Борба докрай: Най-героичните последни схватки в историята
Битката при Термопилите е най-хубавият образец за същински героична битка. Малкото, само че могъщи спартанци застават против стотици хиляди персийски войски в битка до гибел, с цел да дадат на своите събратя гърци време да избягат. Тази борба оказва помощ да се обединят гърците против персите и се помни добре към този момент хиляди години.
Но това е единствено една от доста сходни героични сражения до гибел в историята. Ето още няколко образеца:
Швейцарската армия на папата има дълга и наситена със събития история. Швейцарците са известни наемници, ценени поради гневната си преданост. Охраната, която служи на папата, е измежду най-елитните наемници на своето време, като те самите гледат на задачата да отбраняват римския свещеник като извънредно значима.
Лоялността на швейцарската защита е изпитана най-силно по време на разграбването на Рим през 1527 година Когато папа Климент VII се пробва да премине от страната на Свещената Римска към страната на Франция, последва италианска война. Свещената Римска империя надвива в Северна Италия, само че на значително лутеранските наемни сили към момента не е платено. Те заплашват с протест, в случай че не ограбят Рим.
Мнозина от този интервал виждат Рим и папата като цели, знаци на всичко потискащо и неверно в католицизма
Рим, като заветен град, няма някакъв необикновен гарнизон; той значително се счита за неразрешен за атакуване за другите католически страни. Така жителите и милицията събират отбрана от към 5000 души против 20 000 професионални бойци. Градът е бързо щурмуван и Ватиканът е подложен под прицел.
Но 189-те швейцарски пазачи устояват против хилядите нападатели.
Тази защита дава време на папата и обкръжението му да избягат през Пасето, 800-метрова издигната пътека до замъка Сант Анджело. Около 40 швейцарски стражи напущат отбранителната линия, с цел да отидат да задържат нападателите още веднъж на входа на Пасето. Някои от тези пазачи оцеляват при нападенията и съумяват да отидат да пазят папата и в замъка.
Въпреки че по-голямата част от стражите са убити, в това число техният капитан, те съумяват да отхвърлен кръвожадните лутерански наемници задоволително дълго, с цел да изведат папата на безвредно място. Заради лоялността си швейцарската стража ще остане бодигард на папата чак до наши дни.
Съвсем при започване на 16 век Европа към момента е изпълнена със боязън от османско владичество. Сюлейман Великолепни има дълга и значително сполучлива кариера като началник на османската агресия по суша и море. Вече навлязъл в 70-те си години той подхваща още една акция – за завладяване на Виена.
Преди обаче да стигнат до Виена, османците е спрени от граф Зрински при крепостта му в Сигетвар. Зрински има доста скорошни триумфи в граничните борби и е деец от десетилетията на сражения. Той се изправя против мощ от към 150 000 османци, които са тръгнали да завладяват Виена, и Сюлейман с право чака бързо да смаже Зрински и неговите 3000 бранители в скромната им по величина цитадела.
Когато османската мощ дойде в крепостта, бърза офанзива на Зрински й нанася опустошителни жертви, преди главната блокада даже да е почнала. На идната седмица Сюлейман подрежда цялостно нахлуване. Десетки хиляди турски сили щурмуват стените, само че добре ръководената защита отблъсква всяка офанзива.
След месец пердах, в който месец Сюлейман умира, само че по естествени аргументи (смъртта му е защитавана в тайна), османските командири са подготвени за едно последно нахлуване. Стените са съвсем разрушени от непрекъснати бомбардировки и подкопаване, тъй че Зрински знае, че последваща сполучлива отбрана няма да има.
Вместо да чака гибелта, той възпламенява постепенно пламнал фитил, който е обвързван с големите ресурси от барут под крепостта. След това повежда дребната мощ, която бе останала, и се насочва към славна и смъртоносна борба.
Тъй като османците влетяват в крепостта, с цел да откраднат допустимо най-вече плячка, солидният гърмеж убива още 3000 мъже с изключение на 20-30 000 убити от борби или заболявания.
Тежката блокада, дружно със гибелта на Сюлейман, кара османската войска да се върне преди да доближи Виена, като по този начин още веднъж резервира османското въздействие да не проникне в останалата част на Европа.
Ако в миналото сте гледали „ Последният самурай “ с Том Круз, значи сте виждали, въпреки и мощно украсена, тази борба. Периодът в сами началото на 19 век е прочут като Реставрация Мейджи в Япония, време на бързо разбиране на незнайни до момента модерни технологии и културни въздействия. Много от самураите обаче са изцяло срещу тази смяна.
В резултат на това са подхванати редица протести против новото съвременно държавно управление, само че всеки от тях е сподавен. Последният и един от най -големите е протестът на Сацума, воден от Сайго Такамори. Сайго управлява учебни заведения за военно и академично образование и всъщност основава своя лична висококвалифицирана войска от самураи. Те обаче нямат най-модерното огнестрелно оръжие, а се бият по обичаен метод с лъкове и мечове.
Сайго едвам оцелява през по-голямата част от протеста. След като съвсем завладяват палат, имперска помощна войска прогонва силите му, а няколко пъти тя едвам не обкръжава бунтовниците, само че всякога те съумяват да избягат. Империалистите обаче дават толкоз, в случай че не и повече, жертви, колкото и хората на Сайго, макар че имперските войски са надалеч по-голям брой.
В последна сметка Сайго и неговата към този момент разредена група от към 3-500 самураи са приклещени в Широяма. Императорският пълководец подрежда да се създадат поредност от ровове, с цел да се приклещят Сайго и хората му на високото им място. С напредването на имперските сили самураите се спускат да се бият и последвалото стълкновение съвсем кара императорските войски да избягат, защото против тях седят надалеч по-добри бойци, само че големите цифри в последна сметка изтласкват самураите назад на хълма.
Сайго е смъртно ранен и почетно обезглавен от най-близките си другари, с цел да резервира достойнството си. След това останалите към 40-ина самурая се връщат надолу по хълма, където посрещат гибелта си в багра. Бунтът и гибелта на самураите се преглеждат като огромна покруса, само че японската общност и Сайго получават посмъртно опрощение от императора. Успех на имперската войска от по-нисък клас обаче съвсем заличава самурайската класа.
