Моето семейство е моят баща. Той ме отгледа от малък.

Моето семейство е моят татко. Той ме отгледа от дребен. Майка ми ме напусна, когато бях на четири години. На процедура не я помня. Само някои контури на лицето и това е всичко.

Често питах татко ми за нея. Помолих го да ми опише най-малко нещо за нея, само че баща сподели, че тя ни е напуснала и това беше краят на диалога.

Татко не се ожени за повторно. Вероятно не искаше още веднъж да преживее загубата на обичан човек. Някак си нямаше шанс в живота. Не познаваше и родителите си. Баща му пиел и умрял рано, а майка му намерила някакъв чужденец и решила да си уреди по-добър живот и избягала с него в чужбина.

Затова баба ми отгледала татко ми. И той израснал като доста добър човек. Аз също не познавах моите баба и дядо.

Леля Ирина, братовчедка на татко ми, ми описа за майка ми. Тя нямаше лични деца, тъй че на процедура замести майка ми.

Леля Ирина сподели, че родителите ми са се срещнали в университета, до момента в който са учили, и по-късно са се оженили. Планирали бъдещето си дружно и когато съм се появил аз, баща почнал да работи интензивно, с цел да изхрани фамилията.

Той постоянно ходеше в командировки, тъй че постоянно оставах самичък.

Но баща постоянно се опитваше да прекарва всяка свободна минута с нас, той доста обичаше мен и мама. Понякога с татко ми ходехме в командировки. Затова още като дребен бях посетил съвсем всяка страна в Европа.

Защо мама напусна татко, ще попитате? И аз към момента не мога да го схвана. Оказва се, че майка ми постоянно е била несериозна жена.

Когато баща бил в командировка, тя му изневерявала зад тила му. Оказва се, че татко ми й обръщал прекомерно малко внимание.

Когато баща разбра за това, тя му махнала с ръка и споделил, че е намерила по-добър брачен партньор и по-добър живот за себе си. Омръзнало й е да бъде стопанка и да чака като куче мъжа си.

Като не взела поради обстоятелството, че баща се трудел за всички ни. Беше ме позор да схвана, че имам такава майка.

А още повече ми стана жалост за татко ми. След като майка ми го напуснала, той си намерил втора работа и почнал да отглежда сина си самичък. Щастлив съм, че татко ми ме е възпитал по този начин. Няма по какъв начин да намеря по-добър татко.

Тъй като той постоянно пътуваше в командировки в европейски страни, ме изпратиха да изучавам в чужбина. Чуждите езици бяха много лесни за мен. Затова отидох в Англия да изучавам.

В Лондон приключих с отличие. Хареса ми този град, тъй че планирах да остана там в бъдеще. След като отпътувах да изучавам, баща се върна на предходната си работа и в този момент още веднъж лети в командировки из Европа.

Той постоянно ме посещава, тъй че даже не се постанова да се прибирам. Много ми липсва вуйна Ирина, само че в този момент има съвременни способи за връзка, тъй че приказваме съвсем всеки ден посредством видео чат.

В Лондон открих своята обич. Наталия беше също българка,дошла в Англия, с цел да работи и да откри по-добър живот. Беше доста положително момиче. Заедно сме от към година, тъй че за Великден планирах да дойда в България и да я срещна с баща и вуйна Ирина. Планирах да свържа живота си с тази блага хубавица с кафяви очи.

Както си мислех, баща беше удовлетворен от избора ми, както и вуйна Ирина. Планирахме да създадем дребен празник в чест на нашето запознанство.

Изведнъж се звъни на вратата. Отидох да отворя. Не чакахме посетители, а всичките ми родственици към този момент бяха в жилището. На прага стоеше непозната за мен жена.

Но нещо ми подсказа, че съм я виждал някъде. Тя ме погледна в очите и сподели:

— Здравей, сине, толкоз си пораснал!

А аз гледах тази жена и не можах да схвана какво прави тук. Гласът на татко ми се чу зад мен:

— Какво търсиш тук? Какво искаш? – студено попита баща.

— Просто желаех да видя сина си. Сине, аз съм, майка ти.

Погледнах тази жена и в мен нямаше нищо – нито страдание, нито яд, нищо. Тази жена ми беше просто непозната, не знаех коя е. Вдигнах очи към нея и отговорих равнодушно:

— Нямам майка, тя ни напусна от дълго време. Не знам коя си. Моля те да напуснеш дома ни и да не идваш повече.

И затворих вратата. Не съжалявах за тази непозната жена. Всички скъпи и обичани за мен хора бяха тук с мен. А другото не ме интересуваше.