Никакъв напредък в преговорите с Турция
Без очевиден прогрес египетските и турските чиновници завършиха двудневните договаряния в Кайро, ориентирани към възобновяване на връзките сред двете районни сили. В взаимно изказване двете страни дадоха обещание да оценят резултата от първия си кръг от съвещания, преди да се спогодят за последващи стъпки, написа електронното издание на атинския вестник Kathimerini, съобщи организация " Фокус ".
Египет и Турция са в спор след свалянето от египетските военни през 2013 година на президента Мохамед Мурси, ислямист, повдигнат от „ Мюсюлмански братя “, формация, подкрепена от Турция. Египет я дефинира за терористична организация. Преговорите бяха управлявани от Хамди Лоза, заместник-министър на външните работи на Египет, и неговия турски сътрудник Седат Онал. Дипломати от двете страни обявиха, че са разискали двустранни връзки и няколко районни въпроса, в това число обстановката в Либия, Сирия, Ирак и нуждата от реализиране на мир и сигурност в района на Източното Средиземноморие. Те са определили разискванията като „ откровени “ и „ задълбочени “.
В взаимното изказване не се съдържат повече детайлности. По-рано външното министерство на Египет дефинира диалозите като „ проучвателни полемики “, с цел да очертае нужните стъпки за нормализиране на връзките сред Кайро и Анкара. Наскоро високопоставени турски чиновници алармираха за стопляне на връзките с Египет, отказвайки се от предходния им, остро сериозен метод към държавното управление на египетския президент Абдел Фатах ел-Сиси. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган съобщи през март, че двете страни имат „ проучвателни, дипломатически и стопански “ контакти, като добави, че се надява на „ мощни “ връзки посред им.
Седмица по-късно държавното управление на Ердоган изиска от основаните в Истанбул египетски телевизионни канали, свързани с Братството, да смекчат сериозното си политическо отразяване на държавното управление на президента Сиси, съгласно редактори в станциите. Телевизионните канали неотложно стопираха да излъчват някои политически стратегии. Египет приветства този ход, наричайки го „ добра самодейност от турска страна, която основава удобна атмосфера за разискване на противоречиви въпроси сред двете народи “. Египетските управляващи обаче споделят, че Турция би трябвало да предприеме обилни стъпки към „ същински “ договаряния за коригиране на връзките, в това число евакуиране на стотици турски войски и хиляди сирийски наемници, доведени в Либия от Турция, а също по този начин да съобщи ислямисти, търсени от Египет по обвинявания, свързани с тероризма. Египет и Турция поддържат противоположните страни в Либия. Египет, Гърция и някои други европейски страни бяха ядосани от турската договорка през 2019 година с либийското държавно управление в Триполи, която имаше за цел да ускори турските морски права и въздействие в Източното Средиземноморие. Египет и Гърция дадоха отговор, като подписаха обособена договорка за обрисуване на морските им граници, която Анкара от своя страна отхвърли.
Египет и Турция са в спор след свалянето от египетските военни през 2013 година на президента Мохамед Мурси, ислямист, повдигнат от „ Мюсюлмански братя “, формация, подкрепена от Турция. Египет я дефинира за терористична организация. Преговорите бяха управлявани от Хамди Лоза, заместник-министър на външните работи на Египет, и неговия турски сътрудник Седат Онал. Дипломати от двете страни обявиха, че са разискали двустранни връзки и няколко районни въпроса, в това число обстановката в Либия, Сирия, Ирак и нуждата от реализиране на мир и сигурност в района на Източното Средиземноморие. Те са определили разискванията като „ откровени “ и „ задълбочени “.
В взаимното изказване не се съдържат повече детайлности. По-рано външното министерство на Египет дефинира диалозите като „ проучвателни полемики “, с цел да очертае нужните стъпки за нормализиране на връзките сред Кайро и Анкара. Наскоро високопоставени турски чиновници алармираха за стопляне на връзките с Египет, отказвайки се от предходния им, остро сериозен метод към държавното управление на египетския президент Абдел Фатах ел-Сиси. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган съобщи през март, че двете страни имат „ проучвателни, дипломатически и стопански “ контакти, като добави, че се надява на „ мощни “ връзки посред им.
Седмица по-късно държавното управление на Ердоган изиска от основаните в Истанбул египетски телевизионни канали, свързани с Братството, да смекчат сериозното си политическо отразяване на държавното управление на президента Сиси, съгласно редактори в станциите. Телевизионните канали неотложно стопираха да излъчват някои политически стратегии. Египет приветства този ход, наричайки го „ добра самодейност от турска страна, която основава удобна атмосфера за разискване на противоречиви въпроси сред двете народи “. Египетските управляващи обаче споделят, че Турция би трябвало да предприеме обилни стъпки към „ същински “ договаряния за коригиране на връзките, в това число евакуиране на стотици турски войски и хиляди сирийски наемници, доведени в Либия от Турция, а също по този начин да съобщи ислямисти, търсени от Египет по обвинявания, свързани с тероризма. Египет и Турция поддържат противоположните страни в Либия. Египет, Гърция и някои други европейски страни бяха ядосани от турската договорка през 2019 година с либийското държавно управление в Триполи, която имаше за цел да ускори турските морски права и въздействие в Източното Средиземноморие. Египет и Гърция дадоха отговор, като подписаха обособена договорка за обрисуване на морските им граници, която Анкара от своя страна отхвърли.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ