Майка ми винаги се грижеше за сестра ми, а когато й потрябва помощ, потърси мен
Не знаех, че майките могат да обичат децата си по изцяло разнообразни способи. Бях сигурна, че всички деца са еднообразно скъпи и обичани за майка си. Оказа се, че това не е по този начин.
Майка ни има две деца, сестра ми и аз. Тя постоянно е обичала по-голямата ми сестра повече.
Те живеят на село, а аз се реалокирах в града. Мога да изброя на пръсти подаръците, които майка ми ми е правила. Винаги й се струваше, че сестра ми се нуждае повече от нейната помощ.
Майка ми оказа помощ на сестра ми да изплати заема и по-късно заплати образованието на племенниците ми. Но на мен и брачният партньор ми беше доста мъчно да вършим всичко без непозната помощ.
Мама нито един път не се поинтересува по какъв начин да ни помогне или дали всичко е наред с внуците й. За сметка на това аз постоянно отивах да оказвам помощ на майка ми с домакинската работа. Залавях се с най-мръсната и тежка работа, която сестра ми не искаше да поеме.
Мама неотдавна навърши 86 години. Аз към този момент съм на 55. Майка ми дава цялата си пенсия на сестра ми, с цел да им оказва помощ, както постоянно.
А неотдавна майка ми стартира да се оплаква, че няма дърва за зимата. Въпреки обстоятелството, че през лятото й напомнях да отдели част от пенсията си и да се приготви за зимата. Но тя продължи да дава всичките си пари. Казах на сестра ми за дървата.
Майка ми обаче стартира да ме моли мен да оказа помощ да й купя дърва за огрев, а през зимата да я взема при мен в града. Съпругът ми даже не желае да разисква това. Той счита, че откакто майка ми цялостен живот е пособия на сестра си, би трябвало да живее при нея.
Мъжът ми се изрече внезапно и недвусмислено: „ Кои сме ние за нея? Тя не се сети за нас, нито един път не се поинтересува от от децата ни, не ну помагаше, а в този момент ще живее с нас? Да си отива при сестра ти, за която постоянно се грижеше “.
От една страна съм съгласна със брачна половинка ми, той е прав. Но това е личната ми майка, тъпо ми е да я изоставя, макар че цялостен живот съм усещала несправедливото й отношение.
Майка ми непрекъснато ме пренебрегваше и ме изтласкваше на назад във времето. И не става въпрос единствено за материални неща! Просто ми липсваше добра дума и майчинско рамо.
Беше ми мъчно да израсна като необичана щерка. Ясно е, че децата би трябвало да оказват помощ на възрастните си родители. Но какво да вършат, в случай че в никакъв случай не са получили обич и топлота от тях?
