Още не съм се родила. Аз съм момиче. А родителите

Още не съм се родила. Аз съм момиче. А родителите ми доста желаят и чакат момченце. Мъчно ми е. Още не съм се родила, а родителите ми, вместо да ме опознаят, към този момент взеха решение каква ще бъда, какво ще одобрявам и какво ще върша...
Водят ме на доктор да ми вземат кръв. Боли ме и желая да рева. Мама ме гледа строго и ми споделя, че не е правилно, въобще не боли!!! Не знам на кого да имам вяра? На себе си или на майка си?Мама, несъмнено, знае по-добре.Малко по малко отхвърлям да си имам вяра.Дават ми храна, която не желая да хапвам, не ми е вкусна (може да е броколи или грахова каша или нещо друго...). Убеждават ме, че не се усещам по този начин, както се усещам. Че е доста вкусно и би трябвало да го хапвам. Тогава ще бъда добричка и ще ме обичат.Малко по малко отхвърлям да усещам.Уча се да предавам себе си.Водят ме на градина, не желая, не съм подготвена, още съм дребна, неприятно ми е, опасявам се. Мама споделя, че ще остане с мен, само че бяга незабавно щом се разсея.Мама ме оставя сама у дома и споделя, че ще се върне скоро, само че не идва доста дълго време.Времето се влачи толкоз отвратително в тази самотност. Непоносимо дълго.Понякога не мога да покажа страсти. Не ми дават да рева, да нервнича, да се нервирам и даже да викам. Обяснява ми се, че по този начин се държат единствено ненормалните и непослушни деца.Уча се да спирам поривите си, изучавам се да изневерявам на себе си, изучавам се да понасям, да мълча и го върша доста добре.Всички тези прекарвания остават с мен до края на живота ми. Ще порасна и ще стартира да върша на другите тъкмо това, което направиха на мен.Ще изживявам още веднъж и още веднъж драмата от детството си.Ще нуждая се от връзка, в която също да бъда изоставена. Ще диря връзка, в която да понасям и да подтискам страстите си. В която ще се съгласявам на фамилиарност и секс без значение от моето предпочитание, единствено с цел да не бъда отхвърлена - предавайки тялото си още веднъж и още веднъж.Ще нуждая се от връзка, в която ще бъда подценявана и, несъмнено, постоянно някой ще знае по-добре от мен: какво ми е нужно, кое е вкусно, красиво и каква би трябвало да бъда!
Много постоянно, пораствайки, ние продължаваме да живеем драмата на нашето детство.Имам положителни вести за вас:Вие сте възрастни.Детството свърши.Сега можете да го живеете този живот по различен метод. 
Източник