Борис Ангелушев е от онези художници, които имат щастливата съдба

Борис Ангелушев е от тези художници, които имат щастливата орис да се трансфорат в част от света, който ни заобикаля – илюстратор на детски книги и основател на обложките на някои от най-известните български литературни поредици, той участва във всяка по-голяма домашна библиотека. Изложбите му обаче са малко, а творчеството му е доста по-известно от името. Аз персонално за първи път попаднах на колекция с негови произведения този уикенд в Националната художествена изложба.Експозицията се открива с вълнуващите и красиви думи на неговия непосредствен другар Валери Петров. Както последният написа, тази галерия не демонстрира най-хубавото от творчеството на Ангелушев, по тази причина пък демонстрира най-типичното. Историята, която Валери Петров споделя като илюстрация за особения взор на художника върху света е такава – едно момиченце помолило да й нарисува принцеса и Ангелушев я нарисувал с дълга рокля и корона по какъв начин пере в едно корито. И в действителност, в нито една от рисунките му няма нищо нереално или помпозно, всичко е понятно, простичко и ясно.

Роден в Пловдив през 1902 година, през 1922 година той отпътува за Германия с математическа стипендия, само че се записва в Художествената академия. Още като студент Борис Ангелушев сътрудничи на Германската комунистическа партия с рисунки, карикатури, основава плакати и значки. Напуска Германия по политически аргументи през 1933 година, само че продължава да сътрудничи на левия щемпел както в Европа, по този начин и в България. Политическите промени не се отразяват на творчеството му, за разлика от доста други създатели по това време не му се постанова да прави взаимни отстъпки или да спре да работи.

Борис Ангелушев се счита за учредител на книгооформлението в България. На мен персонално тази част от изложбата ми беше най-интересна и носталгично блага –илюстрации в остарели български списания и книги за деца и възрастни, заглавният шрифт на списанието на детството ми „ Родна тирада “, хартиените обложки на старите книги, които още стоят в библиотеката на родителите ми. Илюстрациите му са единствено в черно и бяло, само че някои са доста занимателни и всичките са нарисувани като анимация – все едно всеки миг ще се раздвижат и ще тръгнат нанякъде. Прилича на пътешестване в детството и напълно вярно е черно-бяло – това е далечното детство на генерации българи.

Изложбата на Борис Ангелушев в Националната художествена изложба продължава до 16-ти март.