Жена ми изплете пуловери за внуците ни, а те ги продадоха. Реших да им дам незабравим урок
Коледа е време за замяна на дарове, за мир и обич в фамилията. Но за мен се оказа и време да вразумя внуците ни, които явно не ценяха непознатия труд.
Точно това се случи в нашето семейство, когато плетените пуловери на жена ми — подробно направени с обич и грижа — се озоваха в магазин за втора ръка. Това разруши сърцето й, само че също по този начин ми даде опция да предам на внуците ни паметен урок.
Традицията на ръчно плетените дарове на баба
Години наред брачната половинка ми, нежното сърце на нашето семейство, влага времето и любовта си в основаването на ръчно направени дарове за нашите внуци.
Плетените пуловери на жена ми се трансфораха в скъпа фамилна традиция, които тя подаряваше на рождени дни, Коледа и други специфични мотиви. Всеки пуловер или чорап е труд на обич, деликатно проектирано и направено, с цел да дава отговор на личността и стила на всеки внук.
Сами разбирате предаността на брачната половинка ми към тази традиция. Ето за какво можете да си визиите какъв брой ни заболя когато се натъкнахме на нейните творения в магазин за втора ръка.
Да забележим тези направени с обич пуловери, захвърлени като остарели, ненужни парцали, ни засегна доста.
Никога няма да не помни деня, в който намерихме плетените пуловери на жена ми на стелажа в магазин за артикули втора ръка.
Лицето на жена ми помръкна, когато разпозна раирания синьо-сив пуловер, който беше изплела за най-голямата ни внучка предходната Коледа. Опитът й да прикрие болката с лека усмивка единствено задълбочи решимостта ми да се оправя със обстановката.
Същата вечер се върнах в магазина, купих всички пуловери и започнах да възнамерявам урок, който нашите внуци няма да не помнят.
Урок по почитание и признателност
Вместо просто да им се скарам и да ги санкционира, взех решение да покажа на нашите внуци напъните, които са нужни, с цел да изработиш нещо съ ссобствените си ръце.
Изпратих на всеки от тях пакет, съдържащ прежда, игли за плетене и указания, дружно със фотография на истинския пуловер и записка: „ Ако смятате, че тези дарове са безполезни, пробвайте се да си извършите сами. “
Отговорит не закъсняха.
Последваха позвънявания от внуците. В гласовете им се долавяха комбинация от разстройване и откровени извинения. Някои се обадиха, с цел да признаят, че не са осъзнали нужното време и старания, до момента в който други останаха безмълвни, евентуално размишлявайки върху дейностите си.
На идната ни фамилна вечеря, внуците дойдоха, облечени със личните си творения, които ссе бяха пробвали да изплетат – пуловери с „ бучки “, неравни шалове и всичко останало.
Внуците изглеждаха неуместно занимателни, само че тези им старания бяха знак на осъзнаването какъв брой мъчно е да направиш нещо самичък, вместо да го купиш наготово от магазина.
Всички откровено се извиниха на баба си за неуважението.
Същата вечер смехът, извиненията и откровените обещания, че ще ценят подаръците на баба се трансфораха от болезненот прекарване в миг на личностен напредък.
Аз пък извадих истинските пуловери, които бях избавил от магазина за втора ръка, и децата с неспокойствие размениха своите творения за безупречните дизайни на баба си.
В последна сметка фамилията се сближи и внуците осъзнаха какъв брой е значимо да цениш любовта и напъните зад всеки бод от плетените пуловери на жена ми.
