Убеждения и изобилие в учението на Башар
Кое е това, което цялостен живот ви се опъва? Сещате се. Винаги е имало едно нещо, което не става и не става. Имате си всичко друго с лекост – другари, здраве, семейство, само че личният ви бизнес е постоянно на крачка от банкрут. Или пък там нещата вървят отлично, успявате, пътувате, чувствате се приети, само че пък сте самотни, тъй като любовта просто в никакъв случай не се задържа? Почти всички си имаме най-малко една свидна фантазия, която по този начин и не можем да забележим сбъдната. На пътя ни към нея се е изпречило едно мъничко, съвсем невидимо нещо, което отблъсква всеки наш нов опит. И се назовава разбиране.
Как убеждението има мощ да въздейства на толкоз огромни събития? То е мисъл, която толкоз пъти е предходна през съзнанието, че е останала в него като истина. И доста постоянно тази мисъл даже не е наша. Ние сме я получили извън, когато сме били дребни, без подозрение сме повярвали в нея, а след това времето си е свършило работата и я е втвърдило в нас, давайки ù силата да ръководи живота ни. Да! Действителността ни и прекарванията ни се управляват от убеждения. Когато нещо върви безпрепятствено, то е, тъй като убежденията ни са основали удобни условия. А какво да вършим, с цел да преобразуваме негативните в позитивни убеждения?
В детайлности всичко това е написано в книгата на Аделина Димитрова „ Твоите убеждения основават твоята действителност “. Там авторката разказва стъпките към живот, в който към този момент не си пречим да имаме всичко, за което копнеем. Методиката от книгата се базира на законите и знанието, обещано ни от Башар – извънземно схващане, което посредством контактьора Дарил Анка години наред изпраща послания, считани от доста американци за най-важните на планетата.
На Аделина ù лишава цели шест години да стартира да ползва напълно учението на Башар. В книгата си тя споделя за състояние, в което изпада и което наподобява безнадеждно, тъй като се озовава сама в непозната страна с дете, без пари и близки хора. Онова, което я избавя, е, че непрестанно си повтаря всичко, което чува от Башар, и демонстрира волята да остане в сегашното и да устои на терзанията и негативните сюжети, които се пробват да я сграбчат в лапите си.
Аделина изброява няколко примерни съществени негативни убеждения: „ Аз не заслужавам да съм благополучен “, „ Провалям се във всичко “, „ Не съм добре със здравето “ и други, като споделя, че тези невидими сенки в съзнанието смъкват нашата периодичност. Когато тя е по-ниска, прекарването ни също е в ниската гама. В книгата е обяснено обаче, че тези мисли и вярвания не са нашето естествено положение, само че работят дълго и настойчиво в нас като стратегия на заден декор, с цел да се убедим в тях. В сърцето си и на подсъзнателно равнище всеки от нас знае, че е значим, абсолютно обичан и подкрепян от Вселената. Да плуваме в наслада и обилие, е нашето естествено положение, което лека-полека се помрачава и замъглява от всички неприятни убеждения, които придобиваме към света и които са част от нашата егоструктура, основана за да ни защищити.
Смисълът на цялото ни престояване е да преобразуваме негативните си вярвания в позитивни, тъмнината в светлина, рестриктивните мерки в независимост. И защото всеки от нас е изпратен да изследва дадена област от прекарването земен живот, негативните му убеждения се намират точно там.
Формулата на Башар гласи: Във всеки момент действай по посока на своето най-голямо ентусиазъм по най-хубавия метод, на който си пособен,без да настояваш за избран резултат, като оставаш в позитивно положение, без значение какво се случва,
и постоянно проверяваш и преобразуваш негативните убеждения в позитивни.(Дарил Анка)
И макар че тези убеждения не са демони, са си много хитри и подли. Защото техен главен трик е посредством избрани мощни провокации по пътя към задачата ни да ни потвърдят и затвърдят истинността си дотолкоз, че да ни се стори, че те са единствената допустима реалност. Според книгата има най-малко 25 метода, по които убежденията ни съумяват да ни надхитрят и смъкват на земята – прочее това изречение „ слез малко на земята “ също е основа на негативно разбиране, тъй като ни откъсва от изцяло вероятните ни фантазии и ни вкарва в общоприето и считано за разсъдливо държание.
В същността си формулата на Башар гласи, че би трябвало във всеки момент да действаме по посока на своето най-голямо ентусиазъм по най-хубавия метод, на който сме способни, без да настояваме за избран резултат, като оставаме в позитивно положение, без значение какво се случва, и постоянно ревизираме и преобразуваме негативните убеждения в позитивни.
Ако влезем в детайлностите на тези няколко правила от предходното изречение, получаваме същински ключ за вратата на благополучието.Първо – да действаш по посока на въодушевлението си, е значимо, тъй като то – това възприятие на боязън и окриленост, е физическо проявяване на честотата на вибриране на нашата същинска същина и висше аз. Чрез това чувство, което ни кара да се вълнуваме и даже от време на време да не можем да заспим, когато имаме огромна фантазия, пристрастеност, обич или наслада, нашето висше проявяване ни споделя „ да, това е твоят път, тъкмо по този начин! “. Втората стъпка от закона е да действаме към това ентусиазъм по най-хубавия метод, на който сме способни, до момента в който можем да предприемем деяние в тази посока. Тоест – в случай че да вземем за пример желаеме да изпълним пътешестване, само че пораждат една след друга спънки, които ни попречват, продължаваме да действаме, до момента в който ни останат ходове. Много постоянно духовните и хората със слаба воля се отхвърлят елементарно и одобряват, че щом нещо не стане от раз, то е знак, че не е за нас. А събитията, които се изпречат пред нас, постоянно са единствено разследване на негативните ни убеждения, които ни провалят. Важно конкретизиране е да вършим стъпките по пътя на това огромно вдъхновение, впрягайки всичките си качества, способности и умения – всичко, с което разполагаме, и да действаме до цялостния лимит на опциите си. Да почукаме на всяка допустима врата, до момента в който не остане нищо, което не сме създали, с цел да реализираме задачата или фантазията си. Третото предписание е това, че устремени по посоката на това въпросно свое най-силно вдъхновение, ние би трябвало да действаме, без да допускаме или държим на избран резултат. Защото такова гледище може да ни отнеме опцията да преживеем нещо доста по-велико, което висшето ни аз ще ни обезпечи, в случай че не му попречим с лимитираните си показа за благополучие и благоденствие. Каквото и да вършим, би трябвало да помним, че „ Това, което за физическия ти разум е таванът, за твоето висше аз е подът “, както написа Аделина. Стъпка четвърта е за миговете, когато нещо по пътя към задачата не върви, има случки или условия, които дефинираме като неподходящи и това ни разочарова. Изречение, което да държим в мозъка и настройката си в тези случаи, е: „ Още не знам по какъв начин, само че тази обстановка ще ми послужи по положителен метод, тъй като аз по този начин избирам “. Когато „ предпочетем “ и знаем, че случката ще ни послужи, вярата ни във великия план на всичко доста бързо се удостоверява. Без лутане и без противодействие можем да останем невредими, тъй като, както Аделина разяснява, никой и нищо не може да ни навреди или повлияе без наше разрешение. А ние го даваме, когато отговаряме, наскърбяваме се, обезкуражаваме се или се съпротивляваме, сваляйки честотата си. Петото ходило наподобява най-трудоемко, само че няма по какъв начин даже и да си помислим да минем без него. То се отнася до съвета постоянно да ревизираме и преобразуваме негативните убеждения в позитивни. С прегледен образец учението ни демонстрира, че всичко, което претърпяваме, е просто плод на визиите ни, тъй като другояче всички условия са неутрални и лишени от смисъл. Всичко носи само и единствено смисъла, който ние му придаваме.
Ако някой ни назова с думата „ ашкуда “, няма да знаем по какъв начин да отговорим, тъй като не влагаме смисъл в нея, не изпитваме нищо, изяснява Аделина, до момента в който в случай че ни кажат „ простак “, следва дълго прекарване и разсъждения върху казаното.
Ако имаме разбиране, което е нездравословно за нас, ние го разбираме от метода, по който се усещаме. За да променим разбиране, би трябвало да го открием, проверим, сменяем с ново, по-полезно, и използван новото.
Когато се почувстваме боднати от нещо, е добре да седнем и откакто сме си задали гореспоменатия въпрос „ Какво би трябвало да имам вяра за себе си, че е истина, с цел да се усещам, мисля и държа по този метод? “, да вземем химикалката и да пишем това, което съзнанието ни диктува. Когато изказванието се появи, би трябвало да се уверим дали то е истинно и дали лежи на здрава основа. Например в случай че считаме, че сме глупави, да изследваме и върнем разнообразни случки от живота си и да се уверим, че във всяка една постоянно сме работили като глупави хора. Ако се окаже, че убеждението е неистинно, ние би трябвало да се съгласим, че то просто не е наше, че е безсмислено и не ни служи. Тук в този момент погребваме убеждението. То се разпада и умира. Тогава пускаме в почвата новото разбиране, като отговорим на въпроса кое е това изказване, което за разлика от остарялото в действителност отразява нашата истина и би ни било потребно. Откриваме го, избираме да повярваме в него и е време да го изживеем. Намираме деяние, с което да го затвърдим и да заживеем по този начин, като че ли това поверие постоянно е било нашата реалност.
Новата наша версия с новото ни разбиране има потребност от засилка, с цел да просъществува. Затова Аделина поучава през първите 5 – 10 минути след събуждането ни заран да си представим живота на мечтаното си аз в детайлности – къде, по какъв начин и с кого работим, какво вършим вечер, по какъв начин и къде си почиваме, какви са връзките ни с другите и така нататък По-важната част от упражнението обаче е, че по-късно през целия ден човек би трябвало да играе тази сякаш мислена версия. Докога продължава ли? Докато не се превърнем съвсем в нея.
е психолог и ментор по личностно развиване повече от 17 години. Нейният живот радикално се трансформира, откакто стартира да ползва учението на Башар. Това я въодушевява да разгласи посланието му, с цел да може колкото се може повече българи да научат за него. Накратко то натъртва на самоовластяването ни, като негативните ни убеждения за света и себе си превърнем в позитивни.
През 2024 година Аделина издава първата си книга – „ Твоите убеждения основават твоята действителност “, в която споделя работещи образци по какъв начин всеки може да основава личния си живот. Скоро на пазара ще излезе и втора нейна книга – „ Хората като огледало “.
Гледайте беседата с Аделина Димитрова „ Душата в деяние “ в залата на Софийската опера и балет или в уюта на дома си с билет за директното лъчение на събитието ни на 8 март. Списание 8 НА ЖИВО: „ Творци на съдбини “ е юбилейно издание на събитието, което организираме към този момент десета година и на което ще се насладите на магични участници, мъдри слова и шеметна музика. Очакваме ви!
Програма и билети: events.spisanie8.bg
Статията е оповестена в Списание 8, бр.2/2025
Как убеждението има мощ да въздейства на толкоз огромни събития? То е мисъл, която толкоз пъти е предходна през съзнанието, че е останала в него като истина. И доста постоянно тази мисъл даже не е наша. Ние сме я получили извън, когато сме били дребни, без подозрение сме повярвали в нея, а след това времето си е свършило работата и я е втвърдило в нас, давайки ù силата да ръководи живота ни. Да! Действителността ни и прекарванията ни се управляват от убеждения. Когато нещо върви безпрепятствено, то е, тъй като убежденията ни са основали удобни условия. А какво да вършим, с цел да преобразуваме негативните в позитивни убеждения?
В детайлности всичко това е написано в книгата на Аделина Димитрова „ Твоите убеждения основават твоята действителност “. Там авторката разказва стъпките към живот, в който към този момент не си пречим да имаме всичко, за което копнеем. Методиката от книгата се базира на законите и знанието, обещано ни от Башар – извънземно схващане, което посредством контактьора Дарил Анка години наред изпраща послания, считани от доста американци за най-важните на планетата.
На Аделина ù лишава цели шест години да стартира да ползва напълно учението на Башар. В книгата си тя споделя за състояние, в което изпада и което наподобява безнадеждно, тъй като се озовава сама в непозната страна с дете, без пари и близки хора. Онова, което я избавя, е, че непрестанно си повтаря всичко, което чува от Башар, и демонстрира волята да остане в сегашното и да устои на терзанията и негативните сюжети, които се пробват да я сграбчат в лапите си.
Аделина изброява няколко примерни съществени негативни убеждения: „ Аз не заслужавам да съм благополучен “, „ Провалям се във всичко “, „ Не съм добре със здравето “ и други, като споделя, че тези невидими сенки в съзнанието смъкват нашата периодичност. Когато тя е по-ниска, прекарването ни също е в ниската гама. В книгата е обяснено обаче, че тези мисли и вярвания не са нашето естествено положение, само че работят дълго и настойчиво в нас като стратегия на заден декор, с цел да се убедим в тях. В сърцето си и на подсъзнателно равнище всеки от нас знае, че е значим, абсолютно обичан и подкрепян от Вселената. Да плуваме в наслада и обилие, е нашето естествено положение, което лека-полека се помрачава и замъглява от всички неприятни убеждения, които придобиваме към света и които са част от нашата егоструктура, основана за да ни защищити.
Въпросът
За да тръгнем по пътя на премахване на тези убеждения, е нужно първо да ги открием. За да се получи, би трябвало да се запитаме „ Какво би трябвало да имам вяра за себе си, че е истина, с цел да се усещам, мисля и държа по този метод? “. Този въпрос не е с еднократен и елементарен отговор. Опитайте да си го зададете още през днешния ден, във всяка преживелица от деня ви, в която изпитвате усеща от ниска октава. Ще се изненадате от дълбочината на отговорите, които толкоз време сте желали да си дадете, само че в никакъв случай не сте желали да „ чуете “. Според написаното от Аделина е значимо да запомним, че негативните убеждения не трябва да се демонизират. Защото те са част от играта, от облика, който ние сме „ слезли “ на Земята, с цел да изиграем.Смисълът на цялото ни престояване е да преобразуваме негативните си вярвания в позитивни, тъмнината в светлина, рестриктивните мерки в независимост. И защото всеки от нас е изпратен да изследва дадена област от прекарването земен живот, негативните му убеждения се намират точно там.
Формулата на Башар гласи: Във всеки момент действай по посока на своето най-голямо ентусиазъм по най-хубавия метод, на който си пособен,без да настояваш за избран резултат, като оставаш в позитивно положение, без значение какво се случва, и постоянно проверяваш и преобразуваш негативните убеждения в позитивни.(Дарил Анка)
И макар че тези убеждения не са демони, са си много хитри и подли. Защото техен главен трик е посредством избрани мощни провокации по пътя към задачата ни да ни потвърдят и затвърдят истинността си дотолкоз, че да ни се стори, че те са единствената допустима реалност. Според книгата има най-малко 25 метода, по които убежденията ни съумяват да ни надхитрят и смъкват на земята – прочее това изречение „ слез малко на земята “ също е основа на негативно разбиране, тъй като ни откъсва от изцяло вероятните ни фантазии и ни вкарва в общоприето и считано за разсъдливо държание.
Първо вярваш, след това го виждаш
Живеейки по закона „ око да види, ръка да пипне “, сме изгубили доста. Ако желаеме да заживеем като богати или обичани, или сполучливи хора да вземем за пример, съгласно учението на Башар е нужно да стартираме да се държим като такива. Във вярванията си да станем това, към което се стремим. Всички споделяме, че би трябвало първо да срещнем любовта и тогава ще се почувстваме щастливи. Затова доста от задачите ни се сблъскват с неуспех. Ако обаче първо влезем в положението, към което се стремим, и повярваме; в случай че действаме, като че ли желанието ни към този момент е истина, то неизбежно ще се сбъдне. В същността си формулата на Башар гласи, че би трябвало във всеки момент да действаме по посока на своето най-голямо ентусиазъм по най-хубавия метод, на който сме способни, без да настояваме за избран резултат, като оставаме в позитивно положение, без значение какво се случва, и постоянно ревизираме и преобразуваме негативните убеждения в позитивни.
Ако влезем в детайлностите на тези няколко правила от предходното изречение, получаваме същински ключ за вратата на благополучието.Първо – да действаш по посока на въодушевлението си, е значимо, тъй като то – това възприятие на боязън и окриленост, е физическо проявяване на честотата на вибриране на нашата същинска същина и висше аз. Чрез това чувство, което ни кара да се вълнуваме и даже от време на време да не можем да заспим, когато имаме огромна фантазия, пристрастеност, обич или наслада, нашето висше проявяване ни споделя „ да, това е твоят път, тъкмо по този начин! “. Втората стъпка от закона е да действаме към това ентусиазъм по най-хубавия метод, на който сме способни, до момента в който можем да предприемем деяние в тази посока. Тоест – в случай че да вземем за пример желаеме да изпълним пътешестване, само че пораждат една след друга спънки, които ни попречват, продължаваме да действаме, до момента в който ни останат ходове. Много постоянно духовните и хората със слаба воля се отхвърлят елементарно и одобряват, че щом нещо не стане от раз, то е знак, че не е за нас. А събитията, които се изпречат пред нас, постоянно са единствено разследване на негативните ни убеждения, които ни провалят. Важно конкретизиране е да вършим стъпките по пътя на това огромно вдъхновение, впрягайки всичките си качества, способности и умения – всичко, с което разполагаме, и да действаме до цялостния лимит на опциите си. Да почукаме на всяка допустима врата, до момента в който не остане нищо, което не сме създали, с цел да реализираме задачата или фантазията си. Третото предписание е това, че устремени по посоката на това въпросно свое най-силно вдъхновение, ние би трябвало да действаме, без да допускаме или държим на избран резултат. Защото такова гледище може да ни отнеме опцията да преживеем нещо доста по-велико, което висшето ни аз ще ни обезпечи, в случай че не му попречим с лимитираните си показа за благополучие и благоденствие. Каквото и да вършим, би трябвало да помним, че „ Това, което за физическия ти разум е таванът, за твоето висше аз е подът “, както написа Аделина. Стъпка четвърта е за миговете, когато нещо по пътя към задачата не върви, има случки или условия, които дефинираме като неподходящи и това ни разочарова. Изречение, което да държим в мозъка и настройката си в тези случаи, е: „ Още не знам по какъв начин, само че тази обстановка ще ми послужи по положителен метод, тъй като аз по този начин избирам “. Когато „ предпочетем “ и знаем, че случката ще ни послужи, вярата ни във великия план на всичко доста бързо се удостоверява. Без лутане и без противодействие можем да останем невредими, тъй като, както Аделина разяснява, никой и нищо не може да ни навреди или повлияе без наше разрешение. А ние го даваме, когато отговаряме, наскърбяваме се, обезкуражаваме се или се съпротивляваме, сваляйки честотата си. Петото ходило наподобява най-трудоемко, само че няма по какъв начин даже и да си помислим да минем без него. То се отнася до съвета постоянно да ревизираме и преобразуваме негативните убеждения в позитивни. С прегледен образец учението ни демонстрира, че всичко, което претърпяваме, е просто плод на визиите ни, тъй като другояче всички условия са неутрални и лишени от смисъл. Всичко носи само и единствено смисъла, който ние му придаваме.
Ако някой ни назова с думата „ ашкуда “, няма да знаем по какъв начин да отговорим, тъй като не влагаме смисъл в нея, не изпитваме нищо, изяснява Аделина, до момента в който в случай че ни кажат „ простак “, следва дълго прекарване и разсъждения върху казаното.
Ако имаме разбиране, което е нездравословно за нас, ние го разбираме от метода, по който се усещаме. За да променим разбиране, би трябвало да го открием, проверим, сменяем с ново, по-полезно, и използван новото.
Когато се почувстваме боднати от нещо, е добре да седнем и откакто сме си задали гореспоменатия въпрос „ Какво би трябвало да имам вяра за себе си, че е истина, с цел да се усещам, мисля и държа по този метод? “, да вземем химикалката и да пишем това, което съзнанието ни диктува. Когато изказванието се появи, би трябвало да се уверим дали то е истинно и дали лежи на здрава основа. Например в случай че считаме, че сме глупави, да изследваме и върнем разнообразни случки от живота си и да се уверим, че във всяка една постоянно сме работили като глупави хора. Ако се окаже, че убеждението е неистинно, ние би трябвало да се съгласим, че то просто не е наше, че е безсмислено и не ни служи. Тук в този момент погребваме убеждението. То се разпада и умира. Тогава пускаме в почвата новото разбиране, като отговорим на въпроса кое е това изказване, което за разлика от остарялото в действителност отразява нашата истина и би ни било потребно. Откриваме го, избираме да повярваме в него и е време да го изживеем. Намираме деяние, с което да го затвърдим и да заживеем по този начин, като че ли това поверие постоянно е било нашата реалност.
Новата наша версия с новото ни разбиране има потребност от засилка, с цел да просъществува. Затова Аделина поучава през първите 5 – 10 минути след събуждането ни заран да си представим живота на мечтаното си аз в детайлности – къде, по какъв начин и с кого работим, какво вършим вечер, по какъв начин и къде си почиваме, какви са връзките ни с другите и така нататък По-важната част от упражнението обаче е, че по-късно през целия ден човек би трябвало да играе тази сякаш мислена версия. Докога продължава ли? Докато не се превърнем съвсем в нея.
Огледай се, изобилието е на всички места
С книгата си Аделина Димитрова ни води и към мечтаното от всички обилие. Но какво е обилие, постоянно го свързваме единствено с пари? А те са единствено един от петте лъча на изобилието в учението на Башар. Ако гледаме единствено към парите, ние пропущаме да сме признателни за 80% от изобилието в живота си.Тези 80% идват и в облика на:
Размяна – когато разменяме услуга или предмет.Подарък – когато безплатно получим нещо. Това ни учи да получаваме и да благодарим, както и да доставим наслада на подаряващия. Синхроничност – когато внезапно се натъкнем на точното удостоверение, посредством коeто получаваме разбирането, от което се нуждаем, с цел да продължим по пътя на най-малкото противодействие. (Този път съгласно Башар е най-верният, тъй като употребява потока на живота, вместо човек да се бори с него.)Въображение/вдъхновение – посредством него се доставяме с нови хрумвания и пред нас се отварят нови светове за прекарване, нови наслади за изпитване, нови способи да сбъднем заложбите си и да живеем живота си, изпълнени със смисъл. Колко постоянно получаваме някоя от формите на обилие и нямаме сетивата да ù се зарадваме и да благодарим, драпайки към облагата на живота си? Разширението на понятието е и измежду последните неща, които ще споменем, разлиствайки скъпото четиво. В него изобилието е разказано като „ способността да правиш, това, което имаш потребност да правиш, сега, в който имаш потребност то да бъде направено “. Вниманието на читателя е обърнато към разликата сред това, което желаеме, и това, от което фактически се нуждаем. Да желаеме, значи да действаме с физическия разум, който е стеснен във усещанията си и се припознава в притежания. Той не знае кое е най-хубавото за нас в този момент. От какво в действителност имаме потребност, знае единствено висшето аз. От него идват потребностите, които от време на време не съответстват с желанията ни. Това не трябва да ни тормози. То още веднъж удостоверява поговорката, че да не получиш това, което си желал, от време на време е огромен шанс.е психолог и ментор по личностно развиване повече от 17 години. Нейният живот радикално се трансформира, откакто стартира да ползва учението на Башар. Това я въодушевява да разгласи посланието му, с цел да може колкото се може повече българи да научат за него. Накратко то натъртва на самоовластяването ни, като негативните ни убеждения за света и себе си превърнем в позитивни.
През 2024 година Аделина издава първата си книга – „ Твоите убеждения основават твоята действителност “, в която споделя работещи образци по какъв начин всеки може да основава личния си живот. Скоро на пазара ще излезе и втора нейна книга – „ Хората като огледало “.
Гледайте беседата с Аделина Димитрова „ Душата в деяние “ в залата на Софийската опера и балет или в уюта на дома си с билет за директното лъчение на събитието ни на 8 март. Списание 8 НА ЖИВО: „ Творци на съдбини “ е юбилейно издание на събитието, което организираме към този момент десета година и на което ще се насладите на магични участници, мъдри слова и шеметна музика. Очакваме ви!
Програма и билети: events.spisanie8.bg
Статията е оповестена в Списание 8, бр.2/2025
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ