Борис Христов – гениалният бас, който моли Бога за здраве и спасение на народа си
Борис Христов е определян като един от най-великите оперни реализатори на ХХ век. В българската памет той обаче се свързва на първо място с „ На многая лета “, което звучи в първите минути всяка нова година. На столичната улица „ Цар Самуил “ 43 се намира музеят – Музикален център, носещ неговото име, предава кореспондент на БГНЕС.
Къщата е издигната от родителите на огромния оперен артист през 20-те години на предишния век с експлицитното предпочитание да бъде преустроена в културно средище. През 1977 година тя е дарена от Борис Христов на страната и от този момент е стопанисвана от Министерство на културата.
В центъра на постройката се обитават арт-галерия, музейна експозиция за Борис Христов и зала с 50 места с рояла „ Бьозендорфер ”, звукозаписно студио.
В музея с изключение на концерти се организират обществени лекции, литературни четения. Има и три пространства, оцветени в разнообразни нюанси, във всяко от които се „ прави ” друго изкуство – танц, музика и танцов спектакъл.
„ Това е един дребен оазис на изкуството и на духовността, където израства Борис Христов. Неговото предпочитание е било в софийския му дом да се съхраняват реликви за оперната популярност на България и в същото време да бъде жив музикален център “, сподели в изявление за БГНЕС Елена Драгостинова, която от 15 години е шеф на къщата, която почнала да действа като музикален център, след това се трансформирала в музей.
Всичко, което се прави в този дом, с цел да бъде той жив, произлиза от волята на Борис Христов. Търсят се в работата и биографията доста мотиви и хрумвания къщата-музей да разпростира своята активност. Заради тази обич на Борис Христов към българската музика е проведен и конкурс „ Миниатюри за огромен глас “. Идеята е такава, че българското творчество би трябвало да се развива, посредством нашите реализатори, по този начин както е считал и самият Борис Христов. Така, че младото потомство да получи нови произведения, акцентира Елена Драгостинова.
Традицията да се прави изкуство в този дом потегля от родителите на Борис Христов. Семейството вярвало, че неговият брат – Николай ще стане огромен музикант. Един ден обаче срамежливият Борис се осмелил на отворени прозорци да пее, пуснал гласа си и по този начин разбрали за гения на по-малкия им наследник.
Една инцидентна среща с царя
През 1942 година хорът, в който пее Борис Христов, изнася концерт в царския замък. Цар Борис III инцидентно го чува като солист и го пита: „ Вие в кой театър на операта пеете? Кога мога да ви чуя? ”. Борис Христов дава отговор, че доста е мечтал да следва в Италия. И тази негова фантазия се сбъдва. Десетина дни след срещата в двореца музикантът получава заповед от царя, че може да отиде да учи в Италия и ще получава стипендия. Оттук нататък стартира неговият дълъг път за сбъдване на фантазии.
„ На многая лета “
След 20 години на гастроли по международните подиуми, Борис Христов при едно от завръщанията си в България през 70-те години реализира друга своя фантазия – да запише Литургия Доместика от Александър Гречанинов в храм-паметника „ Александър Невски “ дружно с съветски и български църковни песнопения. Каноните на Православната черква обаче не разрешават в храмовете да звучат музикални принадлежности. Тъй като единението със Бога се случва само посредством човешкия глас, в нашите храмове могат да влизат артисти и хористи, само че не може да има музикални принадлежности. В творбата, което се записва има едно отклоняване от църковния канон – привнесен е дребен камерен оркестър. За да се случи този запис тогава персонално българският патриарх Кирил прави този компромис и записва ораторията дружно с известното „ На многая лета “, което постоянно чуваме в първите минути на новата година.
„ Благоденствие и мирное житие,
здравье же и спасенние,
и во всем благое поспешение!
Подажд, Господи,
благочестивому и православному болгарскому народу
и сохрани его на многая лета! ”
„ Този звукозапис остава за поколенията. Това е била една от най-големите фантазии на Борис Христов. Действително той в никакъв случай не е пял на българска сцена по разнообразни аргументи, само че неговата фантазия е осъществена “, означи Елена Драгостинова.
Последният концерт, който изнася популярният бас е на 22 юни 1986 година в Италия, където през 2006 година се основава Българският културен институт. Издъхва на 28 юни 1993 година в Рим. Неговото последно предпочитание е тялото му да бъде положено на българска земя. Поклонението се състои в катедралата „ Св. Александър Невски “ под звуците на „ Лакримоза “ от Реквиема на Верди, където басовата партия е в осъществяване на самия Борис Христов. /БГНЕС
Къщата е издигната от родителите на огромния оперен артист през 20-те години на предишния век с експлицитното предпочитание да бъде преустроена в културно средище. През 1977 година тя е дарена от Борис Христов на страната и от този момент е стопанисвана от Министерство на културата.
В центъра на постройката се обитават арт-галерия, музейна експозиция за Борис Христов и зала с 50 места с рояла „ Бьозендорфер ”, звукозаписно студио.
В музея с изключение на концерти се организират обществени лекции, литературни четения. Има и три пространства, оцветени в разнообразни нюанси, във всяко от които се „ прави ” друго изкуство – танц, музика и танцов спектакъл.
„ Това е един дребен оазис на изкуството и на духовността, където израства Борис Христов. Неговото предпочитание е било в софийския му дом да се съхраняват реликви за оперната популярност на България и в същото време да бъде жив музикален център “, сподели в изявление за БГНЕС Елена Драгостинова, която от 15 години е шеф на къщата, която почнала да действа като музикален център, след това се трансформирала в музей.
Всичко, което се прави в този дом, с цел да бъде той жив, произлиза от волята на Борис Христов. Търсят се в работата и биографията доста мотиви и хрумвания къщата-музей да разпростира своята активност. Заради тази обич на Борис Христов към българската музика е проведен и конкурс „ Миниатюри за огромен глас “. Идеята е такава, че българското творчество би трябвало да се развива, посредством нашите реализатори, по този начин както е считал и самият Борис Христов. Така, че младото потомство да получи нови произведения, акцентира Елена Драгостинова.
Традицията да се прави изкуство в този дом потегля от родителите на Борис Христов. Семейството вярвало, че неговият брат – Николай ще стане огромен музикант. Един ден обаче срамежливият Борис се осмелил на отворени прозорци да пее, пуснал гласа си и по този начин разбрали за гения на по-малкия им наследник.
Една инцидентна среща с царя
През 1942 година хорът, в който пее Борис Христов, изнася концерт в царския замък. Цар Борис III инцидентно го чува като солист и го пита: „ Вие в кой театър на операта пеете? Кога мога да ви чуя? ”. Борис Христов дава отговор, че доста е мечтал да следва в Италия. И тази негова фантазия се сбъдва. Десетина дни след срещата в двореца музикантът получава заповед от царя, че може да отиде да учи в Италия и ще получава стипендия. Оттук нататък стартира неговият дълъг път за сбъдване на фантазии.
„ На многая лета “
След 20 години на гастроли по международните подиуми, Борис Христов при едно от завръщанията си в България през 70-те години реализира друга своя фантазия – да запише Литургия Доместика от Александър Гречанинов в храм-паметника „ Александър Невски “ дружно с съветски и български църковни песнопения. Каноните на Православната черква обаче не разрешават в храмовете да звучат музикални принадлежности. Тъй като единението със Бога се случва само посредством човешкия глас, в нашите храмове могат да влизат артисти и хористи, само че не може да има музикални принадлежности. В творбата, което се записва има едно отклоняване от църковния канон – привнесен е дребен камерен оркестър. За да се случи този запис тогава персонално българският патриарх Кирил прави този компромис и записва ораторията дружно с известното „ На многая лета “, което постоянно чуваме в първите минути на новата година.
„ Благоденствие и мирное житие,
здравье же и спасенние,
и во всем благое поспешение!
Подажд, Господи,
благочестивому и православному болгарскому народу
и сохрани его на многая лета! ”
„ Този звукозапис остава за поколенията. Това е била една от най-големите фантазии на Борис Христов. Действително той в никакъв случай не е пял на българска сцена по разнообразни аргументи, само че неговата фантазия е осъществена “, означи Елена Драгостинова.
Последният концерт, който изнася популярният бас е на 22 юни 1986 година в Италия, където през 2006 година се основава Българският културен институт. Издъхва на 28 юни 1993 година в Рим. Неговото последно предпочитание е тялото му да бъде положено на българска земя. Поклонението се състои в катедралата „ Св. Александър Невски “ под звуците на „ Лакримоза “ от Реквиема на Верди, където басовата партия е в осъществяване на самия Борис Христов. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ