеди и своите родители да оставят идолопоклонството и да се извърнат към Христа. Конон кръстил татко си и майка си. Бащата на Конон, блаженният Нестор, бил почетен с мъченическа гибел убит от идолопоклонниците.

Веднъж по време на богомерзкия празника на Аполон, Свети Конон със силата на молитвата и своята несломима религия посочил знамение на събралата се за празника навалица и мнозина се обърнали към христовата религия а идолите били разрушени.

И доста хора повярвали в Христа и като разрушили идолите, приели свето Кръщение. А други, яростни, останали в предходното обезверение и мощно скърбели за гибелта на Аполоновия кумир. Но след това, виждайки многото разнообразни чудеса, осъществявани от свети Конон, повярвали в Христа и останалите езичници на тази земя. По това време се надигнало гонение против християните свети Конон бил заловен и подложен на доста и жестоки мъчения. Исавряните, като научили за страданията на Светията се надигнали и го освободили а неговите мъчители избягали.

Две години след мъченията свети Конон се показал пред Бога. Народа на цялата Исаврийска страна се събрали и тъгували за светеца.

Житие на свети страдалец Йоан Българин

Днес, с изключение на, че почитаме Св. мчци Конон, почитаме и св. страдалец Йоан Българин. Блаженият Йоан бил родом от България. По стичане на събитията се поддал на дяволските изкушения и се отрекъл от Христа. Впоследствие осъзнал тежестта на своето провинение и почнал откровено да се кае за отстъплението си от християнската религия.

Търсейки покой за измъчената си съвест, Йоан напуснал родината си и се отправил към Света Гора Атонска. Там прекарал три години в работа на един благоверен дъртак. Въпреки това не намирал разтуха – непрекъснато бил умислен, печален и безмълвен, а цялото му изражение издавало дълбока вътрешна болежка.

Не издържайки повече угризенията на съвестта, Йоан напуснал Света Гора и се отправил към Цариград. Там се преоблякъл в турски облекла и влезнал в джамията „ Света София “. Вътре почнал намерено да се кръсти и да се моли по християнски, което мощно разгневило присъстващите мюсюлмани. Те гневно го нападнали и упорствали за пояснение. Йоан храбро изповядал, че е християнин, че има вяра в Иисус Христос – Сина Божий и същинския Бог, и по тази причина се моли като подобен.

Опитали се да го разубедят, само че виждайки неговата непреклонност, агаряните го осъдили на гибел. Главата му била отсечена в двора на „ Света София “ на 5 март 1784 година.

Така блаженият Йоан, едвам 19-годишен, приел славния страдалчески венец от Христа Бога.

Св. страдалец Конон Градинар

Св. Конон бил родом от Назарет Галилейски. Той живял и се трудел в град Мандон (Памфилия, Мала Азия), като се занимавал с градинарство. По манталитет бил елементарен, безкнижен, само че се боял от Бога и пазел Неговите заповеди.

През време на гоненията при император Декия (249-251 г.) войводата Публий заповядал да го заловен и го принуждавал да принесе жертва на идолите. И когато Конон останал хладнокръвен в своето вероизповедание, забили му гвоздеи в нозете и го заставили да тича. Мъченикът изнемогвал, паднал на колене и, като се помолил, предал Богу душата си.

Житие на Св. Преподобни Марк Постник

Този свят подвижник надминал всички монаси със своя постнически живот. Наред с това се отдал на проучване на Божествените Писания и достигнал съвършенство в добродетелта, както свидетелстват за това написаните от него поуки, направил доста чудеса.

Преподобни Марк изучил словото Божие по този начин напълно, че знаел наизуст цялото Свещено Писание, бил слушател на свети и написал доста поучителни слова.

Душевната непорочност на преподобния била толкоз огромна, че манастирският духовник, както самичък с клетва свидетелства, в никакъв случай не му преподавал Божествените Тайни със своята ръка, само че всякога, когато той пристъпвал към свето Причастие, приемал светите блага от ангел, който държал лъжичката и самичък го причастявал.

Слугата на преподобния казвал, че в никакъв случай не го е виждал да плюе на земята, такава била неговата благост. Преподобният прекарал в монашеско звание четиридесет години и носел подвига на поста в продължение на шестдесет години. На 100 години от рождението си отишъл при Господа.

Предполагат, че преподобни Марк е приел монашество, бидейки на 40 години и 60 години се подвизавал в монашеския живот. Място на подвизите му била Нитрийската планина, ситуирана в Долен Египет на 70 версти на юг от Александрия и на запад от река Нил, покрай Ливийската пустиня.

Преподобният умрял към средата на V век.

Житие на Св. Преподобни Исихий Постник

Свети преподобни Исихий Постник е християнски светец, уважаван в Православната черква. Той е прочут със своя аскетичен метод на живот и непоколебим пост, откъдето идва и прозвището му „ Постник “.

Исихий е живял през 4-ти век и е бил духовник в манастир в Египет. Той се отличавал с изключителна духовна дисциплинираност и отдаденост на Бога. Според преданията, Исихий прекарал доста години в пустинята, където се подлагал на тежки пости и молебствия. Неговата святост и чудеса привличали голям брой почитатели, които търсели неговите препоръки и благословии.

В православния календар денят на свети Исихий Постник се празнува на 17 юли. Този ден е отдаден на неговата памет и на почитането на неговия героизъм като образец за християнска добродетел и духовно рационализиране.

Кратко животоописание на св. Николай Сръбски

Св. Николай (Велимирович), свещеник Охридски и Жички (1881-1956), е един от най-видните богослови на Сръбската православна черква. Той е нравствен лидер, просветител, публицист и мъдрец, съдействал доста за възраждането на монашеския живот и националното благочестие в Сърбия. Почетен лекар на няколко влиятелни университета, той бил непостижим уредник и просветител, справедливо наименуван „ Сръбският Златоуст “. Неговото духовно завещание продължава да въодушевява Църквата и до през днешния ден, а св. Юстин Попович го назовава „ тринадесетия Христов деятел “.

Роден е на 23 декември 1880 година в село Лелич, Южна Сърбия. Учи в гимназия във Валево, след което приключва богословие в Белград. Продължава образованието си в Берн, Женева, Лондон и Санкт Петербург. В Берн пази докторска дисертация по богословие на тематика „ Възкресението на Богочовека “, а в Женева – по философия.

След завръщането си в Сърбия през 1909 година приема монашество в манастира Раковица, където получава името Николай. Започва да преподава богословие в Белградската духовна академия „ Св. Сава “. В годините на войните (1912-1918) интензивно взе участие като доброволец – проповядва и оказва помощ на потърпевшите. През 1915 година е изпратен в Америка и Англия като представител на сръбското държавно управление.

След края на Първата международна война, през 1919 година, е определен за свещеник на Жича, а през 1920 година – на Охридската архиепископия. По гледище на Архиерейския събор и народа, през 1936 година се завръща в Жича. Като свещеник той основава сиропиталища, подкрепя възобновяване на разрушени храмове и манастири, и укрепва вярата на народа. Под неговото духовно управление мнозина одобряват отшелнически постриг.

По време на Втората международна война, през 1941 година, е задържан от немските окупатори и затворен в манастира Любостиня, а по-късно – във Воиловица. На 15 септември 1944 година нацистите го изпращат в концентрационния лагер Дахау дружно с патриарх Гавриил Сръбски. Освободен е на 8 май 1945 година

Заради разтърсеното си здраве, през 1946 година отпътува за Съединени американски щати, където до края на живота си служи на Църквата, преподава и написа в Ню Йорк, Джорданвил и Саут Кентън. Сред неговите духовни чада са св. Йоан Шанхайски и св. Юстин Попович.

Епископ Николай умира на 18 март 1956 година, до момента в който се приготвя в молитва за неделната света литургия. До 1991 година мощите му почиват в сръбския манастир „ Св. Сава “ в Либъртсвил (САЩ), след което са пренесени в родното му село Лелич. Впоследствие той е канонизиран от Сръбската православна черква. Паметта му се празнува на 5 март – деня на неговата кончина, и на 20 април – деня на преместване на мощите му. Днес те почиват в храм „ Св. Николай “ в Лелич.

Св. Николай Велимирович оставя голямо духовно завещание, което е събрано в 15 тома от свещеник Лаврентий.

На какво ни учат тези светци?

Тези светци ни учат на разнообразни добродетели посредством своя живот, подвизи и страдалчество:

Св. страдалец Конон Исаврийски (I – II век)

Вяра и чудотворство – Той бил извънредно лоялен на Бога и правил чудеса, лекувал заболели и изгонвал демони. Учение: Да се доверяваме изцяло на Божията мощ и да живеем с чисто сърце.

Св. страдалец Конон Градинар († ок. 250 г.)

Труд и невзискателност – Бил елементарен градинар, който прославял Бога посредством своята невзискателност и усърдие. Пострадал страдалчески поради непоколебимата си религия. Учение: Да бъдем смирени и да служим на Бога даже в най-обикновените си каузи.

Св. преподобни Марк Постник († ср. V в.)

Пост и духовенство – Бил прочут със строгия си постнически живот и битката против пристрастеностите. Учение: Постът и молитвата не са единствено физически старания, а метод за духовно ликвидиране и доближаване към Бога.

Св. преподобни Исихий Постник († ок. 790 г.)

Безмълвие и вътрешен мир – Практикувал исихазма (молитвено безмълвие) и учел за значимостта на вътрешната молитва. Учение: Да се стремим към вътрешен покой и непрекъсната връзка с Бога посредством молитвата.

Св. страдалец Йоан Българин († 1784 г.)

Покаяние и страдалчество – След отказване от Христос осъзнал грешката си, покаял се и приел мъченическа гибел, отказвайки да се върне към исляма. Учение: Истинското смирение води до духовно възобновление, а вярата би трябвало да се пази даже с цената на живота.

Св. Николай Велимирович Сръбски (1881 – 1956)

Просвета и духовно водачество – Бил ослепителен богослов, публицист и овчар, укрепил вярата на сръбския народ. Проповядвал обич, примирение и национално единение. Учение: Вярата и знанието вървят ръка за ръка, а същинският нравствен лидер служи на народа си с обич и примирение.

Светците, които почитаме на 5 март, ни оставят скъп нравствен образец посредством своя живот, подвизи и страдалчество. Те ни учат на непоколебима религия, примирение, усърдие, смирение и духовно рационализиране.

Независимо дали посредством чудотворство, проповед, аскетичен живот или мъченическа гибел, всички те свидетелстват за силата на Христовата истина. Техните жития ни припомнят, че пътят към Бога изисква неизменност, храброст и чисто сърце. Нека следваме техния образец и се въодушевяваме от тяхната непоколебима лоялност към вярата.

Присъедини се към нашата общественост и дано дружно черпим ентусиазъм от вярата и празничните обичаи! Остави коментар или се абонирай за бюлетина на списание HappWoman.bg, с цел да получаваш вдъхновяващи препоръки, духовни упътвания и красиви хрумвания за християнските празници – всичко това непосредствено в твоята поща. А в случай че търсиш нещо в действителност особено, разгледай неповторимите икони на – знак на благословение и светлина в дома!