„Дъще, баща ти е болен. Трябват пари за лечение“, каза ми майка ми. А аз се чудех как да постъпя…
Дри не можете да си визиите в каква атмосфера съм израснала. Когато се родих, татко ми е плакал, само че това не са били сълзи на наслада. Той бил отчаян, тъй като мечтаел да има наследник.
Докато растях, той съвсем не ми обръщаше внимание. А когато майка ми роди второто си дете, този път момче, всичко се промени. Даниел се трансформира в гордостта на фамилията, а татко ми безусловно грееше от благополучие, хвалейки се със сина си на всички.
Оттогава живях в сянката на брат си. Избраха му най-хубавите учебни кръжоци, до момента в който аз вървях единствено в художествено учебно заведение. Всички се възхищаваха на триумфите на Даниел и даже не забелязяаха моите достижения.
Майка ми виждаше какъв брой ме боли, само че не посмя и дума да каже на татко ми. Затова откакто приключих девети клас, взех решение да отпътува да изучавам в различен град. Отидох в хубава гимназия и по-късно продължих образованието си в университет, където учих за преподавател по биология.
Данило, несъмнено, бешше предопределен за „ високи цели “. Родителите ми заплатиха да чужбина и му дадоха пари да стартира личен бизнес. Но той не съумя и загуби всичко. Баща ми обаче го оправда.
– Във времена като тези да имаш личен бизнес е героизъм! Всичко е наред, всичко ще се подреди!
Но нищо не проработи. Даниел банкрутира и по-късно се върна в къщата на родителите ни с годеницата си, тъй като не можеше да заплаща наема. Нашите ги устояха без да осъждат сина си.
На Никулден отидох на посетители родителите си. Исках да поздравя татко ми – той се споделя Никола – и да ги срещна с моя избраник Андрей. За мен беше значимо, тъй като връзката ни беше сериозна. Мама подготви вечеря, всички седнаха на масата. И тогава Даниел пристигна с приятелката си и разгласи:
– Ще си имаме бебе!
– Това се споделя подарък! – извика татко ми.
След тази вест никой не обърна внимание на нас с Андрей. И най-после бащата добави:
– При това състояние, желая да оповестя, че цялото ни имущество ще остане при сина ни!
Кипна ми. Не устоях, станах и си потеглих. Андрей хукна след мен. По-късно майка ми ми се обади да се вразумя, само че взех решение да отстрани родителите си от живота си един път вечно.
С Андрей се оженихме и свекърва ми и свекър ми ни помогнаха да построим къща в техния двор. Родиха ни се дечица и животът ни беше прелестен.
Минаха години. Мама се опита да възвърне връзката, само че не можах да простя. Винаги бях второто дете, по-малко обичаното.
Един ден тя разбра адреса ми и ни посети.
– Имаме проблеми. С татко ти, той е доста болен. Имаме потребност от помощ!
– А къде е Даниел?
– Той не работи на никое място. Седи и чака наготово. Сама ги устоявам всичките.
Мама плачеше, наричайки ме последната ни вяра. Обещах да помисля по какъв начин мога да оказа помощ. Но още не знам какво да върша. Още не мога да реша по какъв начин да постъпя. Какво да върша?
Все отново обичам майка си и поради нея може би ще откликна. Не желая тя да поема цялата тежест.
