Днес отбелязваме един важен и значим ден за България

3 март – Ден на Освобождението на България

Днес означаваме един значим и важен ден за България – Освобождението на България от Османска власт.

Освобождението на България от турско иго

Освобождението на България от османско иго на 3 март 1878 година е резултат от дългогодишната и упорита битка на българския народ за възобновяване на своята държавност. На този ден, с подписването на Санстефанския кротичък контракт, се слага завършек на Руско-турската война и се основава Третата българска страна.

Както доста други значими събития в българската история, и освободителният развой е мотив за разнообразни отзиви измежду нас. Някои не са единомислещи във връзка с честването на националния празник. По време на социализма, да вземем за пример, 3 март не се отбелязваше даже като формален празник. В днешно време не престават да се водят полемики дали народен празник да бъде разгласен 6 септември, денят на, или 22 септември, когато България афишира своята самостоятелност. Съществуват и оферти за 24 май, денят на основаването на българската книжовност и просвета. Безспорно всички тези дати са значими за българската история.

Но с цел да разберем същинската стойност на 3 март и да я съпоставим с другите значими дати, би трябвало да се срещнем с цялата истина за освобождението на България. Всеки българин знае по кое време страната ни е освободена. Първата и най-важна стъпка към възобновяване на България като суверенна страна е направена на 3 март 1878 година Тази стъпка идва след съвсем пет века османско господство и е резултат от напъните по време на Националното възобновление, което включва признаването на Българската екзархия, организирането на Априлското въстание, потушено с свирепост, и в последна сметка води до освобождението на България.

Българско възобновление

Българското възобновление е интервал на националноосвободително придвижване на българския народ от Османската империя. Това е интервал на коренни промени във всички сфери на обществено-икономическия, политическия и културния живот.

От рухването ни под османска власт през 1396 година българите извървяват дълъг път, до момента в който преоткрият своята национална еднаквост. Първите стъпки на етническото събуждане стартират от духовник, минават през извоюването на независимостта на българската черква (1860 – 1870 г.) и доближават до проведената битка за Освобождението на България от османско робство.

В средата на XIX век в българското национално-освободително придвижване се появяват две течения. Първото е умереното, което предлага България последователно да извоюва политическата си автономност посредством легални средства и промени. Другият вид е радикалното течение, което счита, че с всеобщо въоръжено въстание ще докара до политическото решение на българския въпрос. Този метод допуска неизбежни кръвопролития, само че прави задачата по-близо. Част от българите избират втория път и по този начин се стига до Априлското въстание.

Априлското възстание

През 1876 година избухва Априлското въстание, проведено от Гюргевския революционен комитет. То стартира прибързано на 20 април в Копривщица. В своето Кърваво писмо, Тодор Каблешков уведомява своите съратници в Панагюрище за началото на въстанието. Панагюрище бързо се утвърждава като главен център на революционните сили, с водач Георги Бенковски, който с Хвърковата чета потегля да поддържа близките селища. Въпреки това, в доста елементи на страната въстанието не получава необятна поддръжка и в последна сметка е грубо потушено.

Макар да е несполучливо, въстанието съставлява връх на българското националноосвободително придвижване. То реализира значима политическа цел – притегля вниманието на интернационалната общност, изключително в Западна Европа и Русия. С цената на 30 хиляди жертви, българите съумяват да слагат казуса за тяхната самостоятелност на дневен ред. Най-големите интелектуалци на времето, като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Джузепе Гарибалди и доста други, застават в отбрана на българската идея.

Българското присъединяване в Освобождението на България

Българският народ оказва забележителна помощ на съветската войска по време на Руско-турската война, като българското опълчение е една от главните военни сили. Първоначално съветското командване е резервирано към опълчението, виждайки в него допустима революционна опасност, и му разпорежда помощни интендантски задания. По-късно обаче, българските дружини стават част от отряда на военачалник Гурко, изпълнявайки значими военни задания и доказвайки по безапелационен метод готовността на българите да се борят за свободата си, изключително в боевете при Стара и Нова Загора.

Българските опълченци играят основна роля в едно от най-съдбоносните сражения – героичната отбрана на прохода Шипка (известен като българските Термопили) през август 1877 година Атаката на Сюлейман паша против този стратегически проход е решаваща за триумфа на османската контраатака, чиято цел е да изтласка съветската войска оттатък река Дунав и да завоюва войната за Османската империя. Българските опълченци вземат участие интензивно в защитата, като техните старания са отразени в стихотворението на Иван Вазов „ Епопея на забравените “.

Освен опълчението, българите вземат участие в бойните дейности и посредством образуваните голям брой чети, които оказват скъпа помощ. Българските разузнавачи и водачи също дават стратегическа поддръжка на съветската войска.

Руснаците разчитат на безвъзмездната помощ от българите. Генерал Гурко и неговият челен отряд са снабдявани с храна, дърва, топли облекла и обувки от българите, които също им обезпечават логистична поддръжка.

Активното присъединяване на българите в Руско-турската война е разумно продължение на националноосвободителното придвижване, достигайки своя максимален обсег. Обединяването на българското общество към войната с Русия потвърждава вярата на българите, че благодарение на Русия ще реализиран своето избавление.

Кой освободи България от турско иго? Освобождението на България е резултат от успеха на Русия в Руско-турската война, с дейното присъединяване на българските опълченци.

Загинали при Освобождението на България

Мащабът на българското присъединяване във войната става явен от броя на починалите. Над 30 хиляди свидни жертви дават българите с цел да извоюват своята независимост, а съветските загуби възлизат на към 66 хиляди души. Жертвите измежду българското население неведнъж надвишават починалите по време на Априлското въстание.

Тези жертви са знак за това, че свободата не е пристигнала безплатно, а с интензивно българско присъединяване. Саможертвата, с която българите се включват във войната, демонстрират какъв брой мощно те копнеят за Освобождението на България и за възобновяване на държавността.

Край на Руско-турската война

След успехите при Шипка и Плевен през декември 1877 година, изходът на войната става явен.

Руските войски не престават напред и нанасят проваляне на турците в борбата при Караагач. Те завладяват Одрин и се насочват към Цариград и Дарданелите. Молбите на Османската империя за помощ от Англия и Австро-Унгария са отхвърлени, а тя е принудена да капитулира пред Русия. На 31 януари 1878 година в Одрин е подписано помирение. Малко прочут факт е, че с това помирение България получава автономност. В нарушаване на съглашението с Австро-Унгария в документа е записано:

„ България се основава като самостоятелно княжество в рамките, където болшинството от популацията е българско. Османската войска там повече не ще се намира ”.

Подписване на Санстефанския кротичък контракт на 3 март 1878г.
Подписването на Санстефанския кротичък контракт е самобитен подарък от страна на съветската дипломация към император Александър II, който се възкачва на престола на 19 февруари 1855 година У нас той е прочут като Цар Освободител. За българите по-важно е, че този документ официализира Освобождението на България.

Преговорите за сключването на мирния контракт стартират в основната квартира на съветската войска в Одрин, а по-късно не престават в Сан Стефано. Русия е показана от Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а Турция от Савфет паша и Садък паша. Заседанията се организират два пъти дневно. Основата на договарянията е план, направен от граф Игнатиев.

Мирният контракт е подписан на 3 март 1878 година (19 февруари по остарял стил) в Сан Стефано – малко предградие на Истанбул.

Санстефанският кротичък контракт е прелиминарен контракт сред Русия и Османската империя, който слага завършек на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) и обособява Трета българска страна след близо пет века османско господство.

Истината за Освобождението на България

Договорът планува основаването на самостоятелно княжество България с християнско държавно управление и правото да има армия. Окончателните граници на Княжеството би трябвало да се дефинират от смесена руско-турска комисия, само че размерите на България, избрани на приложената към контракта карта, би трябвало да служат за основа на окончателните граници. Според клаузите на контракта България би имало повърхност от към 170 хил.кв.км, за съпоставяне площта на страната сега е 111 хил.кв.км.

Санстефанска България е в цялостно сходство с изконните етнически територии на България, с едно изключение – Северна Добруджа. Тя е предадена като отплата за Румъния предвид на прекосяването още веднъж на Бесарабия под съветски надзор.

Начело на страната би трябвало да застане княз определен от народа, одобрен от Високата врата и утвърден от Великите сили. Османските войски би трябвало да изоставен страната, а съветската военна окупация ще продължи две години.

Това е истината за Освобождението на България от турско иго. Колкото и някои да се пробват да омаловажават подписания на 3 март 1878г. контракт, той има извънредно значение. Санстефанският контракт слага началото на Княжество България.

Следващите събития не са в изгода за България. На 13 юли 1878 година в Берлин е подписан Берлинският кротичък контракт. Той слага българския народ в обстановката да бъде разграничен от разнообразни граници и от Санстефанска България остава дребното Княжество България (земите сред Дунав и Стара планина, както и Софийският санждак).

Санстефанска България се трансформира в знак на националното единство и главен народен блян на българите за години напред. Опитите за реализиране на този блян водят до Съединението, Балканските войни през 1912 – 1913 година и присъединяване на България в Първата международна война довело до подписването на унизителния Ньойски контракт, който оставя над 200 хиляди българи под непозната власт.

Как се празнува този ден в България?

Денят на Освобождението на България се празнува с редица публични и неофициални прояви. Този ден се отбелязва със специфични церемонии, тържества и паметни събития, които акцентират историческата значимост на събитията от Руско-турската война и подписването на Санстефанския кротичък контракт. Ето по какъв начин се празнува този ден в България:

Тържествени церемонии: В цялата страна се организират публични церемонии, като най-голямото празненство е в столицата София. Обикновено се провеждат тържествени военни паради, на които участват представители на държавни институции, армията, както и жители. Поклонение пред паметниците на героите: На този ден се сервират цветя и венци на паметниците на героите от Руско-турската война и българските опълченци, починали за свободата на страната. Най-голямото поклонение се прави пред паметника на Съединението в София, пред паметниците на Шипка и на други значими исторически места, свързани със събитията от войната. Молитви и богослужения: В редица църкви в страната се организират молебени и специфични богослужения за здравето на народа и в памет на починалите за свободата на България. Национални и културни мероприятия: През този ден се провеждат разнообразни културни събития, като изложения, концерти, театрални постановки и исторически лекции, които напомнят значимостта на събитията през 1878 година и битката за избавление. Празнични предавания в медиите: По малкия екран и радиото се излъчват специфични излъчвания, документални филми и репортажи, които показват смисъла на 3 март за българската история и памет.

3 март е знак на свободата, реализирана с огромна жертва, и ден, в който българите показват благодарността си към всички, които са взели участие в битката за националното избавление.

Честит 3 март българи!

Готови ли сте да се потопите в дълбочината на нашата славна история и да почувствате пулса на свободата?

На 3 март, Ден на Освобождението, ние си спомняме тези смели сърца, които подариха живота си за бъдещето на България. Това е денят, в който всяка капка пот и всяка жертва оживяват в нас, вдъхновявайки ни да продължим битката за истина, обич и единение. Нека духът на свободата извърши сърцата ни, трансформирайки всяка стъпка по пътя на нашето бъдеще в същински празник на живота и вярата.

Потопете се в магията на българските обичаи – свят, в който античните традиции и празници оживяват, разказвайки ни истории за храброст, религия и обич към родината. Всяка стъпка по този път е празник, всяка история – ентусиазъм, а всеки ритуал – като мост, свързващ предишното с бъдещето. Нека дружно съхраним и предадем това скъпо културно завещание, носещо топлината на българската душа. Споделете мислите си в мненията или се абонирайте за нашия седмичен бюлетин, с цел да получавате още вдъхновяващи препоръки непосредствено във вашата поща и да останете свързани с същинската хубост на България.