Ще сменим ли полицейския ботуш с военен?
Румен Радев разгласи, че се впуска в политическата конкуренция, с цел да се бори с „ корупционерите “. Само че корупцията не се побеждава с възторг, а с работещи институции. И най-много със силата и пълномощията на правосъдна власт – самостоятелна, отчетна и задоволително смела да изреже срастванията сред бандитите и хората в тоги. Как тъкмо Радев си показва промяната в тази система, с цел да се реализира сходен резултат, не излиза наяве. А го даде обещание преди повече от шест години, в качеството си на държавен глава (виж изказването на уеб страницата на Президентството тук).
И защото развалата не се бори с лозунги, а дейности, е значимо да напомним няколко обстоятелството:
През 2016 година Румен Радев (тогава кандидат-президент) показа, че поддържа концепциите за задълбочена правосъдна промяна, включваща и ограничение на голямата власт на основния прокурор. По-малко от 24 часа по-късно обаче той съумя да се „ поправи “ обществено, че за него „ мнението на основния прокурор е определящо “.
През 2017г. във връзка ЦУМ-гейт (срещата Цацаров-Гергов-Дончев, приключила с репликата на тогавашния основен прокурор: „ Имате прекрасен бизнес “) Радев съобщи, че президентът „ не е следовател и не е проверяващ орган “ след писмо на ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов с искане президентът да образува специфична комисия по случая. Явно истината за един от огромните кавги, свързани със злоупотребата с власт на основен прокурор, не му е приоритет.
През 2019 година в началото стимулирано Радев не подписа указа за назначение на Иван Гешев за основен прокурор и върна топката на Висшия правосъден съвет (ВСС). Президентът можеше, само че не се възползва от пълномощието си да сезира Конституционния съд за пояснение на наредбата на чл.129, алинея 2 от Конституцията, която указва по какъв начин се назначава основният прокурор. Защо? Защото практиката по приложение на процедурата, която Висш съдебен съвет подхваща при отвод от сключване на сходен декрет за предопределение от страна на президента е спорна. Когато Петър Стоянов върна предлагането за назначение на Бойко Рашков за основен прокурор преди близо 30 години, Висш съдебен съвет рестартира процедурата за избор, която приключи с назначението на различен за основен прокурор – Никола Филчев. Когато Висш съдебен съвет избра Георги Чолаков за ръководител на Върховния административен съд, Румен Радев отхвърли да подпише декрет за назначение, само че след връщането на предлагането Висш съдебен съвет единствено прегласува претендента без да инициира нова процедура.
Пак през 2019 година, откакто подписа указа за назначението на Иван Гешев, Радев инициира публичен спор за конституционни промени като провежда срещи с академичната общественост, институции, професионални сдружения и цивилен организации. Все още обаче не знаем: каква е визията на Радев за промяната на правосъдната власт, какви ограничения съгласно него следва да се приложат и какви дейности да се подхващат. Срокът за събиране на мнения беше 30 януари 2020 година: шест години не бяха задоволителни на Радев.
Аргументът на президента, че Народното събрание е цялостен с деморализирани представители и няма кой да гласоподава за действителна промяна звучи безапелационно, само че е и комфортен, тъй като освобождава от отговорност. Вече е и неплатежоспособен. Защо? Защото неговите бъдещи гласоподаватели би трябвало да са осведомени с инструментариума, който той следва да употребява при битката с корупцията по високите етажи на властта. Иначе ще е следващият избавител, който приказва сладкодумно и употребява антикорупционната карта само като комфортен мотив за създаване на позитивен облик и трупане на политически дивиденти. Както самият той споделя: „ [о]т успеваемостта на промените в правосъдната система зависи дали ще реализираме правдивост, изкривяване на корупцията, качествено държавно ръководство и просперираща социална среда “(виж публично изказване на страницата на Президентството тук). Ако Радев не показа ясна тактика или най-малко концепция по какъв начин да се случи това, просто ще сменим полицейския ботуш с боен.
*Текстът е оповестен на уеб страницата на Института за пазарна стопанска система (ИПИ). Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
Още настоящи разбори – четете тук
