Вечната скръб и сълзи ви вкарват в самосъжаление и ви отдалечават от любовта
И по този начин: любовта няма нищо общо с ревността.Любовта няма нищо общо с омразата.Където има ненавист, безпокойствие и по този начин нататък, любовта не може да съществува. Като знаете това, можете да си зададете сами на себе си въпроса дали въобще обичате някого? Може ли любовта да съществува там, където има тъга и неодобрение?
Повечето от нас претърпяват горест по разнообразни мотиви. Неуспех на изпит, (Боже, какви сме единствено – крах на изпит...), крах в бизнеса или в политиката, или в връзките ви със брачната половинка ви, или във връзката с вашия гуру. Когато се чувствате несполучливи – вие сте депресирани, вие сте скръбни.
Или сте тъжни, тъй като живеете в малко селце, не знаете да четете и пишете. Не знаете по какъв начин се кара кола, нямате баня, гореща вана, носите единствено една мръсна препаска...Минали сме през всичко това. Нали? И към този момент сте много по-заможни. Но още има хора, които живеят тъкмо по този метод.
Да забележим индивида с избрана позиция в бизнеса и обществото, той е високо ходило на стълбицата. Той също страда, тъй като има още няколко стъпала за нанагорнище.
Така че всички на тази земя, всички – от най-бедните до най-богатите, от най-могъщия човек до най-немощния – всички страдат. Ето за какво страданието не е твое, тъй като всички към теб страдат.
Синът на една жена умира. Това е покруса, да. Тя плаче неутешимо: „ О, боже, изгубих сина си “ и това се трансформира във безконечна тъга. Тя плаче всякога, когато види малко момче или малко момиче. И непрестанно минава през болката, самотата и скръбта.
Замисляме ли се в миналото, скръбта не е моя, тя е на всички? Това не понижава скръбта – тя е там.Но може ли тази тъга да свърши?Докато пострадвам, тъй като изгубих жена си или пък тъй като не съм толкоз популярен, колкото си мислех, или имам болки в ставите, или нещо друго – постоянно пострадвам за.Ако има тъга, няма обич.
Моля, осъзнайте това.Ако пострадвам, пострадвам, пострадвам, това е част от самосъжалението, част от моята кахърност, единствено аз пострадвам, никой различен, възхвалявам скръбта.
Моята тъга е друга от твоята тъга, като че ли моят господ е друг от твоя господ, моят гуру е по-силен от твоя гуру...
Има ли край скръбта? Или човечеството би трябвало да минава през този смут цялостен живот?Това би трябвало да свърши в един миг, другояче няма обич.
Ако лея сълзи от самото начало, тъй като съм изгубил единственият си наследник, то аз рева за себе си, тъй като моята визия за моя наследник е като за мен самия. Той съставлява мен, моята последователност, моята благосъстоятелност, колкото и дребна да е тя... Надявах се той да стане министър-председател, да построи по-хубава къща, да се изучи, да получава повече пари...
Всички разсъждаваме по един и същи метод, не си играйте с това.Така, че аз страдах, пострадвам и ще пострадвам. И ти идваш и ми казваш: „ Всяко човешко създание на земята страда, това не е твоето страдалчество, старче, ние всички го споделяме. “
Ти си жена, аз съм мъж. Но ние сме в света като едно цяло.Когато почувстваш тази връзка, когато се чувстваш като част от човечеството, тогава се случва нещо напълно друго. Не единствено на думи, не във въображението ти. Случва се осъзнаване на чувството за една голяма целокупност.
Но аз отхвърлям да приема такова изказване, тъй като моята тъга е най-голяма. Обичам скръбта си. Щастлив съм в скръбта си и желая да се изолирам в моята тъга.
Изисква се доста самообладание и приемливост да убедите подобен човек, да му кажете: „ Виж, не е напълно твое това прекарване, имай малко от него, само че не го обсебвай. И дано то да не те завладява. “ Това значи да го накарате да се потапя в тъгата без самосъжаление.
И това значи, че в действителност споделяте бремето на скръбта на цялото останало човечество. Ти си част от човечеството, не си обособен от него. Може да си на по-висока позиция, да имаш повече научни степени, да изкарваш по-добри пари, само че си част от човечеството.
Вашето схващане е част от човечеството. Тоест вашето схващане съдържа всички неща, за които сте мислили, фантазирали сте си, страхували сте се и така нататък Вашето схващане е такова и това е съзнанието на цялото човечество. Човечеството има боязън, тъга, болежка, безпокойствие, рони сълзи, нестабилно е, комплицирано – като всяко човешко създание на земята.И ти си като другите.
Източник
Повечето от нас претърпяват горест по разнообразни мотиви. Неуспех на изпит, (Боже, какви сме единствено – крах на изпит...), крах в бизнеса или в политиката, или в връзките ви със брачната половинка ви, или във връзката с вашия гуру. Когато се чувствате несполучливи – вие сте депресирани, вие сте скръбни.
Или сте тъжни, тъй като живеете в малко селце, не знаете да четете и пишете. Не знаете по какъв начин се кара кола, нямате баня, гореща вана, носите единствено една мръсна препаска...Минали сме през всичко това. Нали? И към този момент сте много по-заможни. Но още има хора, които живеят тъкмо по този метод.
Да забележим индивида с избрана позиция в бизнеса и обществото, той е високо ходило на стълбицата. Той също страда, тъй като има още няколко стъпала за нанагорнище.
Така че всички на тази земя, всички – от най-бедните до най-богатите, от най-могъщия човек до най-немощния – всички страдат. Ето за какво страданието не е твое, тъй като всички към теб страдат.
Синът на една жена умира. Това е покруса, да. Тя плаче неутешимо: „ О, боже, изгубих сина си “ и това се трансформира във безконечна тъга. Тя плаче всякога, когато види малко момче или малко момиче. И непрестанно минава през болката, самотата и скръбта.
Замисляме ли се в миналото, скръбта не е моя, тя е на всички? Това не понижава скръбта – тя е там.Но може ли тази тъга да свърши?Докато пострадвам, тъй като изгубих жена си или пък тъй като не съм толкоз популярен, колкото си мислех, или имам болки в ставите, или нещо друго – постоянно пострадвам за.Ако има тъга, няма обич.
Моля, осъзнайте това.Ако пострадвам, пострадвам, пострадвам, това е част от самосъжалението, част от моята кахърност, единствено аз пострадвам, никой различен, възхвалявам скръбта.
Моята тъга е друга от твоята тъга, като че ли моят господ е друг от твоя господ, моят гуру е по-силен от твоя гуру...
Има ли край скръбта? Или човечеството би трябвало да минава през този смут цялостен живот?Това би трябвало да свърши в един миг, другояче няма обич.
Ако лея сълзи от самото начало, тъй като съм изгубил единственият си наследник, то аз рева за себе си, тъй като моята визия за моя наследник е като за мен самия. Той съставлява мен, моята последователност, моята благосъстоятелност, колкото и дребна да е тя... Надявах се той да стане министър-председател, да построи по-хубава къща, да се изучи, да получава повече пари...
Всички разсъждаваме по един и същи метод, не си играйте с това.Така, че аз страдах, пострадвам и ще пострадвам. И ти идваш и ми казваш: „ Всяко човешко създание на земята страда, това не е твоето страдалчество, старче, ние всички го споделяме. “
Ти си жена, аз съм мъж. Но ние сме в света като едно цяло.Когато почувстваш тази връзка, когато се чувстваш като част от човечеството, тогава се случва нещо напълно друго. Не единствено на думи, не във въображението ти. Случва се осъзнаване на чувството за една голяма целокупност.
Но аз отхвърлям да приема такова изказване, тъй като моята тъга е най-голяма. Обичам скръбта си. Щастлив съм в скръбта си и желая да се изолирам в моята тъга.
Изисква се доста самообладание и приемливост да убедите подобен човек, да му кажете: „ Виж, не е напълно твое това прекарване, имай малко от него, само че не го обсебвай. И дано то да не те завладява. “ Това значи да го накарате да се потапя в тъгата без самосъжаление.
И това значи, че в действителност споделяте бремето на скръбта на цялото останало човечество. Ти си част от човечеството, не си обособен от него. Може да си на по-висока позиция, да имаш повече научни степени, да изкарваш по-добри пари, само че си част от човечеството.
Вашето схващане е част от човечеството. Тоест вашето схващане съдържа всички неща, за които сте мислили, фантазирали сте си, страхували сте се и така нататък Вашето схващане е такова и това е съзнанието на цялото човечество. Човечеството има боязън, тъга, болежка, безпокойствие, рони сълзи, нестабилно е, комплицирано – като всяко човешко създание на земята.И ти си като другите.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ