Няма религия по-горе от истината
Има една действителност, по-реална от действителността, това е действителността на Духа!
Последната част от трилогията на Ваклуш Толев „ История на религиите “ е отдадена на езотеричните школи и мистичните учения от епохата след християнството – неоплатонизъм, исихазъм, розенкройцерство, теософия, антропософия и дъновизъм.
Както и в другите две елементи на поредицата, Ваклуш Толев показва определени персони, преносители на това окултно познание: Плотин, Елена Блаватска, Хенри Олкът, Ани Безант, Рудолф Щайнер, Петър Дънов.
От началните епохи на писаната ни история до през днешния ден окултното познание е манифестирано от отдадени персони – Хермес, Орфей, Питагор, Плотин, Бион, Блаватска, Щайнер… (далечни и близки във времето отдадени са от тази редица). В международната философска мисъл, в историята на човешката знайност Плотин използва и оставя думата „ теософия “, т.е. „ богомъдрие “ (θεος – „ господ “, σοφια – „ мъдрост “), макар че тя постоянно е съществувала като явлението човек – Бог. Според него огромната, божествената истина може да се познае единствено посредством вътрешното признание. Като същина теософията участва в огромна част от окултните школи и в сакралните страници на религиозните учения, само че не по този начин ясно посочена, не по този начин чисто изведена като теория на познанието.
Човечеството в дългия път на своето развиване стартира да губи духовната действителност и става от ден на ден заложник на земните си чувства. И когато религиите се формализират в ритуали и церемонии, се явява нуждата от нови учения и религии, от нови познания за човечеството. Идва потребността от теософията – богомъдрието, тъй като животът се е трансформирал от познание за Бога в познание за земния живот.
Теософското общество е основано на 17 ноември 1875 година в Ню Йорк. Знайни са имената на учредителите, само че две са личностите, белязани със знака на сътворители, на създатели по снизхождение: Елена Блаватска и полковник Хенри Олкът, който е определен за негов пръв ръководител.
Теософията не скрива от погледа на хората с разнообразни религиозни убеждения, че приема законите на кармата, прераждането и еволюцията. И тъкмо тогава е плодородно времето мнозина да израснат, да се освободят от своето неведение или неприемане. В знака „ змия, захапала опашката си “ – детайл в печата на Теософското общество, са скрити тези закони, с него се символизира мъдростта.
Така теософите в своите страници вписват античното познание, тъй като без това познание остава единствено сухотата на мисълта или един агностицизъм.
Ние имаме вяра, че всички сме искри от една и съща Божествена главня, от една всемирна еманация. Ето за какво теософите слагат задачата – да се образува зародишът на всемирно духовно приятелство.
Една антитезисност се е явявала във вековете сред вяра, от една страна, и философия или просвета, от друга, и това постоянно е носило беди на човечеството. Религия и просвета не трябва да враждуват. Защото там, където фанатизмът на религията може да извърши неволя, етиката на философията може да го възпре; там, където философията не може да даде действителност, науката в своя опит може да служи за пример.
Теософското общество като една обновяваща вълна залива Европа и Америка и връща на човечеството концепцията за разрушеното единение сред религията, философията и науката. Твърденията в Средновековието на Католическата черква, че „ философията е слугиня на религията “, и на просветния XVIII век пък, че религията ще стане слугиня на науката, са обрати, които се надкрачват. Теософията връща вътрешната изповедност, връща тайните на познанието, приети и изповядвани във всички окултни школи, само че в религиите рамкирани, тъй като те, бранейки се за непорочност, поставят синори против просветеността.
Програмният лозунг на Теософското общество е „ Няма вяра нагоре от Истината! “. С подобен размер то влиза в кръвната картина на човечеството и дава на човечеството познание за трите закона: еволюция, прераждане и карма.
Човек би трябвало да носи концепцията за независимост. Защото се споделя, че „ този, който е тръгнал да търси Бог, дори и да е сбъркал, е към този момент господ! “. Това е да дадете на индивида пулса на Всемирното, с цел да се откри в себе си, с цел да познае Бога. Затова е нужна свободата от набожен боязън и подозрение.
Градивният камък на Теософското общество се поставя, както споменахме, от Елена Петровна Блаватска (по татко Хан), родена през 1831 година в съветския град Екатеринослав.
Елена П. Блаватска и Хенри Олкът
В нейното съществуване като първо познание е вложено известното окултно предписание: „ Когато ученикът е подготвен, Учителят се появява “. Елена от дребна има своите ясновиждания и медиумни участия – феномени, не доста елементарно признати от нейните близки. Случват ù се беди, подсказващи, че тя е белязана. На 13 години претърпява преживелица, която може да се пояснява като прояснение. При езда пада от седлото, само че се закачва на стремето на коня, който побягва, влачейки я. Тогава тя чувствала, че невидими ръце (на очертаваща се астрална фигура) я поддържат и едвам когато обуздават коня, я освобождават. Елена даже не е ранена. Този облик на нейния избавител, глиптиран в съзнанието ù, тя по-късно схваща, че е нейният нравствен преподавател. Елена рисува този облик като аристократ, а както се оказва след това, духовният ù настойник е самият Мория. След години Блаватска го среща в Лондон онлайн и той ù подсказва, че тя ще би трябвало да стартира една енергична организация с посланията, които великите учители ще ù дават.
След срещата с Елена Блаватска у Хенри Олкът се отваря книгата на духовния живот и той драговолно приема основаването на Теософското общество. След като основават обществото, откакто приема окултните секрети, донесени от Блаватска из скитничествата ù и от посланията на нейния Учител, Олкът стартира да се усеща виновен в религиозното си наличие като протестант. Вярвайки в прераждането, той се търси във вековете и се вижда в лицето на императора Ашока Велики. Ашока в III век пр.Хр. узаконява будистката вяра в своята страна (така както Константин Велики с едикта си от 313 година легитимира християнството като равноправна на другите религии в Римската империя). Хенри Олкът се връща към будизма, макар че теософията е обучение, което стои над обособените религии. Властното минало! Той е един от най-ярките образци по какъв начин предишното може да ни отвлече на остарелия бряг.
Ани Безант
При основаването на обществото още не се приказва за идването на нов миров Учител. Години по-късно един от клоновете на Теософското общество отпред с Ани Безант си слага задачата да запази в един публичен храм концепцията за мировия Учител; да му подготви пътя и атмосферата, с цел да съобщи той на човечеството нова духовна вълна. (Така ще стартира един нов път – пътят на мъдростта.) Затова към Теософското общество през 1911 година в Индия се основава Орден „ Звездата на Изток “.
През 1926 година Ани Безант афишира, че Джиду Кришнамурти (или Алционе), осиновеният ù наследник, е търсеният нов миров Учител. Кришнамурти е индиец по генезис, роден през 1895 година В едно от своите изявления през 1925 година в Адиар, където се намира седалището на Теософското общество, изпадайки в транс, той заявява част от сходно обръщение към човечеството и в действителност известно време поема отговорността на чакания Учител. В 1929 година той обаче се отхвърля от това предопределение (което съгласно мен е било по-скоро предопределено от Безант) и от отговорността. Мировата мощ не прави своето ниспослание над него и той се отдръпва, без да се къса от духовното си предопределение, само че и без да поеме „ бремето “ на новата духовна вълна. Ани Безант намира израз на опрощение, който е задоволително компактен и правилен в преценката ù. И по този начин се получава поврат, появяват се паники и в самото общество, нови разделяния.
Рудолф Щайнер
Кришнамурти, откакто се отдръпва, работи до кончината си през 1986 година в Америка. Там всяка година той изнася беседи, както и като посещава Индия, най-много в Адиар. Работи доста, и то с възприятие на отговорност, в полето на мисълта – върху мисловната същина и просвета на човечеството.
Беинса Дуно
Основното предопределение на обществото обаче си остава, както те споделят – да приготви пътя, да прочисти атмосферата, да разсъни своите възпитаници за по-дългото наличие на мировия Учител на нашата планета, с цел да може и по-трайно както като аура, по този начин и като нематериалност да пребъдва целостта му.
Основните цели и правила в теософията вършат великата плетеница на вътрешния и външния живот като дело на едно и също създание – човек в Бога и Бог в индивида! Ако нямаше Бог, нямаше да има човек; в случай че нямаше човек, нямаше кой да приказва за Бог...
Купете книгата от тук
Последната част от трилогията на Ваклуш Толев „ История на религиите “ е отдадена на езотеричните школи и мистичните учения от епохата след християнството – неоплатонизъм, исихазъм, розенкройцерство, теософия, антропософия и дъновизъм.
Както и в другите две елементи на поредицата, Ваклуш Толев показва определени персони, преносители на това окултно познание: Плотин, Елена Блаватска, Хенри Олкът, Ани Безант, Рудолф Щайнер, Петър Дънов.
„ Винаги има секрети, скрити познания, има езотерични школи, които с възприятие на угриженост и отговорност ни съпровождат и служат на религиозното съществуване поради пътя на съвършенството. Окултното познание съпровожда и всички публични религии, дава прояснение и опция за асимилиране на висши духовни сили. “В тази книга читателят ще отвори страници от езотеричните школи и мистичните учения, „ с цел да може знанието да го направи свободен – в случай че не от друго, то най-малко от незнание “.
От началните епохи на писаната ни история до през днешния ден окултното познание е манифестирано от отдадени персони – Хермес, Орфей, Питагор, Плотин, Бион, Блаватска, Щайнер… (далечни и близки във времето отдадени са от тази редица). В международната философска мисъл, в историята на човешката знайност Плотин използва и оставя думата „ теософия “, т.е. „ богомъдрие “ (θεος – „ господ “, σοφια – „ мъдрост “), макар че тя постоянно е съществувала като явлението човек – Бог. Според него огромната, божествената истина може да се познае единствено посредством вътрешното признание. Като същина теософията участва в огромна част от окултните школи и в сакралните страници на религиозните учения, само че не по този начин ясно посочена, не по този начин чисто изведена като теория на познанието.
Човечеството в дългия път на своето развиване стартира да губи духовната действителност и става от ден на ден заложник на земните си чувства. И когато религиите се формализират в ритуали и церемонии, се явява нуждата от нови учения и религии, от нови познания за човечеството. Идва потребността от теософията – богомъдрието, тъй като животът се е трансформирал от познание за Бога в познание за земния живот.
Теософското общество е основано на 17 ноември 1875 година в Ню Йорк. Знайни са имената на учредителите, само че две са личностите, белязани със знака на сътворители, на създатели по снизхождение: Елена Блаватска и полковник Хенри Олкът, който е определен за негов пръв ръководител.
Теософията не скрива от погледа на хората с разнообразни религиозни убеждения, че приема законите на кармата, прераждането и еволюцията. И тъкмо тогава е плодородно времето мнозина да израснат, да се освободят от своето неведение или неприемане. В знака „ змия, захапала опашката си “ – детайл в печата на Теософското общество, са скрити тези закони, с него се символизира мъдростта.
Така теософите в своите страници вписват античното познание, тъй като без това познание остава единствено сухотата на мисълта или един агностицизъм.
Теософията сплотява философия и просвета
Тя е един заменен пулс в културното мислене освен на нашата континентална общественост, само че и на цялата планета. Извежда един главен израз: Няма вяра нагоре от Истината! Така теософите лишават всяка вяра от укор, като споделят, че всяка е Божия. Те напомнят на всяка от тях главните ù правила, напомнят ù, че би трябвало да откри общуване и реципрочност с другите, тъй като всички имат една и съща цел – индивида в съвършенство.Ние имаме вяра, че всички сме искри от една и съща Божествена главня, от една всемирна еманация. Ето за какво теософите слагат задачата – да се образува зародишът на всемирно духовно приятелство.
Една антитезисност се е явявала във вековете сред вяра, от една страна, и философия или просвета, от друга, и това постоянно е носило беди на човечеството. Религия и просвета не трябва да враждуват. Защото там, където фанатизмът на религията може да извърши неволя, етиката на философията може да го възпре; там, където философията не може да даде действителност, науката в своя опит може да служи за пример.
Теософското общество като една обновяваща вълна залива Европа и Америка и връща на човечеството концепцията за разрушеното единение сред религията, философията и науката. Твърденията в Средновековието на Католическата черква, че „ философията е слугиня на религията “, и на просветния XVIII век пък, че религията ще стане слугиня на науката, са обрати, които се надкрачват. Теософията връща вътрешната изповедност, връща тайните на познанието, приети и изповядвани във всички окултни школи, само че в религиите рамкирани, тъй като те, бранейки се за непорочност, поставят синори против просветеността.
„ Когато ученикът е подготвен, Учителят се появява “
Религията е вътрешно признание! Всяка от тях е клон от стеблото Бог – човек – религия. Изучаването на сравнителните религии – една друга цел на теософите, ни освобождава от „ право “ на обвиняване и ни прави смирени със знанието, че от общия им корен и другият клон пие сок и неговите плодове също са приятност за тези, които ги ядат със свое религиозно уважение.Програмният лозунг на Теософското общество е „ Няма вяра нагоре от Истината! “. С подобен размер то влиза в кръвната картина на човечеството и дава на човечеството познание за трите закона: еволюция, прераждане и карма.
Човек би трябвало да носи концепцията за независимост. Защото се споделя, че „ този, който е тръгнал да търси Бог, дори и да е сбъркал, е към този момент господ! “. Това е да дадете на индивида пулса на Всемирното, с цел да се откри в себе си, с цел да познае Бога. Затова е нужна свободата от набожен боязън и подозрение.
Градивният камък на Теософското общество се поставя, както споменахме, от Елена Петровна Блаватска (по татко Хан), родена през 1831 година в съветския град Екатеринослав.
Елена П. Блаватска и Хенри Олкът В нейното съществуване като първо познание е вложено известното окултно предписание: „ Когато ученикът е подготвен, Учителят се появява “. Елена от дребна има своите ясновиждания и медиумни участия – феномени, не доста елементарно признати от нейните близки. Случват ù се беди, подсказващи, че тя е белязана. На 13 години претърпява преживелица, която може да се пояснява като прояснение. При езда пада от седлото, само че се закачва на стремето на коня, който побягва, влачейки я. Тогава тя чувствала, че невидими ръце (на очертаваща се астрална фигура) я поддържат и едвам когато обуздават коня, я освобождават. Елена даже не е ранена. Този облик на нейния избавител, глиптиран в съзнанието ù, тя по-късно схваща, че е нейният нравствен преподавател. Елена рисува този облик като аристократ, а както се оказва след това, духовният ù настойник е самият Мория. След години Блаватска го среща в Лондон онлайн и той ù подсказва, че тя ще би трябвало да стартира една енергична организация с посланията, които великите учители ще ù дават.
Миналото ни отвлича на остарелия бряг
Най-напред Елена Блаватска се среща с външната страна на духовните учения, а по-късно минава през другите посвещения в Индия и Тибет. Следва едно скитане в Германия, Франция, Египет, след това бродничество в Индия, Канада, Мексико, Италия, Гърция и отново Тибет… под дърво и камък. Изумителна е нейната храброст и неотстъпчивост в търсенето на това, което в действителност може да бъде наречено благосъстояние. Тя се среща с достиженията на старите алхимици; учи ученията на Якоб Бьоме, на Емануел Сведенборг, на Александро Калиостро… Така тя стартира своята работа върху построяването на един нов светоглед. Ето какъв брой дълга подготовка ù е нужна, до момента в който узрее концепцията да се провежда общество! Под управлението на своите духовни учители тя минава в Америка. И когато е подготвена да извърши предназначението си, получава повелята да се срещне с полковник Хенри Олкът – американец, протестант по вероизповедание. Олкът е изключителна персона. Той взема присъединяване в Гражданската война и печели славата на воин. Изряден е, с честност, каквато рядко се среща. За приложността във военното дело и за разкрити от него нередности и корупция на ръководители на високи позиции е награден. Но нещо го гнети, нещо го жаднее… имал е вътрешната потребност от някакъв прозорец за тайните на света.След срещата с Елена Блаватска у Хенри Олкът се отваря книгата на духовния живот и той драговолно приема основаването на Теософското общество. След като основават обществото, откакто приема окултните секрети, донесени от Блаватска из скитничествата ù и от посланията на нейния Учител, Олкът стартира да се усеща виновен в религиозното си наличие като протестант. Вярвайки в прераждането, той се търси във вековете и се вижда в лицето на императора Ашока Велики. Ашока в III век пр.Хр. узаконява будистката вяра в своята страна (така както Константин Велики с едикта си от 313 година легитимира християнството като равноправна на другите религии в Римската империя). Хенри Олкът се връща към будизма, макар че теософията е обучение, което стои над обособените религии. Властното минало! Той е един от най-ярките образци по какъв начин предишното може да ни отвлече на остарелия бряг.
Търсеният нов миров Учител
След като през 1907 година полковник Хенри Олкът почива, водачеството поема Ани Безант, която е ръководителка на Теософското общество до 1927 година Ани Безант е била една от най-известните персони на Англия – популярна социалистка, една от най-големите агитаторки. Когато прочита „ Тайната теория “ и се вижда с Блаватска, тя се впечатлява от нея и напуща и митингите, и социализма. (А Ани Безант е Джордано Бруно в прераждане. И вижте по какъв начин провиденцията намира огромните персони за огромни каузи. Защото Джордано Бруно дава концепцията за универсалността на света.) Ани Безант При основаването на обществото още не се приказва за идването на нов миров Учител. Години по-късно един от клоновете на Теософското общество отпред с Ани Безант си слага задачата да запази в един публичен храм концепцията за мировия Учител; да му подготви пътя и атмосферата, с цел да съобщи той на човечеството нова духовна вълна. (Така ще стартира един нов път – пътят на мъдростта.) Затова към Теософското общество през 1911 година в Индия се основава Орден „ Звездата на Изток “.
През 1926 година Ани Безант афишира, че Джиду Кришнамурти (или Алционе), осиновеният ù наследник, е търсеният нов миров Учител. Кришнамурти е индиец по генезис, роден през 1895 година В едно от своите изявления през 1925 година в Адиар, където се намира седалището на Теософското общество, изпадайки в транс, той заявява част от сходно обръщение към човечеството и в действителност известно време поема отговорността на чакания Учител. В 1929 година той обаче се отхвърля от това предопределение (което съгласно мен е било по-скоро предопределено от Безант) и от отговорността. Мировата мощ не прави своето ниспослание над него и той се отдръпва, без да се къса от духовното си предопределение, само че и без да поеме „ бремето “ на новата духовна вълна. Ани Безант намира израз на опрощение, който е задоволително компактен и правилен в преценката ù. И по този начин се получава поврат, появяват се паники и в самото общество, нови разделяния.
Рудолф Щайнер Великата плетеница
Казвал съм, че Кришнамурти е по прераждане самият Зороастър. И тогава ще разберете за какво трябваше да се посочи отговорността му и за какво можеше да се живее със страха… Защото в света това са огромни неща – самото еманиране на дуалистичността като идея, която е давал на света, можеше да хвърли нова сянка. Вижте какъв брой точно би трябвало да се гледа, с цел да не се остави и една йота подозрение в чистотата на монотеизма, в този път на Христовото виждане или на християнската идея за Единосъщие! А представете си, че надделееше зороастризмът… И тогава не зная персоналното просветление на Кришнамурти дали го е спряло, или някакви други предпоставки са били налице, само че той с достолепие се отхвърля от задачата на нов миров Учител.Кришнамурти, откакто се отдръпва, работи до кончината си през 1986 година в Америка. Там всяка година той изнася беседи, както и като посещава Индия, най-много в Адиар. Работи доста, и то с възприятие на отговорност, в полето на мисълта – върху мисловната същина и просвета на човечеството.
Беинса Дуно Основното предопределение на обществото обаче си остава, както те споделят – да приготви пътя, да прочисти атмосферата, да разсъни своите възпитаници за по-дългото наличие на мировия Учител на нашата планета, с цел да може и по-трайно както като аура, по този начин и като нематериалност да пребъдва целостта му.
Основните цели и правила в теософията вършат великата плетеница на вътрешния и външния живот като дело на едно и също създание – човек в Бога и Бог в индивида! Ако нямаше Бог, нямаше да има човек; в случай че нямаше човек, нямаше кой да приказва за Бог...
Купете книгата от тук
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ