Бащата на Вебер, оперен диригент, внушава на сина си още

Бащата на Вебер, оперен диригент, внушава на сина си още от дете обич към музиката и поезията. Заниманията с Михаел Хайдн развиват гения му. Като младеж стартира да написа музика за театъра и даже се пробва да композира опери. Двайсетгодишен съчинява „ Силата на любовта и виното “, последвана от „ Петер Шмол “, „ Нямата горска госпожица “ и „ Абу Ха­сан “ по сюжет от епоса „ 1001 нощ “.

Осемнайсетгодишен, Вебер става професионален музикант – диригент на оперния спектакъл в Бреслау (Вроцлав) и стартира дейна концертна активност в цяла Германия. Пропагандира музиката от епохата на Френската гражданска война, а по-късно, по времето на Наполеоновите войни, основава патрио­тичния песенен цикъл „ Лира и меч “. През този интервал Вебер замисля и композира „ Вълшебният стрелец “ – първата немска сантиментална опера (1817­1820). Тя незабавно е призната в репертоара на Берлинската опера – премие­рата минава с необикновен триумф. Само за три месеца операта е изпълнена над 50 пъти и още през 1821 година ­ сложена в множеството немски театри. Сред публиката „ Вълшебният стрелец “ провокира същински възторг. По-късно композиторът основава още две огромни опери: „ Оберон “, по баснословен сюжет, и рицарско-романтичната „ Еврианта “; стартира да написа музика по две либ­рета: „ Тримата Пинтос “ и „ Рубецал “, само че не съумява да ги приключи.

„ Вълшебният стрелец “ следва традицията на немския зингшпил (музикално-театрален род от XVIII в. – тип музикална комедия с пеене, танц и говорни диалози), като я доразвива и извежда до същински връх. Музиката върху основата на немския фолклор е наситена с дълбоки усеща. Великолепни са освен соловите номера и ансамблите, характеризиращи пълноценно и блестящо героите, само че и прелестните хорове, измежду които най-известен е този на ловците от последната, шеста картина.

Другите два оперни шедьовъра на Вебер ­ „ Оберон “ и „ Еврианта “, също впечатляват с изключителната си благозвучност и блестяща оркестровка. (Вебер доближава същински върхове и в инструменталната музика.) С творчеството си композиторът поставя основите на немската национална опера през XIX век и въодушевява редица създатели след него: Ото Николай, Лорцинг, Маршнер и други

ВЕБЕР НА НАША СЦЕНА

Вебер, въпреки и обичан и прочут, не е измежду постоянно поставяните и играни създатели у нас. Първата среща на българските музиканти и аудитория с неговото велико оперно творчество става през 1930 година в София. Главен диригент на Операта е германецът Херман Щанге. Той идва у нас от Берлинската опера през 1929 година като посетител, с цел да сложи за първи път Моцартовия „ Дон Жуан ” дружно с режисьора Николай Веков. Работи „ по немски ”, точно и стилно и получава покана да заеме длъжността основен диригент. Поставя „ Вълшебната флейта ”, „ Кармен ”, „ Танхойзер ”, „ Борис Годунов ”, „ В долината ”, „ Хензел и Гретел ”, „ Турандот ”, „ Шванда Гайдарят ” / Вайнбергер/. Той е и първият диригент осъществил Деветата симфония на Бетовен у нас. Херман Щанге донася партитурата на шедьовъра на Вебер от издателство „ Петерс ” като го слага музикално, съгласно тогавашната рецензия, която следи освен всяка премиера, само че и всеки театър на нашата опера, на „ забележително професионално равнище ”, „ с ясно разграничени и подчертани вътрешни гласове при полифоничните моменти ”, „ ритмично и интонационно дисциплинирана ”. Режисьор- постановчик на „ Вълшебният стрелец ” е Христо Попов, ученик на съветската школа, и по този начин се получава един забавен театър, чийто триумф се дължи и на първокласния солистичен състав / Стефан Македонски – Макс, Цветана Табакова – Агате, Иван Петров – Отокар, Мария Митович – Енхен, Цветан Каролев – Каспар/. Тук съществено е и присъединяване на хора, като фамозният Хор на ловците от шеста картина бива бисиран на премиерата!

Ще минат цели 27 години до момента в който тази прелестна сантиментална опера се появи още веднъж на наша сцена – този път в Стара Загора, втората по възраст опера у нас / учредена през 1925!/. Постановъчният екип тук е много сериозен: младият изгряващ Бохос Афеян от Пловдив / режисьор/, Драган Кърджиев / съветник, като немски ученик!/, опитният старозагорски маестро Симеон Фетваджиев, прелестната художничка Мариана Попова/ от немски произход/, хормайстор е композиторът Иван Димов, хореограф Слава Костова. Премиерата е на 7 април 1957 в залата на Театъра. Успехът е доста огромен.

Втората по значение и известност опера на Вебер – сантименталната феерия- приказка „ Оберон ” по поемата на Виланд / 1826/ се появява тъкмо след 100 години на столична сцена. На 28 септември, в един мощен за Операта сезон, дружно с „ Дон Карлос ”, „ Цар Калоян ”, „ Продадена булка ”, Лебедово езеро ”, „ Прилепът ”, за първи път се слага и „ Оберон ”. Екипът е напълно български: Венедикт Бобчевски / диригент/, Христо Попов/ режисьор/, Александър Миленков / декори и костюми/. Солистите са първокласни: Тодор Мазаров / Оберон/, Цветана Табакова / Реция/, Хюон / Любен Минчев/, Фатима / Таня Цокова/, Роксана / Нели Карова/, Шерамзин/ Михаил Люцканов/. Постановката е солидно готова от диригента и режисьора. Получил се е мощен еднороден отбор. Това е лебедовата ария на младата примадона, звездата на Операта – трагичното сопрано Цветана Табакова. Скоро по-късно тя напуща този свят в разцвета на своята младост и на креативните си сили / 5 ноември 1936/.

На 27 септември 1968 година завесата на операта в Стара Загора се подвига за втората и към този момент последна премиера на „ Оберон ” у нас. Постановката е дело на основния диригент маестро Димитър Димитров, на режисьора Стоян Велев и основния художник Петър Русков. Хормайстор е известната и многозаслужила за „ града на липите, поетите и артистите ” Богдана Попова. Постановката е осъществена с доста труд и упоритост от състава, само че не се задържа задълго в афиша на театъра. Малката сцена се оказва несъответствуваща и механически примитивна за тази огромна вълшебна опера, а и певческият състав е неравностоен.

Третата опера на Вебер, играна до момента у нас, е едноактната комедия / зингшпил/ „ Абу Хасан ” / 1811/ по „ Хиляда и една нощ. Първата ѝ реализация е във Варна през 1957. Диригент – Борис Черпански, режисьор, младият тогава Николай Николов / изгрял през 1960 година с прелестната си режисура на Моцартовата „ Така вършат всички ”/, Мариана Попова – сценограф, Петко Мечков – диригент на хора. Съставът е доста добър / Тинка Сколуфанова, Трендафил Казаков, Йорданка Тенчева, Ранко Дюлгеров, Йордан Чифудов/. Постановката се радва на триумф измежду необятната публиката поради комичния си сюжет и положителните актьорски попадения.

През 1959 година Самодейната тогава опера на Бургас играе „ Абу Хасан ” в прочит още веднъж на Николай Николов и Мариана Попова с диригент Невин Михалев. А през 1985 година, учредената от акад. Пламен Карталов, единствена у нас Камерна опера в Благоеград се обръща към тази Веберова творба с вярата да я направи репертоарна. Режисьор и тук е Николай Николов, диригент – младата, надарена и рано напуснала този свят, Невена Томанова, художник е Манол Стоянов. Постановката не се задържа задълго в афиша на театъра, макар безспорните си качества.

Оркестровият шедьовър на Вебер, известната и обичана от публиката – „ Покана за танц ” през 1911 става основа на балета „ Спектърът на розата ”, подложен с огромен триумф на сцената на операта в Монте Карло / Монако/. Оттам потегля по света – през Париж, Виена, до Москва и Токио. У нас се слага за първи път като балет в Стара Загора от огромния хореограф Асен Манолов, диригента Иван Димов и сценографа Петър Русков. Следват постановки в София / Анастас Петров, Емил Караманов, Асен Попов – 19 април 1960/ и още веднъж в София / този път от състава на „ Арабеск ”/.

За страдание, Вебер е към момента несправедливо подценяван от нашите музикални подиуми, а музиката му е толкоз вълнуваща и красива. Нашата аудитория обича музиката на Вебер, въпреки че тя звучи повече на концертния подиум, в сравнение с сцената. Оперите на този популярен немски романтик страдат от не доста добре конструираните си либрета, което може би стопира нашите постановчици, само че въпреки всичко това е огромна и красива музика, която заслужава повече внимание.