Това се случи през 1975 г., а аз бях в 8 клас. Помолиха ни да не разказваме дори на близките си…
Това опонира на всички естествени закони!
Тази история се случи в далечното минало и всички възпитаници бяха помолени да не споделят на никого, даже на личните си родители.
Този случай се случи през 1975 година Тогава бях осми клас.
След този случай учителите събраха нашия клас и ни предизвестиха да не разпространяваме клюки и да не споделяме на никого какво се е случило, даже и на родителите си.
Но белким могат децата да пазят секрети?
В нашия клас учеше най-обикновено момиче Катя Яготкина. Тя не се отличаваше от учениците.
Учеше като всички девойки, получаваше положителни оценки. Играеше същите игри като всички останали.
Мечтаеше за бъдещето като всички младежи. Тя имаше единствено една другарка, Светка, едва и болнаво момиче. Може би Катя имаше другари отвън учебно заведение, само че в класа имаше единствено един.
Те посрещнаха измененията дружно. И си пишеха домашните дружно. Ако имаха шестици, то и двете имаха. Ако имаше неточности в задачата, значи и двете бяха създали неточности.
Навън беше пролет. А в подобен миг въобще не ни се учеше.
Беше последният урок. Още двадесет минути и независимост. Учителят обясняваше нещо неенергично на дъската.
И внезапно Светка, приятелката на Катя, пада на пода и лежи неподвижно.
Само на кино децата се притичват на помощ. При нас всичко беше противоположното. Децата, уплашени от това представление, се отдръпнаха от момичето, което лежеше на пода.
Единствената, която се втурна към момичето, беше изплашената учителка.
— Михайлов, тичай да донесеш вода, бурканът е до цветята. Андреева, тичай да извикаш шефа и бързо да викнат кола за спешна помощ.
Децата без съмнение се втурнаха да следват инструкциите на учителя. Светка лежеше, без да помръдва.
Донесоха вода и учителката стартира да бърше лицето на момичето с влажната си ръка.
Дотича шефът.
След известно време дойде колата за спешна помощ и всички ни помолиха да напуснем класната стая. Стълпихме се в коридора. Само Катя стоеше настрана от всички.
След десетина минути цялата бригада излезе в цялостен състав. Света я нямаше. Докторът се приближи до учителя:
— Обадете се на полицията. Общо взето всичко е както би трябвало.
— Какво не е наред с нея – попита учителят.
— Тя е мъртва от към двадесет минути – безшумно сподели докторът, с цел да не чуят децата.
Възцари се цялостна тишина.
—Светка – извика Катя и се втурна в класната стая.
— Катя, недей. Не може да влизаш там – извика учителката.
Но Катя към този момент беше се втурнала в класната стая и се затича към лежащата си другарка. Тя спря за секунда и се строполи върху гърдите на приятелката си.
— Живей, Светка – повтори тя едни и същи думи безпределно доста пъти, – Живей. Живей.
Учителката хвана Катя за ръката и стартира да я дърпа от приятелката й.
— Оставете я — сподели лекарят.
Минаха още пет минути. Учителят==ката и лекарят стояха безмълвно към приятелките.
И тогава ръката на Света се раздвижи. Катя седна до Света и стартира да я гали по лицето. Света отвори очи.
— Но това е невероятно — прошепна лекарят.
Трябва да се види това, което се случи тук. Светка беше натоварена в носилка и я изведоха на тичешком от учебно заведение.
На идващия ден Катя не пристигна на учебно заведение. Родителите й помолиха. Казаха, че няма сили. А учителите ни събраха всички и ни предизвестиха да не приказваме доста.
Седмица по-късно Катя и Света седяха дружно в клас.
Съученици разпитваха Катя. Какво се случи? Как съумя да съживи приятелката си? Според законите на природата това е невероятно.
— Не знам – отговори Катя, – просто доста желаех Светка да живее…
Николай Скворцов
