Когато се омъжих за Анатоли, бях сигурна, че той е

Когато се омъжих за Анатоли, бях сигурна, че той е моята орис. Но на 44-ия си рожден ден получих такава „ изненада “, която не бих поискала на никого. Дори на най-големите си врагове. 

Съпругът ми ме изостави поради друга жена и то не коя да е, а моята кръстница, кръстницата на най-малката ни щерка. А моите лични дъщери, вместо да ме поддържат, взеха страната на татко си.

В навечерието на рождения си ден планирах да го ознаменувам непретенциозно със фамилията си. Исках да поканя брачна половинка си, децата и даже новоизпечените ни свекъри, защото неотдавна организирахме сватбата на огромната ни щерка. Но добре, че не го направих – другояче щях да се опозоря пред хората.

А рожденият ден от празненство се трансформира в най-компания ден в живота ми.

Вечерта брачният партньор ми разгласи, че напуща фамилията.

– Влюбих се в друга – сподели той умерено.
– В коя? – едвам намирах сили да вдишвам. Мислех, че си прави смешка, само че изражението му бе ссериозно.

„ Кристина “, прозвуча името на кръстницата.

Тази жена постоянно беше чест посетител в нашата къща, на процедура член на нашето семейство. Успяла, красива, само че по някаква причина самотна, тя постоянно прекарваше празниците с нас. Сега се оказва, че тя не е била просто посетител, а тази, поради която брачният партньор ми унищожи брака ни.

Треперех цялата, само че нямаше да му направя удоволствието да заплача. Най-обидното бе, че личните ми дъщери поддържаха татко си.

„ Мамо, това е неговият живот, той има право да бъде благополучен “, сподели огромната.

„ Да, би трябвало да го приемеш “, включи се по-малката.

Думите на дъщерите ми бяха изключително мъчителни за мен. Разбрах за какво се държаха по този метод. Съпругът ми надалеч не е безпаричен човек, той има сполучлив бизнес.

За сватбата на огромната ни щерка той купи апартамент, а на дребната даде обещание кола за 20-ия й рожден ден. Привързаността им към татко им явно беше стимулирана от неговата благотворителност.

Кристина също не се смяташе за отговорна. Тя ми изпрати известие:

„ Прости ни и ни разбери. Всеки има право на благополучие. Ние се обичаме. И ти ще намериш своето благополучие. “

Тези думи звучаха присмехулно. Но както се оказа, нейните пожелания да бъда щастлива в действителност се оказаха оракулски.

Работих като учителка в дом за деца, лишени от наставнически грижи дълги години. Там срещнах едно момиче на име Ива, което ми стана съвсем като член на фамилията. Когато порасна и отиде в Германия да печели пари, аз й помогнах с пари, като теглих заем. Ива изплати заема, уреди живота си в чужбина и сполучливо се омъжи за немец.

След като научи за развода ми, Ива ми предложи да отида при нея, с цел да се разсея малко от мислите си. Аз се съгласих. Семейството й ме одобри като собствен непосредствен и за известно време съумях да не помни за проблемите си.

Един ден при мъжа на Ива пристигна негов родственик на име Хайнрих. Веднага намерихме общ език. Той беше на 45 години и в никакъв случай не беше женен. Няколко седмици по-късно той ми предложи брак. Аз се съгласих.

Скоро имахме дете – тук в Германия раждането на 45 се счита за норма.

Сега пребивавам в благополучие и съм заобиколена от обич. Животът ми се промени изцяло.

Бившият ми брачен партньор нямаше подобен шанс. Нещата не му се получиха с Кристина и започнаха проблеми в бизнеса. А може би поради проблемите в бизнеса се появиха и такива с нея…

Дъщерите ни стопираха да го поддържат, тъй като към този момент не можеше да им дава пари. Те се сетиха за мен, започнаха да звънят, да молят за помощ и даже предложиха да дойдат на посетители.

Ще им оказа помощ с каквото мога, тъй като те са мои деца. Но към момента не съм подготвена да ги поканя в дома си – негодуванието е прекомерно мощно.

Понякога имам чувството, че съм неприятна майка, само че по този начин и не мога да простя на всички за разрушеното ни семейство…