Седмият разговор
Статията на Розмари Де Мео е част от водещата тематика на февруарския брой на Списание 8.
Кога мъжът престана да е глава на семейство? Кога загуби силата си? Кой му я лиши или изначално не му я даде? Разсъждаваме върху един въпрос, поради който дами от всички възрасти пият, плачат и се упрекват: „ Къде са същинските мъже? “...
Може би се чака по сериозната тематика „ майка на мъж “ да написа експерт психолог с дълготраен опит. Аз пък считам, че би било забавно пишещият да е майка на мъж. Или да е майка на наследник и щерка или на трима синове, или баба на внук, или брачна половинка на наследник на майка си, или по-голямата сестра на маминия най-любим... А може би е най-интересно да кажат мъжете. Говорих. Питах. Записвах. Ядосвах се. Вълнувах се. Разбрах, че съм приела тематиката персонално, въпреки всичко съм и майка, и баба на мъж. Не, не ме тормози това, при мен всичко е персонално.
Ще споделя няколко диалога от многото извършени. И ще употребявам случая да си сложа в тези диалози това, което мисля и аз.
– Как се справяш с всичките момчета?
– Навремето се справях с първия. Оттам нататък всички си се оправят между тях. Да му мислят тези с по един наследник.
– Мислиш ли, че си се справила в действителност?
– Нямам време да мисля за това.
– Какво е същински мъж?
– Вторият ми наследник. Той понесе лудостта ми по първия, терзанията ми за третия и гордостта ми от четвъртия. Не споделя дума. Ако залитна, до мен е.
– Какво е глава на семейство?
– Накъде биеш? – смее се. – Знаеш, че моят си потегли, когато се роди вторият.
– Той ли беше глава на фамилията?
– Главата, в случай че е глава, не си потегля в никакъв случай.
– Как едно момче става мъж?
– Докато оцелява сред братята си.
– Какво би споделила на снахите си, когато се появят?
– Да не ми ги разделят!
– Аз отново да припомня, че за мъже приказваме.
– Да, де, само че ти попита за същински мъж. Истинският би трябвало да е грижлив, да му пука за същинските неща. Точно подобен ще стане моят Симеон! Прекрасен! Само занапред си мисля на каква ли жена ще попадне... Не, не се тормозя за това. Той ще знае, че постоянно може да си пристигна при мен.
Детска площадка. Момчето реве.
Тя: Къде се удари, дай да видя!
Той: Тука...
Тя: Тука ли?
Той: Не, по-надолу!
Тя: Тука?
Той: Да!
Тя: Дай мама да го цунка! Сега по-добре ли е?
Той: Не! Има кръв!
Тя: Няма бе, маме, избърсахме я! Дай мама да духне!
Той: Болиии!
Тя: Я ми покажи на кое дърво се удари!
Той: На това, кривото!
Тя: На това ли?
Той: Неее, другото до негооо...
Тя: Това?
Той: Да, това е гадното дърво!
Тя: Мама в този момент ще го удари и него. На, на, на, неприятно дърво! Ти удари моя Мони! На, неприятно дърво такова! Само да си посмяло да ми удариш отново момчето! Ще дойда и ще те отрежа с огромната секира, разбра ли?
Детето внезапно млъква. След секунда към този момент играе с другите деца.
– Как се справяш?
– Ох, по никакъв начин не е елементарно! Никой родител не е квалифициран за такова тестване. Ходя на курсове още от третия месец на бременността, чета в интернет. Има ужасно доста информация, толкоз е объркващо от време на време. И все нови неща излизат!
– Мислиш ли, че се справяш добре?
– Давам всичко от себе си! Ама като ти споделям всичко, значи ВСИЧКО! Живота си бих дала Мони да е добре! Цялото ми време, цялото ми внимание е отдадено на него! Той би трябвало да пораства в обич и схващане, с цел да стане същински човек!
– А татко му занимава ли се с него?
– Виж в този момент, доста го обичам Атанас, само че като татко е кръгла нула. Просто не става! Мониии, добре ли си? Ела тука малко! Я да видя, тече ли кръв? Браво, мамо, ти си ми огромен воин, върви при децата и внимавай, чу ли? Докъде бяхме стигнали?
– До Атанас.
– А, да. Атанас по никакъв начин не се оправя.
– Какво имаш поради?
– Имам поради, че Мони е доста сензитивен, душата му е нежна като моята. Сякаш сме сродни души. Аз го разбирам единствено като ме огледа, по очите, по езика на тялото, единствено като въздъхне, и към този момент ми е ясно сърдит ли е, страда ли, засегнат ли е. А Атанас нищо не схваща. Иска да го влачи с него по някакви стадиони, да качват върхове, да го записва на джудо, мъжка му работа!
– Е нали и Симеон е мъж, не му ли се вършат мъжки работи?
– Мони е единствено на шест години! – лекичко изтънява гласът ù. – Има време да е мъж. Той е дете, има потребност от мен! Не е ли прелестно една майка да държи детето си за ръка и то да усеща любовта ù? Купих му пиано и в този момент свирим дружно. Добре, че не се постанова и аз да отивам на работа. Догодина ще тръгне на учебно заведение и животът ще ни раздели. Сега употребявам всеки момент, с цел да бъда около него. Мониии, Мони! Я ела малко! Я да видя раничката! Как коя, нали се удари доскоро? Как къде бе, мамо, на това неприятното дърво. Ох, че си ми и ти късопаметен, чакай мама да те цунка! На мама героят си ти! Хайде иди при децата. И си закопчай якето!
– Какво съгласно теб е същински мъж? – внезапно трансформирам тематиката.
– Не знам. Навремето, като се оженихме с Атанас, бях сигурна, че той е същински мъж.
– Сега не си ли?
– Какво да ти кажа, към този момент седем години сме дружно. Той си е ангажиран с неговите неща – работи, не стопира да спортува, върви да катери с едни другари, мъжка му работа.
Децата участват.
Аз: Как се справяш?
Катя: Нали виждаш, в този момент са във почивка и е малко тегаво.
Алек: Искам сок!
Катя: Иди да кажеш на леличката, че искаш сокче и я питай какво сокче има!
Алек: Ти я питай!
Катя: Ти си към този момент огромен мъж и можеш да питаш самичък, хайде! Докъде бяхме стигнали?
Аз: До оправянето. Кога им свършва ваканцията?
Катя: След пет дни. После ще...
Алек: Искам сок!
Катя: Ема, миличка, ще поръчаш ли на сервитьора един сок за брат ти?
Ема: Не. Нали е огромен мъж? Да си поръча самичък!
Катя: Той се тормози малко, хайде да му окажеш помощ, ти си по-голяма!
Ема: Аз съм си поръчвала сок и на три.
Катя: Така е, миличка, само че хората са разнообразни, нали?
Успявам да махна на сервитьора. Поръчваме. Ема се сеща, че е не запомнила нещо, и хуква след сервитьора, Алек скача след нея.
Аз: Кате, съгласно теб какво е същински мъж?
Катя: Отживелица. Няма към този момент такива.
Аз: Защо съгласно теб са изчезнали?
Катя: Заради такива като мен. Толкова ми е самотно и ужасно от време на време, толкоз остаряла и изтощена се усещам, че се чувствам по какъв начин се впивам в Алек.
Аз: Нали Румен е до теб?
Катя: Румен си има неговия живот, не се занимава с децата. Сигурно аз съм отговорна за това. Никога не му разреших. Аз да ги изкъпя, аз да ги приспя, аз да им чета, аз да ги взема от градина... Дори не разбрах по кое време той просто спря. Прибира се вечер и ляга на дивана. По едно време опитваше с Алек. Но не се справяше. Прилагаше му някакви мечешки хватки, най-после Алек ревеше, аз скачах, карахме се... Обяснявах му, че момчето е друго нещо, че върви по-бавно... Какво ме гледаш? Наясно съм и нищо не мога да направя. Виждаш ли я Ема? Различно е. Тя постоянно ще се оправи, от дребна е по този начин. А Алек е някак... по-... беззащитен. Все би трябвало да го вардя от нещо, да го блъскам...
Аз: Защо би трябвало?
Катя: Ами тъй като е момче.
Аз: Не би трябвало ли тъкмо поради това да го оставиш да се оправя самичък?
Катя: Като го оставя, реве и ме побърква. Ема в никакъв случай не го е правила. Знам, че съм му изтървала края, само че нямам сили, разбираш ли?
Алек тича назад и реве. След него постепенно върви Ема с тънка усмивка.
Алек: Тя ме заля със сока! Заля ми панталона преднамерено. Заля го!
Катя: Ема, за какво си го заляла?
Ема: Не съм. Той се спъна и се заля самичък.
Алек: Тя лъже! Искам у дома! Искам различен панталон!
Катя целува Алек и се пробва да го подсуши със салфетки. Той продължава да реве. Ема си пие сока и следи с присвити очи. Плащаме и тръгваме. Катя носи Алек на ръце.
Аз: Не ти ли тежи?
Катя: Ти по какъв начин мислиш? Ако го пусна, няма да върви.
Аз: Да опитаме?
Ема: Тя няма да опита.
Катя: Ема, млъкни! Не желая отново да реве.
Аз: Кате, ще те върна малко обратно. Преди същинският мъж да стане „ отживялост “, какъв беше?
Катя: Силен.
Аз: В какъв смисъл?
Катя: Психически и физически по-силен от дамата. Румен беше подобен.
Аз: Беше?
Катя: Да. Не! И в този момент е подобен. Може би аз...
Аз:... си му отрязала...
Катя: Надявам се, че не съм!
Пред входа Катя се пробва да отключи с една ръка. Оставя Алек за малко, той писва незабавно. Катя го сграбчва, Ема сграбчва ключовете и отключва...
– Жените считат, че мъжете са на изгубване.
– Глупости!
– Не си ли склонен? Огледай се!
– Сега ще попиташ какво е „ същински мъж “ или „ глава на семейство “, или „ по какъв начин съм трансформирал сина си в мъж? “.
– Точно това ще те запитвам.
– Такъв диалог няма смисъл. Това са въпроси от различен свят, от друго време. Светът е друг.
– Какво имаш поради?
– Имам поради, че всичко е на един телефон разстояние. Всичко е подредено, децата са презадоволени, има ред, има гугъл, чат, тикток, филмчета, игри... Всичко, което може да убие духа на една персона. Няма пристрастеност и блян. Няма борба. Няма причина за борба. Няма чест, достолепие, мъжка дума, геройство, горделивост. Жената е превърната в трофей. За какво му е на мъжа да бъде мъж в безполов свят? За хората е диалогът, не за мъжете. Ако са изчезнали мъжете, то дамите също ги няма. Ако дамите имаха нужда от мъже, щяха да знаят какво да вършат със синовете си.
– Някога знаеха ли?
– Майка ми надали е прочела някъде по какъв начин се отглежда мъж. Била е студентка, работила е и ме е гледала. Помня какъв брой обичах да ми чете. Това ни бяха моментите дружно. Ходех на плуване, на баскетбол и по цяла вечер висях на улицата.
– А татко ти?
– Той си беше там. Баба ми ми е разправяла, че до момента в който съм станал на пет, не ми е обръщал доста внимание. После внезапно се появи.
– Как внезапно?
– Не помня по какъв начин е станало. Започнахме да излизаме дружно. Всяка неделя качвахме Витоша, от време на време и с майка ми. Карахме колелета, най-интересно ми беше в гаража. Там държеше всевъзможни неща, непрекъснато човъркаше и поправяше нещо.
– Ти какво правеше със сина си?
– Сега като ме питаш, май съм правил същото. Помня, че държах да го качвам на Витоша. Имахме си наше място там. Научих го да плува, да кара колело, ритахме в двора на едно учебно заведение до нас.
– Кога го качи на Витоша?
– Беше пет–шестгодишен. Помня, тъй като желаех доста по-рано, само че майка му все се притесняваше, че му се възпалява едното ухо и ще настине. Така беше и с плуването. Всякакви нелепости и страхове съм чул от какво ще се разболее. В един миг ми писна и започнах да го вземам с мен.
– А тя разсърди ли се?
– Всъщност не. Точно тогава си оправихме връзките. Някак всичко си пристигна на мястото.
– А с внука ти по какъв начин е?
– С внука е ужасно. Мислех, че моята преди време не е била в ред. Ела да видиш снаха ми. Впила се е в дребния и не му дава да диша. Детето е виждало пет пъти детска площадка в живота си – имало микроби. Трябва да видиш по какъв начин след всяко къпане го преследва с един сешоар. Това лято го доведоха на село, беше 42 градуса на двора. Като хукна тази жена със сешоара след детето, като го затисна до портата – той реве, тя суши.
– А синът ти?
– Е, това е за мен страшният въпрос. Предал се е. „ Само мир да има! “, нали я знаеш тая приказка? Явно е решил да не се тормози и е оставил на нея, с цел да няма подиуми и нервности. Боли ме, като го виждам. Знам, че знае. Не му е прелестно, когато съм в близост в такива моменти. И по тази причина моментите стават все по-малко...
– Не опитваш ли да приказваш с него?
– Не. Мъжете не водят такива диалози.
– Синът ти същински мъж ли е?
– Казах ти, че бъркаш въпроса. В свят, където няма причина за същинска борба, няма такива мъже. Няма потребност да има. Някога мъжката борба е била за самун, за независимост, за отбрана на децата, на фамилията. Сега борбата е вътре в фамилията и по тази причина е недостойна.
– Истинския принц ли чакаш да срещнеш?
– Не. Но се надявам да срещна най-малко коня му – смее се.
– Какъв би трябвало да е твоят мъж?
– Да държи на думата си. Да има високи нравствени качества. Да ме поддържа. Да е... да е почтен.
– Не би трябвало ли същото да се отнася и до дамата?
– Май би трябвало.
– А не би трябвало ли да има някаква разлика?
– Трябва. Трябва да е невъзмутим, да резервира хладнокръвие в тежки обстановки. Да пази достолепието ми.
– Това също би следвало да е присъщо и на дамите, не мислиш ли?
–... Тогава ще ти кажа нещо, от което малко ме е позор, само че няма да записваш.
– Няма.
– Веднъж сънувах, че моят мъж се бие за мен. Не с един, с 10 мъже! За да съм негова! Още помня този сън и желая мъжът ми да е подобен! Искам да попадна с него на диво място и той да знае какво да прави. Да възпламени огън, да направи заслон, да откри храна, да ми направи легло. Искам да знае по какъв начин да ме обладае! Не по какъв начин да ме задоволява, а да ме обладае, разбираш ли? Говоря за същинска мъжка пристрастеност! И аз да съм една такава... дребна и нежна в ръцете му и той да ме допира доста нежно и да внимава да не ме нарани. Искам... Защо се смееш?
– Това е най-прекрасното и най-женско определение за същински мъж, което чух до момента. И да ти призная, някак ми олекна, че не съм сама.
– И ти ли мислиш по този начин?
– И аз.
– Ще прибавя още две неща. Трябва да е великодушен! Във всяко отношение! Да знаеш, че великодушният мъж знае по какъв начин да обладава.
– А второто?
– Да чете. И цялостен живот да не стопира! Всъщност запиши ги тези неща!
– Вече ги записах.
– Кои майки повреждат синовете си?
– Такива майки наложително имат две неща: време и пари. И наложително нямат две неща: ползи и любознание към света! Ако една жена може да си разреши да си стои у дома и няма нищо, което да занимава мозъка ù, децата са изгубени. Те се трансформират в единствен смисъл в живота ù. Тя е уверена, че знае най-добре и прави най-хубавото. Всъщност подчинява целия си дом на личното си възприятие за непълноценност.
– Твърде грубо изявление.
– Защото е истина. И тази истина не се отнася единствено до майките на мъже, а въобще до майките. Повярвай ми, наложи се да отгледам девет деца! През цялото време бях и учителка. Видяла съм толкоз майки, колкото не можеш да си представиш. И ти споделям – обезпечената финансово и бедната духом жена е зложелател на децата си. Точно тя може да ги осакати окончателно, в случай че мъжът ù не се намеси в точния момент.
– Татко.
– Защо?
– Той ме заведе на Витоша, на ръба на една канара и гледахме залеза. Дядо го е водил там и него.
– И за какво това да е същински мъж?
– Защото мълчахме.
– А майка ти?
– Мама е най-хубавата!
– Защо?
– Защото ни остави с баща да отидем сами. И след това ни беше сготвила обичаното.
Гледайте беседата с Розмари Де Мео „ Как се отглеждат бъдници “ в залата на Софийската опера и балет или в уюта на дома си с билет за директното лъчение на събитието ни на 8 март.
Списание 8 НА ЖИВО: „ Творци на съдбини “ е юбилейно издание на събитието, което организираме към този момент десета година и на което ще се насладите на магични участници, мъдри слова и шеметна музика. Очакваме ви!
Програма и билети: events.spisanie8.bg
Статията е оповестена в Списание 8, бр.2/2025
Кога мъжът престана да е глава на семейство? Кога загуби силата си? Кой му я лиши или изначално не му я даде? Разсъждаваме върху един въпрос, поради който дами от всички възрасти пият, плачат и се упрекват: „ Къде са същинските мъже? “...
Може би се чака по сериозната тематика „ майка на мъж “ да написа експерт психолог с дълготраен опит. Аз пък считам, че би било забавно пишещият да е майка на мъж. Или да е майка на наследник и щерка или на трима синове, или баба на внук, или брачна половинка на наследник на майка си, или по-голямата сестра на маминия най-любим... А може би е най-интересно да кажат мъжете. Говорих. Питах. Записвах. Ядосвах се. Вълнувах се. Разбрах, че съм приела тематиката персонално, въпреки всичко съм и майка, и баба на мъж. Не, не ме тормози това, при мен всичко е персонално.
Ще споделя няколко диалога от многото извършени. И ще употребявам случая да си сложа в тези диалози това, което мисля и аз.
Разговор №1
с майка (45 г.) на четирима синове (25, 20, 17, 10 г.)– Как се справяш с всичките момчета?
– Навремето се справях с първия. Оттам нататък всички си се оправят между тях. Да му мислят тези с по един наследник.
– Мислиш ли, че си се справила в действителност?
– Нямам време да мисля за това.
– Какво е същински мъж?
– Вторият ми наследник. Той понесе лудостта ми по първия, терзанията ми за третия и гордостта ми от четвъртия. Не споделя дума. Ако залитна, до мен е.
– Какво е глава на семейство?
– Накъде биеш? – смее се. – Знаеш, че моят си потегли, когато се роди вторият.
– Той ли беше глава на фамилията?
– Главата, в случай че е глава, не си потегля в никакъв случай.
– Как едно момче става мъж?
– Докато оцелява сред братята си.
– Какво би споделила на снахите си, когато се появят?
– Да не ми ги разделят!
– Аз отново да припомня, че за мъже приказваме.
– Да, де, само че ти попита за същински мъж. Истинският би трябвало да е грижлив, да му пука за същинските неща. Точно подобен ще стане моят Симеон! Прекрасен! Само занапред си мисля на каква ли жена ще попадне... Не, не се тормозя за това. Той ще знае, че постоянно може да си пристигна при мен.
Разговор №2
с майка (29 г.) на един наследник (6 г.)Детска площадка. Момчето реве.
Тя: Къде се удари, дай да видя!
Той: Тука...
Тя: Тука ли?
Той: Не, по-надолу!
Тя: Тука?
Той: Да!
Тя: Дай мама да го цунка! Сега по-добре ли е?
Той: Не! Има кръв!
Тя: Няма бе, маме, избърсахме я! Дай мама да духне!
Той: Болиии!
Тя: Я ми покажи на кое дърво се удари!
Той: На това, кривото!
Тя: На това ли?
Той: Неее, другото до негооо...
Тя: Това?
Той: Да, това е гадното дърво!
Тя: Мама в този момент ще го удари и него. На, на, на, неприятно дърво! Ти удари моя Мони! На, неприятно дърво такова! Само да си посмяло да ми удариш отново момчето! Ще дойда и ще те отрежа с огромната секира, разбра ли?
Детето внезапно млъква. След секунда към този момент играе с другите деца.
– Как се справяш?
– Ох, по никакъв начин не е елементарно! Никой родител не е квалифициран за такова тестване. Ходя на курсове още от третия месец на бременността, чета в интернет. Има ужасно доста информация, толкоз е объркващо от време на време. И все нови неща излизат!
– Мислиш ли, че се справяш добре?
– Давам всичко от себе си! Ама като ти споделям всичко, значи ВСИЧКО! Живота си бих дала Мони да е добре! Цялото ми време, цялото ми внимание е отдадено на него! Той би трябвало да пораства в обич и схващане, с цел да стане същински човек!
– А татко му занимава ли се с него?
– Виж в този момент, доста го обичам Атанас, само че като татко е кръгла нула. Просто не става! Мониии, добре ли си? Ела тука малко! Я да видя, тече ли кръв? Браво, мамо, ти си ми огромен воин, върви при децата и внимавай, чу ли? Докъде бяхме стигнали?
– До Атанас.
– А, да. Атанас по никакъв начин не се оправя.
– Какво имаш поради?
– Имам поради, че Мони е доста сензитивен, душата му е нежна като моята. Сякаш сме сродни души. Аз го разбирам единствено като ме огледа, по очите, по езика на тялото, единствено като въздъхне, и към този момент ми е ясно сърдит ли е, страда ли, засегнат ли е. А Атанас нищо не схваща. Иска да го влачи с него по някакви стадиони, да качват върхове, да го записва на джудо, мъжка му работа!
– Е нали и Симеон е мъж, не му ли се вършат мъжки работи?
– Мони е единствено на шест години! – лекичко изтънява гласът ù. – Има време да е мъж. Той е дете, има потребност от мен! Не е ли прелестно една майка да държи детето си за ръка и то да усеща любовта ù? Купих му пиано и в този момент свирим дружно. Добре, че не се постанова и аз да отивам на работа. Догодина ще тръгне на учебно заведение и животът ще ни раздели. Сега употребявам всеки момент, с цел да бъда около него. Мониии, Мони! Я ела малко! Я да видя раничката! Как коя, нали се удари доскоро? Как къде бе, мамо, на това неприятното дърво. Ох, че си ми и ти късопаметен, чакай мама да те цунка! На мама героят си ти! Хайде иди при децата. И си закопчай якето!
– Какво съгласно теб е същински мъж? – внезапно трансформирам тематиката.
– Не знам. Навремето, като се оженихме с Атанас, бях сигурна, че той е същински мъж.
– Сега не си ли?
– Какво да ти кажа, към този момент седем години сме дружно. Той си е ангажиран с неговите неща – работи, не стопира да спортува, върви да катери с едни другари, мъжка му работа.
Разговор №3
с майка Катя (41 г.), щерка Ема (6 г.) и наследник Алек (5 г.)Децата участват.
Аз: Как се справяш?
Катя: Нали виждаш, в този момент са във почивка и е малко тегаво.
Алек: Искам сок!
Катя: Иди да кажеш на леличката, че искаш сокче и я питай какво сокче има!
Алек: Ти я питай!
Катя: Ти си към този момент огромен мъж и можеш да питаш самичък, хайде! Докъде бяхме стигнали?
Аз: До оправянето. Кога им свършва ваканцията?
Катя: След пет дни. После ще...
Алек: Искам сок!
Катя: Ема, миличка, ще поръчаш ли на сервитьора един сок за брат ти?
Ема: Не. Нали е огромен мъж? Да си поръча самичък!
Катя: Той се тормози малко, хайде да му окажеш помощ, ти си по-голяма!
Ема: Аз съм си поръчвала сок и на три.
Катя: Така е, миличка, само че хората са разнообразни, нали?
Успявам да махна на сервитьора. Поръчваме. Ема се сеща, че е не запомнила нещо, и хуква след сервитьора, Алек скача след нея.
Аз: Кате, съгласно теб какво е същински мъж?
Катя: Отживелица. Няма към този момент такива.
Аз: Защо съгласно теб са изчезнали?
Катя: Заради такива като мен. Толкова ми е самотно и ужасно от време на време, толкоз остаряла и изтощена се усещам, че се чувствам по какъв начин се впивам в Алек.
Аз: Нали Румен е до теб?
Катя: Румен си има неговия живот, не се занимава с децата. Сигурно аз съм отговорна за това. Никога не му разреших. Аз да ги изкъпя, аз да ги приспя, аз да им чета, аз да ги взема от градина... Дори не разбрах по кое време той просто спря. Прибира се вечер и ляга на дивана. По едно време опитваше с Алек. Но не се справяше. Прилагаше му някакви мечешки хватки, най-после Алек ревеше, аз скачах, карахме се... Обяснявах му, че момчето е друго нещо, че върви по-бавно... Какво ме гледаш? Наясно съм и нищо не мога да направя. Виждаш ли я Ема? Различно е. Тя постоянно ще се оправи, от дребна е по този начин. А Алек е някак... по-... беззащитен. Все би трябвало да го вардя от нещо, да го блъскам...
Аз: Защо би трябвало?
Катя: Ами тъй като е момче.
Аз: Не би трябвало ли тъкмо поради това да го оставиш да се оправя самичък?
Катя: Като го оставя, реве и ме побърква. Ема в никакъв случай не го е правила. Знам, че съм му изтървала края, само че нямам сили, разбираш ли?
Алек тича назад и реве. След него постепенно върви Ема с тънка усмивка.
Алек: Тя ме заля със сока! Заля ми панталона преднамерено. Заля го!
Катя: Ема, за какво си го заляла?
Ема: Не съм. Той се спъна и се заля самичък.
Алек: Тя лъже! Искам у дома! Искам различен панталон!
Катя целува Алек и се пробва да го подсуши със салфетки. Той продължава да реве. Ема си пие сока и следи с присвити очи. Плащаме и тръгваме. Катя носи Алек на ръце.
Аз: Не ти ли тежи?
Катя: Ти по какъв начин мислиш? Ако го пусна, няма да върви.
Аз: Да опитаме?
Ема: Тя няма да опита.
Катя: Ема, млъкни! Не желая отново да реве.
Аз: Кате, ще те върна малко обратно. Преди същинският мъж да стане „ отживялост “, какъв беше?
Катя: Силен.
Аз: В какъв смисъл?
Катя: Психически и физически по-силен от дамата. Румен беше подобен.
Аз: Беше?
Катя: Да. Не! И в този момент е подобен. Може би аз...
Аз:... си му отрязала...
Катя: Надявам се, че не съм!
Пред входа Катя се пробва да отключи с една ръка. Оставя Алек за малко, той писва незабавно. Катя го сграбчва, Ема сграбчва ключовете и отключва...
Разговор №4
с мъж (55 г.), татко на наследник (35 г.) и дядо на внук (6 г.)– Жените считат, че мъжете са на изгубване.
– Глупости!
– Не си ли склонен? Огледай се!
– Сега ще попиташ какво е „ същински мъж “ или „ глава на семейство “, или „ по какъв начин съм трансформирал сина си в мъж? “.
– Точно това ще те запитвам.
– Такъв диалог няма смисъл. Това са въпроси от различен свят, от друго време. Светът е друг.
– Какво имаш поради?
– Имам поради, че всичко е на един телефон разстояние. Всичко е подредено, децата са презадоволени, има ред, има гугъл, чат, тикток, филмчета, игри... Всичко, което може да убие духа на една персона. Няма пристрастеност и блян. Няма борба. Няма причина за борба. Няма чест, достолепие, мъжка дума, геройство, горделивост. Жената е превърната в трофей. За какво му е на мъжа да бъде мъж в безполов свят? За хората е диалогът, не за мъжете. Ако са изчезнали мъжете, то дамите също ги няма. Ако дамите имаха нужда от мъже, щяха да знаят какво да вършат със синовете си.
– Някога знаеха ли?
– Майка ми надали е прочела някъде по какъв начин се отглежда мъж. Била е студентка, работила е и ме е гледала. Помня какъв брой обичах да ми чете. Това ни бяха моментите дружно. Ходех на плуване, на баскетбол и по цяла вечер висях на улицата.
– А татко ти?
– Той си беше там. Баба ми ми е разправяла, че до момента в който съм станал на пет, не ми е обръщал доста внимание. После внезапно се появи.
– Как внезапно?
– Не помня по какъв начин е станало. Започнахме да излизаме дружно. Всяка неделя качвахме Витоша, от време на време и с майка ми. Карахме колелета, най-интересно ми беше в гаража. Там държеше всевъзможни неща, непрекъснато човъркаше и поправяше нещо.
– Ти какво правеше със сина си?
– Сега като ме питаш, май съм правил същото. Помня, че държах да го качвам на Витоша. Имахме си наше място там. Научих го да плува, да кара колело, ритахме в двора на едно учебно заведение до нас.
– Кога го качи на Витоша?
– Беше пет–шестгодишен. Помня, тъй като желаех доста по-рано, само че майка му все се притесняваше, че му се възпалява едното ухо и ще настине. Така беше и с плуването. Всякакви нелепости и страхове съм чул от какво ще се разболее. В един миг ми писна и започнах да го вземам с мен.
– А тя разсърди ли се?
– Всъщност не. Точно тогава си оправихме връзките. Някак всичко си пристигна на мястото.
– А с внука ти по какъв начин е?
– С внука е ужасно. Мислех, че моята преди време не е била в ред. Ела да видиш снаха ми. Впила се е в дребния и не му дава да диша. Детето е виждало пет пъти детска площадка в живота си – имало микроби. Трябва да видиш по какъв начин след всяко къпане го преследва с един сешоар. Това лято го доведоха на село, беше 42 градуса на двора. Като хукна тази жена със сешоара след детето, като го затисна до портата – той реве, тя суши.
– А синът ти?
– Е, това е за мен страшният въпрос. Предал се е. „ Само мир да има! “, нали я знаеш тая приказка? Явно е решил да не се тормози и е оставил на нея, с цел да няма подиуми и нервности. Боли ме, като го виждам. Знам, че знае. Не му е прелестно, когато съм в близост в такива моменти. И по тази причина моментите стават все по-малко...
– Не опитваш ли да приказваш с него?
– Не. Мъжете не водят такива диалози.
– Синът ти същински мъж ли е?
– Казах ти, че бъркаш въпроса. В свят, където няма причина за същинска борба, няма такива мъже. Няма потребност да има. Някога мъжката борба е била за самун, за независимост, за отбрана на децата, на фамилията. Сега борбата е вътре в фамилията и по тази причина е недостойна.
Разговор №5
с жена (28 г.) без мъж и без деца– Истинския принц ли чакаш да срещнеш?
– Не. Но се надявам да срещна най-малко коня му – смее се.
– Какъв би трябвало да е твоят мъж?
– Да държи на думата си. Да има високи нравствени качества. Да ме поддържа. Да е... да е почтен.
– Не би трябвало ли същото да се отнася и до дамата?
– Май би трябвало.
– А не би трябвало ли да има някаква разлика?
– Трябва. Трябва да е невъзмутим, да резервира хладнокръвие в тежки обстановки. Да пази достолепието ми.
– Това също би следвало да е присъщо и на дамите, не мислиш ли?
–... Тогава ще ти кажа нещо, от което малко ме е позор, само че няма да записваш.
– Няма.
– Веднъж сънувах, че моят мъж се бие за мен. Не с един, с 10 мъже! За да съм негова! Още помня този сън и желая мъжът ми да е подобен! Искам да попадна с него на диво място и той да знае какво да прави. Да възпламени огън, да направи заслон, да откри храна, да ми направи легло. Искам да знае по какъв начин да ме обладае! Не по какъв начин да ме задоволява, а да ме обладае, разбираш ли? Говоря за същинска мъжка пристрастеност! И аз да съм една такава... дребна и нежна в ръцете му и той да ме допира доста нежно и да внимава да не ме нарани. Искам... Защо се смееш?
– Това е най-прекрасното и най-женско определение за същински мъж, което чух до момента. И да ти призная, някак ми олекна, че не съм сама.
– И ти ли мислиш по този начин?
– И аз.
– Ще прибавя още две неща. Трябва да е великодушен! Във всяко отношение! Да знаеш, че великодушният мъж знае по какъв начин да обладава.
– А второто?
– Да чете. И цялостен живот да не стопира! Всъщност запиши ги тези неща!
– Вече ги записах.
Разговор №6
с жена (67 г.), майка на две дъщери и двама синове и баба на петима внуци– Кои майки повреждат синовете си?
– Такива майки наложително имат две неща: време и пари. И наложително нямат две неща: ползи и любознание към света! Ако една жена може да си разреши да си стои у дома и няма нищо, което да занимава мозъка ù, децата са изгубени. Те се трансформират в единствен смисъл в живота ù. Тя е уверена, че знае най-добре и прави най-хубавото. Всъщност подчинява целия си дом на личното си възприятие за непълноценност.
– Твърде грубо изявление.
– Защото е истина. И тази истина не се отнася единствено до майките на мъже, а въобще до майките. Повярвай ми, наложи се да отгледам девет деца! През цялото време бях и учителка. Видяла съм толкоз майки, колкото не можеш да си представиш. И ти споделям – обезпечената финансово и бедната духом жена е зложелател на децата си. Точно тя може да ги осакати окончателно, в случай че мъжът ù не се намеси в точния момент.
Разговор №7 с момче на 6 година
– Какво е същински мъж?– Татко.
– Защо?
– Той ме заведе на Витоша, на ръба на една канара и гледахме залеза. Дядо го е водил там и него.
– И за какво това да е същински мъж?
– Защото мълчахме.
– А майка ти?
– Мама е най-хубавата!
– Защо?
– Защото ни остави с баща да отидем сами. И след това ни беше сготвила обичаното.
Гледайте беседата с Розмари Де Мео „ Как се отглеждат бъдници “ в залата на Софийската опера и балет или в уюта на дома си с билет за директното лъчение на събитието ни на 8 март.
Списание 8 НА ЖИВО: „ Творци на съдбини “ е юбилейно издание на събитието, което организираме към този момент десета година и на което ще се насладите на магични участници, мъдри слова и шеметна музика. Очакваме ви!
Програма и билети: events.spisanie8.bg
Статията е оповестена в Списание 8, бр.2/2025
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ