Той винаги носел цветя на покойната си жена. Но постъпката на двама непознати го разплакала
Безграничната обич на Бъд Колдуел към брачната половинка му Бети горяла в продължение на десетилетия, оставайки също толкоз мощна даже след гибелта на Бети.
„ Daisy a Day “ („ Ще ти правя подарък маргаритки всеки ден “) била обичаната ария на Бети, която брачният партньор й пускал доста постоянно през 55-годишния им брак.
Бъд постоянно се опитвал да направи на Бети дребна изненада под формата на букет маргаритки, от време на време до момента в който си тананикал обичаната комбинация на жена си.
За страдание през 2013 година Бети умряла и Бъд останал самичък.
Но Бети останала вечно в паметта и сърцето му.
В знак на своята лоялност и безкрайна обич към Бети, Бъд сложил мемориална скамейка в Lakeside Park, ситуиран в Уисконсин.
На пейката имало дребна плочка със фотография и информация за дамата, която Бъд се гордел да назова своя брачна половинка.
Всеки ден Бъд идвал на това място, с цел да уважи паметта на обичаната си брачна половинка. Често той просто седял и си тананикал обичаната й ария. Той разказвал на Бети за живота си, за времето, какво се случва по света и какъв брой доста му липсва.
Но щом пристигнала зимата и паднал сняг, за Бъд станало мъчно да посети пейката на Бети. Вече не можел, както преди, да идва и да поставя цветя в нейна памет.
В един изключително снежен ден всичко, което Бъд можел да направи, било да застане на тротоара и да гледа пейката от разстояние. Имало толкоз доста сняг, че Бъд просто не можел да премине през него.
Бъд обаче нямал визия, че двама изцяло непознати са забелязали ежедневния му обред и скрито решили да оказват помощ.
Двама чиновници на парка, където Бъд идвал всеки ден, се наели да почистят снега от пътеката, която води до паметната скамейка на Бети през зимните дни.
А вдовецът бил същински разчувстван от дейностите им.
Просто вижтте репортажа на CBS, с цел да научите за безкористните дейности на двамата чиновници.
Това е една чудесна история е за огромна обич, добрина и двама чиновници на парка, Джерод и Джо, които с дейностите си връщат вярата ни в човечеството.
Страхотно е, че има такива грижовни хора като тези момчета. Не е тяхна отговорност да разчистят дребната пътечка посред изоставения парк, само че те безкористно го създали поради влюбения мъж.
