Дъщеря ми предложи да продам къщата си и да купим апартамент: съгласих се, но с едно условие
Дъщеря ми и шурей ми предложиха да продам къщата си, с цел да може с парите да се купи апартамент в столицата. Съгласих се, само че сложих изискване: апартаментът да е регистриран на мое име.
Обясних им позицията си:
— Трябва ми гаранция, че няма да остана на улицата на остарели години. След мен апартаментът ще си остане твой и ще можеш да се разпореждаш с него както искаш.
Зетят пламна, стартира да крещи, да ме назовава лаком и мнителен. Но бях неотстъпчив. А това, което се случи два дни по-късно, унищожи целия ми живот. Сега не знам по какъв начин да пребивавам.
Когато щерка ми беше на шест години, изгубих жена си. Това беше най-трудният ден в живота ми. На погребението й се заклех, че ще се грижа за нашето момиче до края на дните си.
Оттогава цялото ми време и сила са отдадени единствено на нея. Дъщеря ми ипорасна интелигентна, послушна и блага. Винаги се опитваше да ми помогне: почистваше къщата и учише добре.
После в живота й се появи млад мъж. Тя ме срещна с него и той незабавно ми направи положително усещане. Младежът беше вежлив, спокоен и изглеждаше откровено угрижен за нея.
Когато ми споделиха, че ще се женят и желаят да живеят с мен, бях доста благополучен.
Но насладата ми беше прибързана. Всичко се оказа напълно друго. След сватбата зетят като че ли се промени. Той стана леден към мен, постоянно беше недодялан, а от време на време даже ми крещеше.
Опитах се да не обръщам внимание и го търпях поради щерка ми.
Когато ми предложиха да продам къщата си, с цел да купя апартамент в столицата, аз се съгласих, само че сложих изискване: апартаментът трябваше да бъде регистриран на мое име. Обясних им позицията си:
— Трябва ми гаранция, че няма да остана на улицата на остарели години. След мен апартаментът ще си остане твой и ще можеш да се разпореждаш с него както искаш.
Зетят пламна, стартира да крещи, да ме назовава лаком и мнителен. Но бях неотстъпчив. След това дъщерята и брачният партньор й събраха нещата си и след два дни се реалокираха в града.
Тогава си помислих, че тя просто е афектирана, че с времето всичко ще се подреди. Но минаваха месеци, а тя по този начин и не се обади и не ме посети.
Наскоро навърших 60 години. Мислех, че ще се сети за рождения ми ден. На сутринта подредих къщата, сготвих обичаните й ястия, облякох чиста риза и седнах да очаквам. Специално подготвих обичаната й баница, с цел да разбере, че съм я чакал.
Всеки тон отвън прозореца ме караше да поглеждам на открито.
Но денят минаваше, а щерка ми към момента не се появяваше. Изчаках до вечерта, до момента в който на открито се стъмни. Накрая прибрах храната, почистих, преоблякох се и си легнах.
Сълзите просто се търкаляха от очите ми. Може би съм я обидил, само че постоянно съм желал най-хубавото за нея…
И от няколко дни се пробвам да схвана: в действителност ли ми е толкоз ядосана? Или просто към този момент има напълно друг живот и аз не съм необходим?
Не мога да схвана толкоз ли съм я обидил, откакто тя даже не благоволи да се обади на рождения ми ден. Ами в случай че нещо се е случило? Защо не помни самотния си дъртак?
