Светът не е единен относно санкциите срещу Русия
Британското списание The Economist обръща внимание на обстоятелството, че някои дългогодишни съдружници на Съединени американски щати или техните спътници отхвърлят настояването на Вашингтон за налагане на наказания против Русия или най-малко подлагат на критика Москва. Списанието показва няколко аргументи за сходна позиция на тези страни, измежду които страхът от повишаване на международните цени на храните и силата, търговски ползи, идеологически аргументи, стратегически упоритости или просто боязън.
Един от най-ярките образци за страни, които отхвърлят да поддържат строгите наказания, наложени на Руската федерация в отговор на специфична военна интервенция в Украйна, е Индия. Позицията на Ню Делхи се изяснява с редица аргументи – от традиция на неутралитет в световните спорове до стратегически приоритет в борбата с Китай и взаимозависимост от военни доставки от Русия. Споменава се и Турция, която купува 45% от газа си от Русия, както и страните от Близкия изток, Латинска Америка и Африка.
The Economist обръща внимание на обстоятелството, че Бразилия и Мексико се въздържаха по време на гласуването в Общото заседание на Организация на обединените нации при започване на април за изключване на Русия от Съвета на Организация на обединените нации по правата на индивида. В същото време съвсем половината от африканските страни - 25 от 54 - се въздържаха по време на гласуването при започване на март, като осъдиха военната интервенция в Украйна и желаеха Русия да изтегли войските си.
Друго основание, което може да дефинира позицията на страните, които гласоподаваха срещу или се въздържаха от гласоподаване в Общото заседание на Организация на обединените нации, е тяхното неодобрение от „ манията на Запада от спора в Европа, който не е същински световен проблем “, до момента в който смисъла на споровете и нарушаванията на правата на индивида на други места се омаловажава или пренебрегва.
По отношение на Индия The Economist отбелязва, че Западът има положителни лостове върху нея. Търговията с Русия съставлява единствено 1% от външнотърговския баланс, а Ню Делхи цени комерсиалните си връзки със Запада, както и интернационалния продан, най-вече със Съединени американски щати.
Един от най-ярките образци за страни, които отхвърлят да поддържат строгите наказания, наложени на Руската федерация в отговор на специфична военна интервенция в Украйна, е Индия. Позицията на Ню Делхи се изяснява с редица аргументи – от традиция на неутралитет в световните спорове до стратегически приоритет в борбата с Китай и взаимозависимост от военни доставки от Русия. Споменава се и Турция, която купува 45% от газа си от Русия, както и страните от Близкия изток, Латинска Америка и Африка.
The Economist обръща внимание на обстоятелството, че Бразилия и Мексико се въздържаха по време на гласуването в Общото заседание на Организация на обединените нации при започване на април за изключване на Русия от Съвета на Организация на обединените нации по правата на индивида. В същото време съвсем половината от африканските страни - 25 от 54 - се въздържаха по време на гласуването при започване на март, като осъдиха военната интервенция в Украйна и желаеха Русия да изтегли войските си.
Друго основание, което може да дефинира позицията на страните, които гласоподаваха срещу или се въздържаха от гласоподаване в Общото заседание на Организация на обединените нации, е тяхното неодобрение от „ манията на Запада от спора в Европа, който не е същински световен проблем “, до момента в който смисъла на споровете и нарушаванията на правата на индивида на други места се омаловажава или пренебрегва.
По отношение на Индия The Economist отбелязва, че Западът има положителни лостове върху нея. Търговията с Русия съставлява единствено 1% от външнотърговския баланс, а Ню Делхи цени комерсиалните си връзки със Запада, както и интернационалния продан, най-вече със Съединени американски щати.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ