Колко лесно е да запалим свещ и колко е трудно да

...
Колко лесно е да
запалим свещ и колко е трудно да
Коментари Харесай

Чудото благодатен огън

Колко елементарно е да запалим свещ и какъв брой е мъчно да разберем какво е огънят.... Той е край нас, но и вътре в нас. Вечен, жив, благодатен…. Огънят от дълго време се е трансформирал в символ на филтриране, общественост и обвързаност сред хората. Той е метафора за обич. Не единствено във фолклора, където се споделя „ в огън ме хвърли по тебе “, само че и в съвременната сватбеноритуална обредност - „ дамата е пазителка на семейното огнище “. От позиция на историята огънят е крачка към цивилизования живот. Но какво тъкмо съставлява? Този въпрос продължава да занимава науката, защото процесът горене към момента крие доста загадки. Но най-голямата мистерия е благодатният огън, който на Великден слиза в Йерусалим, признакът на християнската религия.


В Библията е речено: „ Господ ще пристигна с огън “, Исаия 66:15. И Той идва всяка година на Пасха пред очите на вярващи и неверници. Наричаме го плодородния огън. Свещите, които палим на Великден, се разпалват точно от този свят огън. Но по какъв начин той стига до нас?

В публикацията на Златина Иванова „ Огънят, който слиза от небето “ на уеб страницата „ Двери на православието ” е в детайли разказано по какъв начин миряните се снабдяват с него:

ЧУДО, КОЕТО СЕ ПОВТАРЯ

„ Рано сутринта на Велика събота голям брой вярващи от целия свят се събират пред храма на Божи гроб, като търсят по-добри места, които да им разрешат да станат очевидци на чудото на „ изливането на светлината “, както се назовава още слизането на благодатния огън.

В 10 часа започва претърсването на св. гроб, което се следи от арменците и представителите на други християнски канони. Специални лица изгасят всички кандила и свещи и проверяват за вероятно укрити запалителни материали. В 11 часа гробът се запечатва с две бели ленти, скрепени с щемпел от чист восък и знака на патриарха. Тази процедура възвръща запечатването на Христовия гроб от евреите, които са желали по този метод да предотвратят открадването на тялото Му.


С литийно шествие православният патриарх, съпроводен от арменския и голям брой архиереи и духовници, влиза в храма на Възкресението. Той влиза в олтара и сяда на патриаршеския престол. Представители на арменците, арабите, сирийците, коптите и други целуват ръката му, с цел да получат правото да одобряват от него свещения огън. След това стартира лития, по време на която патриархът и епископите три пъти обикалят св. гроб, пеейки църковни химни.

Веднага след това гробът се разпечатва, патриархът смъква архиерейските си облекла и остава облечен с бял стихар. Управителят на града, както и шефът на полицията претърсват патриарха за възпламенителни материали.

След проверката Йерусалимският патриарх влиза дружно с арменския представител в параклиса над Божия гроб, като през цялото това време кандилата в църквата са загасени. Патриархът коленичи и произнася молитва, с която умолява Бога да дарува свещената светлина.

Синьо-бели светкавици минават на всички места и факлите, които патриархът държи, само че и всички кандила в храма се възпламеняват сами. Получаването на плодородния огън може да продължи друго време - има случаи, когато светлината слиза за броени минути, а различен път патриархът прекарва много дълго, коленичил в молитва пред св. гроб.

След това патриархът излиза и възпламенява първите свещи.


Има единствено един случай, когато огънят слиза отвън храма. През 1579 година арменците си издействали правото единствено те да празнуват Пасха в храма и да получат огъня. Православните начело с патриарх Софроний не били позволени, останали извън, на входа. Арменският патриарх през целия ден се молил, само че чудото не се случило. Изведнъж като че мълния слязла от небето и блъснала колоната, до която се молел православният патриарх Софроний и небесният огън се явил там. След тази преживелица турските власти постановили арменският архиерей единствено да следва православния патриарх в пасхалната гала за приемането на плодородния огън.

Слизането на благодатния огън е единственото знамение в православната черква, което се повтаря във времето и „ се случва “ постоянно по един и същи мотив - Възкресението Христово ”.

 НЕБЕСНО БЛАГО ЗА ПРЕЧИСТВАНЕ

 Апостол Петър е първият очевидец на чудото слизане на огъня. След като научил за възкресението на Спасителя, той побързал да отиде към гроба и видял удивителна светлина там, където тялото е било преди. В продължение на две хиляди години тази светлина се спуска всяка година със светия огън на Божи гроб, потвърждавайки обещанието, което Христос е дал на апостолите след възкресението си: „ Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века “. (Матей 28:19-20).  Съществува антично вярване, че последният ден на човечеството ще е този, в който свещеният огън не слезе измежду хората на Велика събота.


Този огън е небесно богатство за филтриране на индивидите и за усилване на вярата, по тази причина е наречен плодороден. Според разказите на очевидци, когато огънят дойде, за известно време той не изгаря ръцете на поклонниците и могат да си облеят лицето с него както с вода.

„ Аз имам вяра, че светият огън, който слиза в Йерусалим на Велика събота, е свръхестествено събитие и това става видно от метода на появяването му, от това, че пламъкът в началото не изгаря, от това, че макар изпълването на храма с огън в никакъв случай не са ставали пожари, както, несъмнено, и от обстоятелството на душевната смяна, която той провокира у вярващите “, споделя митрополит Навпакт Йеротей (Влахос) – световно приет престиж в православното богословие, управляващ епархията Навпакт, Гърция, и създател на книги, преведени у нас.


ВЪЗПЛАМЕНЯВА ВОДА И МЕД

През годините скептици и откриватели неведнъж са се опитвали да проучат естеството на това събитие. То има три впечатляващи присъщи особености:  огънят няма забележим веществен източник на запалване; той е „ леден “, щадящ, с ниска температура през първите няколко минути след появяването си; цели 2000 години се самозапалва в тъкмо определено време и място и единствено след специфична молитва!

През IV век Евсевий Кесарийски разказва по какъв начин през II век патриарх Нарцис се разпоредил да налеят вода в лампадите, тъй като маслото било свършило. Въпреки това небесният огън ги запалил дружно със свещите на патриарха и те горели по време на цялата пасхална работа. Има свидетелства за обстановка, в която шефът на града подменил фитилите на лампите с мед, но… когато се спуснал огънят, се запалила и медта.

Очевидци настояват, че на мраморната плоча на гробницата внезапно се появява „ огнена роса “ под формата на „ топки синкав цвят “, „ дребни светлинки като пчелици “, които докосват  свещите на патриарха и ги запалват.

За модерния човек е ясно, че  е допустимо изкуствено да се направи огън или самозапалване на химикали и смеси и през 2005 година по гръцката телевизия бе демонстрирано по какъв начин три свещи, предварител само че потопени в бял фосфор, спонтанно се възпламеняват след към 20 минути при контакт с въздух. Десетки са начините за предизвикателство на горене, само че никой от тях не е еднакъв на появата на светия огън. Познатият на човечеството браунов газ, получен при разложение на водата, също има свойството на „ образован газ “ – саморегулира температурата си при контакт с живи обекти, само че приемането му не подхожда на изискванията, при които идва плодородният огън.


В ТЪРСЕНЕ НА ОБЯСНЕНИЕТО

Съмнения за измама постоянно са съпътствали чудото на слизането на божествения огън. В търсене на научно пояснение проф. Андрей Волков, академик експериментатор, завеждащ отдел в Института по атомна сила „ Курчатов “, провел изследване, което си сложило за цел да обясни физическата същина на мистериозния античен огън. Научните изследвания, извършени от него в Йерусалим, са първите по рода си в историята, касаещи чудото. Той получава извънредни права да влезе в църквата 6 часа преди службата и с компактна измервателна инсталация да записва стойностите на електромагнитното поле в храма.

Резултатите демонстрират увеличаване на полето при започване на молитвения акт на патриарха и двукратно пиково повишаване в мига на самозапалването на свещите със силата на мощен електромагнитен заряд. „ Това не би могло да стане с инсталация или някакво запалително средство в условията на храма “, декларира професорът. И изяснява: „ В лабораторията ние изследваме нискотемпературна плазма единствено във вакуум. Във въздуха тя също може да съществува, само че единствено при строго избрани условия. Знам единствено за един аналог на плодородния огън - това е запалването на така наречен огньове на свети Елмо. Те нормално пораждат по мачтите на корабите при високи разлики в електрическите капацитети между облаците и водата, както и при доста висока мокрота. Но над Божи гроб на Великден е горещо и изсъхнало, няма никаква електропроводима влага и няма от кое място да се получат мощни разлики в капацитетите. В същото време там се появяват светкавици, светлинни колони, които съгласно мен се трансформират в искри и образуват огън. Това събитие е изцяло физично, само че от кое място идва то? Ние се надявахме, че изследванията ще ни подскажат. “

В края на експеримента професорът декларира в изявление пред вестник „ Вера “: „ У мен се появи следното разбиране: меродавен запис на чудото е неосъществим. Може да е нещо, което единствено да бъде забелязано, да бъдат засечени косвени доказателства, както на мен ми се удаде, само че да бъде превърнато в теоретичен факт, няма да се получи. Такова е естеството на чудото. “


ХИМИЯ ЛИ Е ГОРЕНЕТО?

Но какво в действителност е огънят? Според химиците е развой на окисление на веществата, екзотермична реакция, от време на време съпроводена от пиролиза (термичният разпад на органични материали в безкислородна или инертна среда), при което се отделя топлота, светлина, газове и твърди остатъчни артикули. Възниква, когато горим материал при съществуване на окислител, подложен на температура, по-висока от неговата лична, позволяваща бързо окисление, до момента в който провокира верижна реакция. При нея в процеса на горене се отделя топлота, задоволителна, за да поддържа запалването на ново гориво.

СЪЮЗ НА ЧЕТИРИТЕ EЛЕМЕНТА

Огънят не може да съществува без някой от четирите детайла: гориво, оксидант, топлота и верижна реакция. Горенето може да продължи толкоз време, колкото е наличността на потребното гориво и оксидант. За протичането на процеса е значима и пропорцията между тях. Например запалимите течности се възпламеняват единствено в случай че горивото и кислородът са в несъмнено съответствие. В някои случаи горивно-кислородните смеси изискват наличието на катализатор - вещество, което улеснява запалването на реагентите, без да взе участие директно в химическата реакция на горене. Самото горене може да протича с забележим пламък или да се случва безпламъчно.

 ЧЕТВЪРТО СЪСТОЯНИЕ НА МАТЕРИЯТА

Някои физици твърдят, че огънят е плазма. Веществото е в йонизирано положение. Може да се нарече четвърто положение на материята. Той има маса, само че може да се трансформира по време на горенето, в случай че продуктите от изгарянето са газообразни субстанции, в случай на ниски температури. А при доста високи може да настъпи нуклеарен разпад. Но… плазмите не съществуват в устойчиво положение. Образуват се незабавно, при отделяне на електроните им в пространството. От друга страна, голямото множество от йонни носители на заряд в плазмата я прави електропроводима и силно сензитивна към въздействието на електромагнитни полета. В свободното пространство тя няма избрана форма или размер. Под въздействие на магнитно поле може да образува структури, сходни на влакна или лъчи. Плазмата е най-разпространената форма на барионна материя във Вселената. Барионите в ядрената физика са обикновени частици, включващи протона и неутрона (с общото име нуклеони), както и прочут брой по-тежки, нестабилни частици, наречени хиперони, формирани от кварки (най-малката позната конструкция на материята).

И ВОДАТА ГОРИ

При процесите на горене на водата се отделя пламък, прочут като „ браунов газ “, „ интелигентен огън “, чийто пламък е кадърен да увеличи температурата си до неколкостотин градуса и да стопи най-твърдия метал, а в същото време да се приспособява до телесната температура при допир с биологичен обект!

Огънят продължава да е мистерия, знамение. А колкото повече се нуждаем от доказателства за чудесата, толкова повече имаме потребност от чудеса. Може би чудото на плодородния огън сe повтаря през хилядолетията, с цел да помислим, да проумеем, че не сме всезнаещи, и да смирим сърцата си.

Статията е оповестена в Списание 8, бр. 4/2020 година


Източник: spisanie8.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР