Мислех си, че със съпруга ми ще бъдем завинаги заедно,

Мислех си, че със брачна половинка ми ще бъдем вечно дружно, само че откакто един пожар ме обезобрази, той ме напусна. Години по-късно го срещнах, към този момент с изменена визия, и взех решение да му разкрия коя съм… 

Пожарът ме промени вечно, както външно, по този начин и вътрешно. Той промени и мнението на брачна половинка ми за мен. След случая огромната ми обич ме изостави, не можеше да издържи на метода по който изглеждах.

Но в последна сметка съумях да се съвзема от шока и да си върна живота…

Инцидентът

Беше хладна есенна вечер. Вечерта  когато пламна пожарът. Все още помня острата миризма на пушек, примесена с далечния смях на деца, играещи на улицата. Огънят промени живота ми вечно.

Къщата, която бяхме наели, беше със остаряла, ненадеждна отоплителна система. Казах на Орлин, че би трябвало да я проверим, само че той, както постоянно, не ме посслуша.

Това, че бях  брачна половинка на студент по медицина, означаваше, че той постоянно се е смяташе за по-умен от всички останали. Същата вечер възпламених няколко свещи в хола – светлините мигаха и желаех да основа уютна атмосфера.

Разсеяна в книга с чаша чай, съвсем не усетих вятъра, който разклащаше прозорците. Тогава усетих аромат на изгоряло.

Пламъците се разпространяваха по-бързо, в сравнение с можех да си показва, изкачвайки се по стените като живо създание. В суматохата обърнах свещите, което единствено утежни ситуацията. Изкрещях, викайки Орлин.

Той хукна надолу по стълбите с побеляло от смут лице.

„ Бягай! “ – извика той, само че аз бях вцепенена от боязън, пробвайки се да се оправя с пожарогасителя.

Една греда от тавана се срути и ме притисна към пода. Горещината беше непоносима, огънят безмислостно изгаряше кожата ми. Орлин съумя да ме измъкне от стаята, когато пламъците към този момент я бяха обхванали изцяло.

Навън, в студения въздух, усетих изгарянията, изяждащи тялото ми. Сирените наближаваха, само че болката беше непоносима.

Няколко дни по-късно се разсъниха в болничното заведение, цялата в бинтове. Когато лекарите ги махнаха, с цел да ревизират по какъв начин се церя, изражението на смут върху лицето на мъжа ми сподели всичко.

Той не съумя да скрие отвращението си. Нае здравна сестра да ме гледа след изписването и незабавно по-късно си потегли.

На идната заран получих известие: „ Съжалявам, само че ще бъда откровен. Не мога да бъда повече с теб “.

Предателството му съвсем ме съкруши.

Седмиците прекарани в болничното заведение бяха непоносими: мъчителни интервенции, рехабилитация и опити за справяне с прочувствената контузия. Лицето, ръцете и раменете ми бяха покрити с белези.

Когато най-сетне взех решение да изляза още веднъж измежду света, трябваше да се науча още веднъж по какъв начин да бъда мощна. Тогава се срещнах с Ивайло.

Ивайло беше това, което Орлин в никакъв случай не беше – благ, благонадежден и откровено грижлив. Срещнахме се в група за поддръжка на оживели от изгаряния.

Като доктор Ивайло работеше с травматизирани пациенти и разбираше болката ми без страдание. Той ми оказа помощ да намеря най-хубавите реконструктивни хирурзи и ме поддържаше на всяка стъпка по дългия и тежък път.

Постепенно се влюбихме един в различен. Ивайло ми подсети, че хубостта на човек идва от вътрешната страна. С течение на времето се оженихме и животът стана по-ярък, в сравнение с можех да си показва.

Един ден на церемония вечеря в чест на откриването на частната клиника на Ивайло ненадейно се натъкнах на Орлин. Той разговаряше с сътрудник на Ивайло. Сърцето ми се сви.

За миг се почувствах още веднъж като онази разрушена жена, която в миналото беше изоставил.

Когато пристигна да поздрави Ивайло, той ме погледна със шеговит взор.

„ Късметлия си. „ Имаш красива жена “, сподели той на Ивайло, без да ме познае. Множеството интервенции ми бяха изменили визията радикално.

Намерих сили да се усмихна.

„ Да, късметлия е “, отговорих умерено, само че вътрешно треперех.

Сега беше негов ред да гори

По-късно на вечеря изнесох тирада за моя път към смяната и поддръжката на Ивайло. Споменах огъня, белезите и по какъв начин бях изоставена от човек, който не виждаше по-далеч от носа си.

Не загатнах името на Орлин, само че детайлностите бяха явни.

Лицето му пребледня, когато осъзна всичко. Разбра коя съм и с приятност гледах по какъв начин почва да се чуди къде да се дене. 

Слайдшоуто зад мен включваше фотоси на моите изгаряния, моето възобновяване и силата на любовта, която ме преведе през това пътешестване. Орлин излезе от салона, некадърен да понесе истината.

Същата вечер описах на Ивайло за предишното си с Орлин. Той беше гневен и искаше да се разправи с него, само че аз го стопирах.

„ Той към този момент живее с следствията от решенията си “, споделих аз.

Всяка болежка, през която прекосих, ме докара там, където трябваше да бъда – до Ивайло. Заедно превърнахме нещастието в успех, доказвайки, че силата и любовта могат да преодолеят даже най-мрачните времена.