Днес властта се държи от мишки и мушмуроци
Безпрецедентният и нахален факт министър да живее в апартамент, който му е даден в прорез с морала, само че и със закона (ясно описал какво тук значи спор на интереси), самичък за себе си е забележителна и в действителност мъчно измерима вреда, нанесена на нравствеността и ценностната система на обществото.
Но аз живея в действителен свят и съм видял какво ли не за тези 30 години, тъй че още един възмутителен и безпардонен факт мъчно може да ме удиви.
Защо политици от върховен сан се държат по този начин разбирам. Не извинявам държанието им по никакъв метод, само че си го изяснявам даже обикновено.
Това, от което ме боли е обвързвано със загатна за един наш съидейник при започване на Прехода, чичо Гришата, за който постоянно съм разказвал тук (негова, да вземем за пример, е фразата от 1990 година - Глас национален, камшик Божи).
Чичо Гришата изглеждаше малко разсеян, леко изместил центъра, само че постоянно говореше стресиращи ме неща. Такива, които след това се оказваха истина.
Та той ми бе споделил:
От несвободата има нещо по-опасно и то е дарената, харизаната независимост! Защото не се цени и елементарно се изражда в свободия. На вас (той по този начин наричаше обществото ни) ви дадоха свободата, харизаха ви демокрацията и би трябвало доста да внимавате в какво ще се трансфорат и да не се изродят.
С очите си видях по какъв начин ние (сиреч обществото) въобще не ценим дарената ни независимост и по тази причина тя през днешния ден се изроди в свободия. Същото е и с демокрацията. Тя ни бе харизана частично, частично ние, първите лица от първите манифестации се преборихме за нея дружно с огромни маси елементарни хора и направихме имена и биографии с силата на тези огромни маси елементарни хора, като предписание за тяхна сметка и върху техен тил. Но по този начин или другояче, допринесохме доста за това да живеем при народна власт.
Днес обаче властта се държи единствено и само от такива, които получиха демокрацията на тепсия. Те в миналото бяха или мишки и мушмуроци, или пасивни и страхливци, или тресавище и кал, или хитряги и прагматици, или бандитчета и разбойничета, или сиви и безцветни. И други всевъзможни бяха, като общото им бе единствено едно - пет пари не даваха за демокрацията, пръста си не мръднаха поради нея, нито желаеха да знаят какви са нейните съкровени полезности, нито им пукаше за нейните сакрални правила.
Изчакаха търпеливо да минат всичките води на демокрацията - въодушевената, съзидателната, бурната, спорната, разочароващата, мътната, незнайно до каква степен водещата, тази на тъжната равносметка и още няколко води, с цел да пристигна мочурясалата вода на застоя, именуван кой знае за какво непоклатимост...
Това беше тяхната вода, настъпи техният час. И те изплуваха като пяна от горната страна.
За тях свободата е дъвка за балончета, сантиментално и детско надувани до " пльооок! " от наивници. За тях демокрацията е метод да печелят от нея доста и без риск, посредством публични поръчки и еврофондове. Докато може с реплика на независимост и официална народна власт с цел да вършат това, което вършат, те ще поддържат видимостта на независимост и привидността на народна власт. После, в случай че се наложи, ще извърнат другия край.
Но надълбоко в себе си, като полезности и правила, като морал и добродетелност, на тях свободата и демокрацията са им изцяло безразлични. За тях те нехаят, тъй като ги получиха безусловно наготово, изцяло безплатно и напълно харизани. Те не са създали нищо за тях и няма да създадат, защото не са наивници и наивници.
Ето за какво не им пука какви дълготрайни последствия има от техните дейности. Те са тук и в този момент и жънат и вършеят, тъй като мандат три последващи генерации храни. Много значимо по какъв начин ще се отрази това, което вършат, на свободата и демокрацията. Много значимо какви вреди нанасят и на свободата, и на демокрацията. Много значимо, в случай че на следващия ден, да вземем за пример, всички политици отиват в политиката, с цел да им харижат апартамент прогимназия, с цел да ударят кьоравото, с цел да съберат парсата, с цел да обезпечат и правнуците си. Много значимо какво ще стане с България.
На тези, на които не им пука за полезностите на свободата и за правилата на демокрацията, на тях не им пука и за България.
Иначе преди да създадат каквото и да било, те биха си помислили - а по какъв начин то ще се отрази на България?
Те не си го помислят, тъй като не са простаци и тъй като не желаят да пропуснат златния късмет.
Те не ценят нищо, което са получили безплатно, което им е било подарено. те ценят единствено това, което са съумели да завоюват сами и да натрупат с помощта на себе си, на своята сръчност и умелост, на своята прозорливост и прагматичност. Само то може да се постави на сметка и влага в недвижимо и движимо имущество. А свободата и демокрацията - тях нито можеш да ги капитализираш, нито можеш да живееш от лихвите им, нито може да ги влагаш в съмнителни удоволствия, нито можеш с тях да си купиш нещо, че даже не можеш да ги намажеш и наръсиш на филия - като с мехлем и червен пипер...
Б. ред. - Коментарът на проф. Николай Слатински е от профила му във фейсбук.
Но аз живея в действителен свят и съм видял какво ли не за тези 30 години, тъй че още един възмутителен и безпардонен факт мъчно може да ме удиви.
Защо политици от върховен сан се държат по този начин разбирам. Не извинявам държанието им по никакъв метод, само че си го изяснявам даже обикновено.
Това, от което ме боли е обвързвано със загатна за един наш съидейник при започване на Прехода, чичо Гришата, за който постоянно съм разказвал тук (негова, да вземем за пример, е фразата от 1990 година - Глас национален, камшик Божи).
Чичо Гришата изглеждаше малко разсеян, леко изместил центъра, само че постоянно говореше стресиращи ме неща. Такива, които след това се оказваха истина.
Та той ми бе споделил:
От несвободата има нещо по-опасно и то е дарената, харизаната независимост! Защото не се цени и елементарно се изражда в свободия. На вас (той по този начин наричаше обществото ни) ви дадоха свободата, харизаха ви демокрацията и би трябвало доста да внимавате в какво ще се трансфорат и да не се изродят.
С очите си видях по какъв начин ние (сиреч обществото) въобще не ценим дарената ни независимост и по тази причина тя през днешния ден се изроди в свободия. Същото е и с демокрацията. Тя ни бе харизана частично, частично ние, първите лица от първите манифестации се преборихме за нея дружно с огромни маси елементарни хора и направихме имена и биографии с силата на тези огромни маси елементарни хора, като предписание за тяхна сметка и върху техен тил. Но по този начин или другояче, допринесохме доста за това да живеем при народна власт.
Днес обаче властта се държи единствено и само от такива, които получиха демокрацията на тепсия. Те в миналото бяха или мишки и мушмуроци, или пасивни и страхливци, или тресавище и кал, или хитряги и прагматици, или бандитчета и разбойничета, или сиви и безцветни. И други всевъзможни бяха, като общото им бе единствено едно - пет пари не даваха за демокрацията, пръста си не мръднаха поради нея, нито желаеха да знаят какви са нейните съкровени полезности, нито им пукаше за нейните сакрални правила.
Изчакаха търпеливо да минат всичките води на демокрацията - въодушевената, съзидателната, бурната, спорната, разочароващата, мътната, незнайно до каква степен водещата, тази на тъжната равносметка и още няколко води, с цел да пристигна мочурясалата вода на застоя, именуван кой знае за какво непоклатимост...
Това беше тяхната вода, настъпи техният час. И те изплуваха като пяна от горната страна.
За тях свободата е дъвка за балончета, сантиментално и детско надувани до " пльооок! " от наивници. За тях демокрацията е метод да печелят от нея доста и без риск, посредством публични поръчки и еврофондове. Докато може с реплика на независимост и официална народна власт с цел да вършат това, което вършат, те ще поддържат видимостта на независимост и привидността на народна власт. После, в случай че се наложи, ще извърнат другия край.
Но надълбоко в себе си, като полезности и правила, като морал и добродетелност, на тях свободата и демокрацията са им изцяло безразлични. За тях те нехаят, тъй като ги получиха безусловно наготово, изцяло безплатно и напълно харизани. Те не са създали нищо за тях и няма да създадат, защото не са наивници и наивници.
Ето за какво не им пука какви дълготрайни последствия има от техните дейности. Те са тук и в този момент и жънат и вършеят, тъй като мандат три последващи генерации храни. Много значимо по какъв начин ще се отрази това, което вършат, на свободата и демокрацията. Много значимо какви вреди нанасят и на свободата, и на демокрацията. Много значимо, в случай че на следващия ден, да вземем за пример, всички политици отиват в политиката, с цел да им харижат апартамент прогимназия, с цел да ударят кьоравото, с цел да съберат парсата, с цел да обезпечат и правнуците си. Много значимо какво ще стане с България.
На тези, на които не им пука за полезностите на свободата и за правилата на демокрацията, на тях не им пука и за България.
Иначе преди да създадат каквото и да било, те биха си помислили - а по какъв начин то ще се отрази на България?
Те не си го помислят, тъй като не са простаци и тъй като не желаят да пропуснат златния късмет.
Те не ценят нищо, което са получили безплатно, което им е било подарено. те ценят единствено това, което са съумели да завоюват сами и да натрупат с помощта на себе си, на своята сръчност и умелост, на своята прозорливост и прагматичност. Само то може да се постави на сметка и влага в недвижимо и движимо имущество. А свободата и демокрацията - тях нито можеш да ги капитализираш, нито можеш да живееш от лихвите им, нито може да ги влагаш в съмнителни удоволствия, нито можеш с тях да си купиш нещо, че даже не можеш да ги намажеш и наръсиш на филия - като с мехлем и червен пипер...
Б. ред. - Коментарът на проф. Николай Слатински е от профила му във фейсбук.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ