Българин тръгна от Царево и си построи личен рай на Пукет
На Равай бийч си подвига огромна къща на 47 м от морския бряг. От терасата му от 80 кв. м на 3-я етаж се отваря 180-градусова гледка към морето
„ Преместването от една страна в друга някои хора го вършат по неправилния метод, поетапно. Не става по този начин. Аз направих като Наполеон - изгорих всички мостове към България. Разпродадох бизнеса си, заличих всички мои компании и активи, всичко, остана ми единствено паспортът. “
Райко Матеев от остров Пукет, Тайланд е доста наскърбен от родната си страна. Като внук на кулак и „ зложелател на народа “ през соца, е минал през жестоки премеждия, с цел да откри най-сетне покой и равновесие на далечния остров.
Живее в хубав дом на острова и е женен за тайландката Ом.
След близо 20 години в странство, Райко Матеев се показва и написа в обществените мрежи на съвършен български език. „ Да, помня родния си език чудесно, евентуално, тъй като съм четвърта генерация даскалско дете - прародител, дядо и татко учители. Имахме голяма библиотека от хиляди томове, които четях овреме “, споделя той пред .
Фамилията му е напълно от село Крива бара, Ломско, само че той самият е роден в Тервел. Баща му е студент II курс „ Теоретична физика “, само че тъй като неговият татко е кулак и „ зложелател на народа “, го натоварват с жена му, преди малко женени, на вагон, и ги пращат като балировачи на плява в кравефермата в Тервел, Добричко. Райко се ражда там.
След 7 години се прибират в Крива бара. Детството на Райко от I до VIII клас е оскъдно, само че щастливо. Образованите му родители мъчно намират работа поради произхода и припечелват за самун по градините. Като „ врагове на народа “, дядо му и баба му не получават нито стотинка пенсия, и няколко декара градина хранят всички.
Той приключва „ Електроника “ в София, само че знае, че в никакъв случай няма да учи в университет - поради произхода. Завършва още 2 междинни образования - по „ Геология и изследване на потребните изкопаеми “ и „ Технология на машиностроенето “. Не може да избира и непознат език - единствено съветски. Жени се, само че „ не намира любовта си от първия път “ и се развежда.
Бил е 12 години деен пещерняк, избавител в пещери и пропасти, инструктор към Федерацията по пещерно дело и приказва доста за екология. На един симпозиум недоволства, за какво от основния извор, снабдяващ язовир Студена и Перник с вода, тя е отклонена за Червена могила - за военната промишленост. Предрича пресъхването на язовир Студена и по този начин се получава - Перник остава без вода.
Веднага го прибират от Държавна сигурност и стартира ходенето по тъгите: „ Защо си с брада, ти к’ъв си, бе, обръсни я!... Каква екология, к’во разбираш ти от тия работи? “...
Като ръководител на пещерен клуб, той си прави бригада за боядисване на високи здания с въжета. Свалят го от постове, не може да е към този момент ръководител, нито чорбаджия, и през 1986-а бяга в Сърбия. Лежи един месец в затвор покрай Белград за нарушение на граничния режим.
От правозащитната организация „ Хюман Райтс “ упорстват той като невъзвращенец да бъде преразпределен към страна от свободния свят. Това не се случва. Предават го на Гранична работа Драгоман.
Закарват го право във Външно разузнаване и се стартира - разпити на улица „ Развигор “, доста дълги 2 месеца и половина.
„ Сваляха ме на пода, опираха зареден револвер в слепоочието ми. Лъжеха, че татко ми е на смъртно легло. Пуснаха слух, че съм погубен на границата, а по тогавашния бит „ изменниците на родината “ се заравяха на браздата, отказваха да ги погребват “, споделя той.
На всички въпроси за бягството му в Сърбия си измисля една и съща версия - че изследвайки пещера покрай границата, ненадейно са го арестували сръбски граничари и - в Белград, разпити, затвор. „ Звучи ти като злокобна приказка, само че това беше истината. Вече 20 години от този момент, има период на отминалост, тъй че не ми пука за нищо “, споделя Райко.
На „ Развигор “ го държат още 3 седмици, след това в Перник, където живее тогава, е в ареста още 2-3 седмици и го пускат заради липса на доказателства. За последно го изнудват - в случай че не одобри да стане сътрудник на Държавна сигурност, ще му припишат нещо престъпно и - в пандиза.
„ Аз избрах да ме „ спукат от затвор “, само че да не стана изменник, а те съвсем ме изритаха със завист “, спомня си той.
„ Сега разбираш ли за какво преди не желаех да ти дам изявление?... За всичките 18 години, откогато съм се махнал, бях в България единствено 2 пъти за по 2 седмици “, споделя той.
След арестите няма огромен избор за работа и боядисва високи здания на недостъпни места, заловен единствено за едно въже. Заради огромния риск за няколко дни получава няколко годишни заплати. През 1987-ма се реалокира в Бургас дружно с брат си. Вземат бързо непрекъснато бургаско жителство, тъй като боядисват съвсем без пари 5-стайния апартамент на един от партийните водачи в града.
Идеята им е от Бургас да са по-близо до морето и да забягнат в комфортен миг. Двамата с брат му си купуват на черно неопренови водолазни костюми, от „ Кореком “ се доставят с маски и стартират да упражняват дълги нощни плавания в бурно море, намазани със свинска мехлем. Идеята е от Резово да плуват 2 денонощия до Турция. Тренират крепко, влизат във вътрешността в морето с километри.
Когато съвсем са подготвени с тренировките, идва ноември 1989-а, „ ужким промяна на системата “. „ Тогава у мен и брат ми се разсъниха първичните бизнес инстинкти “, споделя Райко. Той създава бизнес в доста посоки и 3 години продуцира първия частен кафе спектакъл „ Кафе арт “.
През 1996-1998-ма към този момент има всичко. Има пари, кара „ Мицубиши “, само че не се усеща благополучен и на мястото си. През 1999-а още веднъж се връща към своята фантазия - да си откри страна, в която да се усеща добре. Тогава е на 44 години и желае към този момент да живее щастливо.
Отхвърля разновидностите Америка („ прекомерно доста правила “), задрасква напълно Европа („ там е като в България “) и се стопира на Азия. Обикаля Тайланд, Бали, цяла Малайзия. „ Отидох и на Пукет, за първи път. И о, чудеса! То тук доста красиво, бе! Андаманско море. Корали. Джунгла. Евтино. Приятно “, споделя той.
През февруари 2000 година се връща в България, още веднъж е отчаян. Тръгва ва банк. Обикаля из доста страни в Южна Азия, да види, дали пък не прибързва с избора си. Но не. Пукет ще е. През 2004-а си харесва и място - Равай бийч.
Купува си яхта и през 2006-а „ си взема еднопосочен билет на лодката “, с курс - Пукет. Натоварва яхтата с 2 тона вода и хранителни запаси, пред управляващите споделя, че отива до Истанбул и оттова - Босфора, Мраморно море, Дарданели, Средиземно море, Червено море, Аденския залив, Малдивите, Пукет.
Изминава 14, 500 км. Плава 3 месеца и 9 дни. Своите завършения по-късно разказва в книгата си „ Моята Азия “, която излиза през 2016 г.
На Равай бийч си подвига огромна къща на 47 м от морския бряг. От терасата му от 80 кв. м на 3-я етаж се отваря 180-градусова гледка към морето. Първо провежда няколко месеца круизи за туристи с яхтата.
Не счита да се дами повторно, откакто е „ щастливо разведен от 30 години “, само че Съдба... Преди 16 години, до момента в който търси да купи ипотекирана фабрика за произвеждане на мебели, се среща с нейната собственичка - тайландката Нуанлак Чареонсап, или Ом, както е псевдонимът й.
Ом е вдовица от няколко години. Била е „ Мис Чианг Май “ и е от остаряла аристократична фамилия. Прадядо й получава от кралицата на Тайланд почетното звание „ Лорд “ на една област. Основал е един град, голям храм, манастир. А тя има високопоставени родственици в Горната камара на Сената, депутати и съществени връзки във висшата класа на Тайланд.
Не е елементарно да се ухажва знатната дама, само че след няколко месеца съумява да я склони за обяд в ресторант, а след това й предлага и брак. И от този момент са дружно. Райко е част от огромното семейство на Ом, която има двама сина и две снахи. Управляват доста компании - нейни и негови.
Имат организация за отдаване на над 250 мотора чартърен - желан превоз на острова. Райко е и строителен бизнесмен. В момента довършва две първокласни вили с два големи басейна. В единия има пещера със свод и барплот, на който сядаш под дъждовен водопад. „ Изцяло моя концепция “, споделя той. Занимават се и с недвижима собственост - пласиране, пазаруване, строене и отдаване чартърен.
„ Както разбираш, трагична история - споделя Райко. - Затова и възвеличавам Съдбата и тая поредност от невероятни събития, които ми разрешиха да бъда жив до ден сегашен. Дали съм благополучен?... А ти по какъв начин мислиш?...
Тук е друга планета. Затова желая да бъда кремиран на Пукет и моят прахуляк да се раздели на две. Половината да разпилян над Андаманско море, което боготворя, а другата половина, по гледище на Ом, да остане в урна във фамилната ѝ гробница “, споделя българинът.
„ Преместването от една страна в друга някои хора го вършат по неправилния метод, поетапно. Не става по този начин. Аз направих като Наполеон - изгорих всички мостове към България. Разпродадох бизнеса си, заличих всички мои компании и активи, всичко, остана ми единствено паспортът. “
Райко Матеев от остров Пукет, Тайланд е доста наскърбен от родната си страна. Като внук на кулак и „ зложелател на народа “ през соца, е минал през жестоки премеждия, с цел да откри най-сетне покой и равновесие на далечния остров.
Живее в хубав дом на острова и е женен за тайландката Ом.
След близо 20 години в странство, Райко Матеев се показва и написа в обществените мрежи на съвършен български език. „ Да, помня родния си език чудесно, евентуално, тъй като съм четвърта генерация даскалско дете - прародител, дядо и татко учители. Имахме голяма библиотека от хиляди томове, които четях овреме “, споделя той пред .
Фамилията му е напълно от село Крива бара, Ломско, само че той самият е роден в Тервел. Баща му е студент II курс „ Теоретична физика “, само че тъй като неговият татко е кулак и „ зложелател на народа “, го натоварват с жена му, преди малко женени, на вагон, и ги пращат като балировачи на плява в кравефермата в Тервел, Добричко. Райко се ражда там.
След 7 години се прибират в Крива бара. Детството на Райко от I до VIII клас е оскъдно, само че щастливо. Образованите му родители мъчно намират работа поради произхода и припечелват за самун по градините. Като „ врагове на народа “, дядо му и баба му не получават нито стотинка пенсия, и няколко декара градина хранят всички.
Той приключва „ Електроника “ в София, само че знае, че в никакъв случай няма да учи в университет - поради произхода. Завършва още 2 междинни образования - по „ Геология и изследване на потребните изкопаеми “ и „ Технология на машиностроенето “. Не може да избира и непознат език - единствено съветски. Жени се, само че „ не намира любовта си от първия път “ и се развежда.
Бил е 12 години деен пещерняк, избавител в пещери и пропасти, инструктор към Федерацията по пещерно дело и приказва доста за екология. На един симпозиум недоволства, за какво от основния извор, снабдяващ язовир Студена и Перник с вода, тя е отклонена за Червена могила - за военната промишленост. Предрича пресъхването на язовир Студена и по този начин се получава - Перник остава без вода.
Веднага го прибират от Държавна сигурност и стартира ходенето по тъгите: „ Защо си с брада, ти к’ъв си, бе, обръсни я!... Каква екология, к’во разбираш ти от тия работи? “...
Като ръководител на пещерен клуб, той си прави бригада за боядисване на високи здания с въжета. Свалят го от постове, не може да е към този момент ръководител, нито чорбаджия, и през 1986-а бяга в Сърбия. Лежи един месец в затвор покрай Белград за нарушение на граничния режим.
От правозащитната организация „ Хюман Райтс “ упорстват той като невъзвращенец да бъде преразпределен към страна от свободния свят. Това не се случва. Предават го на Гранична работа Драгоман.
Закарват го право във Външно разузнаване и се стартира - разпити на улица „ Развигор “, доста дълги 2 месеца и половина.
„ Сваляха ме на пода, опираха зареден револвер в слепоочието ми. Лъжеха, че татко ми е на смъртно легло. Пуснаха слух, че съм погубен на границата, а по тогавашния бит „ изменниците на родината “ се заравяха на браздата, отказваха да ги погребват “, споделя той.
На всички въпроси за бягството му в Сърбия си измисля една и съща версия - че изследвайки пещера покрай границата, ненадейно са го арестували сръбски граничари и - в Белград, разпити, затвор. „ Звучи ти като злокобна приказка, само че това беше истината. Вече 20 години от този момент, има период на отминалост, тъй че не ми пука за нищо “, споделя Райко.
На „ Развигор “ го държат още 3 седмици, след това в Перник, където живее тогава, е в ареста още 2-3 седмици и го пускат заради липса на доказателства. За последно го изнудват - в случай че не одобри да стане сътрудник на Държавна сигурност, ще му припишат нещо престъпно и - в пандиза.
„ Аз избрах да ме „ спукат от затвор “, само че да не стана изменник, а те съвсем ме изритаха със завист “, спомня си той.
„ Сега разбираш ли за какво преди не желаех да ти дам изявление?... За всичките 18 години, откогато съм се махнал, бях в България единствено 2 пъти за по 2 седмици “, споделя той.
След арестите няма огромен избор за работа и боядисва високи здания на недостъпни места, заловен единствено за едно въже. Заради огромния риск за няколко дни получава няколко годишни заплати. През 1987-ма се реалокира в Бургас дружно с брат си. Вземат бързо непрекъснато бургаско жителство, тъй като боядисват съвсем без пари 5-стайния апартамент на един от партийните водачи в града.
Идеята им е от Бургас да са по-близо до морето и да забягнат в комфортен миг. Двамата с брат му си купуват на черно неопренови водолазни костюми, от „ Кореком “ се доставят с маски и стартират да упражняват дълги нощни плавания в бурно море, намазани със свинска мехлем. Идеята е от Резово да плуват 2 денонощия до Турция. Тренират крепко, влизат във вътрешността в морето с километри.
Когато съвсем са подготвени с тренировките, идва ноември 1989-а, „ ужким промяна на системата “. „ Тогава у мен и брат ми се разсъниха първичните бизнес инстинкти “, споделя Райко. Той създава бизнес в доста посоки и 3 години продуцира първия частен кафе спектакъл „ Кафе арт “.
През 1996-1998-ма към този момент има всичко. Има пари, кара „ Мицубиши “, само че не се усеща благополучен и на мястото си. През 1999-а още веднъж се връща към своята фантазия - да си откри страна, в която да се усеща добре. Тогава е на 44 години и желае към този момент да живее щастливо.
Отхвърля разновидностите Америка („ прекомерно доста правила “), задрасква напълно Европа („ там е като в България “) и се стопира на Азия. Обикаля Тайланд, Бали, цяла Малайзия. „ Отидох и на Пукет, за първи път. И о, чудеса! То тук доста красиво, бе! Андаманско море. Корали. Джунгла. Евтино. Приятно “, споделя той.
През февруари 2000 година се връща в България, още веднъж е отчаян. Тръгва ва банк. Обикаля из доста страни в Южна Азия, да види, дали пък не прибързва с избора си. Но не. Пукет ще е. През 2004-а си харесва и място - Равай бийч.
Купува си яхта и през 2006-а „ си взема еднопосочен билет на лодката “, с курс - Пукет. Натоварва яхтата с 2 тона вода и хранителни запаси, пред управляващите споделя, че отива до Истанбул и оттова - Босфора, Мраморно море, Дарданели, Средиземно море, Червено море, Аденския залив, Малдивите, Пукет.
Изминава 14, 500 км. Плава 3 месеца и 9 дни. Своите завършения по-късно разказва в книгата си „ Моята Азия “, която излиза през 2016 г.
На Равай бийч си подвига огромна къща на 47 м от морския бряг. От терасата му от 80 кв. м на 3-я етаж се отваря 180-градусова гледка към морето. Първо провежда няколко месеца круизи за туристи с яхтата.
Не счита да се дами повторно, откакто е „ щастливо разведен от 30 години “, само че Съдба... Преди 16 години, до момента в който търси да купи ипотекирана фабрика за произвеждане на мебели, се среща с нейната собственичка - тайландката Нуанлак Чареонсап, или Ом, както е псевдонимът й.
Ом е вдовица от няколко години. Била е „ Мис Чианг Май “ и е от остаряла аристократична фамилия. Прадядо й получава от кралицата на Тайланд почетното звание „ Лорд “ на една област. Основал е един град, голям храм, манастир. А тя има високопоставени родственици в Горната камара на Сената, депутати и съществени връзки във висшата класа на Тайланд.
Не е елементарно да се ухажва знатната дама, само че след няколко месеца съумява да я склони за обяд в ресторант, а след това й предлага и брак. И от този момент са дружно. Райко е част от огромното семейство на Ом, която има двама сина и две снахи. Управляват доста компании - нейни и негови.
Имат организация за отдаване на над 250 мотора чартърен - желан превоз на острова. Райко е и строителен бизнесмен. В момента довършва две първокласни вили с два големи басейна. В единия има пещера със свод и барплот, на който сядаш под дъждовен водопад. „ Изцяло моя концепция “, споделя той. Занимават се и с недвижима собственост - пласиране, пазаруване, строене и отдаване чартърен.
„ Както разбираш, трагична история - споделя Райко. - Затова и възвеличавам Съдбата и тая поредност от невероятни събития, които ми разрешиха да бъда жив до ден сегашен. Дали съм благополучен?... А ти по какъв начин мислиш?...
Тук е друга планета. Затова желая да бъда кремиран на Пукет и моят прахуляк да се раздели на две. Половината да разпилян над Андаманско море, което боготворя, а другата половина, по гледище на Ом, да остане в урна във фамилната ѝ гробница “, споделя българинът.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ