Галъп: Българите с категорични условия пред Северна Македония
Българските жители са мощно взискателни към Северна Македония. Те поддържат приемането на страната в Европейския съюз и удостоверяват обичайната си висока съпричастност към страната, с която имаме обща история. Хората у нас обаче изрично желаят първо споразумяване на връзките със Скопие, преди да се мисли за участие на югозападната ни съседка в Европейски Съюз. Категоричното изискване е Скопие извършва бързо контракта си с България.
Това демонстрира малко проучване на „ Галъп интернешънъл болкан “, извършено измежду 808 пълнолетни българи с директно изявление „ лице в лице “. Теренът на проучването беше сред 29 октомври и 6 ноември. Сондажът е част от самостоятелната лична ежемесечна изследователска стратегия на организацията.
Респондентите бяха помолени да изберат кое от следните две е по-близо до тяхното персонално мнение: „ Най-важно е Република Северна Македония да стане член на Европейския съюз, даже и да не са напълно уредени нейните връзки с България “ или „ Най-важно е да бъдат уредени връзките на Република Северна Македония с България, а не е толкоз значимо дали Република Северна Македония ще стане член на Европейския съюз “. Първото избират 5,8%, второто 57,9%.
Въпросът стана значим поради разразилия се в последно време спор кое е по-бърз приоритет: Северна Македония да бъде в Европейски Съюз или по-скоро изчистването на десетилетните историческите разногласия. Важен въпрос е също дали проблемите би трябвало да се изгладят, преди да се приказва за участие в Европейски Съюз, или пък точно участието в Европейски Съюз би могло да сътвори среда, в която да бъдат преодолени и проблемите. Въпреки че по подобен вид тематики мъчно може да се чака детайлна всеобща осведоменост, инстинктът на българското общество е явен.
Немалък дял, 36,3%, признават, че не могат да преценяват – това е предстоящо поради по-сложния темперамент на тематиката. На пък по тази причина и въпросът е заложен оптимално опростено.
Трябва ли Македония да е член на Европейски Съюз? Само 6,1% държат България да не поддържа близката си република при никакви условия. Така се потвърждават и изводите от поредност проучвания, обратно в годините, свързани с тематиката. Те демонстрират, че българското общество не е изгубило, макар десетилетната разделеност, съпричастността си към Скопие. Преди години, да вземем за пример, обществото ни по-скоро остана на страната на Скопие в разногласието с Атина.
И въпреки всичко, безусловна поддръжка за участие в Европейски Съюз дават единствено 8%. Чувствително болшинство от 51,1% избира опцията „ България би трябвало да поддържа Република Северна Македония да стане член на Европейския съюз, единствено при изискване че Република Северна Македония бързо извършва контракта, който има с България “.
И по двата знака, електоратите на всички съществени партии са на процедура на едно мнение. Известно изключение е този на Движение за права и свободи, където най-осезаем е делът на тези, които се затрудняват да отговорят. Подобна е картината и измежду дистанцираните от политиката българи. Но и в тези две групи, „ бързата писта “ за Скопие се загатва напълно рядко в отговорите, за сметка на ясните условия.
Най-младите групи не са изключително осведомени с тематиката. Другите демографски фактори по-скоро повлияват едва. Явно става дума за консенсусна тематика.
Фиш на изследването:
Данните са част от ежемесечната самостоятелна изследователска стратегия. Изследването е извършено сред 29 октомври и 06 ноември 2020 година измежду 808 души по метода „ лице в лице “. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души.
Това демонстрира малко проучване на „ Галъп интернешънъл болкан “, извършено измежду 808 пълнолетни българи с директно изявление „ лице в лице “. Теренът на проучването беше сред 29 октомври и 6 ноември. Сондажът е част от самостоятелната лична ежемесечна изследователска стратегия на организацията.
Респондентите бяха помолени да изберат кое от следните две е по-близо до тяхното персонално мнение: „ Най-важно е Република Северна Македония да стане член на Европейския съюз, даже и да не са напълно уредени нейните връзки с България “ или „ Най-важно е да бъдат уредени връзките на Република Северна Македония с България, а не е толкоз значимо дали Република Северна Македония ще стане член на Европейския съюз “. Първото избират 5,8%, второто 57,9%.
Въпросът стана значим поради разразилия се в последно време спор кое е по-бърз приоритет: Северна Македония да бъде в Европейски Съюз или по-скоро изчистването на десетилетните историческите разногласия. Важен въпрос е също дали проблемите би трябвало да се изгладят, преди да се приказва за участие в Европейски Съюз, или пък точно участието в Европейски Съюз би могло да сътвори среда, в която да бъдат преодолени и проблемите. Въпреки че по подобен вид тематики мъчно може да се чака детайлна всеобща осведоменост, инстинктът на българското общество е явен.
Немалък дял, 36,3%, признават, че не могат да преценяват – това е предстоящо поради по-сложния темперамент на тематиката. На пък по тази причина и въпросът е заложен оптимално опростено.
Трябва ли Македония да е член на Европейски Съюз? Само 6,1% държат България да не поддържа близката си република при никакви условия. Така се потвърждават и изводите от поредност проучвания, обратно в годините, свързани с тематиката. Те демонстрират, че българското общество не е изгубило, макар десетилетната разделеност, съпричастността си към Скопие. Преди години, да вземем за пример, обществото ни по-скоро остана на страната на Скопие в разногласието с Атина.
И въпреки всичко, безусловна поддръжка за участие в Европейски Съюз дават единствено 8%. Чувствително болшинство от 51,1% избира опцията „ България би трябвало да поддържа Република Северна Македония да стане член на Европейския съюз, единствено при изискване че Република Северна Македония бързо извършва контракта, който има с България “.
И по двата знака, електоратите на всички съществени партии са на процедура на едно мнение. Известно изключение е този на Движение за права и свободи, където най-осезаем е делът на тези, които се затрудняват да отговорят. Подобна е картината и измежду дистанцираните от политиката българи. Но и в тези две групи, „ бързата писта “ за Скопие се загатва напълно рядко в отговорите, за сметка на ясните условия.
Най-младите групи не са изключително осведомени с тематиката. Другите демографски фактори по-скоро повлияват едва. Явно става дума за консенсусна тематика.
Фиш на изследването:
Данните са част от ежемесечната самостоятелна изследователска стратегия. Изследването е извършено сред 29 октомври и 06 ноември 2020 година измежду 808 души по метода „ лице в лице “. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ