Днес в магазина видях една възрастна жена да стои половин

Днес в магазина видях една стара жена да стои половин час и да избира най-евтините консерви. Въпреки огромния мраз бабата беше с гумени чехли. Приближих се до нея, помогнах й да прегледа всички артикули и взех кошницата й, цялостна с разнообразни рибни и месни консерви.

Отидох на касата и ги платих, тя се разплака от благополучие. Тогава я помолих да постави всичко, което желае в кошницата. Тя постави единствено пакет на ниска цена ориз и маргарин.

Представяте ли си? Маргарин и ориз!

Попитах я какви артикули няма у дома; желаех самичък да изпълня кошницата. Както се оказа, тя въобще нямаше никаква храна, даже изключила хладилника, с цел да не работи на вятъра.

Жената яде единствено евтини консерви и няма задоволително пари за друга храна.

– Знаеш ли, синко, когато през днешния ден отидох до магазина, помолих Бог да ми изпрати 10 лв. за хранителни артикули. И ето какъв избавител ми изпрати – сподели с усмивка старата жена.

В този миг ме беше позор от всички хора на планетата. Реших да изпратя дамата до тях, тъй като пакетите бяха тежки.

Тя не живееше в остаряла кооперация, а в елитна нова постройка. Веднага се изненадах.

Както се оказа, получила жилището, откакто остарялата й къща била съборена. Живеела със сина си, само че той умря преди шест години.

Просто не можех да си обясня – в кооперациатя живеят богати хора, предприемачи и политици, които са били другари със сина й и знаят настоящето състояние на старата жена, в действителност ли ене може да й вземеш един самун? Някой не видя ли, че дамата е с гумени чехли през всичките сезони?

Влязох в жилището, на всички места имаше картони, неработещи уреди и изпотрошени мебели. Възрастната жена описа, че снаха й и майка й пристигнали след гибелта на сина им и отнесли всичко. Сега я чакат да си отиде, с цел да получат жилището.

Днес похарчих към 300 лв., тези артикули ще й стигнат за няколко седмици. Шибаните 300 лева могат да костват човешки живот!

В постройка с десетки етажи нямаше нито един човек, който да избави съседката си от апетит.

А едно време бабата не е била инцидентен човек – работела е в института за галактически проучвания и технологии, пяла е в театър….

Когато погледнах фотографията й от младините, ми стана още по-болезнено… Знаела ли е тогава тази млада съумяла жена, че я чакат толкоз мизерни старини?

Има сестра, звъни й един път месечно, пита я дали е жива. Когато схваща, че още не е мъртва, тя стартира да кълне и да й желае гибелта. Всички чакат старата дама да отиде в различен свят, даже и дребният внук.

Но ще им кажа едно – ще има да чакат! Ще направя всичко допустимо да подобря живота на тази жена.

Тя ще се храни обикновено, ще се облича обикновено и ще си почива санаториум. Ще ги надживее всички, ще дам всичко от себе си.

Прибрах се екъщи. Отворих фейсбук. Мой другар разказа сходна обстановка в своя профил. Разбрах, че вървим към бездна.

Разбрах, че не ни е останало нищо човешко.

Един уединен човек може да почине от апетит в момена, в който неговият богат комшия си хвърля храната в кошчето, тъй като е преситен. Но на никого не му пука. Лекарите установяват гибелта и това е – индивида го няма, само че животът на съседи, родственици и другари продължава.

Човекът е работил за космонавтиката, съдействал е за историята на страната и ще почине, тъй като в къщата няма самун. 21 век. Развита страна. Съвременни хора.

Приятели, дано помогаме на старите хора. Поне един път месечно платете някоя кошница с храна за бедните пенсионери. Разбира се, всичко зависи от вашите благоприятни условия, само че мисля, че няма да обеднеете с 50 лв..